/Поглед.инфо/ Не е тайна, че Великобритания се сблъска почти веднага с каскада от тежки кризи - от бясното покачване на цените на електроенергията и фалитите на енергийните компании до спирането на химически заводи и банален търговски дефицит.

Причината за последното е свързана предимно със сериозния недостиг на шофьори на камиони, особено на тежкотоварни /тираджии/. Освен това, ако в началото на лятото недостигът беше 70 хиляди шофьори, то до есента той нарасна до сто.

Сега британското правителство инициира раздаването на 10,5 хиляди тримесечни работни визи, от които пет хиляди за шофьори, за да изглади кризата с празните рафтове по Коледа. Вярно, все още не е известно какво ще излезе от това: не всички са готови да преминат през бюрократично-противоковидните кръгове на ада, дори за обещаната заплата от шест хиляди лири - те всъщност, ще могат да я получават до 90 дни. Мнозина казват, че „не искат да се преместят само за три месеца, за да улеснят британците да организират отпуските си“.

Проблемът обаче не се ограничава изключително до Великобритания. Неразумното държавно управление на острова, съчетано с последствията от Brexit, просто изостри и ускори кризата, ясно демонстрирайки с какво могат да се сблъскат други страни в съвсем обозримо бъдеще: шофьорите на камиони се превръщат в глобален дефицит.

Проучване на Международния съюз по автотранспората (IRU) показа, че след като недостигът на професионални шофьори се сви през 2020 г. поради ограниченията за Covid, той трябва рязко да се увеличи отново през 2021 г.

Нещо повече, по-рано проблемът беше най -остър в страните от „златния милиард“. Например в Германия вече не стигат 45-60 хиляди шофьори, а дефицитът само расте. Картината е още по - мрачна в Полша, където има недостиг на повече от 120 000 шофьори, до голяма степен поради факта, че много от местните жители са напуснали, за да смекчат шофьорският дефицит малко по-на запад. Като цяло недостигът на шофьори в Европа се оценява на 400 хиляди. В Северна Америка положението е малко по -добро. Въпреки това днес в САЩ има недостиг на 60 хиляди шофьори, а в Канада цифрата се доближава до 40 хиляди.

Но сега проблемът започва да се разпространява в останалия свят. Според прогнозите на гореспоменатия IRU, дефицитът на професионални шофьори в Русия и Турция в относително изражение (като процент от общия брой) може да надхвърли европейския още тази година. А в Узбекистан и подобни страни техният недостиг трябваше да бъде дори по -голям, отколкото в Русия и Турция.

Прогнозите обаче очевидно са направени, без да се вземат предвид обстоятелствата, свързани с усложняването на преминаването на границите и със заетостта поради пандемията. Ето защо „шофьорската“ криза засега е обхванала изцяло преди всичко Великобритания и все още се готви да се разпространи в континентална Европа. Но в крайна сметка това неизбежно ще засегне и други страни.

Не може да се каже, че проблемът се появи вчера: за липсата на шофьори (както и хора от други работнически специалности) в Европа сериозно се замислиха преди десетилетия. По принцип всички опити за либерализиране на европейския пазар на труда (тоест допускане на трудови ресурси към него от развиващи се - преди всичко съседни - държави), разширяването на Европейския съюз и дори Киевския Майдан бяха отчасти свързани с опитите да се облекчи решаването на този проблем. И донякъде дори се получи.

Но тогава дойде пандемията и обърка всички карти. И това не е само усложнението на преминаването на границата, въпреки че и това се превърна в сериозен проблем. Заедно с него се появиха и други. Например, по време на разгара на епидемията, бяха необходими много повече от така наречените „доставчици от последната миля“ - хора, които доставят стоки директно до домовете.

Тази услуга се развиваше активно и сама по себе си, но пандемията и свързаните с нея ограничения стимулират процеса и отклоняват част от работната сила, която би могла да се занимава с по – сериозни превози на стоки.

Друг проблем е безумното раздаване на пари от правителствата на развитите страни към техните граждани. Броят на получателите на тъй наречените „хеликоптерни“ пари в Северна Америка и Европа нарасна значително, а сумата, която получават, също се увеличи.

На този фон трудната и не толкова високоплатена професия на шофьора стана още по-малко привлекателна. Въпреки че престижът й започва да намалява много по -рано: романтичният образ на Гуменото патенце, изпълнен от Крис Кристоферсън във филма „Конвой“, остана в далечните седемдесетте години на миналия век.

Освен това шест хиляди лири, обещани на шофьорите от британските власти, са доста произволна сума. Например украинските шофьори, които днес са много популярни в Европа, са готови да работят за хиляда и петстотин евро на месец, но често до ръцете им достигат много по -малко, защото заплатите им се орязват за всичко: прекомерен разход на гориво, драскотини по фургона и т.н. Ясно е, че за такива пари нито един европеец няма да си мръдне пръста пръста.

Описаната ситуация може да доведе до факта, че рафтовете на магазините в ЕС тази зима може да станат подобни на британските рафтове.

Но не бива да се питаят илюзии. В бъдеще и тази „болест“ неизбежно ще бъде изнесена от европейците в съседните страни, а след това във все по-отдалечени страни, включително, разбира се, и Русия. А дали ще бъде възможно да се противопостави нещо на подобен „износ“ е голям въпрос. И разбира се, проблемът няма да се ограничи само до шофьорите.

Превод: ЕС