За някои особености на социалистическия риболов във вътрешните ни водоеми и в партийните блата
Рибата може и да се е вмирисала откъм главата, но важното е, че е била вкусна.
Тези дни отслабващият интерес на обществото към лидерското надлъгване в БСП бе зарибен със заглавия „Първанов и Станишев на тайна среща, харесали рибата“. Липсват подробности как двамата са се познали на конспиративната явка. Което роди предположения, че единият е носил вестник „АБВ“, а другият – брошурата „Защото сме социалисти“. Засега не се съобщава от какъв вид е била изядената риба. Но като се вземат предвид естеството на гостите и техните цели, възможно е да са им поръчали червеноперка.
Червеноперката е масова стадна и непретенциозна риба, която става лесна плячка на риболовците. Необходима е само малко захранка и
стадото се строява
пред въдиците
Захранката може да бъде шепа жито, кус-кус, разкиснат хляб, омесен с кюспе, дори с трици… Или леко повишение на пенсиите. Когато захранката е налице, червеноперките не задават излишни въпроси. Направо потапят плувката.
Големият пик в кълването на червеноперките е през месеците април-май, когато навлизат на големи стада в плитчините. Според ихтиолозите това е свързано с размножителния им период, а според някои политолози – с отчетно-изборните кампании, в които периодично участват.
Червеноперката е повсеместно и равномерно разпространена във вътрешните ни водоеми. Среща се във всички общини и географски области, реки, язовири, езера, блата. По последни социологически данни заема цели 17% от ихтиофауната на България, макар че от известно време популацията й е в застой…
Стоп - налага се лека корекция в понятията, за да не оплетем кордата. Всъщност истинската червеноперка (Scardinius cerythrophthalmus) е ярък представител на родната ихтиофауна. Една от най-красивите риби, но изчезващ вид и без да е вписан в Червената книга, където не може да се дореди от разни безполезни деветигли бодливки. Отличава се само от познавачи. Популацията на червеноперката е измествана от друг сходен вид, с който постоянно се бърка – Rutilus rutilus, или бабушка (бабка). Всяка прилика с основните представители в първичните, районните и общинските партийни организации на БСП е случайна и по вина единствено на науката ихтиология.
Тъкмо за бабушката-червеноперка се отнася описанието, с което започнахме. Колкото до автентичната червеноперка (Scardinius cerythrophthalmus), това е спокойна разсъдлива риба, която се движи в средни и по-дълбоки води, избягвайки крайбрежната врява. По начина си на живот прилича на интелектуалец. В България е все по-рядко срещана, вероятно е запазила численост в местата с по-чиста вода и в някои резервати. Напоследък червеноперките са станали толкова редки, че повечето млади риболовци никога не са ги виждали. Но са свикнали да наричат с това име обичайните бабушки, които тъпчат в живарниците си.
Досега съм хванал поне неколкостотин килограма бабушки, но едва няколко броя червеноперки. Улових ги в защитена местност с лонгозни гори и блата, оттатък морския плаж, преди двайсетина години. Признавам си, понеже разчитам на давност. Пък и кой знае дали въпросната местност продължава да е защитена? По едно време нормативно я бяха ликвидирали едни толстолоби, подкрепяни от бабушки-червеноперки. Доколкото си спомням, там трябваше да кипи курортно строителство в полза на един деец, който си имаше приказката и с Първанов, и със Станишев.
Като стана дума за толстолоба, нека му отдаден заслуженото внимание. Това е много интересна риба, която се различава концептуално от всички останали. Става дума за пришълец, който е аклиматизиран у нас от руския Далечен изток в годините на социализма по съветски модел. Видно от името му (от руски - толстъй лоб), става дума за едра, мазна и тлъста риба. С голяма уста, която заема до една трета от тялото й. Неслучайно в родината му казват на толстолоба още и большеголов, демек - голямоглав, или главоч по нашенски. Лесно ще го познаете по антропологичните белези – квадратно лице, сякаш изсечено, червендалесто, бузесто. По научному се нарича пъстър толстолоб, на цвят може да е румен, но може и дъбов.
Толстолобът почти не се хваща на кукичките. Но не защото е много умен, а заради специфичното устройство на организма му. Тъй като тази риба е лакома, природата се е постарала да я предпази от навлизане на едри предмети, които може да заседнат в гърлото й. То завършва с фина цедка, която пропуска навътре само планктон.
Толстолобът обича да се навърта в топлите води, може да го срещнете в каналите около ТЕЦ и АЕЦ. Не е воден от интерес към високите технологии, а от
богатата хранителна база
Недосегаем е за обикновените въдичари. Само най-големите майстори могат да се похвалят със случаен улов на някой и друг екземпляр. Затова са нужни здрави такъми, килограми вносна захранка и много късмет. Но дори и американските захранки на Джеймс Уорлик са слабоефикасни у нас.
Някои считат толстолоба за олигарх във водоемите ни. Лъжат се по вида му. С поведението си той по-скоро само обслужва едрите хищници. Когато толстолобът изпляска с опашка или зарови муцуна в тинята, подплашените бабушки се пръсват във всички посоки и щуките глътват по някое зашеметено рибе. Пример за политически толстолоб е този, който денем окайва бабките, задето едва свързват двата края, а по обед агитира в компанията на шефа на „Топлофикация”. Вечер пък може да си пие уискито с дупнишки робовладелци, които официално не се водят собственици на нито една фирма, поради което не заделят и лев за данъци. Политически толстолоб е и онзи, който величае достиженията на социализма, когато отиде на среща с избирателите си. А щом седне в министерския стол, разкрива агентите му, натъпквайки в общ кош користно и безкористно служилите.
Толстолобът не може да бъде хищник, понеже е израсъл не в естествени, а в лабораторни условия. У нас не се размножава по естествен път. Люпи се само в рибни стопанства – ако щете, наречете ги номенклатурни списъци или партийни школи, под
специалните грижи на
рибовъди-селекционери
и кадровици.
Но нека се върнем към основния обект на нашия изследователски интерес – червеноперките (бабушки). Всеки специалист ще ви каже, че именно от тях зависи успехът в състезателния риболов. Тактиката е проста. Какъв е смисълът да се надхитряш с претенциозния кефал, когато той може да подмине въдицата ти или пък да скъса кордата, дори и да се е закачил? В сравнение с бабушките кефалът е малоброен. Няма смисъл да го каниш специално, ако клъвне – добре дошъл. Важното е периодично да хвърляш захранка и тя да е по-миризлива от тази на конкуренцията. Да подхвърляш трици във водоема е като да насищаш общественото пространство с елементарни клишета – „сериозна дискусия”, „отговорност пред партията“, „повишаване на доверието“, „нужда от лидерство“, „сплотяване около ръководството”…
Когато гониш количество, движенията са отработени и машинални. Останалото е рутина - дърпане, къцане, скубане, както казват на заниманието в някои райони от страната. Е, така се губи основното в риболова – общуването с природата. Но кой е казал, че скубането има нещо общо с идеята?
Казаното дотук - с изключение на рибарската част, е плод на въображение. И на невъзможност конфликтът за лидерството в БСП да бъде тълкуван през призмата на идейни или политически специфики. Пък и на Първанов, и на Станишев в онзи ресторант едва ли са им сервирали червеноперки. В кулинарно отношение те не представляват особен интерес освен за простолюдието.
Ако се вярва на написаното в пресата, двамата са опитали „вкусна руска риба“, преди да се разберат, че за всичко останало вкусовете им са различни. Отива им да е била сьомга или есетра. Защото такива като тях отдавна са известни навсякъде като хайверена левица.
Сп. „ТЕМА”, 10.03.2012 г.
