/Поглед.инфо/ През 1919 г. САЩ искат да направят от Тракия свой щат, а не да ни спасяват
То бива, бива, ама чак такава продажност, подмазване пред янките и умишлена некомпетентност до немай къде, не бива. Американският президент Удроу Уилсън бил спасил България след края на Първата световна война и затова настояват императивно да му се издигне паметник в София. И то кой настоява - прокурори и следователи! - едни голееми специалисти по нова история. Дали за спасяването на началството Гешев не се правят тия плонжове?! Агресивна кампания се вихри в последните дни. Че дори самият Гешев се включи...
А истината е съвсем друга. Днес ще направим нещо, което досега не сме правили с над 215-те публикувани страници "Черно на бяло" - ще препечатаме част от една от тях, от 16.05.2019 г. Налага се да я припомним на читателите и управниците ни, защото не само че нищо, освен голи обещания да спаси отечеството ни от позорно разпарчетосване, не е хвърлял Уилсън, но и самият той е действал Тракия да стане не българска територия, а, забележете, американски щат. На косъм е било днес да граничим с Америка... Да, звучи като долнопробна фантастика, глуповато, пък и жълтеникаво е колкото си иска. Но то е истина, само истина и нищо друго освен истина, ако се изразим по американски. И милиграм метафора няма в това твърдение. Неведнъж сме изразявали негативно отношение към липсата на професионална доблест у някои днешни историци и журналисти, които се подчиняват с радост на политическите поръчки към тях. Те отричат да е имало каквото и да е положително в дейността на БКП от който и да е исторически период, очернят Русия и Съветския съюз, за каквото и да става дума, и коленичат пред звездно-раирания флаг, а от време на време - и пред полумесеца. Те си знаят много добре защо изпадат в амнезия. И защо набиват в главите на българите, че САЩ са спасили България от пълна катастрофа в Парижкото предградие Ньой през 1919 г. И че американският президент Удроу Уилсън самоотвержено се противопоставил на патологичната лакомия на нашите балкански съседи, които са искали да разкъсат държавата ни на три области и да си ги поделят по братски. И така ни бил спасил от пълна катастрофа. А по-пълна катастрофа от тая да ни отнемат Тракия и Македония има ли! Е, има, има...
Който обаче прочете четивата по-долу, ще разбере, че янките хич не ги е било еня за нас, а са се грижили преди всичко да образуват на Балканския полуостров под свое управление интернационална държава със столица Цариград, като в нея влезе и българската част на Тракия. И заради това са били готови да ни дадат, само на думи, разбира се, тъй бленувания от нас излаз на Бяло море. Дори видният политик и юрист проф. Венелин Ганев (1880-1966) комично се чуди по онова време кое е по-изгодно за България - Тракия да я вземат гърците или да я прилапат американците. Защото с гърците сме могли да се справим и някой ден да си я върнем, но американците нямало как да победим.
Смехотворни са и опитите в последно време, включително на сегашната патриотарска коалиция, чиито лупинги, за кой ли път, освен смях, предизвикват съжаление и презрение. Та, помислете си - през 2017 г. сегашният венцехвален патриотар Ангел Джамбазки, с блеснали от нездравословна възбуда очи, изгаря копие от дълбоко несправедливия Ньойски договор. А само след 72 часа предлага... да се кръсти улица в София и паметник да се вдигне на президента Уилсън, чиято страна парафира същия този Ньойски договор. Наскоро се лепна барелеф на Уилсън в Пловдив, и то върху сградата на Тракийското дружество "Войвода Руси Славов"! Да му се чуди човек и на американския посланик в България Ерик Рубин, който е взел участие в откриването му. Ако той не е знаел, и съветниците му ли са толкова невежи? Или си е традиционното американско безгранично нахалство? Това преминава границите не само на историческата истина, но и на елементарното приличие. И един въпрос - след като искаме да изразим всенародна благодарност към "българския приятел" президента Уилсън за нещо, което не е извършил, не заслужава ли много повече такава благодарност ръководителят на съветското правителство Вячеслав Молотов, който по блестящ начин и реално защити родината ни в Париж през 1946 г. от угрозата границата между България и Гърция да минава близо до Пловдив?
Мечтата на САЩ да контролират Проливите и те да решават кой да влиза в Черно море и кой да излиза от него има "юбилей" - цели сто години.
Съгласно чл. 48 на Ньойския договор България трябва да получи икономически достъп до Егейско море. Но една година по-късно, на конференцията в Сан Ремо (19-26 април 1920 г.), Беломорска Тракия е предадена на Гърция. Уж САЩ защитават българските територии от комшиите ни, а на практика - ах, тая практика - американската делегация ни предава, като напуска конференцията, понеже членовете й били много нужни на президента Уилсън в САЩ. С две думи - той не ни защитава, а дезертира от обещанията си. Но и неговата мечта Америка да се намърда на Балканите тогава е рухнала, за разлика от днес.
Който иска, нека прочете документите по-долу и сам да реши трябва ли да се вдигне паметник на президента Уилсън или не?
Из дневника на проф. Венелин Ганев (1880-1966)
Венелин Ганев, "Дневник (1919 г.). Ньойският мирен договор", съставители Цочо Билярски, Лиляна Ванова, ИК "Синева", 2005 г.
30 юли 1919 г.
Оптимизмът отново ни завладя безрезервно. "Jurnal" възпроизвежда впечатленията на своя кореспондент от един разговор с Polk, според който Америка, за да запази общия мир, ще се противопостави на всяко решение, лишаващо България от Кавала. Вчера ние се страхувахме за Деде Агач, днес ни галят с надеждата за Кавала!... Във всякой случай настъпват решителни минути. Изглежда, че становището на Америка е решително. То не може да не предизвика един обрат, благоприятен за нас.
8 август 1919 г.
... След вечеря имахме няколко неприятности. Вечерните вестници наново бяха безпощадни спрямо нас. L'Intrasigeant отбеляза една нова еволюция по тракийския въпрос: отстъпването на най-западната част на Гърция, а създаването от другата част, т.е. Деде Агач и Гюмурджина - на една международна област. Възможно е да бъдем изненадани и с такова разрешение на въпроса, колкото и неестествено да е то. Възможно е, за да се накаже България и да се задоволи Гърция, да се създаде подобна международна област, макар че тя никому не е необходима: тя не се конституира като свободен достъп към море за държава, на която не може да се даде, понеже я вземат от нас, които имаме нужда от тоя достъп; от друга страна, как би могла да съществува стопански и политически тая област като неутрализирана международна единица? Всичко това е необяснимо. Но толкова необясними работи стават на тая конференция!...
14 август 1919 г.
Отново вълнения и отчаяния!... Изглежда, че проектът да се даде част от Тракия на Гърция и останалата да се провъзгласи като интернационална държава само, за да не се остави на България, намира все повече привърженици. Вестниците представят тоя проект като американски. Но той, особено тъй както е представен днес, е тъй малко естествен и тъй малко осъществим, че мъчно може да се допусне поддържането му от сериозни хора. И гърците, разбира се, печелят лека слава и лека победа, когато го оборват и свеждат към абсурд. Те, заедно с всички техни вестници, се нахвърлят против него с голяма ярост. И именно това обстоятелство, заедно с неестествеността на самия проект, ме заставя да си мисля дали той не е едно гръцко изобретение, вложено в устата на американците, за да ги изложат и да постигнат по-пълно уважаване на техните искания?
30 август 1919 г.
Според австрийците американската анкетна комисия и нейният председател г. Grane щели да посъветват американското правителство и Wilson да поеме мандата за Месопотамия, Сирия и Турция. Съобщението е сигурно неточно. Америка да поеме мандат за Месопотамия и Сирия е невероятно. Но да, би могло да поеме мандат за Турция, т.е. за Цариград! Засега по-благоприятно разрешение за разрешение на въпроса в наша полза ние не можем да очакваме. Щом като не може да бъде Русия, нека Америка се настани в Цариград. Тогава и въздигането на Тракия в неутрална държава става по-малко горчив хап...
3 септември 1919 г.
Вилсон (Уилсън) дал отговора си. Той настоява да имаме излаз на Егейско море и, според някои вестници, като приема едно закръгляване на границата в полза на Гърция от към запад - вероятно Ксанти - иска цялата останала Западна и Източна Тракия да се превърне в една интернационализирана държава заедно с Цариград. Навярно и тоя отговор на Wilson е заставил конференцията да се спре на решението, което е взела вчера. Тракийският въпрос не се решава окончателно, но мир ще имаме и без него. Всички наши надежди не се отнемат. Ние ще можем да имаме вяра в бъдещето и жертвите, които ще трябва да дадем сега за Тракия, ще бъдат по-леки, отколкото ако Гърция си я беше присъединила. Те са по-леки, но сякаш повече чужди на българския политически темперамент... А вън от това съседството с Америка, която по всяка вероятност ще поеме мандат в Цариград, не е съвсем удобно. То ще ни ползува с по-голямата култура, техника и стопанска организация на американците. Но стопанската и обществена борба значително ще се изострят и усложнят. Но дано имаме сили, сръчност и умение да не бъдем подавени...
12 септември 1919 г.
... След вечеря г-н Теодоров ни прочете телеграма от Берн, която възпроизвежда писмо на г-н Панаретов от Вашингтон. Според телеграмата, положението ни съвсем не е розово. Ксанти и Марония се дават на Гърция. Тракия се отнема от нас и се дава на автономната държава около Цариград. Спрямо Сърбия правим отстъпки и даже областите от към Доруте не ще получим сега. Това е било говорено на г-н Панаретов от г-н Lansing (държавен секретар на САЩ 1915 -1920 г. - б.а.) И аз си помислих: Ако при такива условия Тракия се отнема от нас и ако лигата на народите излезе жизнена организация, дали заради нас не ще бъде по-трудно да спечелим отново Егейския си бряг? Не ще ли бъде по-леко да се действа против Гърция, отколкото против Америка и против Лигата.
Из дневника на Михаил Сарафов (1854-1924), министър, след Теодор Теодоров той ръководи нашата делегация в Ньой:
26 юли 1919 г.
... Wilson и Lansing вероятно няма да се върнат в Европа. Mr Polk, подсекретар в Departement of State, добър честен господин, но не познава никак балканските работи. Murpfi, когато бил в Париж, опитал се да информира Mr Daid, който не искал да го слуша. Според г. Панаретов обстоятелствата се така стекли, че малко можем се надяваме за поддръжка от американците...
Из дневника на проф. Стефан Панаретов (1853-1931), пълномощен министър във Вашингтон 1914-1925 с кратки прекъсвания:
21 август 1919 г.
Сутринта посетих секр[етаря] Лансинг, който ми каза, че САЩ ще отстъпят от своята позиция за Тракия. Попитах го за Македония. Той ми каза, че не знае нищо за това...
27 октомври 1919 г., понеделник
Изпратих нота (№378) с днешна дата на Лансинг за мирния договор с България, посочвайки суровостта на неговите условия и несъвместимостта им с принципите на през[идента] Уилсън. Но тъй като и Лансинг, и Уилсън в момента са болни, от моята нота едва ли ще има полза. Изпратих я не защото тя би променила нещо в договора, а като един протест срещу фалша на уверенията, че "България ще получи справедливост", а и фиаското на Уилсън в неговите бомбастични обещания за уреждането и регулирането на световните въпроси. Колко жалко!...
Из дневника на Харолд Никълсън (1886-1968), виден британски дипломат и писател, приятел на България:
15 януари 1919 г., сряда
... Излизам и виждам Венизелос (1865-1936, 9 пъти министър-председател на Гърция - б.а). Венизелос ми показва своите етнически статистики. Той се позовава на Дитрих, като потвърждава неговите собствени цифри и твърди, че целият бряг западно от меридиана на Константинопол е гръцки и според физическите, и климатичните си елементи.
Отговарям му, че България трябва да има икономически изход към Егея. Той казва: "Ами Варна и Бургас, няма ли да бъде далеч по-важно сега проливите да са постоянно отворени? Румъния има излаз само на Черно море, защо България трябва да има повече". Той се сбогува хладно...
19 май, понеделник
Голяма част от кабинета пристигна от Лондон, за да дискутира бъдещето на Турция. Винстън иска нещата да останат както са, но Америка да управлява Константинопол и проливите, заедно със зоната, простираща се до Требизонд. Балфур иска Константинопол с американско управление. Смирна на Гърция, а останалата част от Турция да бъде независимо кралство, наблюдавано от чуждестранни "съветници". Не стигат до никакво решение.
1919 г., Париж. "Родителите" и на Ньойския договор за България - Жорж Клемансо, Удроу Уилсън, Дейвид Лойд Джордж
