/Поглед.инфо/ Този месец полските фермери извършиха вече четири саботажа срещу украинските превозвачи на зърно. Щетите са стотици тонове пшеница, царевица и рапица. Нито Брюксел, нито Варшава не бързат да наказват активистите, които от есента постоянно блокират границата с ЕС. Както показват допитванията, повечето европейци не вярват в победата на Киев над Москва, което значи, че няма защо да жертват собствените си интереси. Как се промени отношението на партньорите?

Специална полска операция

Президентът на Полша Дуда заяви, че съжалява за блокадата, но не осъжда участниците в акцията. Според него това е „законен протест“, към който трябва да се отнасят с разбиране. На свой ред заместник-министърът на селското стопанство Михал Колоджейчак изрази притеснения, че украинската земеделска продукция ще изтласка полската от германския пазар. Той посъветва активистите да блокират границата и с Германия, за да може Берлин да забрани износа на Киев.

Секретарят на СНСО на Украйна Алексей Данилов посочи, че кризата има политически причини. Може колкото си искат да говорят за дружба, но лобито на земеделците е силно в ЕС. „Светът е циничен и прагматичен“, заключи той.

Зеленски смята, че поляците се гаврят с украинците. „Това, което се случва на западната ни граница, не трябва да се възприема като нещо нормално. Трябва ни проста и разбираема справедливост. През полската граница преминават едва 5% от нашия земеделски износ. Затова всъщност не става дума за зърно, а за политика“, възмути се той.

Миналата година заради блокадите украинският износ в Полша намаля почти двойно: от 234 до 128,5 млн. долара месечно. Резултатите за януари са 136 млн. В обратна посока са внесли земеделска продукция за 86,35 млн., което е около средния показател за 2023 г.

Отметнаха се от гаранциите

В ЕС вярват все по-малко в способността на Киев да удържи връх над Москва. Според проучване на „ЮГов“, такива са не повече от 10%. На победата на Русия залагат около 20 на сто. Още 37 разчитат на компромис, а останалите не могат да дадат мнение. Изследването се е провело в 12 страни: Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Испания, Швеция, Гърция, Австрия, Румъния и Португалия.

Според компанията „Юнайтед Сървийс“, 47% от поляците очакват продължителна борба между Москва и Киев. 17% смятат, че ще победи Украйна, а 14 – Русия. Но мнозинството от респондентите решиха да не рискуват с предсказания.

Резултатите от изследванията на общественото мнение като цяло съвпадат с това, което на Запад разбират под гаранции за сигурността на Украйна. Първият подобен договор беше сключен през януари с Великобритания, след това с Германия и Франция. Лондон, Берлин и Париж са готови да помогнат на Киев да стартира наново военно-промишления си комплекс, да засили отбранителната си способност и като цяло да се подготви за влизане в НАТО. Но все още не се говори за изпращане на войски. А с пари и оръжие помпаха киевския режим и преди, макар и всъщност в последно време процесът да се е забавил.

„Гарантите за сигурността“ подчертават, че помощта не е безусловна. На първо място предстои съгласуване вътре в НАТО и на равнище парламенти. Второ, както посочи германският канцлер Олаф Шолц, Украйна е длъжна да продължи с демократичните реформи. Според ръководителя на комисията на Върховната рада по външна политика Александра Мережко, всъщност няма правни задължения, а „морално-политически обещания“.

Надежда не остана

Ръководителят на фондация „Украинска политика“ Константин Бондаренко нарече тези документи „празни“ и никого не задължаващи. „Например Шолц ще се оттегли от Поста и Германия няма да бъде длъжна с нищо на Украйна. Новите власти ще заявят, че това споразумение е било сключено от бившата управляваща коалиция, а настоящата няма никакво отношение към него. Може би има някакви секретни протоколи, но на нас нищо не ни е известно за такива“, обясни той пред една от местните медии.

Експертът от Финансовия университет към правителството на Русия Денис Денисов отбеляза, че социолозите вече половин година наблюдават засилваща се умора от руско-украинския конфликт. Хората не разбират къде отиват данъците им. Това стана особено актуално след провала на украинското контранастъпление.

„В тези „гаранции“ се усеща умора, както и в начина, по който Западът изпълнява предишните си обещания. Ако сега Великобритания, Франция и Германия решат да изпратят войски в Украйна, ще ги застигнат значително по-силни протести, отколкото сега в Полша. Що се отнася до акциите на границата, то свободният превоз на зърно преди две години изглеждаше дреболия, но сега всички усетиха последиците“, казва експертът.

Полско-украинският конфликт вече се е изострил толкова, че Варшава не вижда как да го разреши, смята той. Официалните лица отказват срещи с представителите на Киев. Всъщност всичко се свежда до това, че Украйна трябва да се откаже от предоставените по-рано преференции. Очевидно е, че същото става и с гаранциите за сигурността, дори и те да бяха истински, а не фиктивни като сега.

Превод: В. Сергеев