Докато съзерцавахме с присмех или с тъга как един недостатъчно образован и достатъчно невъзпитан, абсолютно безпардонен и относително наивен човек си играе с държавното управление като невръстно дете със скъпа играчка - хем й се радва, защото е лъскава, хем иска да я разглоби, за да види какво има „вътре" - беше сравнително безобидна комедия с елементи на фарс.
Но когато с аматьорство и импровизации, с имитация и симулация на управление започна разграждането на критичната инфраструктура - научна, образователна, здравна, екологична, социална, ценностна, административна, свързана с извънредните ситуации (бедствия, аварии, катастрофи, епидемии) и отбранителна; и когато след това се продължи със спирането на перспективни, стратегически, енергийни, индустриални, високотехнологични, информациони и комуникационни проекти, от които зависи бъдещето на държавата и нейните граждани, всичко започна да се превръща в трагедия с елементи на хорър!
Цената, която плаща и ще плаща страната ни за подобно тотално некомпетентно, объркано като пиле в кълчища, на моменти просто неграмотно управление е твърде висока, а последиците - опасни. България е на път да се превърне окончателно в коридорна държава с обслужващи функции, населена от спасяващите се поединично индивиди, сред които на мъжете се одрежда задължението да са основно охранители и сервитьори, а на жените се вменява правото да са главно камериерки и жрици на любовта (най-меко казано)...
Пред очите ни се разиграва пародия на политически мениджмънт, която ние наблюдаваме в ступор и с потрес. Начело на управлението е човек, който се държи като нещо средно между цирков фокусник и религиозен жрец.
Фокусникът вади от джобовете си опаковани в наивност надежди за миньори и металурзи, а жрецът обещава чудеса с крупни находища на газ.
Оглупяващата от чалга и евтино шоу, оскотяваща от материална и морална мизерия публика се радва на фокусите като малко дете. Тя се нуждае от елементарни фокуси - само чрез илюзии, тя ще преглътне действителността.
Също така, вярването в чудеса се превръща в начин на нормално съществуване. Чрез тях вярващите се пренасят в друга, паралелна реалност.
Но по въпроса за вярата и вярването е нужно малко уточнение.
Става дума не за чиста религиозна вяра, а за езическо суеверие.
Става дума не за въздигаща общностна вяра, а за принизяващо стадно вярване - в чудеса и знамения, в явления и видения. А те се описват с понятия, в които има много повече първобитност и примитивност: магьосници и магия, мистика и митология, шаманизъм и паганизъм, тотемизъм и анимизъм.
Иначе би ли било възможно през второто десетилетие на 21 век, в ерата на информационното и комуникационното общество един народ да бъде баламосван и будалкан, лъган и мамен по толкова дребно-елементарен начин?
Каквато електоралната ферма - такива в нея фокусите и чудесата.
Като формална процедура демокрацията е най-простото, може да се каже - най-простоватото нещо на света, защото при нея прави са тези, които са повече. Е, когато все повече хора у нас са социални маргинали, социопати, асоциални интелигенти и анти-социални богаташи, то властта ще се държи от техни избраници - нравствено ограничени, интелектуално осакатени, ментално увредени и ценностно кастрирани. Умните, талантливите, знаещите, можещите се превръщат в малцинство. Простите, тъпите, агресивните, безчувствените са мнозинство - засега обикновено, но може би в скоро време - и квалифицирано.
Не малко от ставащото в България и от недъзите на властта е не само ПРИЧИНА за мизерното обществено и лично битие - то е и СЛЕДСТВИЕ от сложни процеси, които протичат през последните десетилетия. Тези процеси имат и ГЛОБАЛЕН, и НАЦИОНАЛЕН характер. Също така, начинът, по който се управлява страната има както ОБЕКТИВНИ, така и СУБЕКТИВНИ специфики.
На ГЛОБАЛНИТЕ въздействия и ОБЕКТИВНИТЕ особености много трудно можем да влияем. В нашите сили (но се пита как?) е да бъде повлияно главно на НАЦИОНАЛНИТЕ причини и на СУБЕКТИВНИТЕ характерни черти.
Защото има множество тежки проблеми, които сами си създаваме непрекъснато, има и индивидуални дефицити у управляващите, които ни теглят към дъното като воденичен камък. В резултат – България върви от зле по-зле.
Преходът приключи по най-неудачния за националните интереси, сигурност, развитие и жизнен стандарт начин: победител в него стана олигархо-монополистичната прослойка, присвоила си колосално национално богатство. Сега тази паразитна, арогантна и ниско интелигентна група свръхбогати хора (когато част от тях се разхождаха като у дома си из президентството през 2002-2006 г., някои преди да се преселят от ловните дружинки на този свят в ловните полета на онзи свят, винаги се питах – как е възможно на върха на пирамидата от преуспяващи богаташи да са простовати, посредствени типове?) задкулисно управлява България, пречи на нейното европеизиране и модернизиране, душú съдебната система, разбива силовите структури, мултимилионерски се радва на пълен комфорт и е назначила своите охранители да надзирават со кротце, со благо и со малце кьотек стадото от малодушни, примирени, обезверени и спихнати овчи душици - да пасат тихо и мирно тревица и да не надигат глава.
И докато стадото си пасе, му разиграват зле скалъпени, но шумни ПиАр-представления. Като това, за което и децата от Златна Добруджа та до Пернишкото поле знаят - че "забраната" на шистовия газ бе милиционерски тактически ход преди пълното унищожаване на проекта "Белене". А когато това унищожаване стане необратимо, пак ще си дойдем на думата за шистовия газ и ще вдигнем мораториума, защото той винаги е бил хвърляне на пясък в очите.
Вече написах, че демокрацията, когато е сведена до обикновена и формална процедура, е абсолютно прост механизъм за вземане на решения, при който прави са онези, които са повече. За себе си знам, че поне до края на живота си ще бъда част от топящото се малцинство български граждани, които не искат да повярват, че простотията и тъпотията, оказала се в мнозинство, ще бъдат институционализирани като стил на безидейно държавно управление. Но малцинството при формалната демокрация, особено, ако властта се крепи на милиционерско-ченгесарски силови подходи, политичеки рекет и икономическо изнудване, е общо-взето твърде безсилно да промени нещата към по-добро.
Затова приех, че при тези правила на играта аз съм сред хората, които нямат особени основания да очакват по-добри дни за България. В своето безсилие се улавям, че казвам на децата си, на децата на приятели и познати: Спасявайте се оттук, емигрирайте, в България още дълго няма да има шанс за умните и талантливите, знаещите и можещите, трудолюбивите и отговорните!
Но това, което засега не им казвам, защото не искам да ги плаша прекалено е, че с ерозирането на държавата и държавността, със съсипването на полицейските, специалните, съдебните и контролните държавни институции, с управлението на все по-слабо грамотни и все по-откровено неуки политици, в България тече разпад на цялата система на сигурността - на сигурността като базисна предпоставка за нормално съществуване, за оцеляване и просперитет.
Ние вървим в близките години към ситуация, когато например в София, в преките на „Граф Игнатиев” и „Витошка” ще ни спират бандити или цели банди, ще ни прибират парите, часовниците, телефоните, без да смеем да гъкнем и дори да ги гледаме в очите, защото направим ли го, ще ни забият нож в корема; когато престъпници ще правят светкавични набези с обир в шумни заведения; когато ще бъде рисковано да се возиш привечер в метрото; когато ще е опасно да излизаш вечер; когато крайните квартали ще са най-обикновено джунгла; когато нивата на престъпността и насилието ще се повишат с пъти.
Така се надявам да се окажа лош пророк! Но въпросът не е, че аз мисля така. Проблемът е, че експертите в сигурността мислят по същия начин.
