Преди няколко дни се разходих по „Шишман”. По-точната дума е опитах се да си пробия път по нея, защото в момента не е най-приятната улица за разходки. Причината за това е изключително лошата инфраструктура и наблъсканите коли и хора на едно място. Една от считаните за най-очарователни централно-софийски улички е на път да загуби не само очарованието си, но и същинската си характеристика – своята проходимост! Не можеш да се разминеш с тълпата, не можеш да пресечеш от паркирали автомобили, покрай теб постоянно бибиткат други коли. А като за капак и тротоарът е типичен за улиците ни – с недобре наредени плочи, които в мокро време постоянно опръскват хората. Плочките са наредени (или по точно зигзагообразно нахвърляни) по толкова абсурден начин, че на метри пред мен едно момиченце нарамила огромна училищна раница се препъна и падна в едно от множеството локви.

Защо ви казвам това? По време на срещите ми с различни неправителствени организации на няколко пъти стана дума за миналогодишната инициатива „София диша”, която се проведе на „Шишман.” Стана дума и за това, че би било добре тази инициатива да не остане еднократно събитие. Аз имам идея подобна инициатива да се случва в София всяка неделя през топлите месеци като се затвори за движение малък участък от центъра. Всъщност подобна е практиката и в други градове като Бостън, Богота или Париж.

Това може да даде възможност на майките да се разходят с децата си, на колоездачите и хората с кънки и скейтове да имат място за разходка. Това ще е и място, където да се извършват различни атрактивни дейности. Ще се предлагат интересни неща като книги или традиционни български стоки, които иначе трудно могат да се намерят в София концентрирани на едно място.

Споделяйки тази своя идея, „Шишман” неизбежно беше едно от обсъжданите места за такава проява, най-вече заради традиционното си възприемане като улица на младите хора, на изкуствата и културата. Би било чудесно, но се чудя дали софиянци биха искали да се разхождат по тази улица в състоянието, в което се намира в момента. Всъщност може би именно заради този си артистичен имидж и настилката на тротоара се сменя на всеки десетина метра и преминава във всякакви цветове и причудливи форми.

В тази връзка ви питам и вас, имате ли идеи за това къде може да се осъществи такава проява и добре ли би било по подобен начин да се затварят всяка неделя и по-натоварени за движение улици, за да насърчим използването им и от пешеходци?

www.kadiev.bg