/Поглед.инфо/ Има два основни резултата от парламентарните избори в Индия, чието окончателно преброяване на гласовете беше обявено тази седмица. Първият и основен е пристъпът на омраза на Запада към Индия, който надхвърля всички възможни граници и продължава няколко месеца. Това никога не се е случвало досега и това неочаквано за индийците преживяване ще промени много в световната политика.

Вторият резултат не може да се определи като сензационен. Управляващата партия “Бхаратия Джаната” запази мнозинството си в парламента, като Нарендра Моди остана министър-председател за трети мандат, въпреки че опозицията получи повече гласове, отколкото през 2019 г. Тоест в това отношение всичко ще остане както е, но дали отношението на индийската нация като цяло към света около нас ще се промени - трябва да погледнем това, но няма да мине без сензации.

И първото заключение, направено от един от индийските анализатори в деня на обявяването на изборните резултати, беше, че тази история трябва да бъде разследвана. Тоест, да се фиксира целият информационен поток на хартия, за предпочитане официална и на високо ниво.

Вярно, вече записва. И се оказва, че никога досега не са били изливани цели резервоари с мръсотия върху сегашното правителство на страната и върху страната като цяло и никога индофобите не са изглеждали като хидра с невероятен брой глави.

Тук Канвал Сибал, бивш посланик в Москва и след това външен министър (до 2017 г.), изброява най-забележителните глави и разкрива техния пълен консенсус. Тук са “Ню Йорк Таймс”, “Вашингтон Пост”, “Форин Афеърс” от САЩ, британските “Гардиън”, “Файненшъл Таймс” и най-вече “Економист”. Последният, както винаги, довежда посланието на този колективен и зъл ум до кристална яснота, като изброява санкциите, които Западът може да наложи срещу Индия. По принцип да не ѝ се дава достъп до технологиите, които той все още притежава. Нека се държи на къса каишка.

И цялата тази информационна лудост, отбелязваме, се случи по време на предизборната кампания. Не е ли намеса това? Индия е англоговоряща страна, или по-точно триезична: национален хинди, език на местния щат и английски. Но последния се познават най-добре от най-образованите хора с висше образование. Те четат всичко това всеки ден. Между другото, оттук идва и феноменът: англоезичните медии в Индия са много различни в политическо отношение от останалите. Дори само защото, ако един журналист е до шия в английската медийна сфера, тогава волно или неволно се пропива от нейния дух.

А духът е следният: най-многолюдната страна в света попада в черния списък заедно с Китай, Куба, Еритрея, Иран, Русия, Саудитска Арабия и прочее - поне що се отнася до удушаването на религиозните свободи. Чакай, и Русия ли ги души? Американската неправителствена Комисия за международна религиозна свобода смята така. Името ѝ, както и на други структури, включително на семейство Сорос, сега се появяват в индийските медии, които в същото време разкриват връзката на всички тези фондове с различни медии. Тоест фондовете плащат и изготвят отчети, после всичко това се публикува в масови издания... Плюс рейтинговите агенции, които дават оценките за икономиката, плюс всичко останало, което ни е познато.

Общият резултат е създаването на черна репутация: няма по-ужасна държава от Индия, авторитарна, унищожаваща своите опозиционери и терористи по целия свят, с безнадеждна икономика. И тук, в икономиката, се крият всички обяснения. Ясно е, че Нарендра Моди, който вече спечели третите си избори, не е лидерът, от който се нуждае Западът, независимо от неговите намерения или идеология. Един силен лидер на огромна държава е просто лош, а на сегашните избори борбата беше всъщност държавата да се разпадне и да се сборичкат десетки партии и съюзи. Но все пак икономиката тук е на първо място.

Още през декември миналата година яростта на западната хидра срещу Индия беше подхранвана от оценката на “Стандарт енд Пуър”, че до 2030 г. страната твърдо ще заеме третата най-голяма позиция в света по отношение на БВП. Особено като се има предвид, че днес расте по-бързо от Китай, а при Моди и неговата партия ще продължи да расте. Но това не е единствената система за броене. Според друга, по-точна (според паритета на покупателната способност на валутите) Индия отдавна е трета, а Китай е първи, а САЩ са втори. Между другото, руснаците сме четвърти.

Оттук и цялата ярост, която по време на настоящите избори в Индия вече не беше скрита от западняците. И много зависи от това какви уроци ще извлече политическата класа на страната от тази история. Сред поуките е вечният въпрос как да се справим с Китай. Дипломацията на Делхи през последните години се опитва да запази нещо като средна позиция, без да се кара излишно нито със Запада, нито с Изтока (по-точно с глобалния Юг). Както виждаме, западняците възприемат това като заплаха. Но слаб васал с разклатена власт и изостанала икономика - тук няма заплаха.

Но източната съседка е особен въпрос. За индийската общественост, с нейното нарастващо доверие в силните страни на своята страна, истинското предизвикателство е да „настигне и изпревари“ не разклатения Запад, а Китай, където има сложен набор от чувства, където има място за завист, враждебност и много други. А в Пекин тези дни блесна информация: сега, когато изборите минаха, е възможна сериозна среща на лидерите на двете най-многолюдни държави в света. В крайна сметка, ако говорим само за технологии, Западът вече не е лидер в тази област. Поне никой в Китай не предприемаше медийни атаки срещу западната съседка, разклащайки политическата ѝ система.

Превод: В. Сергеев

Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София

Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101