Какъв е резултатът от този подход до момента? Някои страни наистина възприеха сигнали от Вашингтон по една проста причина – безразборното налагане на мита е равносилно на „война“ с целия свят. Пред тарифната „тояга“ умиротворяването не може да бъде заменено с мир, а при разделение и разединение компромисът няма да бъде уважен. И това е позицията на много държави.
В момента Китай е основен търговски партньор на повече от 150 държави и на фона на тормоза от страна на САЩ той пое инициативата да противодейства, не само за да защити собствените си интереси и национално достойнство, но и за да съхрани, доколкото е възможно, международния икономически, търговски ред и справедливост. Тъй като Китай продължава да провежда политики за разширяване на отварянето си към външния свят и за привличане на чуждестранни инвестиции, много мултинационални компании като „Мерцедес-Бенц“, BMW и „Епъл“ изразиха позицията си да се разширяват на китайския пазар.
Има една стара китайска поговорка, която гласи: „Справедливата кауза привлича много подкрепа, а несправедливата – малко“. Без значение колко висока стена ще издигнат Съединените щати и колко раздор ще внесат в света, тенденцията към икономическа глобализация е необратима. Което поставя въпроса по-добре ли е да се подадем на тормоза в американски стил или да настояваме за откритост и сътрудничество? В крайна сметка дали е по-добре да се остави да вилнее „законът на джунглата“ или да се тръгне по пътя на равенството и взаимната изгода? Китай вярва, че всяка икономика знае правилния отговор.
