/Поглед.инфо/ Преди дни пуснах малък пост, в който изразявах несъгласие с позицията на едно лице, което е еврокомисар, етнически германец. Става въпрос за представителя на Германия в Европейската комисия Гюнтер Йотингер. Т.нар. еврокомисар по енергетиката изобщо е забравил задължението си, независимо че е немец и представител на партията на Меркел ХДС, като еврокомисар да работи в името на Европейския съюз, в името на неговите граждани, в това число и на българи, румънци, австрийци и италианци и т.н. Поне от началото на 2013 г., това лице не крие пристрастността си към интересите на САЩ /в момента съвпадащи с тези на Германия/ и си позволява с множество свои позиции, без да е поел ресора на Катрин Аштън, да политизира един в сърцевината си въпрос на енергетиката, т.е. на икономиката на ЕС. Става въпрос за проекта „Южен поток”.

И става въпрос за недопустимо политизиране! Не без неговите усилия започва процедура за наказателни санкции срещу България, която не е провела по европейски модел търговете за строителството на газопровода. При това се иска незабавно спиране на проекта. До Второ пришествие, или което е същото, докато ЕК реши. Тъкмо да повярвам в страшните провинения на България, откривам, че същият Йотингер, дни преди обявяване на санкциите, простодушно „издава четата” във "Франкфуртер алгемайне цайтунг". В интервюто му се казва: „Съдбата на „Южен поток" зависи от позицията на Русия за Украйна. ... Невъзможно е да бъде прието политическо решение за изграждане на газопровода, докато Русия не признае правителството в Киев...”

Иначе казано, въпросният господин е готов да пожертва интересите на цял куп страни-членки на ЕС в името на интересите на страна, която изобщо не е член на Европейския съюз, както и в името на кръгове от родната му Германия, свързани с тези интереси и с представляващата ги любима ХДС...

Доказателство за това е и фактът, че още преди всякакво „майданстване” в Украйна, преди свалянето на президента и провеждането на избори, анексирането на Крим и т.н., същият казва:„Загрижен съм за България, Румъния и Италия, които де факто са неуправляеми. Не случайно в много държави се засилват антиевропейските движения.” /Виж в-к „Труд”, 23 май 2013/. Загрижен е господинът и това е! Не е загрижен за Франция, Великобритания, Германия и техните антиевропейски и неофашистки движения, а е загрижен за Италия, България и Румъния, в които антиевропейските настроения са доста по-ниски, отколкото в Германия или Обединеното кралство. И как да не е загрижен. „Северен поток” е построен и интересите на Германия са защитени. А тук някакви искат да се построи и „Южен поток”! Така геостратегическото значение на тръбите в Украйна става доста мижаво. А американците инвестираха и инвестират парички в това. Е, защо да не помисли за интересите на САЩ в такъв случай, вместо за някакви по-южни плебейски народи и държави, макар и членове на ЕС?

Патосът на поста ми бе следният: Не бива едни страни в ЕС да си уреждат собствените интереси, като „прецакват” другарчетата си от същия Съюз. Основна прокламирана ценност на ЕС е солидарността. И затова не е редно някои да си решават проблемите за сметка на други. А ако го правят – не е ли редно и „прецакваните” да мислят за своите интереси /за справка - вижте Унгария на Орбан/. Защо, когато се мислеха санкции срещу Русия, никой не реши да спре „Северен поток”, който действа и директно ще причини щети на Газпром и Русия?

Ама няма как, това засяга и немските интереси. Затова, разбира се, ще удряме „Южен поток”, та да се реализира напълно поговорката за случващото се с бика, когато на сиромах-селянин се разгони кравата....

И далеч не само в този случай България и нейните национални интереси се оказват пожертвани в името на някакви велики общи интереси на Европейския съюз. Спомнете си ядрените реактори на АЕЦ „Козлодуй”, загубата на оръжейните ни пазари, спомнете си „независимо Косово”, спомнете си за цената на тока и нароилите се ВЕИ-та, провала на „Белене”, спомнете си срива на индустрията и монокултурното селско стопанство, формирали се в резултат на ниската ни конкурентноспособност, върнатите, въпреки прокламираните широко 4 свободи, български граждани и мн. др.

Ние се съгласяваме с общата политика и това е правилно. Но не е ли редно да ни питат поне и да се съобразяват и с нашите интереси? Не е ли редно избраните от нас политици и служители в ЕП, ЕК и др. органи да отстояват по-последователно българския интерес, вместо да „йесменстват”?

Накратко казах това в пост във Фейсбук. И като се почна? И като потече една мътна та кървава... Изведнъж се оказа, абсолютно по Сталински, че който не е с нас, е против нас. Целият пъстър и богат свят се сведе до една черно-бяла картинка, в която щом критикуваш един комисар на ЕК, ти си против Европейския съюз, ако критикуваш решение на Съюза – също... ЕС се оказа като някогашната Партия-държава, която е права, когато съгреши дори... И разбира се, няма никакъв междинен вариант – или си в ЕС и безропотно слушкаш, или си долен путиноид или душевно болен член на Евразийския съюз. И изобщо не се задава въпроса, а не може ли да си член на ЕС със собствено, ясно изказано мнение, когато стават неща, които силно те засягат? Не може ли да си извън ЕС и НАТО и да не си в Евразийския съюз или БРИКС, както са всъщност огромното мнозинство от държавите в нашия шарен модерен свят?

Този „връх на демократизма” го демонстрираха по-дясномислещи мои приятели, както и една серия тролове, които много обичат да ме коментират. Един от троловете, криещ се под името Румен Стайков, даже роди заглавието, като написа: „Бай Ерванте,ти или си луд или си платен путиноид. Залагам на второто, въпреки че и първото не е за пренебрегване.”

„Отляво”, макар и по-рядко, също се демонстрират такива „барикадни” образци на мислене /и действие/. Приятел, изглежда вдъхновен от позицията ми, директно „тегли” резолюция: „Смърт на ЕС, смърт на САЩ! Да живеят Русия и Иран!”

Какво против имаме срещу американците /аз си ги харесвам, за разлика от управляващите ги/? Защо смърт, защо на ЕС? Това включва ли и „смърт на България” като член на ЕС? Хайде, срещнали сме русофил, нека „да живее” Русия? А какво прави тук „в навалицата” Иран? Няма кой да ти каже – просто щом едните са „долу”, автоматично другите трябва да са „горе” и „да живеят”. Или снежно бяло, или адски черно. Друг тип позиция при демонстриращите това тоталитарно мислене просто няма.

Друга дясна приятелка, иначе разумен човек, ми обясни, че „ще и пръдна на Германия на...”, като и се махна „от хранилката”. „Ще режеш дърва в Сибир и ще си щастлив, че рускините са дашни.” Тоест или „слушкаш” в ЕС – или сечеш дърва в Сибир.

А постът ми е точно против такива лакейски позиции: ние /и само ние/ безкрайно печелим, защото сме в ЕС, а Германия има право да прави каквото си ще, защото ни държи на „хранилката” си. Ако помислим обективно, то и Германия има полза от ЕС, дори и от нашия мижав 7-милионен пазар има полза. В него пласира свои стоки и печели за капиталистите си, и осигурява работни места за работниците си. На българите им се разрешава да си купуват немски стоки, да плащат някакви земеделски субсидии на своите производители... А, и да заемат по-непрестижни работни места в самата Германия, които немците не искат, да плаща данъци и осигуровки там и т.н.. Очевидно е, че ние сме в по-слаба позиция като икономически и политически фактор. Но затова, че сме по-слаби, следва ли винаги ние да сме жертвите? Ще постигнем ли мечтаната кохезия в ЕС, ако непрекъснато се защитават собствените интереси на най-силните, за сметка на по-слабите? И трябва ли този тип проблеми да се поставят на общоевропейски дискусии, при вземането на общи решения и директиви и т.н.?

Според мен трябва. И нееднократно трябва. Духът на партньорството и солидарността има място в ЕС и трябва да се развива. Вярно е, регламентите и директивите са за всички. Но това пречи ли на Великобритания и Франция, че и на Германия, ако не харесват някои категории български и румънски граждани /дали роми, дали студенти/, да търсят и намират начин нежно да ни ги върнат? Или пак така „нежно” да поставят проблема за промяна на общото законодателство? Това е нормално. Така трябва.

Но не е нормално, когато ние се окажем притиснати в ъгъла, да не си поставяме проблема, да не търсим механизми за решаването им. Да „йесменстваме” и тайно да се молим „бедите” да се ограничат само с поредния шамар на „силните”. Така нито разбиране, нито авторитет, нито солидарност ще дочакаме.

Е, има някакви хорица, които, ако вземат, че се опънат сериозно при поредно погазване на националния интерес, може да загубят /евентуално/ някой грант, поредното „потупване по рамото” или „снимка с Меркел, респ. Обама /страшно ми напомня на някогашната воинска награда „снимка пред знамето”/... Може да ги избутат от някоя властова позицийка. Може да им отбият „тинк-танка” от хранилката, да не финансират повече от щедро поредното проектче, посветено на архиважния проблем за влиянието на цветовата концепция на бельото на ханъмите в харема върху настроението на падишаха...

Но ако нашите мили управляващи и кохортата „съветници” около тях не променят най-сетне подхода си, не само няма да спечелят уважение от своите партньори /честно казано, на обикновените хора изобщо не ни пука за това/, но и облаги все по-малко ще печелят. Когато си съгласен на всичко, за да ти подметнат шепа трохи, никога няма да дочакаш да ти хвърлят шепа жълтици.

А като съсипват България, принуждават всички нас просто да оцеляваме или да бягаме от „милата родина”, същите тези „йесмени” режат клона, на който седят. Защото, от една страна, съсипаната, обезсилена България все повече ще създава проблеми на същата тази Европа, която си позволява понякога да ни „натиква в ъгъла” , насърчена тъкмо от нашето мълчание. От друга, самите ние ще губим своята цена, ще олеква нашето значение. А с това ще „олекват” и нашите управници.

Затова трябва да помним, че светът не е черно-бял, светът е сложен и пъстър. И в този свят с общи закони става така, че в своето величаво единство, тези закони еднакво строго забраняват и на бедните, и на богатите да просят, да спят под мостовете и да крадат”.

Сами си отговорете кой спи под мостовете, кой проси и т.н. И колко струва работещият и печелещ човек и колко просяка...