/Поглед.инфо/ В горещия политически август когато текат протести срещу управлението на ГЕРБ, големият отсъстващ от сцената, на която се подготвят парламентарните избори – предсрочни или редовни – е БСП. Партията на социалистите се готви за всеобщ вътрешнопартиен избор на лидер по новия си Устав.

С какво ще се запомни лидерството на сегашния председател на БСП с изтекъл мандат Корнелия Нинова ? Най- вероятно с четиригодишна подготовка на избора си за втори мандат. Това е логиката на поведението на Нинова. Тя не зареди партията с идеи или действия на претендент за властта, тя се отдаде на партийни реформи, които да й гарантират преизбиране. В резултат партията днес е извън събитията, дезорганизирана и разделена с дезориентиран електорат. Какви са причините ?

В организационен план К.Нинова противопостави поколенията на стари и млади в БСП, без да се интересува от характера на тази партия. Тя реши да отстрани чрез уставни промени опитните политици с повече от два мандата в парламента. Парламентарната група се попълни с млади, но неопитни и незнаещи депутати и макар голяма по численост, групата остана слаба по влияние.

Към неподготвената за парламентарни битки група се прибави една от най-сериозните грешки на К.Нинова – голямото отсъствие на БСП от парламента за месеци. С това само се доказа, че парламентът работи и без БСП. След това, колкото и да се връщаше към сериозността в парламента, БСП остана без парламентарен авторитет. Независимо от острите речи, ГЕРБ повече не се съобрази с опозицията. Самото 44-то НС започна да работи с формална, беззъба опозиция в лицето на БСП.

На „Позитано“, пак под формата на прогресивни реформи за подмладяване бяха направени редица чистки на стари кадри и естествено партията се сви до най-тясното си ръководство. Загуби се значението на партийните кадри с опит, то се смени единствено от изискването за лоялност към председателя. Но когато няма идеи, чистата лоялност се губи. Личността на Нинова няма капацитета на харизматичния едноличен лидер, за да може да компенсира отсъствието на идеи. Нинова особено се нуждаеше от колективно ръководстсво, от вслушване в опитните политици в БСП, защото нейният персонален опит беше свързан със СДС – противоположен на БСП политически субект от началото на прехода. Това тя не разбра и не постигна.

В идеен план К.Нинова ще се запомни с въвеждането в българската политика на понятието „паралелна държава“. С това понятие се критикува държавата на корупцията и беззаконието. Понятието е силно, но не стига за една лява партия, която не просто трябва да громи корупцията, но трябва да знае как ще дойде на власт, за да ликвидира корупцията. Лансира се понятие като „патриотичен консерватизъм“ вляво, за Нинова политически примери са Маргарет Татчър и Тереза Мей, а от това по-надясно е трудно да се отиде. БСП не разработи най-важните въпроси – как и с какви съюзници ще търси път към властта, за да реализира своите „визии“, които без реализация в управлението са никому ненужни.

К.Нинова не успя да убеди хората, че БСП се стреми да управлява и да носи отговорност за държавата. Всички виждаха, че БСП трупа вътрешни проблеми, разединение и конфликти, а не обединение, което се изисква от всяка сериозна опозиция. Затова и ГЕРБ останаха малко засегнати от огромните скандали с корупция.

Разбира се, трябва да се признае, че Нинова не прие Истанбулската конвенция и това придаде на БСП известна национална тежест.

Най-трудният въпрос днес за БСП – за ръководство и за членове – остава дали ще се проведе националният избор на лидер на партията. До датата 12 септември остават броени дни. Ще могат ли в БСП да проведат уставен избор, ако и до сега не се знае броят на членовете на партията, а от тях най-малко половината трябва да отидат да гласуват. Как ще се ориентират членовете на партията в избора на лидер като днешните претенденти са тези, които гласуваха доверие на Нинова, а сега са против нея ? Какви са общите и различните черти на претендентите за лидерство ? Партийната телевизия и вестник не правят впечатление с различни гледни точки от тези на г-жа Нинова.

Вероятно е прекият избор на лидер да се провали или да бъде оспорван от части от партията. Това означава, че на конгреса си, все още без лидер, БСП ще сменя Устава си, ще избира лидер и ще се консолидира след такива остри конкурентни борби в партията. Сега се вижда, че прекият избор на лидер за дълго изхвърли БСП в страни от събитията в държавата, превърна я в партия затворена в проблемите си и политически негодна за битка за власт.

Времето до изборите намалява, обществената конфронтация нараства, само груби грешки вдясно, които не са изключени, ще дадат възможност на БСП да се върне в играта като сериозна управленска алтернатива.