/Поглед.инфо/ „Език мой, враг мой“ е казал народът. Защото думите имат силата да построят един по-добър свят или пък да го хвърлят в хаос и война. За второто примери бол в днешните дни.

Миналата седмица служебният финансов министър Росица Велкова, съзнателно или не, изправи на нокти държавата. Първо с доклад до МС, който естествено изтече в медиите. Според него, ако не предприемем мерки ни чака влошаване на фискалната устойчивост и има риск от включване на страната в процедура по прекомерен бюджетен дефицит. Това пък води до санкции от ЕК, сиреч спиране на плащания, влошаване на кредитния ни рейтинг, който е в основата на притока на чужди инвестиции.

После изръси пред медиите, че държавата не е изправена пред фалит, ама ако бъде приет бюджет с до 3% дефицит. Ами, ако не бъде? Значи си отиваме към фалит? Каза още, че дефицитът за тази година ще е към 7% и може би ще теглим заем от МВФ. Също, че вероятно ще отложим Еврозоната за неопределено време, с което най-после зарадва болшинството сънародници. Добави и, че харчовете на държавата ще отиват основно за социални разходи! А, да и да очакваме вдигане на лихвените разходи по дълга и за проблеми при бъдещи заеми.

Абе все думи, които не трябва да казва един финансов министър!

На парламентарно питане през април 2008 г., дали България ще бъде пометена от зародилата се ипотечна, а след това и финансова криза в САЩ, предшественикът ѝ в Тройната коалиция Пламен Орешарски с непоклатимо спокойствие каза, че няма основания за безпокойство от непосредствено силни и негативни влияния в обозримо бъдеще. Е, България беше засегната, разбира се. Но тогава Орешарски тушира за известно време нарастващото безпокойство. Докато с думите си пред медиите и с изтеклия уж секретен доклад, Велкова за минути предизвика пожар, в който самата тя порядъчно си гореше.  

И на другия ден настана едно героично обяснение, че нямало проблем и всичко е под контрол. Даже видимо странящият от публичност премиер Гълъб Донев тръгна да покрива гафа на Велкова с участие по една от националните телевизии. Но вече думите и на външните експерти и на главата на служебната ни власт звучаха толкова успокояващо, колкото са били свирените валсове от оркестъра на Титаник за тичащите пасажери на потъващия се кораб. Добрата новина е, че паника у нас не настана, защото народът ни не е излизал от перманентна криза от началото на промените. Даже напатилият ни сънародник роди великия лаф – „А, ние ще преживеем и тая криза, ама да му мислят западняците“.

Въпросът е какво ще си помислят от думите на Велкова европейските и американските ни онбашии, на които наведените ни през годините власти дариха титлата „господари“. На тях само с едно изречение им дай повод да ни чупят гръбнака.

Накрая, по-интересно ми беше какво не каза Велкова:

-          Ако няма достатъчно пари за социални плащания, в това число и пенсии и остъргваме всеки месец хазната, за да ги разплатим, има ли интерес въобще правителството наистина да се бори със спекулата на храните? Защото едно ДДС влиза в държавата за цена на сирене от 15 лв., друго е когато то струва 25 лв.?

-          Сигурно ли е, че имаме достатъчно пари за пенсии до края на годината, и ако не ще теглим скъпи кредити ли? Затова ли всъщност драпаме да влизаме в заборчлялата Еврозона, в която ти тикат заемите насила, докато те вкарат в гръцки вариант?

-          Нали Велкова има 30 годишен опит в МФ? Нали беше заместник на Асен Василев? Когато депутатите вдигнаха пенсиите, но не пипнаха осигуровките за максимален доход и го оставиха на 3400 лв. тогава тя писа ли таен доклад до МС за опасността държавата да не може да ги плати в един момент?

И днес никой не смее да каже, че тези, дето взимат по-високи заплати, трябва да поемат и по-висока данъчна отговорност, сакън да не им нарушат рахата. Нали уж трябва да сме като онези демократични страни, дето ни ги навират все за пример в сурата? Нито един политик не смее да изрече истината, че ако държавата влезе в дългова спирала ще повлече към дъното бедни и богати, досущ като потопа, който помита ведно колиби и палати.