/Поглед.инфо/ След предполагаемото ново навлизане в петък 29 януари 2016 г. в турското въздушно пространство на руски самолет Су-34 от Сирия, Анкара заповяда на турската въздушна армада с всички сили да сваля поголовно до един руските самолети, които навлизат в турското въздушно пространство. Повече не е необходимо специално разрешение от висшестоящи офицери. Руското министерство на отбраната опроверга навлизането на руски самолет във въздушното пространство на Турция. Множество турски реактивни изтребители F-16 са прехвърлени незабавно на летището в Диарбекир. Турция повиши бойната готовност на своите ВВС до ниво „оранжево”, което позволява на пилотите да свалят всеки един самолет. Ако летците преценят, че е нарушено въздушното пространство на страната. За последен път ниво „оранжево” е било подадено на турските ВВС в средата на декември 2015 г., когато турското командване подготвяше мащабна операция срещу ПКК (Работническата партия на Кюрдистан) и нанесе авиоудари срещу кюрдите на турска територия и в Северен Ирак.
Турските ВВС имат един голям проблем с руския Су-34. Той практически не може да бъде свален. Разполага със свръхмодерни системи за защита и е въоръжен с ракети въздух-въздух. На всичкото отгоре не лети сам. Съпровождат го изтребители Су-30СМ.
В събота Реджеп Ердоган предупреди Русия за „последствията”. Ако Анкара продължи в същия дух, то няма да е далеч денят, в който ще бъдем свидетели на въоръжен сблъсък между Русия и Турция. От друга страна, Реджеп Ердоган поиска да се срещне с руския президент Владимир Путин. Очевидно турският президент е осъзнал, че със своите безумни действия както във външната политика по отношение на Москва, така и във вътрешната политика по отношение на кюрдите, е докарал до задънена улица не само своята политическа кариера, но и своята страна. В резултат на действията на Реджеп Ердоган Турция може да прекрати своето съществуване в сегашния си вид. Турският президент е ярко изразен ислямист и неоосмански империалист. Освен това е и американска марионетка. На територията на Турция има американски военни бази. На турска територия се вихри гражданска война в кюрдските области Реджеп и Ердоган започна да нервничи. На него му е абсолютно ясно, че ако има още един свален самолет, то той ще бъде турски. Реджеп Ердоган много болезнено прие намесата на руските военно-космически сили в Сирия. Разрушаването от руснаците на изградената огромна инфраструктура на ДАЕШ („Ислямска държава”) за транспортиране на контрабанден нефт удари жестоко „джобната икономика” на турския президент. От друга страна, Реджеп Ердоган много късно осъзна, че плановете на Вашингтон от десетина години за преформатирането на Големия Близък Изток са в процес на реализиране. А разкрояването на границите ще бъде за сметка на Турция и Саудитска Арабия. Оформянето на богат с нефтени находища Кюрдистан и слаба и подчинена Турция са основните цели на САЩ в региона. Вашингтон ползва безмилостно Турция в proxy войната срещу Русия. Подобно на случая с Украйна, САЩ се опитват да въвлекат Русия във въоръжен конфликт с Анкара. Всичко показва, че такъв конфликт се подготвя. Реджеп Ердоган, а с него и Турция, затъват все по-дълбоко в блатото на своята дълбоко погрешна регионална политика. Турският президент е способен да даде заповед за нахлуване на турските войски в Сирия. Кампанията на Анкара за свалянето на Башар Асад претърпя пълно фиаско. Кюрдите овладяха една голяма част от територията в северна Сирия. Те прекъснаха турското снабдяване на джихадистите халифатисти. А бойците на ДАЕШ се сражаваха с основния враг на Реджеп Ердоган – кюрдите.
На този етап текущото ниво на конфликта между Русия и Турция не е обременителен за Кремъл. В същото време ситуацията е изключително неприятна за Анкара. Турция загуби значителна част от стокооборота си с Русия и си спечели огромни проблеми за турския бизнес на руска територия. Но най-лошото за Анкара е, че загуби възможност да се разпорежда безнаказно в северна Сирия, където се развива уверено явен процес на наливане на основите на бъдещата кюрдска държава. Истеричното поведение на Реджеп Ердоган показва само, че линията на поведение на Кремъл за игнориране на турския президент започва да носи дивиденти на руснаците. Турция, попаднала в ръцете на неоосманистите, си играе с огъня и рискува своето съществуване в настоящите си граници.
a-specto.bg