Въпреки изявленията на световните лидери през последните години, че НАТО е "остарял" или е в състояние на "мозъчна смърт", рядко военните съюзи в историята могат да продължат повече от 70 години и да имат толкова широка география, отбелязва Le Figaro. Договорът, първоначално подписан от 12 държави, днес включва 29 страни, чийто комбиниран бюджет за отбрана се доближава до $1 трлн (срещу $200 млрд от Китай и $60 млрд от Русия).
„Гледайки отвътре, често забравяме за това, но ако се дистанцираме малко, две качества на НАТО вдъхват уважение, независимо дали ни харесва или не: първо, дълголетието му и второ, силата му“, казва директорът на изследователските програми в Института за международни и стратегически отношения Бартелеми Курмон. Всъщност, ако погледнете НАТО през очите на Азия, Русия и Близкия изток, тежестта му не може да бъде подценена, пише вестникът.
„В Азия НАТО се възприема като успешна, надеждна и консолидирана организация. Критикувана отвътре, отвън понякога предизвиква завист. Южна Корея, Япония или Тайван биха мечтали за съществуването на Член 5, който би могъл да ги защити.“, обяснява Сирил Бре, доцент от Института за изследване на политиката, припомняйки за „крайъгълния камък“ на Хартата на Североатлантическия алианс - принципа на взаимопомощ между страните членки.
„Обратната страна на монетата“ обаче е „структурния дисбаланс“ на алианса, тъй като САЩ представляват около 80% от разходите за отбрана на НАТО. Както подчертава Курмон, този дисбаланс подхранва усещането за враждебност от страна на много страни по света, асоцииращи НАТО със САЩ. „Алиансът често се възприема като колективна организация в по-малка степен, отколкото като милитаризирано крило на Вашингтон“, обяснява експертът, припомняйки военната кампания в Косово през 1999 г. и нападенията на западните сили срещу Белград, които бяха започнати без правни основания.
Както разказва Курмон при военните операции на НАТО изборът на цели трябва да бъде одобрен от всички държави-членки, но в случай на Сърбия, Франция и Италия, за разочарование на Вашингтон, избираха придирчиво целите си, принуждавайки американците в крайна сметка да започнат паралелна операция под свой флаг. „Забравихме за това твърде рано, за разлика от онези, които оцеляха след бомбардировките. За тях НАТО и САЩ са едно и също нещо“, заключава специалистът.
Както отбелязва изданието, подобна враждебност към НАТО е характерна и за Русия. Според историка и заместник-директор на Френско-руската обсерватория Игор Деланое, за Владимир Путин, чиито разсъждения се основават на концепцията за суверенитет, гледната точка на европейците, зависими от „американския покровител“ не е ясна. Както припомня експертът, НАТО е създадено през 1949 г. с цел да обедини Съединените щати и Западна Европа в противопоставянето на „съветската заплаха“.
В отговор на това през 1955 г. е подписан Варшавският договор, който се разпадна през 1991 г., няколко месеца след разпадането на СССР. „За руснаците всичко е съвсем просто: НАТО трябваше да изчезне по същото време.“, продължава Деланое. По негово убеждение Североатлантическият алианс за Русия изглежда едновременно "безполезна" и "заплашителна" организация. „В техните очи НАТО продължава американската политика за сдържане от времето на Студената война“, отбелязва историкът. Според Деланое Москва също обмисля конфликта с Украйна през призмата на отношението си към разширяването на НАТО и операциите на алианса в бивша Югославия.
Откритата криза между Русия и страните членки на НАТО след анексията на Крим и избухването на войната в Донбас през 2014 г. отново накараха Москва да се замисли за целите на алианса. „През 90-те години НАТО играе ролята на жандарм на Балканите, а по-късно, веднага след терористичните атаки през 2001 г., се присъединява към глобалната борба срещу тероризма. Но кой точно му беше враг?“, се пита Сирил Бре. Според него украинската криза от 2014 г. парадоксално дойде навреме, тъй като позволи на алианса „да си върне врага от времето на Студената война“. „Това беше неравнозначно, като се има предвид степента на заплаха, която Русия представлява днес, но удобно“, подчертава доцентът.
Що се отнася до Азия, там НАТО често създава впечатление на организация, която не е изоставила „бинарното” виждане за международните отношения, наследени от епохата на Студената война, докато днес важните процеси се изместват към азиатския континент, казва Курмон. Основният проблем на НАТО е неговото скъсване със съвременните стратегически реалности. Алиансът, ограничен от географския си район, например, няма какво да каже за напрежението в Южнокитайско море, обяснява експертът и добавя, че Китай не счита НАТО за "стратегически конкурент".
Ако през 2000-те години беше разработен проект за „глобален НАТО”, включващ Япония, Южна Корея и Австралия, днес той беше заменен от идеята за създаване на Индо-Тихоокеански съюз, който да обедини страните от региона в конфронтация с Китай. В същото време, въпреки че първоначално тази идея се е родила в американските кръгове, днес от Индо-Тихоокеанското партньорство се интересуват на първо място „подкрепящите актьори“ като Франция, Австралия и Индия, които искат да получат тежест в региона, където доминира „дуетът Пекин-Вашингтон“.
В същото време Доналд Тръмп не се обявява в защита на регионалното военно обединение, което да се противопостави на Пекин, организирано на принципа на разширяване на НАТО. „Тръмп добре разбра, че съседните страни на Китай не искат да бъдат на първа линия в потенциален конфликт между Китай и САЩ, но биха искали да преговарят с Пекин възможно най-ефективно, дори ако трябва да се опрат на Вашингтон“, предполага Курмон.
„По този начин НАТО продължава да вдъхва страх, но ако външните страни го разгледат по-отблизо, те могат да се чудят дали това не е клуб, чиито членове трудно могат да обяснят защо са се присъединили към него“, заключава експертът.
Превод: М.Желязкова
