/Поглед.инфо/ Пяна пръска от родните неофашисти, започнат ли темата за Народния съд - декември 1944-април 1945 г. И никакви факти не ги убеждават, че техните идоли не са божи овчици, че победителките във Втората световна война - СССР, САЩ и Великобритания, налагат съденето на фашистките престъпници у нас като условие за съглашението за примирие с България на 28 октомври 1944 г. Те създават и Съюзническа контролна комисия да следи как се изпълняват поставените условия. Този съд не е на БКП, а на всички партии от почти целия политически спектър, които съставят правителство на 9 септември 1944 г. Няма значение за антикомунистите, че и Америка, и Англия, пред които днес те се търкалят от сутрин до вечер, подкрепят Народния съд. А деeцът на днешната ВМРО Александър Сиди, вместо да се покае за избитите от партията му стотици българи и за зверски заклания Стамболийски, атакува преди дни "убийците от Народния съд". И друго не искат да си спомнят господата - че този съд не е първият, че цели четири пъти е създаван такъв преди това. Целта на тези съдилища е била не само да накажат трагично съгрешилите пред народа наши управници, но и да спихнат вулкана на народния гняв, който може да се стовари връз тях. Някой да си спомня, че по същото време е "процесът на шестимата" в Гърция, в който военен трибунал осъжда на смърт гръцки политически държавници заради изгубената война (1919-1922) с Турция? Екзекутирани са на 15 ноември Димитриос Гунарис (министър-председател), Георгиос Балтадзис, Николаос Стратос, Николаос Теотокис, Петрос Протопападакис и ген. Георгиос Хадзианестис (главнокомандващ в Мала Азия).
Първият държавен съд у нас е през 1903 г. Осъдени и набързо амнистирани са министри от правителството на Тодор Иванчов, обвинени в измяна и корупция.
Вторият е през 1911 г. срещу министри от правителствата на Рачо Петров, Димитър Петков и Петър Гудев. Съдът е разпуснат от 15-ото Обикновено Народно събрание, преди да произнесе присъдите си.
Третият, 1919-1923 г., е срещу министри от кабинета на Васил Радославов за току-що трагично завършилите войни. Присъда доживотен затвор получават 6 души - Васил Радославов, Димитър Тончев, Петър Пешев, Христо Попов, Петър Динчев и Добри Петков.
Подготовката за Четвъртия съд започва в началото на 20-те години, замислен е да се нарича Народен. Той е над виновниците за катастрофите, сполетели отечеството ни през второто десетилетие на миналия век. Въпреки че всичко е подготвено, той не започва работа, защото едно от първите неща, което превратаджиите се заемат да свършат след 9 юни, е да го анулират. И още същия месец започват тихомълком освобождаването на нашите властници, почернили България. По всяка вероятност Шестият съд - за сегашното разрушаване на България, също ще е Народен...
Днес ви предлагаме частичка от едно великолепно изследване на проф. Тодор Галунов, което хвърля светлина върху замисъла и подготовката на Четвъртия държавен съд в онази толкова "демократична" България, за която сега някои още бленуват.
"Четвъртият държавен съд 1913-1923", проф. Тодор Галунов, изд. Faber, 1999 г.
Из предговора на автора
През периода 1912-1918 г. България води три войни, в които претърпява две национални катастрофи с практически непоправими последици. Българският политически елит се оказва негоден да осъществи националното обединение и пропилява всичко, което армията, с много кръв и жертви, извоюва по бойните полета. След края на войните страната ни, може би окончателно, се превръща в незначителен фактор в европейски и световен план...
По въпроса за издирване на отговорностите на претърпените катастрофи в България се провеждат два съдебни процеса, останали в новата й история като Трети и Четвърти държавен съд.
Третият държавен съд е проведен с много драматични перипетии през периода 1919-1923 г. Задачата му е да установи виновността на правителството на Васил Радославов (1913-1918 г.) за втората национална катастрофа. Процесът приключва с издаване на тежки присъди срещу бившите министри на 31.III.1923 г...
В настоящата монография ще се разгледат само въпросите, свързани с останалия незавършен Четвърти държавен съд, пред който са изправени министрите от кабинетите на Иван Гешов (1911-1913 г.), Стоян Данев (1913 г.) и Александър Малинов (1918 г.).
Из глава втора "Земеделският режим и съденето на бившите управляващи"
На 15.IV.1919 г., след като функционира повече от 5 г., ХVII ОНС е разпуснато. Насрочени са избори за ХVIII ОНС, които се провеждат на 17.III.1919 г... Става ясно, че след като в периода 1912-1918 г. България претърпява две национални катастрофи, в политическия й спектър са настъпили сериозни промени. Старите партии... до голяма степен са загубили общественото доверие. За разлика от предишните години, когато се пледира за съдене на министрите от кабинетите на Ив. Гешов и Ст. Данев, сега вече ролите се разменят. На основен прицел попадат министрите от "либералната концентрация", а НП и ПЛП заемат ролята на обвинители и пледират на свой ред за поставянето им на подсъдимата скамейка.
Още в хода на предизборната борба, обаче, се появяват и други тенденции. На 22.VI.1919 г., по време на митинг в София, В. Коларов настоява за "Народен съд" над всички виновници за войните през периода 1912-1918 г... Така за пръв път се прави официално предложение за съдене на почти целия довоенен политически елит на България.
На 15.IХ.1919 г. Партийният съвет на БКП (т.с.) излиза с декларация, в чиято т. 10 се настоява за Народен съд за предателите на националните интереси. Иска се тяхното поставяне на "позорния" стълб...
На 6.Х.1919 г. Ал. Стамболийски образува коалиционно правителство от представители на БЗНС, НП, ПЛП. Четири дни след това... премиерът прави декларация в НС за намеренията на кабинета. В точка 4 от нея се предвижда и наказване виновниците за националните катастрофи.
... В парламента са внесени три законопроекта за съдене на министрите. Първият принадлежи на БРСДП (о), вторият на правителството Ал. Стамболийски, в което доминират земеделските министри, а третият - на БКП (т.с.)...
При дебатите по внесеното от земеделците предложение за съдене на бившите министри БКП (т.с.) повтаря старите си съображения за подвеждане под отговорност на всички кабинети от 1912 г. до сключването на примирието в 1918 г. Нещо повече - за нея катастрофата е логично следствие от престъпната политика на "буржоазния национализъм", започната още след Освобождението. За комунистите предстоящият съд е длъжен да осъди именно тази политика - в противен случай той няма да има особен смисъл...
Радикалите и този път призовават да се съдят не само виновните министри, а и цялата система на "личен режим", което е първопричина за всички злини...
След приключване на дебатите на 31.ХII.1919 г. НС взема решение за възбуждане на съдебно преследване само срещу кабинета на В. Радославов (1913-1918 г.)...
След като законопроектът за референдум е приет на първо четене, той отива в парламентарната комисия по Министерството на правосъдието, където претърпява някои важни изменения. С първото от тях въвеждат два вида бюлетини - бели и черни... С първите от тях гласуват ония, които смятат, че бившите министри са виновни..., а с черните - тия, които са за тяхното оправдаване...
Самият референдум е проведен на 18.ХI.1922 г. и на него 647 313 избиратели гласуват с бялата, а 223 584 с черната бюлетина. Отзвукът сред демократичната общественост в България от първото пряко допитване до народа в българската история не е в полза на земеделския режим...
В чужбина отзвукът също е негативен. Това е основната причина Ал. Стамболийски, който одобрява разглежданите събития, но през цялото време е извън страната, да декларира през външния свят, че смъртни присъди няма да се издадат.
Това дело се осъществява със съучастието на цар Борис III, който предварително одобрява антиконституционния закон за допитване до народа, а след това го утвърждава..., без да използва правото си на вето. Така конституционно неотговорният монарх... поема своята морална вина за разигралите се събития. В крайна сметка може да се каже, че референдумът доведе до поредната остра поляризация на българското общество, на фона на която трагичните събития, разиграли се след 9.VI.1923 г. не може да се окачествят като политическа изненада.
Из "3. Законодателната подготовка на Четвъртия държавен съд"
След референдума на 1.ХII.1922 г., въпреки протестите на традиционните партии, подкрепяни и от Светия синод, бившите министри са въдворени в Шуменския затвор.
На 22.ХII.1922 г. ВКС одобрява резултатите от референдума, след което става съвсем ясно, че съдебният процес срещу бившите министри е неизбежен.
Два дни след това... задържаните Ал. Малинов, Н. Мушанов, А. Ляпчев, Г. Данаилов, Ст. Костурков и Й. Фаденхехт от Шуменския затвор отправят протест до парламентарната изпитателна комисия, в който изразяват несъгласието си с незаконното си арестуване...
Проектът на комунистите предвижда издадените присъди да са неотменими, като не се уточнява все пак дали осъдените ще имат право на помилване.
Съпоставката между двата законопроекта - този на комунистите и този на земеделците, показва някои общи черти, най-съществената от които е включването на радикален народен елемент в правораздаването като отглас от силно разклатената ценностна система на правните понятия след края на Първата световна война. И в двата варианта проектираният съд придобива характера на "Народен", но като използва своето парламентарно мнозинство, БЗНС решава да наложи изцяло своето виждане и не поставя на разглеждане проекта на БКП (т.с.)...
Из "4. Формулиране на обвиненията
... Съгласно предложението, първото главно обвинение е срещу министрите от кабинета на Ев. Гешов, а именно Ст. Бобчев, Т. Теодоров, П. Абрашев, ген. Н. Никифоров, Д. Яблански, Д. Христов и Хр. Тодоров, заради участието им в дипломатическата подготовка на войната от 1912-1913 г. чрез сключените от тях тайни договори, военни конвенции и споразумения, вредни за националните интереси. Действията им най-общо са окачествени като "измяна на отечеството"... Твърдото намерение на Гешовото правителство да реши българския национален интерес с военна сила е определено като първото от голямата верига престъпления, извършени от него.
В обширното изложение обвиненията са конкретизирани. При сключването на договора със Сърбия от 29.II.1912 г. като измяна е определено напускането на принципа за автономия на Македония, превърнала се в "национален идеал" на живеещото в нея население и е "единствено възможен" в съществуващата тогава международна обстановка. Вместо това умишлено се отива на позицията на дележ на Македония, като територия от 10 700 кв. км, населена с повече от 200 хил. българи е обявена за "спорна" между България и Сърбия.
Идеята за дележ наистина донася много нещастия на българската държава. При решаването на въпроса дали това е "измяна на Отечеството", освен предписанията на действащия НЗ, трябва да се има предвид и това, че се дели не територия намираща се в пределите на българското царство, а такава намираща се извън неговия обхват. Съвсем друг е въпросът, че с разпокъсването на Македония се нарушават исконни национални интереси и се отстъпва от идеала на поколения българи да видят нацията обединена в една държава.
Из "5. Непосредствена подготовка на Четвъртия държавен съд"
След решението на НС за започване процедурата по формирането на Четвъртия държавен съд на 16.III. министърът на правосъдието Спас Дупаринов посочва осемте коронни съдии, които сами трябва да изберат четирима за състава на Държавния съд. На 19.III. изборът е проведен. За председател на четвъртия държавен съд е избран П. В. Михов - председател на Софийския окр. съд, а за членове К. Давидов - председател на Хасковския окр. съд, и П. Богоев - председател на Кюстендилския окр. съд. За резервен съдия е избран К. Богданов - председател на Ловчанския окр. съд...
Отношение към подготвяния процес взема и българската православна църква. По случай Великден Видинския митрополит Неофит и софийският Стефан изпращат поздравления до задържаните в Шумен П. Абрашев и Й. Фаденхехт, като ги наричат "народни първенци" и "страдалци"...
До откриване на съдебните заседания обаче не се стига, тъй като на 9.VI.1923 г. земеделският режим пада от власт... На 25.VI.1923 г. министърът на правосъдието Боян Смилов внася специален доклад до кабинета, в който му предлага:
... 2) да унищожи образуваните въз основа на тези закони производства, предадени на разглеждане на III държавен съд и на IV държавен съд и да признае всички действия и актове, извършени въз основа на тях за нищожни и несъществуващи.
Предложението обаче е отхвърлено, главно поради енергичното противодействие на Д. Казасов. Правителството решава, че в момента няма условия за отмяна на горепосочения закон и последствията от него. Според кабинета правото на амнистия принадлежи на парламента, а в момента той е разпуснат. Участта на бившите министри ще се решава, според сговористите, от бъдещето НС, което ще се конструира след предстоящите в недалечно бъдеще парламентарни избори...
Независимо, че не ликвидира веднага последствията от законодателната дейност на БЗНС относно Четвъртия държавен съд, правителството на Ал. Цанков започва освобождаването на блоковите министри. Пръв, поради разклатеното си здраве е освободен Т. Теодоров, който пристига в София на 24.VI. Няколко дни след това започва освобождаването и на останалите...
Едва през март 1924 г. НС, по предложение на министъра на правосъдието Янко Стоенчев, с мотиви за противоконституционността им отменя Закона за изменение и допълнение на ЗСВНК от февруари 1923 г., гласуван специално за подготвяния Четвърти съд и Закона за допитване до народа по виновността на министрите от кабинетите на Ив. Гешов, Ст. Данев и Ал. Малинов от 14.Х.1922 г. и така окончателно се ликвидират последствията от Четвъртия държавен съд.
