По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Калкулаторът срещу геополитическата патетика
Илюзията, че брюкселската бюрокрация упражнява гравитационна сила, на която никой на континента не може да устои, претърпя поредно сухо, прагматично поражение. На 30 август 225 000 исландски граждани (от общо 270 000 имащи право на глас — активност, за каквато източноевропейските демокрации могат само да мечтаят) отидоха до урните. Резултатът: 52,8% казаха ясно „не“ на възобновяването на преговорите за членство, замразени още през 2013 г.
Решението не е плод на емоционален изблик. То е резултат на чисто финансово и ресурсно изчисление. Гражданите извън столицата — в районите, чийто поминък директно зависи от отстраняването на външни намеси в териториалните води — гласуваха с над 60% против.
Защо? Защото за Рейкявик сметката просто не излиза.
Исландия и в момента ползва практически всичко полезно от европейската система, без да плаща данък „суверенитет“. Страната е част от Европейското икономическо пространство (ЕИП) от 1994 г. и влезе в Шенгенското пространство през 2001 г. Гражданите ѝ пътуват без паспорти, търгуват без мита за индустриални стоки и ползват свободата на движение на капитали и хора. Пълноправното членство обаче изисква нещо, което нито един политик в Рейкявик не може да продаде на избирателите си: предаване на контрола върху риболовните зони на Европейската комисия.
Спецификата на риболовния суверенитет
Риболовът и преработката на морски продукти формират около 15% от брутния вътрешен продукт на Исландия и близо 40% от износните ѝ приходи. Според данни на Министерството на храните, земеделието и рибарството на Исландия, годишният улов гарантира националната хранителна и икономическа стабилност. Присъединяването към Общата политика в областта на рибарството (CFP) на ЕС означава въвеждане на брюкселски квоти за улов и отваряне на исландските изключителни икономически зони (200 морски мили) за флотилиите на държави като Испания и Франция.
Обещанията за „гъвкавост“, дадени от европейския комисар по рибарството Костас Кадис, бързо бяха дешифрирани от местните политици. Гудрун Хафщайнсдотир от опозиционната „Партия на независимостта“ отбеляза, че всяка отстъпка от страна на Брюксел е просто временно изключение, което с течение на времето бива заличено от съюзните регламенти.
Опитът на проевропейските лобита да използват външнополитическо плашило — включително цитирането на грешки в изказвания на американски политици относно Гренландия и Исландия — също пропадна. Островитяните трезво оценяват, че членството им в НАТО от 1949 г. и двустранният договор за отбрана със САЩ от 1951 г. осигуряват военния им чадър. Европейският съюз не добавя никаква реална отбранителна стойност към тази рамка.
