/Поглед.инфо/ Както и да се опитваме да погледнем на изборите, истината е, че най-големият губещ на тези избори е БСП. Партията претърпя най-зверския си провал за последния четвърт век и продължава да се пързаля надолу, напълно неуправляемо. Всички очакват прословутото Изпълнително бюро на БСП да прояви политическо достойнство и да подаде оставка вкупом. Вместо това обаче, то отново има своя арогантен отговор: няма да има оставки, ще се правят анализи, ще се обсъжда загубата.
Явно, че членовете на Изпълнителното бюро имат намерение да подадат реално оставка, едва когато партията не успее да мине 4-процентната бариера. Дотогава то само ще декларира, че ако председателя Миков поиска, то ще подаде оставка. А ефективно оставки ще подават областните ръководства, които са най-малко виновни за тоталния крах на БСП. Подобно морално неграмотно поведение (като това на Изпълнителното бюро) недвусмислено показва, че партията е окупирана от една група, която безпардонно паразитира върху носталгичните привързаности на своя електорат, без изобщо да се вълнува от системното унищожаването на партията.
Бесепарският капитализъм на кронизма (назначаване не на талантливи, а на „наши хора” на всички позиции) в момента разгражда до кости самата партия. Тъй като некадърността там истерично е взела връх, по време на изборните кампании ръководството на БСП изсмуква и последната капка остатък от електората си, без да съумява да прибави допълнително и един-единствен глас. Тъкмо обратното, електоратът на БСП, един от най-верните електорати (по-верен е само този на ДПС), на всички избори се пренасочва, ту към извънсистемни партии като националистическите, ту към центристки. Практически националистическият вот, който е над 10% в България, е част от плътта на БСП, която тя разпасано раздава, тъй като главата на тази партия е абсолютно отчуждена от тялото. И ръководството, затънало в пари, политическо високомерие и интриги, не усеща никаква болка при електоралното разкъсване.
Партията не само потъва силно под водата, но някои от най-големите оловни фигури продължават да я влачат към дъното. Като бившият военен министър Ангел Найденов, който анализирайки изборния резултат изтъкнал, че вината за загубата трябва да се търси най-вече у онези социалисти, които през последните месеци са критикували остро него и Кристиан Вигенин за твърдата им евроатлантическа линия. Именно евроатлантици като другаря Ангел Найденов най-вече спомагат за размазването на БСП върху паветата, но по всичко изглежда точно това е тяхната поверителна задача.
Всъщност дискусиите за вината за провала на БСП са твърде изкуствени, те просто прикриват корупцията, агентурата на чуждите централи, и хайвереното разпищолване на ръководството и някои депутати, но прикриват още и изключителното политическо бездарие при воденето на кампании. Политиците днес се продават като търговски марки, да не забравяме, че на екипа на Барак Обама беше присъдена годишната награда за „най-добър маркетинг” от Асоциацията на националните рекламодатели на САЩ. Съвременните политически кампании представляват изработване и брандиране на конкретен политически образ, заобиколен от символи.
Класовобазираните кампании отдавна дават много слаби резултати и допълнително ерозират подкрепата за социалдемократическите ценности, и демодираното ръководство на БСП би трябвало да се съобразява с тази световна тенденция. Обаче, уви. Спускането с парашути на „вечните парламентаристи”, натрапването им за водачи по места (на принципа: като не го искат в единия град, където кандидатът е станал омразен, ще го сложим в другия), плюс всеки път изключително нескопосано и некреативно, неинтелгентно поднасяните политически кампании, вече заплашват оцеляването на БСП. И ако на ГЕРБ им помага интуицията, то у БСП няма дори интуция, тоест единственият рефлекс на Изпълнителното бюро е изсмукването до краен предел на историческия човешки ресурс на партията.
Завършвам с тъжния факт, че в централата на БСП и по низовите организации вече плъзна находчивата идея да преименуват отдел „Избори” в отдел „Загуби и ликвидация”.
