/Поглед.инфо/ На 10 август Реджеб Тайип Ердоган спечели още на първи тур изборите за президент на Турция; на 27-ми беше проведен партиен конгрес, гласувани промени в правителството, а Ахмед Давутоглу – издигнат за премиер.

В изборите участваха около 40 млн. от 53-те милиона турци, имащи право на глас. В процентно отношение това значи 74% - спад с около 15% в сравнение с избирателната активност, регистрирана на местните избори през месец март тази година. Опозицията справедливо се оплака, че социологическо проучване на авторитетната агенция „Конда”, публикувано в разрез със забраните за оповестяване на такава информация в последния момент, е посочила, че Ердоган ще спечели с 57% (сериозно разминаване от 5% в повече в сравнение с реалния резултат), което е обезкуражило част от гласоподавателите да упражнят това си право.

Както беше посочено, от действителните гласове Ердоган спечели 52% (ок. 21 млн. избиратели), последван от проф. Екмеледин Ихсаноглу (38,5% или около 15 млн. гласоподаватели) и Селяхатин Демирташ с 9,5% от вота, равняващи се на 4 млн. гласа.

Поредната победа на Ердоган – след девет други спечелени избори – за пореден път доказа, че Партията на справедливостта и развитието (ПСР) разполага със стабилен електорален корпус, изграден основно от консервативните анадолски жители. (За повече подробности за структурата на ПСР и турския избирателен корпус вж. „Ердоган пое глътка въздух и ще може спокойно да обмисли следващите си ходове”, 07.04.2014 г., http://obshtestvo.net/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F%D0%BD-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B3%D1%8C%D0%BE%D0%B7%D0%BE%D0%B2-%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D0%B5-%D0%B3%D0%BB%D1%8A%D1%82%D0%BA%D0%B0/)

Резултатите на проф. Ихсаноглу се оказаха силно разочароващи. Идеята, стояща зад издигането на неговата кандидатура като общ кандидат на опозицията, беше срещу Ердоган да бъде изправен човек,койтода може да апелира и към по-консервативни кръгове, разчитайки на авторитета си като бивш генерален секретар на (тогава) Организация ислямска конференция. Недостатъците на кандидатурата обаче натежаха – слаба известност вътре в Турция, липса на политически опит. Алевитите, традиционен електорат на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП), не подкрепиха Е. Ихсаноглу заради твърде силната му връзка със сунитския ислям; кюрдите имаха свой кандидат и националистите сред тях не можеха да си позволят да подкрепят претендент за президентския пост, излъчен и от името на националистическата турска Партия на националистическото действие (ПНД), а пък за лявоориентираните избиратели проф. Ихсаноглу беше твърде дясноконсервативен. Цифрите подкрепят този анализ – сборът на гласовете на НРП и ПНД, получени на парламентарните избори през 2009 г. беше 17,5 млн. избиратели, а на местните избори тази пролет достигна дори 20 млн. души.

Резултатът на С. Демирташ е оценяван като добър. Съпредседателят на Народнодемократичната партия успя да консолидира сериозен брой гласове на кюрдски, леви, феминистки и други избиратели. Така бяха затвърдени добрите позиции, спечелени на местните избори и направена още една крачка към последващо разширяване на изборната база. Основната подкрепа за него беше съсредоточена в югоизточните райони на страната, но благодарение на партньорството с няколко малки леви партии кандидатъ имаше подкрепа в повечето райони на страната, включително и Истанбул.

Мандатът на действащия до този момент президент Абдулах Гюл изтичаше на 28-ми август, поради това провеждането предния ден на партиен конгрес, който да вземе решения за състава на новото правителство, ясно показва, че Гюл не е желан от Ердоган отново като силен фактор в партията.

Новото правителство показва малко промени в състава си в сравнение с досегашното.

Като предимства на новия министър-председател Ахмед Давутоглу се изтъкват неговата несъмнена ерудиция и липсата на обвинения в корупция. Посочва се обаче, че той не разполага със собствени структури в рамките на ПСР.

Повечето турски и международни анализатори възприеха положително икономическия и финансов екип. Министър на икономиката ще бъде получилият американско образование Али Бабаджан, Мехмед Шимшек запазва поста си на финансов министър, а Ердем Башчъ – ръководител на Централната банка. Това се счита за победа на либералния и технократски лагер срещу „идеологическите” им опопенти в ПСР като зам.-председателят й Нуман Куртулмуш, политик с дълга кариера в проислямските партии на Н. Ербакан, и съветника на Ердоган Йигит Булут. Куртулмуш обаче ще отговаря за Дирекцията на религиозните дела, която има огромен бюджет, надхвърлящ общия бюджет на някои от най-големите министерства, както и за турците в чужбина.

Силна приемственост е демонстрирана във външнополитическия екип – опитният дипломат Мевлюд Чавушоглу, бивш председател на ПАСЕ, заема овакантения от Давутоглу пост на външен министър, а Волкан Бозкър стана министър на европейските въпроси. Бозкър също е тежка артилерия – с опит още от времето на Тургут Йозал и Сюлейман Демирел, бивш водещ на преговорния процес с ЕС, номер две в министерството на европейските въпроси, ръководител в миналото на турската мисия към ЕС и бивш председател на комисията по външна политика към турския Меджлис.

Ръководителят на разузнаването Хакан Фидан запази поста си и заедно с новия министър на вътрешните работи – Ялчън Акдоган – ще отговарят за процеса на преговори с кюрдите и техните лидери.

Поради всички тези фактори не е реалистично да се очакват особени завои в политиката на новото турско правителство.

В понеделник, 1-ви септември, буквално едновременно се случваха две знаменателни събития – докато премиерът Давутоглу се обръщаше към депутатите от ПСР, президентът Ердоган посети признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република, където беше горещо приветстван.

В изказването си Давутоглу подчерта, че ще положи всички усилия, които зависят от него, за мира и сигурността на околните народи и държави. Силата и мощта на нашата партия, подчерта той, са в единството и твърдо се обяви срещу създаването на фракции и нестабилност вътре в структурата.

Засега декларираните цели и на президента, и на правителството остават неизменни – влизането в Европейския съюз, успешно приключване на кюрдския процес и реализиране на трите стратегии, всяка от които бележи ключова дата от турската история – т. нар. Цел 2023, Цел 2054 и Цел 2071. Съответно – стогодишнината от основаването на Републиката; 600 години от завладяването на Константинопол и 1000 години от началото на тюркското завладяване на Анатолия (Анадол). Целта до 2023 г. е ПСР и Ердоган да бъдат на власт (втори президентски мандат) и Турция да влезе в престижния клуб на десетте най-мощни икономики в света.

Не е ясно дали тези цели ще бъдат реализирани, защото пред тях има много препятствия – несигурният изход от преговорите с кюрдското малцинство, редица вътрешни и външнополитически спънки по пътя към ЕС, регионалната нестабилност, обхванала Сирия и Ирак, проблемите с бежанската вълна от юг. Не на последно място трябва да изтъкнем и въпроса дали Ердоган ще успее да удържи единството и стабилността на ПСР. Със сигурност обаче ще станем свидетели на сбъдване на прогнозата на известния и опитен турски коментатор Дженгиз Чандар, който предрича, че Ердоган ще се стреми да изгради не президентска или полупрезидентска република, а политическа система в центъра на която ще стои самият той.

Следващият тест или крачка в тази посока стои недалеч – парламентарните избори в Турция, които ще се проведат през лятото на следващата година.