Цола Драгойчева - Македония между Тито и Димитров след 1944-та(Втора част)

/Поглед.инфо/ Много са още неизречените и непубликувани документи от първите три и половина месеца след 9 септември 1944 г. Но почти всички мълчат, да речем, за несполучливия опит на жандармерията и ловните роти за контрапреврат на 10 септември;за сраженията, които продължават до 19 септември, и най-вече за опита -и той несполучлив, на Тито и обкръжението му да завладеят Пиринска Македония още до края на 1944 г. Защо е това мълчание ли? Не на последно място,защото, ако се обсъждат тия теми, ще се наложи да секажат и доста добри думи за отечественофронтовското правителство, в което влизат не само комунисти и земеделци, но и безспорни фашисти. Само един риторичен въпрос – защо съдебният процес срещу палачите от 1923 – 1925 г. се провежда 10 години по-късно, през 1954 г.? Но на тая тема съм писал вече. https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/prevratadzhii-ot-septemvri-1923-g-vzemat-vlastta-i-na-9-ti-1944-g-100-godini-ot-septemvriiskoto-vastanie.160672

„Братска” прегръдка между Георги Димитров и Тито, снимка интернет

Всеки момент Горноджумайският край е можело да бъде погълнат от Югославия – карти, граници, военни части и тактики – всичко е подготвено. И основанието също е налице - България е победена страна, част от Тристранния пакт, а Югославия е победителка и нейните соцфюрери си вярват, че каквото те кажат, това ще се случи. Само едно нещо май недооценяват – силата на толкова низгвергнатия днес герой от Лайпциг Георги Димитров, (тогава ръководител на Международния отдел на ЦК на ВКП (б) - 1943 - 1945), който неведнъж изтъква пред Сталин аргументи защо Пиринска Македония трябва да си остане българска. И още нещо немаловажно - Политбюро на Работническата партия, въпреки някои неизбежни в ситуацията тогава решения вследствие на неимоверния натиск на югославските победители, се оказва на висота и не допуска нова грешка.

За тези и други „нещица” пише в своите спомени за събитията около Македония след 9.09.1944 г. Цола Драгойчева.

Публикувам и куп документи, които потвърждават категорично разказаното от нея и които днес са престъпно изхвърлени на историческото бунище на забравата. Нещо повече – отричайки архивите, някои сега се опитват да изкарат БКП виновна за македонския въпрос. (Ето един от документите - след разговор по телефона с Георги Димитров маршал Толбухин „дърпа ушите” на Тито и укротява ламтежа му за Македония. И най-важното – Георги Димитров убеждава и самия Йосиф Висарионович Сталин в правотата на българските аргументи (виж по-долу).

Всеки читател може сам да прецени как стоят нещата, ако пожелае да ги прочете? Предлагаме ви днес част от тях.

„Из моите спомени”, Цола Драгойчева, Партиздат, 1979 г.

Как се развиха нещата след 9 септември 1944 г.?

Ще се опитам накъсо да очертая новите перипетии около македонския проблем, тъй като не мисля по-нататък отново да се връщам на него.

Още в първите месеци след победата македонският въпрос внезапно и остро навлезе в нова, драматична фаза, предизвиквайки трудности в отношенията между БРП и ЮКП, между България и Югославия.

Причините? Те се коренят във факта, че ЮКП предяви претенции да откъсне част от територията на България и да я включи в югославските граници.

Основания? Те бяха толкова парадоксални, колкото и претенциите. Позовавайки се на едностранните решения в гр. Яйце (които обаче ангажираха само ЮКП и никоя друга партия, народ или държава на Балканите) и в противовес на принципите на интернационализма и нормите на международното право, ЮКП се опита „да доразвие” тия прословути решения и да погълне съседни земи. Такава земя в територията на България се оказа Пиринският край (днешният Благоевградски окръг), а неговото население, „отлъчено” от лоното на българската нация, се оказа подлежащо на поглъщане от новосъздадената Македонска република.

Ето как ЮКП сметна за позволено да се възползва от компромисната отстъпка, направена от БРП през пролетта на 1944 г. в името на братството, антифашисткото единство и искреното сътрудничество между балканските народи. Но нека проследим накратко хронологията на събитията през периода 1944 – 1948 г., когато нещата бяха доведени до критичната им точка.

Тукакси след установяване на народната власт в България югославското ръководство предяви искане за присъединяването на Пиринския край към Македонската република. И с усърдие, достойно за по-благородни дела, то пристъпи към „непосредствена подготовка” за анексирането на тази българска област, грубо вмесвайки се във вътрешните работи на страната. Наложи се Политбюро на ЦК на БРП да вземе бързи мерки за пресичане на тия недопустими действия; както е отбелязано в протокола от заседанието на Политбюро от 20 октомври 1944 г., скопските ръководители предприеха действия, водещи до създаване на държава в държавата с пряката цел – включване на Горноджумайска област […] в територията на НР Македония.[…]

При това те нагло заявявали, че само поради „опортюнизма на БРП” всичко това не било извършено до този момент и било се забавило… Отнасяйки се с обидно и недопустимо пренебрежение към БРП, към България и българския народ, те заявявали: „Ние сме победители, вие сте победени и ще изпълнявате онова, което ви нареждаме!...”

Разбира се, Политбюро не се забави да вземе необходимите мерки за нормализиранет на положението. Същевременно Георги Димитров незабавно изпрати телеграма до Й.Б. Тито (27 октомври 1944), в която настоя „скопяни да не поставят практически въпроса за присъединяването на българска Македония”.

През ноември 1944 г. Политбюро на нашата партия отново, при това в няколко поредни заседания, разгледа трудностите около македонския въпрос. На 20 ноември, докладвайки за току-що приключилото си посещение в Белград, Добри Терпешев изнесе: „На разговора ни по македонския въпрос освен Тито присъства и Темпо. Ние изнесохме за проявите на македонците: задържане на наши хора, разграбване на складове, на постове, арести… Темпо докрай държа, че македонците в България трябвало да се борят за присъединяване на Петричкия край към Югославия…”

На заседанието на Политбюро от 30 ноември 1944 г. Димитър Ганев информира за резултатите от мисията си в Скопие, където бе изпратен да се срещне с македонските ръководители: тоя път те признали своите грешки за създалото се недопустимо положение в Петричкия край, но ги обяснили… като лични грешки на М. Апостолски.

Малко по-късно в доклада си пред Осмия пленум на ЦК на БРП (27 февруари – 1 март 1945) секретарят на Благоевградския областен комитет Кръстю Стойчев отчете сторените от наша страна погрешни отстъпки по въпроса за „присъединяването” и посочи, че скопските емисари, залели по това време целия Пирински край, вече били разчертали точно къде ще минават новите граници между България и Югославия; Кръстю Стойчев изнесе също така, че населението в Пиринския край „е съгласно с едно обединение в перспектива в една цялостна Македония”, но че в това обединение то разбира само и единствено „в неразривна връзка с българския народ” и че за него е немислимо поставянето на преграда (отделяне) от българския народ”. […]

Тези документи свидетелстват, че още в самото начало БРП е сторила нужното, за да отклони югославското ръководство от националистическия и хегемонистичен път за „цялостно решение на македонския въпрос” – както те го разбираха – в рамките на Югославия.

Документите свидетелстват също така, че още към края на Втората световна война и веднага след нея ЮКП, възползвайки се от тежкото за България международно положение и във връзка с подготовката за осъществяване на известната идея за южнославянска федерация между двете държави, успя да наложи изгодни за Югославия отстъпки по македонския въпрос. В нарушение на ленинските принципи по националния въпрос и прилагайки всевъзможни начини и пропагандни средства, допуснатите в Пиринския край скопски емисари разгърнаха безпрецедентна кампания за внедряване „на македонско национално съзнание” сред българското население в областта. Именно в подобна ненормална обстановка на брутален и продължителен натиск, който трябваше да сломи спонтанната съпротива, бе проведено известното от онова време преброяване на населението, на чиито неверни данни по-късно (и днес) се позовават в Югославия, за да обявят народа в този край за „македонски”…

[…] Но ако така или иначе Десетият пленум на ЦК се съгласи на тия погрешни отстъпки, приемайки посочените решения, това не означаваше, че партията тутакси и безразсъдно ще се впусне в тяхното реализиране. Имаше да се уточнят и изяснят цяла редица принципно важни въпроси. Така се стигна до Бледската среща от лятото на 1947 г. между Георги Димитров и Й.Б. Тито, която трябваше да подготви съюзен договор между България и Югославия: тогава - както сочат документите - бе направена изключително важна корекция в решенията за Македония, корекция, която до голяма степен изправи установките, допуснати в решенията на Десетия пленум. По този повод Георги Димитров отбелязва в дневника си (1 август 1947):

„Договорихме се с Тито и с председателя на македонското правителство върху една обща линия по македонските работи. Няма да се действа за непосредствено присъединяване на Пиринския край към Македонската република.”

И още нещо: в проектодоговора, обсъждан в Блед, се предвиждаше присъединяването на Пиринския край към НР Македония и на Западните покрайнини към България да стане след създаването на съюза между НР България и ФНР Югославия, тоест след тяхното федериране, когато между НР България и НР Македония границите ще бъдат заличени.

След Бледската среща обаче, противно на предложенията, югославските ръководители изведнъж отслабиха натиска и забавиха темповете за създаване на федерация, към каквато уж толкова се стремяха, сетне започнаха да протакат обсъжданията на въпроса, докато накрая фактически се отказаха от тази идея. Ето и документ, който свидетелства за това. В писмо до Георги Димитров от 14 март 1948 г. ЦК на ЮКП съобщи: „Ние сме осведомени, че някои от вашите функционери доста нашироко говорят, че след два-три месеца ще има федерация между Югославия и България.

ЦК на ЮКП смята, че засега е още много рано да се говори за федерация.”

Впрочем, за нас бяха напълно ясни мотивите за тоя фактически отказ: федерацията – такава, каквато я виждаше Георги Димитров и каквато единствено бе възможна между двете страни, съвсем не бе по вкуса на югославското ръководство .

Ето как по-точно разбираше характера на тази федерация Георги Димитров . В писмо до Трайчо Костов от 13 януари 1945 г. той писа: „Новият проект [за федерация] на югославските другари, така, както е представен, не може да бъде приет. Основното е , че той съдържа тенденция България да бъде погълната от Югославия.

Югославските другари изпускат предвид, че въпросът не е да се включи чисто и просто България в Югославянска федерация (на правата, които имат Сърбия и Хърватско), а да се създаде от днешна Федеративна Югославия и България двустранна съюзна федерална държава на равноправни начала.

Тая основна идея бе положена в нашия проект и от нея ние не можем и не трябва да се отказваме.” […]

Така бе пресечен пътят на нечестните маневри и експанзионистичните апетити и бе осуетена една нова историческа несправедливост спрямо България и българския народ. […]

Когато на времето и под натиска на обстоятелствата се съгласихме с решенията от Яйце, то съвсем не означаваше (както бе изтълкувано от ЮКП) автоматично „признаване” на някаква „македонска нация”. Чисто и просто, защото на всеки що-годе образован човек в света е известно, че Вардарска Македония заедно с преобладаващата част от нейното население от памтивека съставлява плът от плътта и кръв от кръвта на българската земя и българския народ. […]

Когато през пролетта на 1944 г. ние приехме решението за формиране на Македонска република, това абсолютно не означаваше, че даваме съгласие да заличим тази стара българска земя от паметта на историята. То би било абсурдно и немислимо То би означавало да се откажем от същностното си историческо минало, към което тази земя и нейното население са органически неделими; това би означавало да се откажем от делото на Кирил и Методий; да се отречем от светлината на Климент Охридски, Наум, Ангеларий; да се откажем от трагичната слава на Самуил и от подвига на неговите ослепени войници; това би означавало да зачеркнем от националната си история и епоса на възраждането банскалията Паисий и неговата свята „История славянобългарска”; това би означавало да се лишим от подвизите на хайдушките чети, от борбите за църковна свобода и самостоятелност, от героичните народни въстания, започнали с Априлското и завършили с Кресненско-Разложкото и Илинденско-Преображенското въстание; това би означавало да изтрием от душата на поколенията и от летописа на историята такива легендарни имена, въплътили гордостта и блясъка на българския дух като братя Миладинови и Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Гоце Делчев, Пере Тошев, Яне Сандански; Това би означавало най-сетне да отнемем от революционната си и национална история делото и образите на Димитър Благоев и Георги Димитров, поезията на Христо Смирненски и Никола Вапцаров… Има ли наистина поне един българин, способен да стори това?!

[ Приложение от съставителя]:

Из радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров...

[София], 21 октомври, 1944 г.

Бързо

В Петрички окръг македонците през главата на партията и правителството създадоха нещо от рода на държава в държавата. Разпуснаха 39 полк, взеха неговото оръжие и артилерия, създават някакви македонски бригади за изпращане в Беломорието и Гръцка Македония, създават македонски комендантства. С една дума, Петричко, със своята територия, само формално още не е присъединено. Цялата македонска емиграция и населението в Петричко би трябвало да се подчиняват на указанията и да славят Тито. Всичко това се прави без съгласуване с нашата партия и в разрез с постигнатите споразумения с македонското ръководство. Тогава се разбрахме, че въпросът за границите сега няма да се повдига... Сега македонците искат да приложат към нас политиката на свършените факти. Между другото, населението в Петричкия край съвсем не е подготвено за присъединяване към Македония. Голяма част от населението не само е против, но и остро реагира на такова присъединяване, ако то не е свързано със сближаване между България и Югославия. Моля те, поискай от Тито незабавно да поправи допуснатите грешки от македонските другари. Ние също ще се опитаме да се договорим непосредствено с тях. Изпращането на вербувани в Българска Македония македонски отряди към Гръцка Македония и към Солун в настоящия момент застрашава сериозно България.

ЦДА, ф. 1б, а.е. 68, копие на руски език. Ръкопис

Из протокол №4 от заседание на ЦК на БРП (к):

[София], 25 октомври 1944 г.

Присъстват: Трайчо Костов, Георги Дамянов, Благой Иванов, Ф. Козовски, Вълко Червенков, Т. Черноколев, Д. Ганев, Г. Чанков, Вл. Поптомов, Ц. Драгойчева, Антон Югов, министрите М. Нейчев, д-р Р. Ангелов, Йордан Катранджиев, Р. Дамянов.

[...] 4. Информация от др. М. Ганев по македонския въпрос във връзка с неправилната резолюция, изработена от др. Асен Чаракчиев за областната партийна конференция и неправилната линия на македонските представители тук.  Присъединяването на Петричко се третирало като предстоящо в най-близко бъдеще. Фактически се е създало двувластие с тенденции за засилване. Обкомът не знае от кого да получи директиви - от нас или от Апостолски. На присъединяването на Петричко македонските представители гледат само като на вътрешен македонски въпрос и искат самоопределението да стане в най-скоро време, независимо от какъвто и да е съюз с Югославия: "макар с два дена, но присъединяването трябва да предшества разбирателството между Югославия и България". Говорят, че само благодарение на опортюнизма на българската партия присъединението  се забавяло. Към България, българската партия и нейния ЦК имали отношение пренебрежително: ние сме победители, вие сте победени и ще изпълнявате каквото ние искаме...

Реши се: а) македонският представител трябва всичката си дейност тук да съгласува с ЦК на нашата партия; б) Горноджумайският комитет ще изпълнява само нарежданията на ЦК на нашата партия и никакви други нареждания; [...] г) образуваната македонска бригада да не хазяйничи и да не се смята за втора власт в Македония; д) въпросът за присъединяването да не се поставя като въпрос, подлежащ на практическо разрешение в най-близко бъдеще. Присъединяването да се свързва с установяването на тесен съюз между България и Югославия; Да се информира др. Г. Димитров и поиска неговото съдействие пред Тито.

Секретар: Тр. Костов, Д. Терпешев

ЦДА, ф. 1б, а.е. 4, машинопис 

Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов...

[Москва], 27 октомври 1944 г., 3 ч. 48 м.:

До Спиридонов. Изпратих следната телеграма на нашия югославски приятел (Тито - б. съст.): "Настойчиво моля бързо да се разясни на македонските другари, че сега не трябва да се повдига въпросът за присъединяването на Българска Македония. Присъединяването трябва да се осъществи въз основа на предварително споразумение между Югославия и България, когато бъдат определени новите граници между тях. Днешната задача е с общи усилия по-бързо да се разгроми общият враг. Всичко, което пречи на изпълнението на тази задача, би следвало внимателно да се избягва. Между другото, македонският щаб явно разглежда Българска Македония вече като присъединена територия, стараейки се да разпространи цялата си власт над нея, организира своите комендантства, завладява хора и въоръжение, разпорежда се самоволно и дори иска да постави под свое командване Горноджумайската организация. Въобще аз мисля, че е от общ интерес в Българска Македония да не се предприема нищо без съответно съгласуване с ЦК на БКП. Бързо ми съобщете за взетите от вас мерки по този въпрос."... 

Дед 

Из шифрограма на ЦК на БРП до Георги Димитров...

София 5 ноември 1944 г.:

[...] От македонците получихме телеграма, в която те настояват за формиране на македонски военни части в българска Македония, които засега ще влизат в състава на българската армия и под българско командване... Настояват за правото македонците от българска Македония да формират във всички села и градове свои националноосвободителни комитети и областен националноосвободителен комитет в Горна Джумая, който ще ги ръководи. Следват и други искания в тоя дух.

ЦК на БРП (к)

ЦДА, ф. 1б, оп. 1, копие на руски език, Машинопис

Радиограма от Георги Димитров до Трайчо Костов

Москва, 6 ноември 1944 г., 05 ч. 15 м.

До Спиридонов. Отговор от югославския приятел още не е получен. Действайте в духа на моята телеграма. До решаването на бъдещите граници на Македония трябва да бъде запазен държавният суверенитет на България и комитетите на ОФ... Разяснете това добре и на нашите македонци...

Дед.

ЦДА, ф. 1б, оп. 7, Копие на руски език, Машинопис

Из шифрограма от ЦК на БРП (к) до Г. Димитров

София 15 ноември 1944 г.

[...]Освобождаването на Югославия скоро ще бъде завършено и българските войски ще се оттеглят. Някои югославяни открито заплашват: "Лесно влязохте, ще видим как ще си отидете."

Не е изключено някои горещи глави да се опитат да обезоръжат войската, а може би и насилствено да окупират Петричкия край. Сред югославските другари се намират любители на свършените факти. Необходимо е своевременно да се вземат мерки за избягване на такива гибелни увлечения. Потребна е по-активна намеса от страна на съветското командване. 

ЦК на БРП (к)

ЦПА, колекция чужди микрофилми, м.ф. 431, к. 23, фотокопие, превод от руски език

Из шифрограма от Георги Димитров до Трайчо Костов

Москва, 17 ноември, 1944 г.

Оня ден говорих по телефона с Толбухин по повод македонските работи и взаимоотношенията между югославските и българските войски. Обеща да вземе всички необходими мерки от страна на съветското командване. Увери, че няма да бъдат допуснати никакви стълкновения и взаимоотношенията ще бъдат уредени бързо.  Не би било лошо незабавно да му се съобщят всички най-важни факти, за които е нужна неговата намеса.

Д[имитров] 

ЦПА, колекция чужди микрофилми, м.ф. 434, к.32, превод от руски език

Радиограма от Трайчо Костов до Георги Димитров

[София], 17 ноември 1944 г.

Маршалът ме повика по македонския въпрос. Ще предприемат необходимите мерки. Ще се договорим и с Тито. Изтеглянето на българските войски от Македония ще бъде под наблюдението на контролната комисия.

Спи[ри]донов

ЦДА, ф.16 б, оп. 7, а.е. 121

Шифрограма от Трайчо Костов до Георги Димитров

София, 23 ноември 1944 г.

По македонския въпрос поддържаме непосредствена връзка с маршала. Надяваме се с негова помощ да изгладим всички недоразумения с македонците. Последното е, че те слагат ръка на 430 милиона от Българската народна банка в Скопие в пари, марки, бандероли и други ценни книжа. Това за малко щеше да доведе до сблъсък, тъй като Велчев искаше да върне един български полк с артилерия... 

Спиридонов

ЦПА, колекция чужди микрофилми, м.ф. 431, к. 30. Превод от руски език

Бележки на Георги Димитров за водените преговори между югославската и българската делегации

Москва, 21 декември 1944 - 31 януари 1945 г.

[... ]10 януари 1945 г. Сталин се обади: "Вчера приех югославската делегация. Югославяните ми съобщиха, че предложили на българите България да влезе в Югославия на онези права, както сърбите и хърватите. Но българите не се съгласили с това и настоявали за създаване от Югославия и България на равноправна българо-югославска държава. Аз казах, че българите са прави, а югославяните не са прави. Би следвало от Югосл[авия] и Бълга[рия] да се създаде двуединна държава на равноправни начала, нещо като бившата Австро-Унгария. Иначе влизането на България в Югославия ще означава поглъщане на България[...]

Югославяните искат да вземат гръц[ка] Македония. Искат също Албания и даже части от Унгария и Австрия. Това е неразумно. Не ми харесва тяхното поведение"[...]

Шифрограма на английското Министерство по външните работи

Лондон 27 декември 1944 г.

... 4. "По отношение на Македония правителството на Негово величество се подготвя да настоява за създаването на македонска държава като федерална единица в бъдещата федеративна Югославия. То обаче трябва упорито да настоява тази държава (или югославското федеративно правителство, което говори от нейно име) да не анексира, нито да претендира за каквито и да било територии, които принадлежат на България или на Гърция въз основа на [аргумента], че тези територии са "Македония".

P.R.O.F.O. 371/43649, фотокопие, превод от английски език

„България - непризнатият противник на Третия райх”, Съставителство Витка Тошкова, Николай Котев, Румен Николов, Николай Стоименов,Жеко Кьосев, Йордан Баев, изд. „Св. Георги Победоносец”, 1995 г.

Из писмо от Георги Димитров до Й. В. Сталин

Москва, 7 април 1945 г.

Много моля по време на пребиваването на Тито в Москва да разгледате и въпроса за взаимоотношенията между България и Югославия. [В екземпляра, получен от Сталин има добавено в скоби от Г. Димитров: ("ако това е възможно, и с мое участие" - б. съст.)] В частност би трябвало да се намери подходяща форма за осъществяване на проектираното политическо съглашение между двете страни до завършване на войната, тъй като след това трудностите ще бъдат вероятно повече.

Трябва да се отбележи, че у редица югославски другари има нездрави настроения, известно "главозамайване от успехите" и неправилно, високомерно отношение към България и даже към Бълг[арската] компартия.

Считам вашата помощ и въздействие много желателни.

Публ. в Г. Димитров, Дневник..., с. 474 

Из "Македония. Мястото й в политиката на балканските сили", проф. Елизабет Баркър, Кралски институт по международни работи, Лондон & Ню Йорк, първо изд. 1950 г., личен архив на Христо Георгиев 

... Отечественият фронт и БКП очевидно са сериозно обезпокоени. Те не са готови да се откажат от Пиринска Македония, нещо което би било сериозен удар по техния престиж в България… Положението временно е стабилизирано чрез труден компромис между югославската и българската комунистически партии. Много вероятно и двете страни да не са възнамерявали да запазят това положение. Във всеки случай БКП прави твърде малко, за да изпълни своите обещания. Пиринска Македония не получава административна автономия, а до края на 1947 г. няма и знак за някаква културна автономия. В началото на октомври 1944 г. първата областна конференция на БКП се провежда в Горна Джумая, главния град на Пиринска Македония, според югославски източници нито едно от обещанията на ЦК не е споменато по време на конференцията.

* Черно на бяло