/Поглед.инфо/ През последните дни западните лидери се отличиха с нова поредица от силно антируски изявления. Сега Москва е обвинена не само за предполагаемо струпване на войски близо до украинските граници, но и за провокиране на миграционната криза. Както казват политолозите, истинският смисъл на тези твърдения изобщо не е това, което изглежда на повърхността.

„Хей, Брейн, какво ще правим тази вечер?“ — “Както всяка вечер, Пинки. Ще се опитаме да завладеем света!" Този комедиен диалог от известната анимация, според колективния Запад, редовно се чува сред ръководството на Русия. И в резултат на тези разговори руските власти измислят все нови и нови начини за агресия срещу „свободния свят“ – при това многостранна, многовекторна агресия.

Казват, че Русия ще нахлуе в Украйна, за което свидетелства движението на войски на суверенна руска територия. Според тях Русия използва газа като оръжие и умишлено организира настоящата енергийна криза в Европа. Твърди се, че Русия е организирала миграционна криза, за да постави Европа на колене. Дори не искаме да си припомняме многобройните обвинения за намеса на изборите. Дори такава фраза беше измислена на Запад – „хибридна война“, която обяснява всякакви действия на Москва като агресия.

Също толкова странно е и обяснението за мотивите. Например, чрез принципа на скорпиона от добре познатата притча - конфликтното поведение, видите ли, е в природата на Русия. „Това е класическо руско поведение – да използва всички инструменти, заплахи, език, тълкуване на закона и дезинформация, с които разполага, за да ни изкара от баланс, непрекъснато да смущават, дестабилизират ситуацията на границата на ЕС и да накарат Запада да повярва, че Украйна е провалена държава“, пише изданието “Политико”. Като цяло, както се казва в брилянтния филм, „имам такава лична неприязън към жертвата, че не мога да ям“.

Друг вариант е чрез принципа „Обади ми се, обади се!“ Според Си-Ен-Ен, организирайки проблеми за Запада, Путин рязко повишава легитимността си с тяхна помощ. „Всеки път, когато някой като Меркел е принуден да вдигне телефона и да се обади на Путин, за да предотврати криза, той става едновременно причина и решение на проблема. Това му позволява да изглежда много силен както у дома, така и в Европа“, изданието цитира високопоставен европейски дипломат.

И, разбира се, къде без приказките за намерението на руските власти да възстановят Съветския съюз със сила и заплахата със сила. Защо Западът възпроизвежда всички тези приказки и създава алтернативна реалност? И не го създава за Русия. По някаква причина Москва не вярва в собствената си агресивност и се смее на западните обвинения.

„Със сигурност не казвам, че президентът Байдън е луд, но понякога се съмнявам, че той и аз живеем в една и съща реалност”. Тези думи на конгресмена от Тексас Майкъл Бърджис всъщност се повтарят от всеки руски политик или политолог, и то не само по отношение на Байдън като такъв, но и на цял куп западни политици, които разказват приказки за руската агресия. Но не, Западът възпроизвежда тези приказки за себе си - своите елити и население. Защо?

Първо, той говори с някой, когото смята за враг. „Всичко това отразява доминирането на конфронтационната парадигма в западната политика спрямо Русия. Ние наистина преминахме към нова студена война. Русия се възприема като противник, като враг. Военен, политически, геополитически и дори цивилизационен. Това възприятие се проявява във всичко. Това определя мисленето, националните интереси, политиката и реториката“, казва Дмитрий Суслов, заместник-директор на Центъра за цялостни международни и европейски изследвания към Висшата школа по икономика.

И това все пак можеше да се разбере, ако в Русия се чуваха агресивни отговори. Но положението е точно обратното - сигналите, които излизат от Москва, са изключително мирни и внимателни. „Ние сме насочени към конструктивно взаимодействие“, „Надяваме се да намалим конфронтацията“, „Стремим се към компромиси с партньорите“, такива фрази буквално преобладават във външнополитическите изявления на висшите руски служители.

Припомняме, че Студената война е именно тотална конфронтация във всички области, с изключение на самата армия. Във всички области, както и във всички пространства на голямата шахматна дъска. „Най-абсурдната проява на тази конфронтационна логика беше изявлението, направено от ръководителя на европейската дипломация Жозеп Борел след провала на САЩ и НАТО в Афганистан. Според него не трябва да се допуска Афганистан да влиза в руската сфера на влияние. Какво общо има Борел с всичко това, какво общо има ЕС?", продължава Дмитрий Суслов.

Второ, Западът наистина се нуждае от враг. „Полският външен министър Радослав Сикорски каза навремето, че в централата на НАТО някой ден ще има паметник на Путин, като човека, който поддържа организацията. Няма поводи за консолидация, за проекцията на силата, тежка форма започна да придобива провинциализацията на Европа. И конфликтът с Русия промени ситуацията“, обяснява Дмитрий Офицеров-Белски, старши научен сътрудник в ИМЕМО на РАН.

Промяната беше особено спешна, тъй като целият западен свят се разпадаше идеологически. „Западът губи позиции. Всичко се разпада. Илюзията за края на историята, усещането, че си от правилната страна на историята, наследството от победата в Студената война, моментът на еднополюсността се рушат. И нищо не обединява както общия враг. Ако чувствате зло до себе си или възприемате друг като недвусмислено зло, тогава това помага да се обедините, мобилизирате и да се преродите. Ето защо Байдън говори за конфронтацията между демокрации и автокрации като основен екзистенциален конфликт на настоящия век “, казва Дмитрий Суслов.

За Америка този въпрос е дори до известна степен по-актуален, отколкото за Европа. „Атлантическото сътрудничество е много важно и за Съединените щати. Особено сега, когато глобалното лидерство на Америка на практика е изчезнало и без НАТО американците рискуват да останат на един вид остров“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.

Да, Русия не е единствената страна, която Западът представя като враг. Има го и Китай, който наистина заплашва както западните интереси в страните от третия свят, така и западните правила и норми на международните отношения. Америка вече активно разполага антикитайските пропагандни гаубици, включително саботирането на Олимпийските игри в Пекин през 2022 г.

Въпреки това, все пак е страшно да влиза в конфликт с Китай - никой не иска да губи приходи от търговията с Китай, а Пекин вече започна да налага санкции за грубост срещу себе си (например срещу Австралия). Освен това за Европа Китай е далечен враг, докато Русия е близък и разбираем. През цялата европейска история (дори когато сме съюзници) Старият свят възприема Русия като варварско образувание на границата на цивилизования свят. Орда от немити диваци, които могат да бъдат използвани за собствените цели, но които никога не могат да бъдат признати за равни.

Трето, обвинението на Русия в организирането на „хибридни войни“ създаде не само враг, но и виновник. Както за глобалните провали на Запада (провалът на глобализацията, сривът на световния ред), така и за проблемите в руско-западните отношения.

„Западът има колосални традиции на самооправдание за всичко – за кръстоносните походи, робството, многобройните геноциди, агресията срещу Русия и т.н. Ако сега по обективни причини отношенията между Русия и Запада се намират на много ниско равнище, то на европейците и американците им е по-удобно да не мислят за причините и да не търсят изход, а да обвинят за всичко Путин или все по-често руснаците, които го подкрепят (след 2014 г. постепенно се формира такава тенденция)“, казва Дмитрий Офицеров-Белски.

Да, подобен подход не решава основните западни проблеми, а понякога дори ги изостря (в края на краищата първата стъпка за коригиране на грешката е да признаеш съществуването ѝ). Но, от друга страна, кой ще ги поправи? Сегашните западни елити, които нямат същите управленски умения дори като предшествениците си от 90-те ли? Елитите, заети с идеите за еко-шизофрения, псевдотолерантност и демократизация, а не за добро управление на световния ред?

Ето какво мислят всеки път с какво да се заемат вечерта. И намират достоен за равнището си отговор. „Както всяка вечер, Пинки! Да обвиним Русия в поредната агресия, в поредната хибридна война“.

Превод: В. Сергеев