/Поглед.инфо/ Преговорите между САЩ и ЕС относно подписването на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (наричано за краткост TTIP) се водят при подозрителна секретност, която граничи с абсурд. Това говори, че договорът за въпросната свободна търговия между САЩ и Европа съдържа много скандални точки, които ще предизвикат категоричното недоволство на европейските граждани. Има доста разлики между САЩ и Европа, особено в ограниченията на алчността на корпорациите, които TTIP ще стопи.
В Америка най-важна е печалбата на корпорациите, а чак на второ място – здравето на хората, в Европа корпорациите не могат да правят каквото поискат. Например, по данни на британските медии, в момента 70% от хранителните продукти в САЩ съдържат генномодифицирани съставки. Докато ЕС все още не позволява продажбата на храни с ГМО, опасявайки се, че са вредни. В САЩ използват хормони на растежа при говедата, в Европа това е забранено, поради доказана връзка с рака. Става дума за генетично инженерни хормони, произведени от „Монсанто”. От 59 био-активни хормони, открити в млякото на американските крави, IGF- 1 (инсулино-подобния растежен фактор) се счита за нещо като „клетъчно гориво” за човешкия рак. Американските фермери отдавна се опитват да вдигнат забраната за хормоните на растежа в ЕС, веднъж вече опитаха чрез Световната търговска организация, но не успяха, ето че TTIP им дава такава възможност. Европейският пазар ще се наводни с американско говеждо, с колбаси и месни продукти, съдържащи такова месо.
Само ще подчертая, че натискът на САЩ върху Европа да свали забраната за говеждо с хормони беше огромен. Стигна се дотам, че САЩ и Канада наложиха мита и санкции върху 26 страни от ЕС, поставиха ги в т.нар. черен списък (забележете, без Великобритания), поради това, че ЕС забранява вноса на говеждо с хормони. Така че номерата със санкциите, които сега се прилагат на Русия, са стара изпитана мярка, дори върху гърба на ЕС.
Парадоксално е да притискаш гражданите на цяла Европа да ядат говеждо с хормони на „Монсанто”, които предизвикват рак и да налагаш заради това санкции. Санкциите на американците тогава бяха върху тъговията с продукти от ЕС, от трюфелите до сланината, след като Световната търговска организация прие, че ЕС е наложил забраната върху говеждото месо с хормони абсолютно неправомерно и в нарушение на правилата за свободната търговия. Явно словосъчетанието „свободна търговия” е от поредицата фалшиви думички като демокрация, гражданско общество и пр., които са изпразнени от съдържание, но пък са изпълнени с глобални интереси за оплячкосване на територии. Британските компании бяха изключени от говеждите санкции, защото британското правителство, както винаги, бе в опозиция на ЕС. В резултат европейските производители имаха огромни проблеми с експорта, загубиха пазарен дял и търпяха финансови загуби. В крайна сметка се стигна до компромис, наложи се ЕС да увеличи квотата за висококачествено американско говеждо, като все пак запази забраната върху съдържанието на хормони.
Америка, казват специалистите, е без ограничения за най-различни видове токсични вещества. „Гардиан” пише, че ЕС е забранил употребата на 1200 вещества в козметичните продукти, докато в Америка тези забранени вещества са само 12. САЩ са изключително либерални към желанията на корпоративния капитал и неговата страст за печалба. Всяко вещество може да бъде използвано, докато не се докаже, че е вредно. Докато в Европа е обратното – първо трябва да се докаже, че една съставка не е вредна и тогава може да се използва. Изобщо Европа има много ограничения, които вероятно спъват икономическото развитие, но пък грижата за човека е по-голяма. Има страшно много лекарства, които са забранени в Европа, но са разрешени за използване в Америка. Освен ГМО, хормоните на растежа, шистовия газ и множество токсични вещества, които ще ни споходят с приемането на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, един от най-големите удари, които ще получат европейците, е свързан с абсолютното разрушаване на демократичния модел на управление на държавата, и окончателното падане на суверинитета пред върховенството на корпоративния капитал. Според TTIP въвеждането на параметъра „Споразумения за уреждане на спорове между държавата и инвеститора” ще позволи на компаниите да съдят държавата, ако политиката на правителството им нанася пропуснати ползи. На практика това означава, че неизбраните от никого транснационални корпорации могат да диктуват политиката на демократично избраните правителства. Тоест цялото общество ще работи за ползите на корпорациите. На корпорациите явно им омръзна да корумпират правителствата, това струва много пари, нерви, а и има краткотраен резултат. За това по-удачно е да ги съдят. Изобщо всичко за корпорациите, нищо за хората.
