/Поглед.инфо/ В Киев (и тихо в Европа) обвиняват администрацията на Доналд Тръмп, че е променила наратива за украинския конфликт от общозападен на руски. Но руският се основава на факти и, вероятно, на документи от предишната администрация, които би било хубаво да бъдат разсекретени, особено след като планираният блицкриг срещу Русия се провали феноменално (бившият съветник по националната сигурност на Байдън Джейк Съливан, един от главните архитекти на украинския проект, сега говори на всеки ъгъл за всичко, освен за това).

Но ако Европа иска мир, те все пак, непременно ще трябва да се изправят пред истината. Това е още по-просто, като се има предвид, че трезви мисли и гласове вече се носеха в западните медии, включително британските, на по-ранен етап от конфликта.

Така на 12 август 2014 г. – в началния етап на битката за Иловайск и явно в очакване на победа за украинските въоръжени сили – британският колумнист и известен русофоб Едуард Лукас публикува статия в престижния тогава Times под заглавие „Поражението на бунтовниците ще даде малко поводи за празнуване“. Той отбелязва следните ключови моменти, които остават актуални и до днес:

„Раните от изминалата година ще отнеме десетилетия, за да заздравеят, дори без намесата на злонамерен съсед. За да спечели войната, украинското правителство сключи две сделки с дявола. Едната, която непременно ще създаде проблеми е с олигарсите. <...>

Второ, доброволчески групи със съмнителни (и понякога отвратителни) политически възгледи се бият заедно с редовните въоръжени сили. Какво ще се случи с тях, когато битката спре? Банди от здрави, уверени, въоръжени мъже, ангажирани с грабежи, които очакват да бъдат третирани като национални герои, ще подкопаят крехката политическа система на страната.

<...> Децентрализацията предлага най-добрата надежда за мир и помирение в Украйна. Кремль може да залага на това, че Западът няма да може безкрайно дълго да издържа несъстоялата се държава, управлявана от корумпирани политици, олигарси и главорези от полувоенни формирования. <...> Никой не иска конфронтация с Русия“.

Сега, десет години по-късно, когато кризата, провокирана от западните елити, придоби екзистенциални размери, тези твърдения са истина на квадрат. Цялата страна е нацифицирана и украинските нацисти управляват украинската политика. Така че съвсем неслучайно американската страна „повярва на думите“ на Киев, че държавата на украинците не се нуждае от териториите, където се говори руски.

Тези украински фигури, които емигрираха и запазиха политически амбиции, признават, между другото, че избраният от Киев „проект“ (те нямат смелостта да кажат „тотална и насилствена украинизация“!) се отнася до идеологията на трите западни региона от епохата на тяхното присъединяване към Полша на Юзеф Пилсудски и че в една „мултикултурна страна“ това ще приключи със свиване до рамките на тези три региона.

Сигурно е така, но ролята на Запада в тази „проективност“, като се започне от Австро-Унгария, е напълно забравена, както и готовността на украинските елити да играят ролята на фронтова държава, способна да нанесе военно поражение на Русия и да превърне антируската политика в начин на съществуване на бившата Съветска Украйна.

Оттук и милитаризацията и нацификацията, които, както правилно се отбелязва, намаляват наполовина населението на страната. Позоваването на "парагвайския вариант" е напълно основателно. Както е известно, през втората половина на 19-ти век Парагвай води война със своите могъщи съседи, включително Бразилия, което води до загубата на 90 процента от възрастното мъжко население.

А и Тръмп директно дава да се разбере, че Киев не е трябвало да започва война „със страна, 20 пъти по-голяма от него“ (по територия).

Основният недостатък в антируската политика на Запада, който води до катастрофалните резултати, директно противоположни на търсените, се свежда до това, което Хенри Кисинджър последователно изтъква: във всяка стратегия не трябва да се разчита на постигане на крайни цели (в случая смяна на режима в Русия и нейното разчленяване) и при никакви обстоятелства да не се прекъсва процеса на диалог с врага – с други думи, „да не се оттегля от (дипломатическа) игра."

И този категоричен императив беше отхвърлен от самото начало от администрацията на Байдън и европейските съюзници на Америка, които си направиха лошо сметката.

Превод: ЕС