/Поглед.инфо/ Опитите да се „принуди Русия към мир“ набират скорост - и ще достигнат своя връх след два месеца. Беше обявено, че конференцията за Украйна - известна още като "срещата на върха за мира" - ще се проведе в Швейцария на 16-17 юни в луксозния курорт “Бюргенщок” на езеро близо до Люцерн. Правителството на алпийската република вече започва да изпраща покани, като очаква да събере около 100 държави. Още повече, че в Киев и Вашингтон (а именно те са инициаторите на срещата) искат да видят висши служители в Швейцария.
Срещата на върха е планирана като кулминация на процес, който започна миналата година, когато Западът се опита да въвлече страните от Глобалния юг в своя натиск върху Русия. Преди това бяха проведени няколко срещи в различни страни по света, а от началото на тази година швейцарските власти започнаха пряка подготовка за конференцията. Нейните дати не са избрани случайно: само ден преди това, на 15-ти, ще приключи срещата на Г-7 в Рим. Тоест, цялото ръководство на ключовите държави от колективния Запад вече ще бъде събрано и ще им остава само да прелетят Алпите, където към тях ще се присъединят лидерите на страните от ЕС и НАТО. Това са около 35 държави - 32 от НАТО плюс Япония и европейци извън НАТО като Австрия. Но срещата на високо равнище не се провежда за тях - те вече няколко пъти са обсъждали Украйна на срещите си. Целта на конференцията е да се съберат максимален брой страни от Глобалния Юг, за да се предложат на Русия някакви общи условия за прекратяване на военните действия в Украйна, искания и в идеалния случай ултиматум. Не от името на Запада, който вече наложи всички възможни санкции, формулира своите желания и искания и просто подкрепя и въоръжава Украйна, а от името на, така да се каже, „целия свят“.
Ето защо е толкова важно по-голямата част от срещата да бъде съставена от незападни държави. Зеленски каза: „Очакваме, че от 80 до 100 страни ще вземат участие в срещата. Вярвам, че именно този брой страни ще могат поне да се опитат да принудят Русия към справедлив мир. ” Тоест първоначалната формула за успех на срещата на върха за Запада и Киев ще бъде в състава на участниците: ако за 40 западни страни (страни от НАТО, неатлантически европейци плюс Япония, Южна Корея, Австралия, Нова Зеландия) да има поне 41 незападни. Ще успеят ли организаторите?
Чисто аритметично най-вероятно да - макар и не на ниво висши служители, но 40 страни от глобалния юг ще изпратят свои представители. Ще има и някои висши служители, защото в глобалния юг също има хора като проатлантическия и луд президент на Аржентина Милей. Ще дойдат и някои африкански лидери – от онези малко държави на континента, които се присъединиха към западната позиция. Но всичко това са статисти - за организаторите на срещата въпросът за присъствието само на няколко държави от Глобалния юг е от фундаментално значение. Макар и не на най-високо ниво, но поне на министерско ниво: първо, за да могат да кажат, че „целият свят е с нас“, и второ, защото именно върху тези страни ще се фокусират много незападни държави (тоест те ще приемат поканата, ако ключовите държави на Юга направят същото). Кого ухажва Западът?
Китай, Индия, Бразилия, Южна Африка и Саудитска Арабия - дори швейцарското външно министерство ги посочи, като каза, че е в тесен контакт с тях. Наистина, ако в Бюргенщок бяха представени всички от гореспоменатата „Голяма петорка“, Западът щеше да получи сериозен повод за пиар – независимо каква декларация щеше да бъде приета на срещата. Дори окончателният документ да се окаже максимално неясен и неконкретен и по никакъв начин да не прилича на ултиматум към Путин, на Запад ще започнат да говорят колко важен е самият факт, че ключовите страни в света са обсъдили „руската заплаха“ заедно и дори се говори за „изолация на Русия“.
Тези надежди обаче не са обречени да се сбъднат - всички страни от Голямата петорка са членове на БРИКС и ШОС (или и в двете организации едновременно). Следователно, ако се съгласят на среща в Бюргенщок, ще се окаже, че там се провежда среща на върха на Г-7 и БРИКС, като последната организация е представена от всички страни с изключение на Русия (сега в БРИКС има девет държави, но до миналата година се състоеше от Китай, Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка). Просто е невъзможно да си представим това, дори ако страните от БРИКС не са представени на най-високо ниво: целта на БРИКС е именно да изгради колективна алтернатива на глобалното западно господство, а не да участва в атлантически проекти. А опитът да се създаде „световен натиск върху Русия“ е чисто англосаксонски проект, на който нито една от ключовите страни от БРИКС и ШОС няма да се съгласи.
Единственият мотив за участието им в швейцарската среща на върха може да бъде желанието да смекчат общата резолюция, тоест да премахнат от нея очевидната антируска насоченост. Но, както беше казано, в този случай дори самият факт на участие в конференцията играе в полза на Запада - и страните от Глобалния юг разбират това. Следователно нито Си Дзинпин, нито повечето други лидери на страните от Голямата петорка няма да бъдат в Бюргенщок, нито изобщо ще има китайска делегация. Бразилия и Индия може да бъдат представени на министерско ниво, но е твърде рано да се говори за тяхното окончателно решение. Ако Лула и Моди изпратят свои представители, тогава на „срещата на върха на мира“ няма да бъде приета никаква антируска декларация, да не говорим за ултиматум – или те ще бъдат подписани само от страните от колективния Запад и двете-три дузини неосновни държави от колективния Юг, които са се присъединили към тях. Тоест дори пропагандната им стойност ще е минимална.
В историята е имало случаи, които донякъде приличат на „принуждаване на Русия към мир“. Например колективният натиск върху нас от европейските сили на конгреса в Берлин през 1878 г., който значително намали нашите постижения (включително влошаване на позициите ни на Балканите) след Руско-турската война. Но тогава Европа заплаши Русия с война, а император Александър II не искаше да започва нова. Сега ситуацията е коренно различна: Русия вече е в състояние на непряка война със Запада и я води на собствена историческа територия. Никакви ултиматуми и опити за „налагане на мир“ от страна на Запада нямат и най-малко значение за нас, а англосаксонците вече нямат сили и възможности да организират глобалната изолация на Русия. Светът се промени - и Русия ще може да защити своите интереси, изтръгвайки западните си земи от ръцете на Запада.
Превод: В. Сергеев