/Поглед.инфо/ Може би си спомняме синия депутат Георги Панев, прочул се със закона за лустрация в науката. Със сигурност обаче сме забравили с колко незараснали рани бе душата му в началото на прехода. На 29 януари 1992 г. авторът на закона "Панев" сподели от парламентарната трибуна как през 1949 г., когато бил 8-годишен, милиционер довел у тях две млади жени и казал просто и ясно, че те ще живеят при тях. Така и станало, смееш ли да възразиш. Една вечер обаче, когато с майка му трябвало да отидат на гости, тя не намерила официалните си обувки. На другия ден се разбрало, че са у едната от квартирантките им. И на резонния въпрос на Паневата майка: "Гино, защо ми взе обувките?", тя отговорила: "Оти ти имаш, а я немам."
Припомням този епизод, не за да одобря такива действия на тогавашната власт, напротив. А за да подскажа, че гинките не от вчера имат съществена роля в живота български. При социализма Гинка си е присвоила едни обувки. И това не се забравя половин век, че и повече. А депутатът Панев страда като Тодор Колев за откраднатите чистачки, та и по-тежко. Тогавашният режим пък бе обявен за престъпен. Вносител и на този закон бе Георги Панев. Ето какъв заряд има мъката по чифт откраднати обувки.
Сегашните гинки не си играят на дребно. Тези дни една от тях реши да вземе електроразпределителното предприятие ЧЕЗ, покриващо една трета от територията на България. С фирма, регистрирана само преди половин година с капитал от 50 хиляди лева, иска да грабне дружество, струващо стотици милиони евро. Колкото и да е странно, това никак не е странно. Властта отдавна си затваря очите за подобни сделки, а може би и чрез подставени лица участва в тях. Достатъчно е да се подсетим как очевадно неплатежоспособни гинки купиха "Кремиковци", дипломатическия клуб в Горна баня, вестници, телевизии и какви ли не други обекти. За да се разбере в даден момент онова, което се подозираше в самото начало - че това не са реалните купувачи. Те са мюретата, дали съгласието си да поемат обществения гняв, разбира се, не даром.
Случаят с ЧЕЗ обаче премина всякакви граници. И не само защото прескочи чак до Чехия и замеси и тамошните управници. А и тъй като цинизмът е в дози, непривични дори за нашите мащаби. Първоначално българските власти уверяваха, че в сделката няма нищо съмнително. После се опитаха да прехвърлят отговорността за купуването на това ЕРП от ЧЕЗ, както и за продажбата на блокиращата държавна квота, на предишните управляващи, но краката на тази лъжа се оказаха прекалено къси. След което заключиха, че гадовете са спретнали ювелирна акция за свалянето им от власт, но сега нямало да им се получи, за разлика отпреди 5 години, когато ставало дума пак за ток и пак за ЧЕЗ.
И ето как за кой ли път сутрин ставаме с Гинка, а вечер лягаме с Калинка. Само че в обратен ред, за разлика от старата градска песен за двете съседки. В новото време първи бяха калинките. Те бяха назначавани да управляват фондове и програми за милиони, без да имат нито образование, нито стаж, нито дори бегла представа за поста, който са си харесали. От време на време по някоя изгърмяваше, но повечето не просто оцеляваха, а и се обграждаха със себеподобни, за да не личи колко са боси, пък и да се изживяват по-успешно като големи началници.
Гинките са следваща фаза в развитието на калинките. Те искат не просто да управляват, а да притежават. Защото и с управляване можеш да се замилиониш, но с притежаване - още повече. Затова стават все по-изобретателни в амбицията си да взимат. Сделката с ЧЕЗ е така изпипана, че не само нашата власт обяви безсилието си да я спре, но и чешката призна, че не може да я разтури. Гинка от Пазарджик засега разказва играта на две държави. Да й се ненадяваш, като я гледаш. Особено ако вярваш, че тя е действителният собственик.
За прогледналите обаче тайнствената доскоро Гинка вече е ясна. Въпросът е кой е Гиньоло? Някои вероятно си спомнят веруюто на Жан-Пол Белмондо от едноименния филм, според което разликата между мошеника и крадеца е, че крадецът от време на време си почива. В наши дни няма време за почивка. Ако гинките при социализма можеха да откраднат чифт обувки, тези при капитализма ламтят за бизнес за близо два милиарда. Това не само сън не им дава, но и, също като във филма, почват да си правят номера един другиму. Ето защо някой ден Гиньоло неизбежно ще лъсне.
И докато ни облъчват с поредните подвизи на гинките, едва ли се сещаме, че има и една тяхна съименничка, която нищо не е взела, а само е дала. Дала е на народа си Левски. Това е Гина Караиванова Кунчева, майката на Апостола. Но и тя е в епопеята на забравените. Навярно защото, като се пратят в забвение положителните примери, отрицателните стават по-приемливи. А така държава се управлява по-лесно.
Дума
