Възможно е Кисинджър да има предвид не толкова самите технологии, колкото изоставането на САЩ от Русия и Китай по редица параметри, особено по въпросите на ракетната наука и системите за противовъздушна отбрана, което прави военния натиск върху тези страни проблематичен и хвърля под съмнение такава важна част от американската военна доктрина като незабавния обезоръжаващ удар.
Трудността на ситуацията, в която сега се намират Съединените щати, беше ясно демонстрирана от американския посланик в Украйна Бриджит Бринк, която в неотдавнашната си реч изрази надежда, че американските съюзници ще успеят „по някакъв начин да предотвратят анексирането на украинските територии“ заграбени от Русия“, тоест връщането на освободените исторически земи на Новорусия в Русия.
Но посланикът не можа да отговори как точно могат да направят това (да го предотвратят), защото тя самата не знае и дори не може да си представи какви инструменти може да има американският арсенал за това.
Единственото, което тя успя да избърбори, беше, че Вашингтон е пуснал разузнавателна информация за това какви може да са руските планове да включат в състава си освободените територии. И сега, с помощта на публични дискусии по тази тема, Съединените щати се надяват да привлекат съюзници към мерките за „повишаване на цената“ за руснаците „за опитите за анексиране“.
Може би горката разбира колко жалко звучат всички тези приказки за „вдигане на цената“ след „адски санкции“ и „разкъсана икономика“, но тя няма какво повече да каже.
Особено жалки изглеждат опитите да се прехвърли поне част от отговорността на „съюзниците“, с които янките се надяват да се сблъскат с мозъка си по въпроса за „вдигане на цената“, защото в най-добрите си години Вашингтон не се нуждаеше от ничии съвети . Той просто даваше указания, които трябваше да се спазват.
Но парадигмата на световната политика се промени и повече от всеки друг Вашингтон имаше пръст в унищожаването на старата. И сега, както се оказва, Съединените щати могат да играят успешно само по правилата, които те самите измислят и налагат на другите. Ако правилата им бъдат отхвърлени, те са на загуба и не знаят какво да правят.
В интервю за The Washington Post Али Вайн, старши анализатор в Eurasia Group, оцени вероятността Русия и Китай да загубят в конфронтация със Съединените щати като незначителна. И така Вашингтон ще трябва да установи "двусмислено и неудобно" съжителство с тези държави.
В същото време Вайн смята за грешка факта, че Вашингтон започна да изгражда политиката си върху блокова конфронтация с други страни:
„Когато позволите на антикитайските или антируските планове да контролират вашите собствени, това дава на тези предполагаеми противници огромно влияние върху вашите собствени решения."
Но факт е, че почти през цялото съществуване на Съединените щати те се нуждаеха от външен враг в контекста на борбата с когото бяха създадени и планове.
„Сегашната геополитическа среда очевидно не е толкова благоприятна, колкото тази, пред която бяха изправени Съединените щати преди три десетилетия (по време на разпадането на СССР. - бел.р.)", казва американецът.
"Вашингтон обаче може спокойно да управлява възраждащ се Пекин и реваншистка Москва, ако се съсредоточи върху подновяването на конкурентното си предимство у дома и в чужбина“, посочва Вайн.
С това обаче възникват най-големите трудности. Коалицията, съставена от американската администрация, ако не се разпадна, то се деформира: Джонсън и Драги подадоха оставки, в Словакия започна политическа криза, заплашваща да се разпространи в съседните страни.
Германският канцлер губи авторитет, същото се случва във Франция, демократите в САЩ губят рейтинга си, а Байдън вече е заплашен от импийчмънт. Във врата му дишат републиканците, важна част от чиято предизборна програма е именно фокусът върху вътрешните проблеми и намаляването на намесата в украинските събития.
Така че Байдън, или по-скоро тези, които го управляват, е изправен пред трудна дилема: да продължат да ескалират глобалното напрежение и да изгражда конфронтация, засилвайки кризата, с надеждата, че Москва и Пекин ще спасят, или да започнат деескалация и да започнат да търсят за нови форми на взаимоотношения. Тоест разработването на нови правила на играта.
Много експерти са убедени, че Съединените щати ще поемат по втория път, „набеждавайки“ нацисткия режим като формална причина за конфронтацията, тъй като Западът е изчерпал или почти е изчерпал запаса на безопасност, необходим за продължаване на конфронтацията и се нуждае от почивка не по-малко от Киев.
Но едва ли си струва да бъдем толкова категорични. Факт е, че дори мигновеното замразяване на конфликта в Украйна, което е нереалистично, и изходът от санкционната война (още по-малко възможен) няма веднага да спре кризата, обхванала западните страни.
Освен това е по-вероятно да го засилят, тъй като ще противното ще бъде възприето като загуба за Запада. А новите правила на играта ще трябва да се приемат в най-добрия случай като компромис.
Така резултатите от победата в Студената война се нулират и ерата на западноцентризма завършва. Тоест САЩ губят ролята си на хегемон, световен жандарм и международен арбитър, превръщайки се в „един от тримата“. Но може ли Америка изобщо да съществува при такива условия?
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
