Окупацията създаде проблеми не само на хилядите студенти, които предпочитат аудиториите да са достъпни за лекции и упражнения, вместо на входа на Алма матер да виси катинар. Тя затрудни и фестивала „Изкуството на барока“, провеждан тази есен за седма поредна година. Първите концерти се състояха по традиция в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. След оковаването с вериги на този храм на знанието обаче на организаторите се наложи да търсят друга зала. Това не е като да преместиш белия роял на паважа пред парламента. Тук става дума не за хепънинг без „хепи“ от онези, които се „случват“ вече половин година и едва ли правят мнозина щастливи. А за изкуство, за съпреживяването на което е нужна не просто подходяща зала и акустика, но и специфична атмосфера.
Барокът не е особено популярен у нас. Дотолкова, че когато през годините, в които бях в Народното събрание, веднъж пропуснах важно политическо събитие тъкмо заради концерт с барокова музика, журналистът, който ме попита защо отсъствам, написа, че съм го сторил заради рок концерт. Според него барокът вероятно е някое от направленията в рока. Навярно това е така, защото когато този стил е процъфтявал в Западна Европа, нашият народ е бил изправен пред съвсем други задачи.
В последните години обаче барокът печели все повече привърженици у нас, заслуга за което има безспорно и фестивалът. Концертът тази вечер, предпоследен за това издание, беше под наслов „Музика от френския кралски двор“. Прозвучаха произведения на Мишел Корет, Жан-Филип Рамо и Жан-Мари Льоклер. Публиката възторжено аплодираше великолепните Зефира Вълова - соло цигулка, Алекси Косенко – флейта, и шведкия тенор Андерс Далин. В спектакъла участваха още Сесилия Кларес - цигулка, Роже Жуниен Баласк - цигулка, Димитр Олшевски - виола, Мачей Лукашук – виолончело, и Матю Бутину – клавесин.
Концертът бе записан от БНТ.
