/Поглед.инфо/ След финансовата криза от 2007-2009г. нямаше реално икономическо възстановяване в света. Второто десетилетие на XXI век е период на стагнация и в края на 2020 г. в редица страни се появяват признаци на рецесия.

Дори такива запалени глобалисти като Клаус Шваб и Жак Атали започват да говорят за кризата на капитализма и започват да се застъпват за неговото заместване с друг модел.

Икономическият спад, започнал през 4-то тримесечие на 2019 г., беше покрит с димна завеса - „пандемия“. Видите ли, икономическата криза не се причинява от капитализма, а от някакъв вирус. По света бяха наложени ограничения върху нормалния живот на хората и дейността на компаниите, което допълнително подкопа икономиката. Според МВФ икономиките на развитите страни са загубили 5,8% през 2020 г. Съединените щати завършиха годината на червено с 4.3%, икономиката на еврозоната загуби 8.3% поради срива в Испания (12.8%), Италия (10.6%) и Франция (9.8%). В Германия загубите възлизат на 6,0%.

В абсолютно изражение загубите на световната икономика, според МВФ, през 2020 г. възлизат на 3,6 трилиона. долара, което съответства на общия годишен БВП на Франция и Испания взети заедно. Всеки професионален и честен експерт ще ви каже, че миналогодишната глобална рецесия е най-дълбоката след кризата в началото на 30-те години.

Светът обаче все още не е наясно с дълбочината на икономическия упадък. Да, хората страдаха от „самоизолацията“, ограниченията, забраните, от създаването на атмосфера на страх, но кризисните явления бяха омекотени, предимно в развитите страни. Населението получава т. нар. „Пари от хеликоптер“, а на фирмите се предоставят субсидии и почти безлихвени заеми. Освен това правителствата изкупуваха корпоративни книжа, за да поддържат компаниите на повърхността.

Водещите централни банки в света (на първо място, Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ, Банката на Япония, Банката на Англия) се превърнаха в основен източник на "паричния дъжд". Миналата година те изпомпаха 10 трилиона долара пари в икономиката. Ето последните данни за четири централни банки - Федералният резерв на САЩ, ЕЦБ, Японската банка и Китайската народна банка. Общите им активи в началото на 2007 г. (в навечерието на световната финансова криза) възлизат на 5 трилиона. долара в началото на миналата година (в навечерието на "пандемията") - 19,2 трлн. долара в края на 2020 г. - 28,6 трлн. Общият ръст за годината възлиза на 9,4 трлн. в края на 2020 г. активите на централните банки са както следва (трилион долара): ЕЦБ - 8,5; Федерален резерв на САЩ - 7,3; Японска банка - 6,8; КНБ - 5.9.

Известна паника на фондовите пазари се наблюдава през март 2020 г., когато не се вземаха решения за изпомпването на пари, а през април фондовите пазари се опомниха. След колапса през март американският фондов пазар скочи със 75% по индекса С&П 500 и актуализира рекордно високите си стойности. Капитализацията на световните фондови пазари се е увеличила с 30 трилиона долара от март 2020 г. долара и се доближи до границата от 100 трилиона.

Прекрасно чудо! По един или друг начин почти цялата продукция на печатните машини на централната банка се озовава на фондовите пазари и се използва за надуване на балони. Сет Кларман, основател на хедж фонда „Баупост“, пише: „Със стимул от такъв мащаб да се опитаме да разберем дълбочината на рецесията, е все едно да измерваме температура след приемане на аспирин“. Според Сет Кларман инвеститорите напълно са престанали да усещат рисковете, той ги сравнява с „жабите, които се варят на бавен огън“.

Обърнете внимание: паричното предлагане през 2020 г. е нараснало с 10 трилиона, а капитализацията на фондовите пазари - с 30 трилиона. Кой освен централните банки надува балоните? Тези, които издават не пари, а цифрова информация! На първо място, американските технологични корпорации от Силициевата долина. Изминалата година за „Амазон“, „Епъл“, „Майкрософт“, „Фейсбук“, „Гугъл“ се превърна в пир по време на чума. От януари до средата на 2020 г. пазарната капитализация на „Амазон“ се е увеличила с 80%, на „Епъл“ с 66%, на „Майкрософт“ с 42%, на „Фейсбук“ с 40%, на „Гугъл“. А „Тесла“ стана девет (!) пъти по-скъпа за една година.

През август 2020 г. пазарната капитализация на американските технологични компании надвишава общата капитализация на фондовата борса в цяла Европа - 9,1 трилиона срещу 8,9 трилиона долара. А през 2007 г. ситуацията беше обратна: американските акции бяха 4 пъти по-малки от европейския пазар.

В края на 2020 г. индексът С&П 500, който измерва състоянието на американския фондов пазар, нарасна с 16,3%, а индексът „Насдак“ (високотехнологичните акции) - с 43,6%. През януари 2021 г. основните индекси достигнаха нови рекордни нива. И така, Илон Мъск успя да доведе капитализацията на своята компания „Тесла“ до 800 милиарда долара, заобикаляйки „Фейсбук“ по този показател. Неистовата динамика на акциите на компанията, която разширява производството на електрически превозни средства, почива върху историите на Мъск за чудодейните свойства на новото превозно средство.

Оптимизмът се подкрепя от пари, които централните банки обещават да отпечатват. Те продължават да увеличават паричното предлагане: Федералният резерв на САЩ - 120 милиарда долара на месец, ЕЦБ - по 80 милиарда евро. „Банк оф Америка“ изчислява, че шестте водещи централни банки могат да увеличат активите си с още 3 трилиона долара през 2021 година. долара. За да се запази икономиката обаче, е необходимо да се поддържа растежът на паричното предлагане поне на нивото от предходната година и това няма да действа. Да се увеличи паричното предлагане с още 10 трилиона през 2021г. долара - означава да се сринат водещите валути. Ситуацията е патова.

Вероятността икономическата криза да продължи през 2021 г. е голяма. И ако миналата година това беше изразено в падането на основните макроикономически показатели (БВП, инвестиции, заетост), то тази година фондовите балони може да се спукат и това ще има пряко влияние върху реалната икономика. Случилото се през 2008 г. може да се повтори: колапсът на финансовите пазари ще предизвика икономическа рецесия.

Гореспоменатите Клаус Шваб и Жак Атали също не вярват, че кризата може да бъде преодоляна с помощта на печатната машина на Централната банка и призовават за преход към нов световен икономически ред, при който ще бъде строга диктатура на глобалния елит установен.

В началото на годината в света настъпи относителна тишина, но тази тишина е зловеща. Чувствителното ухо улавя далечни дълбоки трусове, предвещаващи глобално земетресение. Агенцията „Блумбърг“ отдавна наблюдава онази част от участниците на фондовия пазар, които се наричат вътрешни лица. Това са мажоритарни акционери и топ мениджъри, хора, които имат реална представа за състоянието на собствените си компании. Много вътрешни лица също имат информация за компаниите на партньори и конкуренти. Вътрешното наблюдение, вътрешното поведение, наблюдението и вътрешната статистика на транзакциите е много деликатен въпрос. И „Блумбърг“ не винаги споделя такава статистика. Наскоро обаче той публикува интересни данни: вътрешни лица сред собствениците и топ мениджърите през януари 2021 г. започват да продават акции на своите компании на американския пазар с безпрецедентна скорост. През първите три седмици на новата година около хиляда вътрешни лица продаваха ценни книжа, а само 128 купуваха. Осемкратно превишение на продавачите над купувачите! Това е рекордна разлика от 1988 г. насам. Разликата в разходите е дори по-голяма: за три седмици вътрешни лица са продали ценни книжа за 300 милиона долара, което е 16 пъти повече от техните покупки.

Отново си спомних фразата, изречена през май 2000 г. от Джордж Сорос: „Музиката свърши и те все още танцуват“. Така той коментира първия свлачищен спад на високотехнологичните акции на фондовата борса „Насдак“. Неизбежният срив на американския фондов пазар обаче ще бъде в пъти по-голям от случилото се преди две десетилетия.

Превод: В. Сергеев