/Поглед.инфо/ (100 години от рождението на академик Е. Матеев)

Дълбоката криза, в която е изпаднала днес системата на неолибералния капитализъм всекидневно доказва неадекватността на тази доминираща вече над 30 години света икономическа схема. В резултат от нейното налагане даже в центъра на тази система – САЩ се наблюдава определен социално-икономически упадък. Да не говорим за такива периферийни капиталистически страни като България, стоящи пред пропастта на цялостна национална катастрофа в нейните демографски, социално-икономически и прочее аспекти.

В условията на сегашната стопанска безпътица обръщането към изявени фигури на българската икономическа мисъл може да се окаже брод, през който нашата страна да премине мътната река на днешното ни безвремие. Тук следва да си спомним преди всичко творчеството на академик Евгени Матеев, да почерпим идеи от кладенеца на неговата академична мъдрост. Идеи, които пречупени през днешните обстоятелства да станат онази жива вода, от която така се нуждае България за да я има за нашите внуци и правнуци, за бъдещето на света, което определено ще обеднее ако там няма да съществува, да живее и да се развива нашето мило Отечество.

Това е особено вярно ако изследвайки наследството на Академика, не установяваме едно съзвучие на неговите идеи с практиката на най-успешните модели през последните десетилетия – тези на страните на „пазарния социализъм“ – Китайската народна република(КНР) и Социалистическа република Виетнам (СРВ).

Акад. Евгени Матеев

Целта на дадената разработка е да се докаже наличието на такова съзвучие между основополагащи идеи, демонстрирани в ключови работи на академик Евгени Матеев от една страна и практическите схеми и механизми, използвани в стопанските модели, формирани в КНР и СРВ. Тази цел се постига чрез следните задачи, структурирани в основните раздели на работата, а именно:

  1. Кратък преглед на идеи, заложени в труда на академик Е.Матеев „Структура и управление на икономическата система”;

  2. Съзвучие на идеи от творческото наследство на академик Е. Матеев с практически подходи, използвани в модела на „пазарния социализъм на КНР;

  3. Съществуването на подобно съзвучие с практиката на „пазарния социализъм“ на СРВ.

Основна теза, която се защитава в дадената работа е, че ключови идеи заложени в

творчеството на академик Евгени Матеев не са загубили своята значимост и актуалност, и днес. Те представляват ценност за търсенията на изход от пропастта, в която изпадна България, приемайки като основа на своето стопанство неолибералните подходи на социално-икономическо възпроизводство. Приложимостта и най-вече ефективността на тези идеи се доказва от практиката на двете водещи страни на т.нар. „пазарен социализъм“ – КНР и СРВ.

Базови методологически подходи използвани в дадения материал са:

  • Системният подход, съгласно който изследвания обект се разглежда като система, т.е. съвкупност (комплекс) съставен от взаимносвързани компоненти, действащи като едно цяло. Всички тези компонентни формират вътрешната среда на системата, а всичко извън тази вътрешна среда представлява външна спрямо системата среда;

  • Сравнителен подход – на базата на сравнение на дадения феномен с други подобни се ражда ново знание за изследвания феномен.

  • Логически подход – т.е. този подход, който разкрива логиката, т.е. смисъла, основаната схема на взаимодействия и взаимоотношения на даден феномен, подложен на анализ и изучаване:

  • Аналитично-структурен подход – „разбива“ изследвания феномен на най-важни компоненти, както и класифицира последните на основата на определена логика, което ни дава възможност да получим знание за функционирането на феномена;

  • Проблемно-хронологичен подход – разглеждат се основни проблеми през призмата на тяхното ситуиране във времевото пространство.

  1. Кратък преглед на идеи, заложени в труда на академик Е.Матеев „Структура и управление на икономическата система”(1)

(1. Вж Матеев Е. Структура и управление на икономическата система. ДИ „Наука и изкуство”, София 1987)

В една от своите последни работи „Структура и управление на икономическата система” академик Евгени Матеев прави важно разграничение с голяма методологическа мощ – той разграничава обществената собственост от държавната такава.

Тук трябва да отбележим важен момент, който е трудно уловим, особено за младия читател, който не е живял във времето на обществото на „държавния социализъм“(2.В днешни условия сред изследователитие с лява ориентация придоби гражданственост термина „държавен социализъм“. С този термин се обозначават бившия СССР в периода от края на 20-те години на ХХ век до 1991 г., страните от Източна Европа след Втората световна война до края на 80-те години на ХХ век и тези от Азия – КНР и СРВ – от 50-те години на ХХ век до реформите, започнали през 80-те години, както и в Куба в периода от 60-те години на ХХ век до реформите, започнати в началото на ХХI в. За разлика от левите изследователи за тези с дясна ориентация е характерно използването на термина „комунистически режими“. По наше мнение подобно наименование не отразява както фактическата обстановка, така и самоопределението, което си дават самите страни, в които понятието „комунизъм“ се използва за развитието на обществената система в една дългосрочна перспектива). Става дума за разбирането, доминиращо по това време, че социализмът с неговите форми на собственост и начин на функциониране на тази собственост се изразява най-вече чрез т.нар. централизирани форми на държавна собственост. Даже кооперативните форми на собственост като колективни и неексплоататорски такива се разглеждаха като не достатъчно отговарящи на това разбиране за „социалистичност“.

От това разбиране произтичаше и тенденцията на усилване на политическо-административни действия, които се стараеха да „вкарат“ по всякакъв начин кооперативните форми на собственост в рамките на централизиран тип ръководство от страна на държавата. По този начин се ограничаваха в значителна степен и онези прояви на пазарни процеси, които по един или друг начин съществуваха даже и в условията на стопанската система на централизирано директивно планиране, която бе икономическата основа на обществата на „държавния социализъм“.

Идеята, че не трябва да се отъждествява обществената форма на собственост единствено с държавната несъмнено не е на академик Евгени Матеев. Но факта, че академикът излезе с такава идея, като се има предвид неговия обществен авторитет, можеше да изиграе важна роля за позитивното развитие на стопанството на нашата страна в преломния момент, какъвто настъпи в края на 80-та и началото на 90-те години на ХХ век. При условие, обаче, че „перестройчиците“, както и техните опоненти от 80-те години на ХХ век - т.нар. „демократи“ бяха достатъчно интелигентни, както и личности с патриотично съзнание, а не изпълнители на чужди воли и слуги на чужди интереси. Както ще видим при сравнението с моделите на „пазарния социализъм“ по-нататък, именно близки до тази идея разбирания в КНР и СРВ, станаха важна изходна точка на социално-икономическата политика, която доведе до скока, осъществили тези страни през десетилетията до днес.

В произведението си „Структура и управление на икономическата система” академик Евгени Матеев излиза с концепцията, че за постигането на ефективно и ефикасно функциониране на обществената собственост е необходимо да се създадат условия горната да функционира без намесата на централизираната държава.

Академикът предлага държавата да задава само определени ключови параметъра. Самата икономическа единица, базирана на обществената форма на собственост, следва автономно да планира дейността си, да реализира плана, като се ръководи от целите по постигане на ефективност и ефикасност. С други думи неговото предложение е да се трансформира централизираното директивно планиране в относително централизирано индикативно планиране. Такова каквото предлага Карл Ландауер(3. Карл Ландауер (Carl Landauer) – 1891-1983 г. Роден в Мюнхен, Германия. Германо-американски икономист. Почетен професор на Калифорнийския университет. Получава докторска степен в Хайделберг, работи седем години за „Der Deutsche Volkswirt“(Немски икономист), водещо икономически периодично издание във Ваймарска Германия. До 1933 г. е професор в Търговския университет в Берлин. Член на Германската социалдемократическата партия от 1912 г. и един от нейните основни икономически теоретици. Той е активен в борбата на дясното крило на немската социалдемокрация срещу краткотрайното баварско съветско правителство през 1919 г. По-късно става противник на надигащия се нацизъм, което го принуждава да напусне Германия. Член е на групата на т.нар. „Marksocialisten“, т.е. „пазарни социалисти“. През 1931 г. побликува известния си труд „Carl Landauer: Planwirtschaft und Verkehrswirtschaft(Планова икономика и икономика на транспорта). Duncker & Humblodt, München und Leipzig 1931“.

През 1934 г. постъпва в катедрата по икономика в Бъркли. През следващите 36 години, до 1970 г., далеч след официалното си пенсиониране през 1959 г., Ландауер преподава курсове и семинари по „движенията за социална реформа“, „сравнителни икономически системи“ и други области в икономиката. В по-късните си години той отделя много усилия за разработването и преподаването на интегриран курс по обществени науки за студенти, съществена част от неговата философия на университетското образование. Почетни степени са му връчени от Калифорнийския университет през 1962 г. и от Хамбургския университет през 1967 г. Престижната награда за културни постижения му е дадена през 1974 г. от Германската федерация на труда. Вж.http://texts.cdlib.org/view?docId=hb4d5nb20m&doc.view= frames&chunk. id=div00092& toc.depth=1&toc.id=1 в САЩ през 1947 год.).

Трябва да се отбележи, че академик Матеев става носител на една иновативна идея, а именно необходимостта от конкуренция на плановете/на стратегиите/ на развитие на автономните стопански единици, базирани на обществени форми на собственост.

С други думи той говори за гъвкав синтез между план и пазар, при което държавата влияе върху икономическото развитие чрез зададените параметри, които нямат адресен характер. Именно това са ключовите творчески идеи, станали концептуалното ядро на неговата монография „Структура и управление на икономическата система“.

Тук ще припомним, че тези идеи на Академика присъстват в една или друга фома в практиката най-вече на такива развити капиталистически страни като Япония, Южна Корея, Тайван, Сингапур, както и територия като Хонконг.

Следва да се спомене, че още през втората половина на 40-те години на ХХ век в условията на сериозен спад на стопанството на Япония, когато стартират усилия за следвоенно възстановяване, в Страната на изгряващото слънце се залагат предпоставки за създаване на планово-пазарен модел на функциониране.

Същия се базира на специфични форми на едра капиталистическа собственост, наречена в самата Япония „法人主義資本主義“(хо:джиншюги шихоншюги), т.е. капитализъм на юридическите лица. Вече оформен през втората половина на 50-те години на ХХ век той става основата на това, което се нарича „Японско икономическо чудо“, т.е. високи темпове на икономически растеж. В резултат на последните Япония става трета икономическа сила в света след САЩ и СССР.

Тук ще отбележим, че още през 30-те години на ХХ в. в Япония изследователят Канаме Акамацу излиза с т.нар. “Теория на гъшето ято“ - 雁行形態論/ганко:кейтайрон/. Накратко казано същността на тази теория е в следното: Япония е първата „гъска“ в индустриализацията, която започва с нискотехнологични производства. Но когатоиндустриалната структура на Япония ескалира до ново ниво предходната индустрия се прехвърля в азиатските четири дракона - Южна Корея, Тайван, Хонконг и Сингапур. По същия начин, когато азиатските дракони „узряват“ за по-високи технологии производството на предишните продукти се премества в Китай и Югоизточна Азия - Индонезия, Малайзия, Филипините, Тайланд, Виетнам и др.

Но тази теория има и една друга трактовка засягаща структурните аспекти на социално-икономическата динамика. Това тълкуване се основава на същността на модела на вече споменатата интеграция на "пазара и плана", който за първи път е приложен в Япония като първа „гъска“.

След това излитат другите „гъски“ - Република Корея (Южна Корея), Сингапур, Тайван и Хонконг. А след това в полет тръгва най-голямата „гъска“ - Китайската народна република, която също започва да следва този модел - синтез на взаимодействия между план и пазар. Сега този модел е последван от други страни от Югоизточна Азия, за които става дума по-горе.

Но в случая, когато говорим за съзвучие на идеите на академик Е. Матеев с практически модели, следва да се каже, че става дума преди всичко за практиката на „пазарния социализъм“ на Китай и Виетнам, т.е. практика на синтез на план и пазар в условията на доминираща обществена собственост на стопанските единици в процеса на социално-икономическо възпроизводство.

Именно в този случай може да се говори за едно „плътно“ съзвучие между теоретическото наследство на Академика и успешните стопански модели на КНР и СРВ през последните три-четири десетилетия.

2. Съзвучие на идеи от творческото наследство на академик Е. Матеев с практически подходи, използвани в модела на „пазарния социализъм“ на КНР

От началото на създаването на КНР ролята, която играе държавата, е значителна. Може определено да се каже, че в периода от 1949 г. до 1978 г. именно държавата е демиург на процеса, както на започналата още в началото на 50-те години на ХХ век системна индустриализация на страната, така и на цялостните социално-икономически процеси с всичките им достижения, но и проблемни положения.

Китайският модел на т.нар. „държавен социализъм“ в края на 70-те години във връзка от една страна с предходните политики, такива като „Големия скок“ и „Великата пролетарска културна революция“, в резултат на които се формират недоволство и дистанциране на немалка част от обществото от тези политики, а от друга предвид изчерпването на позитивния потенциал, заложен в централизираната схема на функциониране, изпада в състояние, което може да определим като „криза на модела“. Основен момент в тази криза е невъзможността в рамките на модела да се осъществи преход от екстензивен към интензивен тип социално-икономическа динамика.

При значително по-лоши социално-икономически, политически и технологически условия, отколкото в СССР и в страните на източноевропейския социализъм, както и в обстановка на влошени идеологически, идейни, политически и прочее взаимоотношения със Съветския блок на социализма ръководството на ККП и Китай в лицето най-вече на Дън Сяопин тръгва на „геополитически маньовър“ – интегриране в капиталистическата система на разделение на труда, но не като периферия, а като относително равноправен партньор. Като средство за постигане на тази интеграция е сключването на „сделка“ със САЩ, играейки с антисъветската карта. Главната цел на това включване в капиталистическата система на разделение на труда е постигане на интензивен тип развитие.

Реформите в КНР следва да бъдат разделени на 3 етапа:

Първи етап - 1978-1991 г. Включва два подетапа:

А) 1978-1983 г. - селска реформа и експеримент в града по разширяване на самостоятелността на предприятията;

Б) 1984- начало на 90-те години на ХХ век - реформиране на държавните предприятия и създаване на специални икономически зони/СИЗ/.

В периода до 1978 г. държавните предприятия/ДП/ са единствените икономически играчи в стопанския процес на страната. В края на 70-те години централното правителство позволява да се създават частни предприятия в Китай. В периода до 1998 г. броят на частните предприятия нараства почти до един милион Междувременно заедно със скока на частните предприятия се провеждат редица реформи на ДП. Първата фаза на реформата (1978-1984 г.) има за цел да се модернизира системите за управление на ДП. Това се осъществява по два начина. От една страна се насърчава навлизането на нови фирми, създавайки конкуренция за държавните предприятия, като това става чрез разрешение на физически лица да притежават и управляват частен бизнес.

От друга страна на държавните предприятия е предоставена по-голяма гъвкавост и автономност в работата и управлението им. Вместо да се прехвърля цялата печалба от дейността на ДП на държавата, като последната след това да преразпределя получените от ДП средства по свое усмотрение, ДП запазват част от печалбата си, с която разпореждат както те решат. Първоначално тази част е неголяма, но постепенно се увеличава. Наред с това се въвежда система за данъчно облагане. Конкуренцията постепенно се усилва и от това, че се разрешават преките чужди инвестиции и се разширява прилагането на пазарните принципи. Въпреки това централното планиране все още доминира в този период.

Несъмнено в рамките на цялостния реформен процес ролята на държавата остава, но в един преформатиран вид. През октомври 1987 г. се провежда XIII конгрес на ККП. На този конгрес за първи път се представя една повече или по-малко завършена концепция за развитието на Китай в рамките на реформите. Заявява, че КНР се намира едва в началния етап на социализма. В този смисъл на конгреса се заявява, че социалистическата икономика следва да бъде единна икономическа система, съчетаваща плановото развитие с пазара. В тази връзка се постулират следните положения:

  • Съществува разлика между социалистическата и капиталистическата стокова икономика. Тази разлика е в различните форми на собственост. Задачата, която стои пред Китай, е да съумее да използва и двата инструмента – и плановото, и пазарното регулиране. Социалистическата пазарна икономика не може да се развива без пазарно регулиране, но това не означава изграждане на капитализъм;

  • Плановата дейност трябва да се основава на стокообмена и закона за стойността. Прякото управление, основано на задължителните директивни планове не отговаря на изискванията на социалистическата стокова икономика. Не може да се слага знак на равенство между планираната корекция и задължителните директивни планове. Ролята на последните постепенно следва да се ограничава и намалява;

  • Механизмът, който следва да се спазва е: държавата регулира пазара, пазарът регулира (ориентира,направлява) предприятията. Държавата чрез икономически законови мерки, а когато се налага и чрез административни мерки, регулира пазарното търсене и предлагане, създавайки подходяща икономическа и социална среда, така че предприятията да бъдат мотивирани да приемат бизнес-решения, т.е. такива решения при които следва да присъства печалбата като перспектива.

Основният момент в реформата на този етап е трансформация на управленския механизъм на предприятията, като поетапно се осъществява комплексна реформа в останалите области. Това означава да започне изграждането на нова форма на планова икономика на стокова основа.При социалистическата пазарна икономика трябва да се стимулира ценовата реформа. Цените на малка част стоки и работна сила трябва да се регулират от държавата, по-голямата част ще се регулира от пазара. Основната цел е неотклонно да върви към повишаване на жизненото равнище и в никакъв случай да не се допуска неговото снижаване.Посочва се, че макрорегулирането и оживяването на предприятията и на пазара – са неделими.

Вторият етап обхваща 1992-2003 г. В рамките на същия започват радикални пазарни преобразования, чиято цел е формиране на система на т.нар. „социалистическа пазарна икономика“. Издигнат е лозунгът „да се създадат на мястото на държавните предприятия система от съвременни конкурентни предприятия“, „опора на науката и образованието“, „създаване на общество със средно равнище на стандарт на живот“(сяокан).

На практика именно в рамките на този етап се осъществява третата фаза (1994-2002 г.) на реформата на държавните предприятия/ДП/- Тя включва засилена приватизация, т.е. стартира вълна от разпродажби и прехвърляне на собствеността на държавните предприятия в цялата страна. Едновременно с тона са приети преференциални политики за запазване на големите държавни предприятия; Междувременно на значителна част от малките държавни предприятия е позволено да преобразуват собствеността, като от държавни да станат недържавни субекти. Те са закупени от частни инвеститори, а редица от тях са преобразувани в колективни такива. В резултат на приватизационния процес броят на ДП с годишни приходи от продажби от 5 милиона юана и надолу намалява значително от 118 000 през 1995 г. на 24 961 през 2004 г.

Тук следва да се отбележи, че още през 1980 г. при формиране на плана за развитие на народното стопанство се набелязва 4-кратно увеличаване на Брутния национален продукт (БНП) за 20-годишния период до 2000 г. Но абсолютните показатели на растежа на БНП за 2000 г. се преизпълнени вече към 1995 г.. Показателите на БНП на човек от населението са достигнати през 1997 г.. По този начин Китай тръгва към важна цел - създаването на обществото на «средното равнище на благосъстояние»(сяокан). Постигане на този показател е планирано за втория етап на стратегическия план за развитие на народното стопанство. Но развитието на Китай изпреварва набелязаното.

От началото на 90-те години, т.е. от 8-та петилетка(1990-1995 г.) в КНР започват да формират планове за десетилетно развитие на икономиката. От 9-та петилетка (1995-2000 г.) се тръгва на развитие на 15-годишни планове. По този начин се осъществява съчетаване на средносрочно и дългосрочно планиране при формиране на общонационалните икономически планове в условията на преход към пазарна икономика.

Междувременно самият характер на планирането в КНР започва да се изменя. Плановите показатели като цяло започват да се трансформират. Предишният директивен характер започва да се променя в прогнозен, индикативен и насочващ. Броят на традиционните количествени показатели се намалява. Съкращават се и плановите обекти на капиталното строителство. Насочващото планиране се концентрира върху въпросите на макроикономическия контрол, икономическата структура, околната среда и социалната динамика.

Изменят се и инструментите на въздействие по осъществяване на набелязаните планове. Директивно-административния инструментариум, характеризиращ се преди всичко със санкциониращо въздействие при неизпълнение на плановите задания, започва да се заменя с финансово-кредитно и данъчно поощряване при постигане на определени показатели, информационно подпомагане и други.

В хода на реформата и прехода от директивно към насочващо планиране рязко се увеличава ролята на отраслевото и регионалното планиране. Общонационалното планиране предполага определянето на основни насоки и ключови цели по отношение на отраслевите и регионалните планове. Съответно тези насоки и цели се детайлизират в отраслевите и регионалните планове. В тях се формират два основни обекта:

  • Мероприятията с техните конкретни цели, отговорност за провеждането, времеви и прочее параметри като нужните ресурси и разходи, начините за осъществяване, система за контрол и други;

  • Ключовите инструменти за „меко икономическо въздействие“, чрез които се стимулира изпълнението.

В рамките на това стратегическо макропланиране фактически се провежда индустриалната политика на КНР. Последната има своите структурни и организациионни цели, а именно:

1.В структурен план на основата на дълбоко премислена логика, ползваща и силните, и слабите страни на Китай, на създадения концептуален модел и на комплекса от мероприятия като: а) „Отваряне“ на страната; б) Привличането на преки чужди инвестиции в производството; в) Получаване на достъп до нови и високи технологии,

Осъществяване на модернизация на китайската промишленост за кратък период от време. Така през 90-те години на ХХ век се постига нова съвременна структура на китайската икономика и база за устойчиво социално развитие.

2.В организационен план усъвършенстването на стопанските единици посредством:

  • Формиране на гъвкав синтез на планово-пазарно регулиране, включително въвеждане на силно конкурентно начало, предоставяне на пазарна информация, строга стандартизация на качеството, безпристрастна инвестиционна и данъчна политика. От сферата на конкуренцията са изведени, обаче, отрасли и предприятия имащи отношение към националната сигурност;

  • Преустройство и рационализиране на системата на управление на компаниите и предприятията чрез въвеждане на система на отговорност, стимулиране и контрол;

  • Ориентация към развитие на иновациите и усъвършенстване на технологиите.

През 90-те години на ХХ век се осъществяват решаващи крачки в реформения процес преди всичко в преструктурирането на държавните предприятия, в частност големите такива - системата на управление, структура на собствеността, тяхното консолидиране, т.е. сливане и поглъщане, както и цялостната среда на тяхното функциониране – в посока на засилване на пазарните елементи на регулиране и конкурентното начало. На практика започва в една или друга форма процес на приватизация най-вече на основата на акционирането на ДП. В рамките на 90-те години, държавата, особено в структуроопределящи предприятия и такива имащи отношение към националната сигурност, запазва контролния пакет акции.

По отношение на реформата, засягаща въпроса за собствеността на ДП в Китай възникват две основни идейно-философски платформи:

  • Платформата на „пазарния социализъм“, наблягаща на възможността да се изградят ефективни и конкурентоспособни държавни предприятия, т.е. рационализация на управлението на ДП без качествена смяна на собствеността;

  • Платформа на приватизацията, изхождаща от постулата, че само смяната на собствеността ще допринесе за създаване на конкурентни предприятия.

Между тези две тенденции несъмнено съществува, ако не борба, то определено противопоставяне, което пронизва както обществото като цяло, така и ККП, като ръководна сила.

В този план интересна трансформация се наблюдава в банковия сектор. Този сектор, запазвайки се като държавен, определено се „научава“ относително бързо да работи в пазарни условия.През 90-те години в банковата сфера са допуснати чужди банки както като партньори, така и като самостоятелни агенти, макар този допуск да се разрешава само в специалните икономически зони.(СИЗ). Ще добавим, че СИЗ стават прекрасен полигон, където се апробират нови практики, които доказали се в СИЗ след това стават обект на внедряване в страната.

Тъй като СИЗ са разположени в Източен Китай в крайбрежната зона може да се каже, че се наблюдава явлението, при което „пазарната вълна“ се движи откъм морето към вътрешността на страната. В тази връзка следва да се каже, че в дадения период в КНР се формира т.нар. „двуформатна икономика“ – едната ориентирана към външните пазари с висок потребителски стандарт, за чието формиране до голяма степен спомагат преките чужди инвестиции, а другата към китайския пазар с неговото все още скромно като изисквания към качество и цена на продукти и услуги потребление. В по-нататъшно развитие на Китай важна задача става тази свързана с преодоляване на различието между тези два формата.

Третият етап – от 2003 г. до днес. Свързан е с два ръководни тандема в два подетапа:

А) Първият етап/2003-2012 г./ с ръководен тандем Ху Дзинтао и Вън Дзябао. Акцентира се върху екологично-ориентиран растеж, хармонично развитие на регионите, търсене на повишаване на качеството на живота, решаване на социалните проблеми.

Б) Вторият етап/2012 – до днес/ с ръководен тандем Си Дзинпин и Ли Кецян. Характеризира се освен с продължаване на горната ориентация и с курс към на т.нар. „нова нормализация“, т.е. преход към ниовационен тип развитие, насочен към внедряване на т.нар. „4-та Индустриална революция“. В рамките на този етап КНР се превърна в геоикономическа сила от първа величина.

В началото на ХХI век продължава реформирането на ключовите механизми на държавно регулиране. Така например, 5-14 март 2006 г. в Пекин се провежда 10-ти конгрес на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП). Този конгрес е забележителен с това, че на него се приемат 11-те петгодишни насоки 2006-2010 г. Дотогава предварително разработеният „петгодишен комплекс за социално-икономическо развитие“ носи наименованието на китайски език “五年计划“, т.е. „петгодишен план“. Но за 11-я комплекс в съответствие с усъвършенстването на планомерния подход се възприема термина „五年规划“, който може примерно да се преведе като „петгодишни насоки“. Новият термин отразява тенденцията на отслабване на директивния характер на планирането за сметка на индикативния характер на плановата дейност. Постепенно се стига до четири равнища на ключово държавно въздействие върху социално-икономическите и технико-технологическите процеси в страната:

  • По отношение на стратегически важни и структурно определящи стопански единици, т.е. за големите държавни предприятия се запазва директивното планиране;

  • Към маса други стопански единици, независимо от характера на собствеността, се използва индикативно планиране. За него е характерно, че за да се мотивират стопанските единици да постигат плановите цели се формират позитивни стимули;

  • За една значителна част стопански единици – най-вече малки фирми и предприятия – частни, колективни, кооперативни, частно-трудови(семейни) и други, се прилага пазарния подход, но при това чрез различни мерки, както с позитивен, но така също с ограничителен, а в определени случаи и със санкциониращ характер, се прилага подхода на пазарното регулиране;

  • За свърхмалки, както и индивидуални участници често пъти липсва някаква устойчива регулация, т.е. те функционират в условията на „свободен пазар“. Но дори и в този случай, при условие на значими пазарни изкривявания, например, формиране на „пазарен балон“ не се изключва даже пряка административна намеса на държавата.

По този начин в КНР се формира планово-пазарния синтез като гъвкав, но и ефективен подход, формиращ ядрото на модела на „пазарния социализъм с китайски характеристики“.

Фактически още в началото на XXI век в резултат на постигнатата изключителна социално-икономическа динамика през 80-те и 90-те години на ХХ век, в КНР се осъществяват качествени промени. Равнището на тези промени свидетелства, че страната навлиза в нов етап на своето развитие.В тази връзка следва да се отбележи и такава важно социално-икономическо измененеие като възстановяването не просто на частната, но на едрата частна собственост. Това на практика означава възраждане на едра буржоазия, но също така и на нарастване не само на социално-имуществени, но социално-класови различия. Поради тази причина в страната сред редовите граждани започва да расте броят на недоволните от политиката на партията, което усилва социалното напрежение. Тогавашният Председател на ККП и на КНР Дзян Дзъмин заявява, че ако не се осъществи коренно обновяване на партията, възмущението на народа може да стигне дотам, че на власт да дойдат хора като Михаил Горбачев и Борис Елцин. Тогава в страната ще настъпи хаос, ККП я чака съдбата на КПСС, а КНР на СССР(4.Вж. в http://allydota.ru /item/items676422.html).

Особено остър е идейният сблъсък между доминиращият в правителството и партията „Лявопатриотичен комплекс“ и съществуващият сред определени кръгове в страната, включително и в партията, „китайски либерализъм“ в областта на икономиката. В тази област „китайският либерализъм“ се ръководи от универсализираната неолиберална матрица, която свежда икономическото развитие до свобода на пазарните сили и пълно отрицание на държавата.

Обратното „Лявопатриотичен курс“ търси синтез между пазарно функциониране от една страна, както държавно регулиране и стимулиране от друга. Лявото му измерение се проявява в усилията за укрепване на общонародната/държавната/ собственост, но също така и колективните форми на собственост – градска, общинска, кооперативна, като важен компонент на пазарното функциониране. В този смисъл той се основава не само на държавата като инструмент на регулирането и стимулирането на стопанска динамика, но и на стопански единици, основаващи се на некапиталистически и неексплоататорски форми на собственост.

В тази обстановка се осъществява четвъртата фаза на реформата (от 2003 г. до днес). Тя се фокусира върху управлението и котрола на държавните предприятия/ДП/. Тази фаза започва със създаването на Комисия за контрол и администриране на държавните активи при Държавния съвет /ККАДАДС/(5. Комитетът за контрол и администриране на държавните активи при Държавния съвет/ККАДАДС/ - кит.ез. 院国有资产监督管理委(Гуо вуюан гуоюдзичан джианду гуанли уейюанхуи) е известен на английски език като State-owned Assets Supervision and Administration Commission of the State Council с абревиатура на кит. ез. 國資委(Гуо джиуей), на англ.ез. – SASAC. Тази комисия е наследник на Управлението по държавно имущество). Цел на ККАДАДС е да се усъвършенства управлението на държавните предприятия, както и се насърчи консолидацията, т.е. сливанията и поглъщанията сред големите държавни предприятия. Чрез процесите на консолидация, но не на приватизация, реформата в тази си фаза води до намаляване на броя на големите държавни предприятия.

От създаването на ККАДАДС през 2003 г. до края на 2016 г. броят на ДП на централно подчинение намалява от 196 на 102(6.Вж. „The State Council, “China to Further Regroup Central State-owned Enterprises,” The People’s Republic of China, August 23, 2016. http:// english.gov.cn/policies/policy_watch/2016/08/23/content_281475423704259.htm). ДП са в сектори, които са свързани или с националната сигурност, или са от решаващо значение за националната икономика. ДП поддържат контрол върху сектори като отбранителна промишленост, електропреносните мрежи, нефтодобива и нефтохимията, телекомуникациите, въглищата, тежката химия, гражданската авиация и корабоплаването. Освен това в други основни отрасли - производство на оборудване, автомобилостроене, електроника, строителство, черна и цветна металургия, проучване и проектиране и технологии – ДП поддържат контрол. В тези сектори правителството въвежда специални правила и наредби за държавните предприятия по отношение на административен надзор, назначаване на сътрудници, общо регулиране и други(7. Gary Jefferson, “State-Owned Enterprise in China: Reform, Performance, and Prospects,” Brandeis University: Working Paper, 2017, Series, No. 109).

Категории и видове държавни предприятия

Съгласно ККАДАДС съществуват следните категории ДП:

1. Предприятия, които са изцяло финансирани от отделни държавни звена, напр. ККАДАДС, както и тези, които са 100% собственост на тези звена, пряко или косвено;

2. Предприятия, съвместно притежавани от две или повече правителствени звена с общ дял над 50%, и когато едно от тези звена е най-големият акционер;

3. Дъщерни предприятия, финансирани от горните два вида ДП, които притежават повече от 50% от акциите на първите;

4. Предприятия, в които държавата е най-голям акционер и макар да притежава по-малко от 50% от акциите, всъщност контролира предприятието чрез изрично споразумение или други договорености.

Съществува и друга класификация на ДП в КНР на два основни вида, а именно:

  • Държавни предприятия на централно подчинение /ДП-ЦП/. Това са тези, на които ККАДАДС е единственият акционер от името на държавата. Също така тук се включват инвестиционни институции, чийто единствен собственик е държавата, например, дружество-майка на група държавни компании, а също така държавни дружества за управление на активи и инвестиционни компании, които се използват като инструмент от ККАДАДС за контрол на ДП. В допълнение към ДП-ЦП са причислени всички държавни холдинги. Като правило ДП-ЦП се концентрират в стратегически важни сектори такива като отбрана, електропреносни мрежи, нефт и нефтохимия, телекомуникации и други(8.Вж.https://cloudfront.ualberta.ca/-/media/china/ media-gallery/research/policy-papers/soepaper1-2018.pdf).

  • Държавни предприятия на местно подчинение/ДП-МП/, т.е. на подчинение на правителствата на отделните провинции. Като правило в сравнение с ДП-ЦП държавните предприятия на местно подчинение са по-малки и не толкова стратегически важни. Като правило те са в по-толяма степен пазарно-ориентирани и действат в значително по-широк спектър отрасли. През последните години в повечето провинции броят на ДП-МП се увеличи така, че последните последните водят днес по ръст на общите активи. Това означава, че ролята им в икономическото развитие значително се увеличава.

Държавните предприятия – социална отговорност и държавни преференции

(9.Вж. https://cloudfront.ualberta.ca/-/media/china/media-gallery/research/policy-papers/soepaper1 -2018.pdf)

ДП са носители на значима социална отговорност. В този смисъл предвид тези си обществени задължения в своята дейност те не винаги се ръководят от принципа на максимизация на печалбата, който е базов за частния сектор. Например, доминирането на държавните предприятия в телекомуникационният сектор улеснява реализацията на проекти за свързване с комуникационна мрежа на цялата страна, включително в по-слабо развитите региони. ДП в енергийния сектор прилагат ценова политика, която да може да гарантира устойчиво енергоснабдяване за населението и предприятията. ДП допринасят повече за социалноосигурителните фондове, отколкото частните компании. Нещо повече, те предоставят здравни услуги на своите сътрудници и допринасят за пенсиите на над 17 милиона пенсионирани работници.

Тяхното участие в хиляди социални институции, като създаване на работни места, подпомагане на училища и болници включват значителни финансови разходи всяка година. Те предлагат също жилища на сътрудниците си, различни видове обезщетения и други предимства, включително животозастраховане, субсидии за хранене, субсидии за транспорт и т.н., което означава значителни разходи.

Като ключови участници в икономиката и предоставянето на обществени услуги, ДП са също основните партньори на правителството за насърчаване на промишленото модернизиране и устойчивата урбанизация. Всичко това като правило определя по-ниската норма на печалба характерна за ДП в сравнение с частния сектор.

В сравнение с частните предприятия, както ДП на централно подчинение, така и ДП на местно подчинение се ползват от преференциално третиране от страна на държавата, т.е. централното и провинциалните правителства. Примерите включват относителната лекота, с които могат да се осигурят лицензионни одобрения, да се печелят гарантирани държавни поръчки, както и достъп до банково финансиране с преференциални лихви. Степента на такава преференция може да варира между различните видове и категории държавни предприятия в зависимост от тяхната важност и роля на централно или пировинциално равнища. Но след като ДП носят социална отговорност и се товарят със свързаната с нея разходи, ДП-ЦП, както и влиятелни ДП-МП, може да изискват особено внимание от страна на държавата.

В крайна сметка може да се направи извода, че в КНР некапиталистическите форми на собственост в стопанските организации – държавна, колективна, кооперативна, общинска, частно-трудова, включително смесена (при условие, че държавата, респективно колектива/ общината държи контролния пакет акции/дялове), заемат доминиращи позиции в икономичеката динамика на страната. При което държавните предприятия поради това, че покриват близо 40% от активите, генерират 1/5 от приходите и създават заетост на близо 20% от работещите, играят стратегическа роля в стопанството на Китай.

Отговорът на задачата, която си поставихме - да установим дали има съзвучие между идеите на академик Евгени Матеев и практиката на КНР от началото на реформите до днес, е определено положителен. Горният анализ показва, че съзвучие може да се открие не само в ясното разбиране за стратегическата роля на ДП в стопанския живот, позиция споделяна също в КНР и доказана като успешна от китайската практика. Също така съзвучие ясно се вижда в цялостната обща схема на стопанско функциониране. Тази схема, за която ратува Академикът, и както се демонстрира от Китай, е гъвкав и динамичен планово-пазарен синтез. Последният взема както позитива от плановия подход – следването на стратегическата цел и перспектива, създадена на базата на дългосрочните обществени интереси. Но също така възприема положителното от пазарните механизми – предприемаческата динамика, ръководеща се от бързопроменящите се условия, фактори и обстоятелства.

3.Съществуването на подобно съзвучие с практиката на „пазарния социализъм“ на Социалистическа република Виетнам /СРВ/

От края на 80-те години на XX век т.нар. „перестройка“ в бившия Съветски съюз и страните на източноевропейски социализъм се трансформира в отказ от социалистически път на развитие, с което даде ход на тотална контрареволюция. Тази коренно изменила се ситуация сложи край на подкрепата, която получаваше СРВиетнам от страна на СССР и източноевропейския социализъм. В резултат на разкъсаните връзки в рамките на създадената система на социалистическо разделение на труда СРВиетнам се оказа в изключително трудно положение:

  • Лишен е от достъп до пазари и технологически източници на развитие;

  • Прекратяват се възможностите за инвестиции отвън и страната се оказва в определена международна изолация;

  • Всичко това става в момент, когато все още не е акумулиран достатъчен технологически, финансов и прочее задел за бъдеща динамика, все още не е предоляна разрухата, както и дълбокото социално-икономическо разделение между Севера и Юга.

За ръководството на Виетнамската комунистическа партия става ясно, че е нужен коренен поврат. След дълги години на борба срещу буржоазните и компрадорски сили на Юга за ръководството е неприемливо да се осъществи цялостна реставрация на капиталистическите социално-икономически отношения, която не само би върнала страната десетилетия назад, но съдържа в себе си риска от кървава контрареволюционна и реваншистка вакханалия.

Несъмнено в това неприемане има и друг момент. За разлика от ситуацията в СССР и социалистическите страни от Източна Европа, където дългосрочните процеси на централизирано развитие водят до изграждането на значителен бюрократичен апарат, т.нар. «номенклатура», в СРВиетнам подобен процес не е придобил такива размери. В този смисъл във Виетнам партийно-държавната бюрокрация не е развила напълно формирането на собствени цели, различаващи се от зададения ход на социалистическа динамика на страната, както това става при съветския и източноевропейския социализъм.

Съществува и трети момент, свързан с процесите в съседен Китай. Там възприетият модел на «социализъм с китайска специфика», т.е. т.нар. «социалистическо пазарно стопанство» започва да демонстрира позитивни резултати. В крайна сметка всичко това определя избора на политиката на «Дой Мой», т.е. на «обновление».

Ключови параметри на политиката на „обновление“ на социално-икономическо развитие на СРВиетнам

Непосредствено преди взетото на VI конгрес на ВКП през ноември 1986 година решение за политика на „обновление“ икономическата ситуация във Виетнам в резултат на започналото разкъсване на връзките в социалистическата система на разделение на труда е изключително тежка и напрегната. Износът (US$ 500 милиона) пада, а приходите от него не покриват и половината от разходите за внос (US$ 1.221 милиона). Това води до трицифрена инфлация над 700%(10. Brian Van Arkadie & Raymond Mallon. VIETNAM - a transition tiger? Canberra ACT 0200, Australia, ANU E Press and Asia Pacific Press, 2004, p.85).

Политиката на „обновление“ е насочена в три направления:

  • Аграрни реформи – в предходния период на централизираната икономика в селското стопанство съществуват три форми на колективна дейност в аграрния сектор – (1) бригади за производствена солидарност, т.е. колективна обработка на земята, принадлежаща на отделни семейства; (2) първични кооперации, където има коопериране на земя и оборудване; (3) кооперативи с висока степен на колективизиране на основни фактори за производство - земя, животни, оборудване и труд, при която т.нар. „трудова точкова система“ определя разпределението на доходите(11.Vuong, Q.H.; Dam, V.N,; Van Houtte, D.; Tran, T.D. "The entrepreneurial facets as precursor to Vietnam's economic renovation in 1986". The IUP Journal of Entrepreneurship Development. Vol. VIII, Dec 2011, No 4, p. 12. (Retrieved 25 February 2017).

Още през 1981 год. с т.нар. „Директива 100“ се въвежда т.нар. „договорна система“, чрез която постепенно се върви към преразпределяне на обработваема земя на семеен принцип. През 1987 год. се разрешава продажбата на селскостопански стоки на пазарен принцип на създадени за тази цел свободни пазари. През 1988 год. Законът за земеделската земя разрешава частното владеене на обработваема земя. През 1993 год. се приема Закон за трансфер на правото за използване на обработваема земя;

  • Реформи в сферата на паричното обръщение, чуждите инвестиции и външната търговия – още през 1987 год. е приет Закон за чуждите инвестиции, с което СРВиетнам се включва в започналия вече „Азиатски дълъг цикъл на ускорено развитие и капиталово натрупване“. През 1988 год. се прекратява системата на контролираните цени и на двойните цени, т.е. осъществява се ценова либерализация, като важен момент към пазарен начин на функциониране на стопанските единици. Едновременно с това пада държавния монопол по външната търговия, като през 1997 год. се разрешава на всички провинции и окръзи да осъществяват самостоятелно външнотърговски операции;

  • Реформи на държавните предприятия и сферата на индустриалната собственост - с Декрет 217-HDBT през ноември 1987 год се разрешава висока степен на автономност на държавните предприятия с пълни права на стопанисване на притежаваните активи. През 1990 год се приема Закон за частните предприятия, а също така Закон за фирмите, създаващ правна база на регистрацията на акционерни дружества и такива с ограничена отговорност.

Одобрената през 1992 год. нова Конституция официално признава правото на частна собственост. През 1993 год. влизат в действие Законът за фалитите, а също така Законът за насърчаване на вътрешните инвестиции, който уравнява в права вътрешните и външни инвестиции.

Законът за предприятията от 2002 година премахва различни изисквания, а също така улеснява регистрацията на нови предприятия. До 2004 година броят на регистрираните фирми достига 95 357(12.Вж. Katariina Hakkala, Ari Kokko. THE STATE AND THE PRIVATE SECTOR IN VIETNAM, working paper, 2007, http://econpapers.repec.org /paper/hhseijswp/0236.htm. (Retrieved 25 February 2017).

Едновременно се осъществява приватизация на редица държавни предприятия, като броят им се намалява почти наполовина от 12 084 през 1991 до 6300 през 1995 год. основно за сметка както на ликвидацията на слаби и непечеливши такива, така и за сметка на укрупняването и обединението на други(13. Энциклопедия Кругосвет. Вьетнам, с. 5, в http://www.krugosvet.ru/enc/strany_mira/VETNAM.html?page=0,4)..

Трябва да се подчертае, че през 90-те години преходът към нов модел на стопанско развитие демонстрира определени резултати. Брутният вътрешен продукт (БВП) от 1990 до 1997 нараства с със средногодишен темп от 8,9%. Капиталовложенията се увеличават с 25% годишно. Чуждестранните инвестиции през 1991 год. от 2.3 милиарда щатски долара през 1991 год. достигат през 1997 год. 31.2 млрд. – 30% от всички капиталовложения(14.Пак там).

В началото на XXI век в СРВиетнам се появяват отрасли с високо технологическо равнище. Преките чуждестранни инвестиции от леката промишленост, базирана на производството на текстил, дрехи и обувки, се ориентират към сектори със значително по-високо технологично ниво и добавена стойност. Сред най-големите чуждестранни инвеститори са южнокорейските „Samsung“ - производство на мобилни телефони и „LG Electronics“ - телевизори, японските „Panasonic“ - битова електроника и „Fuji Xerox“ - принтери, американската „Intel“ - микросхеми и други.

Въпреки че по време на „Глобалната криза“ се наблюдава спад в стопанската динамика по-нататък Виетнам продължава с ускорени темпове своето развитие. Растежът на БВП през 2013 год. е 5.4%, през 2014 - 6%, 2015 - 6.7%, а през 2016 – 6.1%. БВП, измерен по паритет на покупателната способност, през 2016 год. достига 594.9 млрд щ. долара, което е 37 място в света(15.https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook /geos/vm.html).

Вярно е, обаче, че по доход на човек от населението - 6400 щ.д. на човек, Виетнам е едва на 161 място в света. Необходимо е да се отбележи, че ръководството на страната и ВКП смятат, че през близките години е нужно да се формират условия за преход към интензивен тип развитие. Към 2020 год. е поставена целта Виетнам да стане съвременна индустриална държава, социално и политически стабилна, демократична и хармонична, независима, единна и суверенна(16. Заключителна реч на Генералния секретар на ЦК на ВКП Нонг Дък Ман на XII Пленум на ЦК на ВКП, 2010 год. // Nhan Dan. 29.03.2010, цит. по Локшин Г.М.“Вьетнам – время важных решений“ в «Обозреватель - Observer», №8 (247), 2010).

Основни характеристики на модела на пазарен социализъм на СРВиетнам

За да разберем и оценим модела на пазарен социализъм, създаден в СРВиетнам, е необходимо да се осъществят редица сравнения. Първото такова е с бившите социалистически страни – тези от Източна Европа и бившия СССР. Несъмнено базовото равнище, от което започват Виетнам и тези страни е многократно в полза на последните. Но по-нататък динамиката на развитие на тези страни, възприели т.нар. „Вашингтонски консенсус“, т.е. неолибералния модел на развитие, е доста по-различна. Така например по данни на Световната банка от 2002 год. се вижда, че темповете на растеж на дохода на човек от населението именно при СРВиетнам и КНР са най-високи. Съвсем неслучайно редица западни автори наричат Виетнам „тигърът на прехода“(17. Вж. пак Vuong, Q.H.; Dam, V.N,; Van Houtte, D.; Tran, T.D. "The entrepreneurial facets as precursor to Vietnam's economic renovation in 1986"...).

Практиката досега показва, че моделът на пазарния социализъм извежда страните от ниски равнища на развитие в посока на средно такова. Докато неолибералният модел като правило превръща бившите страни на източноевропейския социализъм със средно равнище на развитие в полупериферийни и даже в периферийни такива с ниско ниво на социално-икономическа динамика. Ако се опитаме да обобщим основните характеристики на този икономически модел може да отбележим следното:

1.Наличие на смесени форми на собственост в икономиката – държавните предприятия са 40% от общия брой на стопанските единици;

2.Синтез на пазарно с планово регулиране от индикативен тип;

3.Ориентация към философия на развитието насочваща към всестранна динамика – технологическа, икономическа и социална.

Несъмнено има и проблеми – като се започне от създадените значими социални различия между отделните социални групи и класи, между града и селото, между планинските и равнинните райони. Не бива да се забравя, че въпреки успехите в повишението на жизненото равнище Виетнам остава една от бедните страни в света. Един трети сериозен проблем това е безработицата, особено скритата такава в селските райони. Не може да не се отбележат и проблемите, свързани с преодоляване на бюрокрацията по места и в центъра. Но ръководството на ВКП и страната добре осъзнава тези проблеми, и осъществяват последователна и балансирана политика по преодоляване на същите. Така се формира оптимистична дългосрочна перспектива пред развитието на СРВиетнам.

Когато споменаваме, че имаме съзвучие между идеите на Академика и практиката на СРВиетнам не може да не припомним и паралелите с КНР. Важен момент в това съзвучие със СРВ и КНР е, че не става дума за някаква пълна идентичност. Такава не може да има, доколкото се различават вътрешните условия – политически, икономически, технологически, социо-културни и прочее. Различни са не само времето, общата обстановка, но и международните фактори.

Въпреки тези сериозни различия е просто учудващо съзвучието между идеите, издигнати от големия български учен от една страна, както и концепциите, и практиките а на КНР и СРВ, от друга. В основата на това съзвучие несъмнено е общата философска основа, която може да определим като философия на съзиданието и развитието, изискваща колективистки усилия и солидарност.

Това е нещо много по-различно от онази неолиберална философия на „разтърсването“, на разрушението, на „Шока“, на „Шоковата терапия“, на зоологическия свръхегоизъм и самоизяждащата се потребителската страст, които взеха връх, например, в редица републики на бившия СССР, както и в немалко страни на бившия източноевропейски социализъм. Последната стана база на грабителската приватизация, на криминалния преход, на архаизацията на социално-икономическите отношения, на демографския разпад...

Вместо заключение

Обобщавайки следва да кажем, че в крайна сметка това, което обединява и прави съзвучни идеите на академик Е.Матеев с концепции и практики на страни като КНР и СРВ е безспорно „социалистичността“. Същата се опира на три ключови принципа:

  • Социално равенство, разбирано като създаване на обществени условия – политически, материално-икономически, образователни, социо-културни и прочее за равен старт на членовете на обществото;

  • Социална справедливост – равенство пред закона, но закон, който защитава обществения интерес, т.е. интересите на мнозинството, а не интереса на каквото и да е егоистично малцинство, било то на някаква класова, бюрократична или прочее основа;

  • Социална солидарност – същата е основа на истинската човешка свобода, защото без солидарност, без важната обществена подкрепа на всеки един член на обществото от страна на социума като цяло, не е възможна нито свободата като физическо понятие, нито творческата свобода като духовно такова.

Погледнато от такава позиция може да се очертаят два момента. Първият е свързан с това, че в България нито т.нар. „социалисти“, нито т.нар. „демократи“ не видяха в идеите на Академика спасителна алтернатива за България в съдбоносен период на историята на нашето Отечество. Къде под чужд натиск, къде поради егоистични, групови, кланови и прочее интереси се тръгна по път, по който ако Родината ни продължи да върви, тя ще изчезне в небитието на Историята по един жалък и недостоен начин.

Другият момент е този, че въпреки всичко даже в днешното ни катастрофално състояние идеите на Академика в една или друга степен могат да бъдат “живата вода“, която да върне народа български и държавата Българска към достоен живот, развитие и бъдеще.

Използвани източници

На кирилица

  1. Матеев Е. Структура и управление на икономическата система. ДИ „Наука и изкуство”, София 1987;

  2. Локшин Г.М.“Вьетнам – время важных решений“ в «Обозреватель - Observer», №8 (247), 2010.

  3. Стефанов Н., А.Колева. Китай – социално-икономическо развитие от древността до наши дни. „Изток-Запад“, София, 2015;

  4. Ткаченко А. А. Индикативное планирование // Большая российская энциклопедия : [в 35 т.] / гл. ред. Ю. С. Осипов. — М. : Большая российская энциклопедия, 2004—2017;

  5. Энциклопедия Кругосвет. Вьетнам, с. 5, в http://www.krugosvet.ru/enc/strany_mira/VETNAM.html?page=0,4);

На латиница

  1. Brian Van Arkadie & Raymond Mallon. VIETNAM - a transition tiger? Canberra ACT 0200, Australia, ANU E Press and Asia Pacific Press, 2004

  2. China Statistical Yearbooks (2006 - 2016);

  3. Congressional Research Service. China’s Economic Rise: History, Trends, Challenges, and Implications for the United States, Updated June 25, 2019;

  4. Gary Jefferson, “State-Owned Enterprise in China: Reform, Performance, and Prospects,” Brandeis University: Working Paper, 2017, Series, No. 109.

  5. Jikun Huang, Jun Yang, Scott Rozelle. China's rapid economic growth and Its implications for agriculture and food security in China and the rest of the world в http://www.fao.org/docrep/009/ag088e/ag088e03.htm;

  6. Hua Wang and Yanhong Jin, “Ownership and Industrial Pollution Control: Evidence from China,” Annual Conference of American Agricultural Economics Association, May 2002.

  7. Katariina Hakkala, Ari Kokko. THE STATE AND THE PRIVATE SECTOR IN VIETNAM, working paper, 2007, http://econpapers.repec.org/paper/hhseijswp/0236.htm

  8. State-Owned Enterprises in the Chinese Economy Today: Role, Reform, and Evolution | iii | China Institute, University of Albert, 2018;

  9. „The State Council, “China to Further Regroup Central State-owned Enterprises,” The People’s Republic of China, August 23, 2016. http:// english.gov.cn/policies/policy_watch/2016/08/23/content_281475423704259.htm

  10. Vuong, Q.H.; Dam, V.N,; Van Houtte, D.; Tran, T.D. "The entrepreneurial facets as precursor to Vietnam's economic renovation in 1986". The IUP Journal of Entrepreneurship Development. Vol. VIII, Dec 2011, No 4;

Интернет

  1. http://allydota.ru/item/items676422.html;

  2. https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/ch.html;

  3. https://cloudfront.ualberta.ca/-/media/china/media-gallery/research/policy-papers/soepaper1-2018.pdf.