/Поглед.инфо/ Хуситите съобщават за разгромяването на три саудитски бригади, обкръжени в град Найран.
Официално беше обявено, че по време на операцията са заловени до 2000 пленници, загинали са около 500 войници и офицери, хиляди бройки оръжия и десетки военна техника са попаднали в ръцете на хуситите. Като цяло победената саудитска група е наброявала над 7000 души.
Но в публикуваните видеоклипове веднага се набива в окото, че не става въпрос за редовните части на кралската армия на Саудитска Арабия, а за формациите на така наречените „хадисти“ - племена, които са изразили подкрепа за сваления екс-президент Хади, както и за арабски и африкански наемници. Въоръжени главно с леко оръжие и леки бронирани превозни средства, те очевидно са по-слаби по отношение на бойната ефективност спрямо кралската армия. Но по-чувствително и най-важното е деморализирането на бойния ѝ дух и дискредитиране на загубите, които тя претърпя миналата година. Това принуди саудитците да преминат към по-активно набиране на „колониални“ отряди - те започнаха масово да набират не само „хадисти“, но и джихадисти, които масово напуснаха Сирия след поражението на „Ислямска държава“ в страната. В тези „бригади“ саудитците заемат само командни постове и постове на технически специалисти по трудната техника на въоръжение от слабо образованите „хадисти“. Именно такива отряди бяха разгромени близо до Найран.
Операцията, която започна с успешна офанзива на граничната територия на Йемен, по време на която саудитците успяха да завземат височините, преобладаващи тук, и да окупират единствения стратегически път към Китаф, много скоро попадна под заплаха. Командването на саудитците направи груба грешка - фланговете не бяха прикрити, а настъпващите части, все по-далеч и по-надълбоко отдалечаващи от границата в дълбините на Йемен, скоро бяха обградени и разгромени. Хуситите извършиха флангови обходи на настъпващата групировка с последвалото излизане на шосето, през което минава снабдяването на групировката, в хода на боевете завзеха блокпостовете на саудитците и прерязаха пътя, което веднага доведе до паника и криза. Оказалите се в „чувала“ отряди започнаха безсмислено да се щурат, опитвайки се да намерят изход от обкръжението и се превърнаха в лесна плячка за хуситските засади. На третото денонощие започна масово предаване в плен.
Не може да се твърди, че разгромът край Найран ще повлияе сериозно на общата военна ситуация - това е доста местна операция. И както вече беше отбелязано по-горе, самата кралска армия не понесе сериозни загуби. Но, разбира се, това е все пак изключително болезнен удар върху имиджа и репутацията на саудитските въоръжени сили, които никога досега не са били известни като армия, подготвена за бой. Сега, след провала на най-модерната саудитска противовъздушна отбрана в региона, която пропусна атаките на дроновете на хуситите над най-голямата си рафинерия и поредния шумен разгром на нейните сухопътни сили, чуждестранните военни експерти все повече се съгласяват, че Саудитска Арабия няма шанс да победи във войната, разгърната срещу Йемен. И такава перспектива не може да не повлияе на предстоящото геополитическо разпределение на силите в региона. Загубената война ще означава рязко засилване направо на границата със Саудитска Арабия именно на най-големия ѝ враг Иран, който днес стои зад гърба на йеменските шиити. Както и заяви Касем Сулеймани, те днес играят същата роля по отношение на Саудитска Арабия, каквато „Хизбулла“ играе по отношение на Израел.
Едновременно с елиминирането на джихадистите от „Джебхат АнНусра“ и „Ислямска държава“, всъщност „национални проекти“ на Рияд, който инвестира десетки милиарди долари в тях, това може да бъде оглушителен геополитически провал на саудитската династия, който се опита да прекара през последните 15-20 години голямо преразпределение на Близкия изток. Преразпределението има за цел създаването на нова квази-държава на уахабитски салафити под нейния контрол в Ирак, Сирия, Египет, Либия и Ливан.
Трудно е да се прецени днес колко вътрешна стабилност ще остане в самата Саудитска Арабия, но почти сигурно ще доведе до сериозна борба вътре в кралското семейство.
В същото време саудитските първенци са още по-притеснени от разцеплението в рамките на своите „подчинени“ от антихуситската коалиция, които освен че се борят в западната част на Йемен срещу хуситите, се бият и помежду си и в централните провинции. Причината за конфликта е желанието на южните сепаратисти да заемат достатъчно голям фрагмент от територията на страната, за да провъзгласят „независим Южен Йемен“ под протектората на ОАЕ. Това не се харесва на бившия президент Хади, който разбира, че ако сепаратистите постигнат целта си, тогава неговата власт ще се свие до нула. В бъдещото „коалиционно правителство“ с южните сепаратисти никой просто няма да го слуша. И, биейки се с тях, той просто пренебрегва всички опити на саудитските си покровители да го поставят на масата за преговори със сепаратистите.
Хуситите са далеч по-последователни. Те не само обещават да победят чуждестранните нашественици: саудитците и емиратците, но и ще сложат край на всякакви планове за разцеплението на Йемен, наричайки както сепаратистите от Южен Йемен, така и „хадистите” жалки марионетки, които те ще заличат от лицето на земята.
Превод: В.Сергеев