/Поглед.инфо/ Държави, които доскоро заемаха строго неутрална позиция в конфронтацията между Русия и Запада, станаха обект на яростна атака от Брюксел и Вашингтон. Турция, Унгария, Индия – и особено Сърбия – са под натиск с изключителна сила. Ще се поддадат ли на тези заплахи и ако да, какви ще бъдат последствията, включително и за Русия?
„Страната ни вече плаща висока цена за това, че не наложи санкции на Русия и това става непоносимо. Аз съм за санкции срещу Русия, затова моля всички останали министри и кабинета да вземат решение по този въпрос“.
Това заяви не някой опозиционер или проевропейски активист, а министърът на икономиката на Сърбия Раде Баста. Сърбия, чието население се смята за може би най-проруското в Европа и чието ръководство в лицето на президента Александър Вучич последователно отказва да се присъедини към санкционните механизми срещу Русия.
В Москва подобна позиция предизвика, меко казано, изненада. „Някаква странна позиция: Америка оказва натиск върху Сърбия, а сръбският министър призовава да се противопостави на Русия. Няма ли да е по-добре сръбският министър да се обяви категорично срещу натиска върху страната му? Русия, за разлика от САЩ, винаги е уважавала Сърбия и нейния народ. И въпросът не е само в историческата истина, а в един очевиден факт: с налагането на санкции срещу Русия натискът на Щатите върху Сърбия няма да приключи, а само ще се засили ”, обясни Мария Захарова, говорител на руското външно министерство.
Позицията на Раде Баста изненада и Белград. Изненада и възмущение.
„Това е просто глупава фраза, изказана от министъра на икономиката на Сърбия. Напълно необмислена, което може да се последва и от неговата оставка. По темата вече се изказаха всички водещи политици в страната, включително министърът на външните работи и председателят на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич. Той каза, че Сърбия заема неутрална позиция и това е залегнало в решението на Съвета за национална сигурност на страната от миналата година“, обяснява Олег Бондаренко, политолог и главен редактор на проекта „Балканист“. „Шефът на Агенцията за сигурност и информация (местното разузнаване) Александър Вулин каза, че министърът трябва да подаде оставка. Същата позиция зае и председателят на партията „Обединена Сърбия“ Драган Маркович, към която принадлежи и Раде Баста. Така че не си мислете, че подобни думи ще бъдат последвани от налагане на санкции – по-скоро оставка на министъра, който е казал някоя глупост.
Въпреки това позицията на Раде Баста отразява новите тенденции в санкционната политика на САЩ.
До крак
„Неспособни да мобилизират никого извън колективния Запад, ръководството на Съединените щати и Европейския съюз оказва все по-голям натиск върху страните, които или са членове на евроатлантическите институции, или се стремят да се присъединят към тях“, обяснява заместник-директора на Центъра за цялостни европейски и международни изследвания Дмитрий Суслов.
„САЩ значително увеличиха натиска върху европейските съюзници. Бих казал, че по-скоро не „наред“, а „до крака“, коментира Вадим Трухачов, доцент в Руския държавен хуманитарен университет. Уж Вашингтон не би трябвало да има особени проблеми тук. През последните години или дори десетилетия Съединените щати направиха всичко възможно, за да контролират напълно своите трансатлантически партньори.
„САЩ практически култивират европейския елит. Дори Тачър през 1967 г. е избрана от посолството на САЩ в Лондон да участва в програмата за международни посетители, а година по-късно тя получава поста министър в кабинета в сянка. Балтийските страни просто внасяха елити от САЩ, през 90-те години на миналия век на ключови позиции бяха назначени представители на диаспори, и то изключително от САЩ“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН.
„Европейските страни са напълно зависими от САЩ във военно-политическата област. Сега те също са силно зависими от енергията. Плюс това американците развиха цяла мрежа от неправителствени организации, чрез които "обработват" европейските политици. И накрая, американците разумно използват предразсъдъците на европейците към Русия“, казва Вадим Трухачов.
Европейски бунтовници
Имаше обаче и такива, които започнаха да се съпротивляват. Поне две страни кандидатки за евроатлантически институции - Сърбия и Грузия, отказват да наложат санкции срещу Русия. Те са заели неутрална позиция и понякога дори помагат (в техен интерес, разбира се) за заобикаляне на санкциите.
Има още двама - вече не кандидати, а членове на евроатлантическата общност. Членка на НАТО Турция, както и членка на НАТО и ЕС Унгария. Анкара демонстрира своя суверенитет и се стреми към полезен във всички отношения многовекторен подход. „Унгария е член на ЕС и НАТО и не изпитва много симпатии към нас. Но тя не може да подкрепи Украйна, където унгарците са потиснати. Като цяло това е основната причина Унгария да се държи по този начин“, продължава Вадим Трухачов. Именно върху тях сега се упражнява максимален натиск от Вашингтон и Брюксел. „За да се присъединят напълно към антируската политика и като цели, и като инструменти. За да я откажат от специалните отношения с Москва, те съкратиха проектите за сътрудничество с Москва “, обяснява Дмитрий Суслов.
Така например американският посланик в Унгария Дейвид Пресман каза, че Виктор Орбан „стои на кръстопът“ и „е дошло времето той да обърне гръб на Русия“. По отношение на Ердоган посланиците в Анкара не правят подобни официални изявления (гордият турски президент реагира изключително остро), но на неофициално ниво се изразяват съответните искания.
„Те оказват натиск върху Турция със заплахата от вторични санкции. Брюксел оказва натиск върху Унгария през портфейла“, казва Дмитрий Суслов.
„Възможностите на Унгария са ограничени поради факта, че страната е силно зависима от средства от фондовете на ЕС. И по тази линия всеки път ще се огъва ”, продължава Вадим Трухачов.
Но Унгария и Турция са напълно способни да отговорят на такъв натиск. „Перспективата Швеция и Финландия да се присъединят към НАТО зависи от Анкара, Унгария може хипотетично да блокира антируските санкции в рамките на ЕС“, казва Дмитрий Суслов. „Значи има особен натиск върху кандидатите, защото те имат по-малко влияние върху колективния Запад и не могат да отговорят на американската политика на шантаж. Вторични санкции, оттегляне (в случая със Сърбия) на западните институции, както и забавяне или дори отказ от интеграцията им в ЕС“, изброява той.
Избор
Но най-податлива на натиск обаче остава Сърбия. „Сърбия е жертва на НАТО, чийто народ се отнася към Русия по-добре от всеки друг в света. Но икономически тя е напълно зависима от ЕС, няма късмет и с географията. Тя ще се старае до последно да не ни налага санкции. Но може да бъде огъната и трябва да сме готови за това“, казва Вадим Трухачов. Подготвени не само за факта, че ще се поддадат, но и за последствията от това предаване.
От политическа гледна точка тези последици ще бъдат незначителни. „Сегашната им позиция има редица предимства за Москва. Това включва заобикаляне на антируските санкции, което важи особено за Турция и Грузия, а също и отчасти за Сърбия. Това е запазването на руските енергийни доставки на техните пазари, което е от съществено значение за нас“, продължава Дмитрий Суслов. „Ако Турция и Сърбия хипотетично преминат в антируския лагер, тогава можем да забравим за проекта за турски газов хъб, количеството газ, доставяно по „Турски поток“, ще намалее и Русия ще трябва да се обърне изцяло към Азия по отношение на енергийни доставки. Загубата на европейския вектор от гледна точка на баланса на Русия е неизгодна и нецелесъобразна, така че тя би искала да продължи да доставя енергия за Турция и през Турция по-нататък за страните от Балканския полуостров и Южна Европа“, допълва той.
За самите тези държави обаче последиците от отказа им от неутралитет ще бъдат много по-сериозни. И не става въпрос само за угодничество на изнудвачи. Става въпрос за мястото им в света и избора на пътя на развитие.
„Европа след Втората световна война загуби своите колонии и влиянието си в света, европейските армии отслабват. Делът на европейските страни в световния БВП намалява. Така че всъщност сме свидетели на постоянен процес на провинциализация на Европа“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.
„И сега тези страни трябва сами да решат дали трябва да запазят някакво подобие на суверенитет и независимост или напълно да се разпишат с неспособността си да водят независима политика и липсата на субективност, след което да се интегрират в евроатлантическия фарватер в статута на сателит. Това е техният избор“, казва Дмитрий Суслов. Така че нека го направят.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?