/Поглед.инфо/ Англичаните облякоха и въоръжиха български партизани

Портретът на Франк Томпсън, подарен на Денчо Знеполски от Теодосия и Едуард Томпсън при посещението им у нас през 1947 г. Оригинал от архива на автора

Денчо Знеполски (Младен Гюров Гигов) е роден на 16 март 1920 г. в с. Ярловци, Трънско. През 1939 г. е приет за член на БКП, арестуван е няколко пъти и е жестоко инквизиран. През 1943 г. отива при югославските партизани. Става началник-щаб и командир на Трънския партизански отряд. През 1951 г. е арестуван, едно от обвиненията е, че е планирал да убие Сталин по поръчка на Тито. Инквизициите в ДС надминават фашистките. Оцелял по чудо, той е признат за жертва на сталинския терор у нас, получава генералско звание, избран е за кандидат-член на ЦК на БКП и за народен представител. Умира на 22 октомври 1989 г.

В увлекателната си книга "Посмъртна изповед" той разказва и за контактите на английските мисии през 1944 г., ръководени от майорите Дейвис и Томпсън, и за българските партизани, подпомагани материално най-вече от Великобритания. Може би затова властите в България проявяват изключителна жестокост към пленените британски бойци, които са зверски инквизирани и екзекутирани. А някои днес твърдят, че нашата война с Англия и Америка била символична... 
Трагична е участта на двамата британци.  Петър Вранчев свидетелства, че на малката гара Реброво сред наредените да всеят страх и ужас отрязани партизански глави е и главата на майор Франк Томпсън. На 30 юли 1946 г. българското правителство го награждава посмъртно с орден "За народна свобода" I ст. и с орден за храброст. Той е първият англичанин, носител на чужд орден за храброст. Предлагаме няколко страници от книгата на Денчо Знеполски.

Из книгата на ген. Денчо ЗНЕПОЛСКИ "Посмъртна изповед"

АНГЛИЙСКАТА ВОЕННА МИСИЯ

Съгласно решенията на Техеранската конференция на тримата големи - Сталин, Рузвелт и Чърчил, Англия започва да оказва техническа помощ на антифашистките партизански движения на Балканите от името на съюзените народи. САЩ се отказват от правата си и ги прехвърлят на Англия, а СССР отделно изпраща свои мисии за подпомагане на партизанската борба в този район.
(На Техеранската конференция е приета декларация за съвместните действия във войната срещу фашистка Германия. Съгласно декларацията САЩ и Англия поемат задълженията да снабдяват с оръжие, боеприпаси и други доставки партизанските движения в Гърция, Югославия и България, чиято въоръжена съпротива е трябвало да доведе техните народи до въстания срещу съответните правителства. За целта те са поели ангажимента да изпратят военни мисии на Балканите.)

***
Мисията беше с чисто технически задачи. Тя си имаше свои радиостанции, свързваше се със своите щабове, изискваше с транспортни самолети да се спускат на определени площадки оръжие, муниции, облекло, санитарни материали за българските партизани, а освен това и специални доставки за самата мисия. Договаряхме се кога и къде ние да извършим подготовката за посрещането на въздушните транспорти - палехме огньове на подходящи плата високо в планината под формата на латинската буква V или на българската П. Винаги се знаеше за конкретния случай в каква посока ще бъдат ориентирани буквите и колко на брой огньове ще очертаят съответната буква, за да не би самолетите да попаднат на вражеска уловка. Самолетите пристигаха, почваха да се въртят над уговорената и обозначена площадка, след това се снижаваха и започваха да спускат товарите си... По някой път навръх планината изкарвахме повече от 200 шейни, теглени от волове - не е шега работа това, метал се спуска отгоре! А англичаните ни доставиха не по-малко от 5000 пушки, 300-400 картечници, 700-800 автомата, много боеприпаси, санитарни материали и други неща, за които още не е дошло времето да се говори. Спуснаха ни и много дрехи, обувки, чорапи от най-високо качество, с каквито беше екипирана редовната английска армия. Целият наш отряд, а след това и бойците на II партизанска бригада бяха облечени в зелената войнишка униформа, та по едно време заприличахме даже на английска войска.

***
На 25 януари 1944 г. над Добро поле се спусна и кап. Томпсън, въоръжен отлично, млад и строен хубавец, много начетен и интелигентен мъж. За разлика от Дейвис, той не се държеше с нас като с представители на изостанал народ, а беше приветлив и дружелюбен, за което хората му се отплащаха направо с обич. Произхождаше от високоинтелектуално и много прогресивно семейство, обиколило целия свят, поддържало връзка с различни националноосвободителни движения и главно с индийското. Баща му бил професор в Оксфордския университет, а самият Франк учил славянска филология и знаеше 9 езика. Българския владееше в началото съвсем ограничено, но бързо и амбициозно се захвана да го усвои прилично. Интересуваше се от българската история и фолклор. Взаимодействието с него беше изключително ползотворно и представляваше цяло удоволствие в сравнение с ледената стена, каквато беше Дейвис.
Първоначално Томпсън дойде със задачата да оглави втора мисия за българското антифашистко движение във вътрешността на страната, но след внезапната смърт на Дейвис остана на неговото място, разви завидна дейност и стигна с нас до Батулия. Пред очите ни се стопи умерената му въздържаност в началото, за което допринесоха цялата атмосфера в нашия отряд, чистите нрави и искрените отношения, които наблюдаваше помежду ни, както и контактите му с такива изключителни революционери като Владо Тричков, Гочо Гопин, Боян Българанов, Дичо Петров, Йорданка Чанкова, Начо Иванов и други. Отначало се удивляваше на сплавта от подчертано жизнелюбие и саможертвената ни готовност да мрем за високите си идеали, но след това изглежда проумя славянската ни душевност и от прословутата английска сдържаност не остана и помен.

***
От 18 до 28 март 1944 г. части от I армия под командата на ген. Попдимитров, командир на 14 пехотна дивизия, проведоха голямата пролетна офанзива под кодовото наименование "Радан". Трънският отряд по същото време изпълняваше своя I Осоговски поход. На Църнотравския терен бяха останали част от югославските и българските партизани, а така също и съответните английски военни мисии, фашистката акция в района, който остана зад гърба ни, била изключително свирепа - загиват над 300 души партизани и около 600 души от местното население. 
В това жестоко време Томпсън успял да спаси цялата техника, с която разполагала мисията, и след това бързо установил връзка с командването си в Кайро, за да иска попълнение.

* * *
По съвкупност Томпсън прекара при българските партизани повече от 4 месеца в непрекъснати боеве и преходи от Руй до Осоговска планина и обратно, през върховете Тумба и Ком, та чак до Средна Стара планина и до лобното си място край с. Литаково, Ботевградско.

***
В писмото си от 21 април 1944 г., писано някъде по пътя на II Осоговски поход, до братовчеда си, Франк Томпсън споделя: "Работя много и се надявам да постигна целта си, като помагам на група смели хора - може би най-добрите в света. Освен приятелството, което имам, най-голямо удоволствие за мен е да откривам теменужки, иглики и разцъфнали сливи, след като загубих три пролети..."
В тези няколко реда се оглежда целият Франк Томпсън - Франк боецът, Франк психологът, Франк романтикът... В изключително тежкия поход към Батулия той се прояви като твърд, издръжлив и мъжествен воин, който безмълвно и много достойно се справяше с нечовешките трудности, които ни съпътстваха. На няколко пъти му предлагах да си почине, като поязди някой от конете. Винаги ми отказваше вежливо и предлагаше тази възможност да се даде на някоя от партизанките, които издигаше в култ. Безпаметно обичаше природата, цветята, и неизменно се движеше с някакво стръкче в ръка...
След боя при Батулия Томпсън е ранен и заловен от жандармерията. Закарват го в Литаково, като междувременно го бият, псуват, издевателстват върху му. Ценейки високо нашата антифашистка борба, което личи и от цитираното писмо, Франк не продумва нито една дума, с която да предаде съпротивителното движение, състава, организацията или целите на бригадата. В Литаково при него отишъл майор Стоянов от врачанската жандармерия. Като го видял, Томпсън му казал на правилен български език.
- Господин майор, има международни конвенции, които определят какво трябва да бъде отношението към военнопленниците. България и Кралство Великобритания са в положение на война, вие сте длъжни да се ръководите от тях, тъй като аз съм английски офицер.
- Ти не си военнопленник, защото си хванат заедно с българските бандити. Участта ти ще бъде същата и ще бъдеш разстрелян заедно с тях! - отговорил безцеремонно Стоянов.

***
Много по-късно щях да науча, че Франк Томпсън е бил член на Английската комунистическа партия от 1939 г. Той никога не спомена този факт пред нас, макар и да знаеше, че много от българските партизани и аз лично бяхме комунисти. Че Франк е комунист, научих през 1947 г., когато майка му и брат му - Теодосия и Едуард Томпсън, бяха персонални гости на правителството. С тях аз преминах отново по стъпките на Франк от западната ни граница до лобното му място в Литаково. За спомен от това сърцераздирателно преживяване, в което се постарах да направя близките му съпричастни на неговия подвиг, те ми подариха чудесен негов портрет, на който брат му е написал: "На Денчо Знеполски - един истински приятел на Франк Томпсън. С огромна благодарност за неговото приятелство и щедрост към нас", а ръката на майката е прибавила: "Ти повече от всеки друг го върна в живота ни!"

Георги Димитров с майката и брата на майор Франк Томпсън. От ляво на дясно: Денчо Знеполски, Вера Начева, Теодосия Томпсън, Георги Димитров, Едуард Томпсън, Роза Димитрова. Оригинал от личния архив на автора

Майката на Франк Томпсън с майки на загинали български партизани

Дума