Заснемайки експеримента си като част от документален филм на BBC, наречен „С какво храним децата си?“, д-р ван Тулекен обясни, че макар такава прекомерна консумация на силно преработена храна да звучи екстремно, „това е диетата на всеки един на петима души в Обединеното кралство.” Започвайки със закуска от пържено пиле, съдържаща асортимент от химикали като мононатриев глутамат, той прекара цял месец, тъпчейки лицето си със „свръхвкусни“ хранителни продукти, макар че вкусовите му рецептори може да са се насладили на експеримента, не след дълго той тялото започна да страда.
Само за няколко дни той забеляза, че чувства глад по-често, отколкото преди, и дори започна да жадува за храна. За да влоши нещата, Ван Тулекен скоро получи запек, документирайки факта, като записа „видеоклип, на който нямам как, но имам нужда от кака“.
След изтичането на 30-те дни, той установява, че е наддал невероятните 6,5 килограма тегло, което включва допълнителни три килограма телесна мазнина. Въз основа на този резултат той изчислява, че поддържането на тази диета в продължение на шест месеца ще качи около 38 килограма.
Индексът на телесната маса на д-р Ван Тулекен също се е увеличил с два пункта през месеца, тласкайки го в диапазона на наднормено тегло, като същевременно се наблюдават и редица тревожни хормонални промени. Например, кръвните тестове показват 30% увеличение на „хормоните на глада“, които предизвикват желанието за ядене, докато „хормоните на ситост“, които казват на мозъка да не го прави, са намалени.
Може би най-поразителните и тревожни промени обаче се наблюдават в мозъка. Сравнявайки мозъчните сканирания, направени преди и след експеримента, лекарите откриват, че диетата е предизвикала създаването на нови функционални връзки между определени мозъчни региони.
„Диетата свърза центровете за възнаграждение на мозъка ми с областите, които водят до повтарящо се, автоматично поведение“, обяснява Ван Тулекен. "Така че яденето на свръхпреработена храна се превърна в нещо, което мозъкът ми просто ми казва да правя, без дори да го искам."
"Това е нещо, което може да видите при човек със зависимост."
Ултра преработените храни обикновено се произвеждат индустриално и съдържат голям брой химически съставки. Въпреки че не е напълно разбрано как тези продукти генерират тези негативни ефекти, едно скорошно проучване разкри, че хората, които ядат предимно свръхпреработени храни, са склонни да консумират 500 калории повече на ден от тези, които ядат необработени храни – дори когато диетата им е съобразена с съдържание на сол, мазнини и захар.
Обобщавайки опасностите от предлагането на такава неестествена диета на младите, Вал Тулекен казва, че „притеснението ми е, че мозъкът на децата все още се развива и те са много по-гъвкави от моя, което означава, че промените вероятно ще бъдат още по-големи“.
