/Поглед.инфо/ В анекдот от предишното време пациентите в една лудница си споделяли кой за какво се е озовал в нея. Причините били все прозаични: някой хванал жена си в изневяра и превъртял, друг бил побъркан от началника си, трети закъсал заради несподелена любов... Накрая един изтърсил: "А аз бегах границата". Учудили се: "Тогава защо си в лудницата, а не в затвора?". "Защото бегах за Съветския съюз".
Авторите на вица едва ли са предполагали, че ще дойде време той да се отнася с особена сила и преди всичко за България. Колелото на историята обаче се върти и днес дори бежанците не са толкова луди, че да търсят убежище у нас. Премиерът Борисов заяви, че по европейските споразумения за релокация трябва да приемем 1200 души, но са дошли само двама, като единият от тях вече е успял да избяга. Близо 80 на сто от мигрантите в Гърция, които са се включили в програмата на ЕС за разпределянето им в държавите членки, са се отказали от нея, след като са разбрали, че ще ги преместят в България. Останалите 20 процента пък са се укрили. Никой не ни ще и това за пръв път като че ли е повод за радост. Звучи парадоксално, но е така, защото на целия зор само мигрантска вълна ни липсва, независимо дали би ни заляла пряко или по преразпределение.
Сърцата на големите в ЕС обаче не траят да гледат нашето и донякъде на румънците щастие от превръщането на големите ни минуси, за които отнасяме толкова критики, в особено важен плюс, разпалил към нас завист и амбиция да ни бъдат натрити носовете. ЕК дори предлага страна, която не приема системата на квотите, да бъде глобявана с 250 хиляди евро за всеки отхвърлен бежанец. Никак не е чудно, че реакциите в новите членки са еднотипни. Според евродепутата Илияна Йотова това настояване на Брюксел е като гръм от ясно небе. Виктор Орбан пък го приема като удар в слънчевия сплит и подчертава, че няма прилични думи, с които да изрази възмущението си. В неговата страна се замисля референдум относно приемането на квотния принцип за разпределение на бежанците. Другите държави от Вишеградската четворка също не искат мигранти, към тях се присъедини и Хърватия.
Това даде основание на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер да заговори за "почасови европейци", т.е. за страни и лидери, които са европейци, когато имат да взимат, а когато трябва да споделят отговорност, не са. Той щеше да бъде прав не само по принцип, но и в конкретния случай, ако ръководената от него институция се беше придържала към критерии още в началото на мигрантската криза, а не когато вече регулирането й изглежда невъзможно. Ето защо "почасови европейци" са не толкова ръководителите на новите страни членки, колкото някои от топ лидерите на ЕС. Те прекрасно знаеха, че бежанците имат право да преминат без документи и където съумеят да го сторят единствено първата граница. Всяка следваща могат да прекосят, само ако вече са идентифицирани и регистрирани. И през контролните пунктове, а не по каналите на трафикантите или с щурмуване на оградите. Фрау Меркел обаче гостоприемно ги покани, европейските ценности го изисквали.
Но щом на мигрантите им се признава "правото" да нахлуват в ЕС без документи и почти в насипно състояние, още по-голямо право, дори без кавички, имат те за избор на страната, в която да бъдат приютени. Като искат в Германия и Швеция, да си ги приемат в Германия и Швеция. Само че точно това право големите европейски лидери не го зачитат. И налагат преразпределение по квоти. А който не ги изпълнява - глоба. Ето как онези, които упрекват новите членки, че са "почасови европейци", сами се оказват такива. Така е, когато интересите са по-важни от принципите. И по-силни.
А някак на заден план остават критериите, по които едни мигранти ще останат в страните, които са си избрали, а други ще бъдат разпращани, където не желаят. Кой решава, на каква база, с какви правомощия?
Централноевропейските страни искат сами да определят показателите за подбор, като държат приеманите да са християни, а Полша уточнява, че трябва и да са католици. Само че големите в ЕС едва ли се вълнуват толкова какво е вероизповеданието на мигрантите, колкото какво е образователното ниво и професионалната им квалификация. И ако те ще решават кого да задържат и кого да изпратят другаде, сигурно ще запазят за себе си висококачествените специалисти, а останалите с удоволствие ще преразпределят.
При толкова много "почасови европейци" и в новата, и в старата зона на ЕС, и особено в Брюксел, България сякаш няма на какво друго да се уповава, освен на своите минуси. Те подтикват дори бежанците да бягат от нас. Това е лудият ни късмет, който ни предпазва от късмета на лудите. От избора на онези все по-намаляващи чудаци да искат убежище у нас.
Дума
