(Размисли на един абсолютно страничен наблюдател)
След пресконференцията на главния прокурор написах във Фейсбук:
Май се сдобихме с двукамарен парламент:
Долна камара - "ГЕРБ", БСП, ДПС, "Атака".
Горна камара - ППП (Политическа партия "Прокуратура")...
А след пресконференцията на бившия премиер написах пак там:
Не знам дали са за затваряне, но виждам, че са за връзване...
Сапунката "Бойко Борисов" продължава...
Сезон 1. „Държавата - това съм аз.”
Сезон 2. „След нас и потоп.”
Ето защо е очевидно, че не точно сега и едва ли точно тук трябва да се аргументирам по-смислено за това, което ще напиша след малко.
Но днес си говорихме отново и отново, при това все по-разтревожено, разтерзано и разочаровано с приятели за политиката и за политическото, за нещата от живота и за подробностите от пейзажа, за парламента, правителството и партиите. А също и за Дясното.
Така че искам да споделя все пак какво казах на своите приятели за Дясното.
Разбира се, длъжен съм да уточня – за да няма спекулации, че с моето участие в политиката е приключено.
И че вече нямам сили и не виждам смисъл да се самовъзприемам като десен, центрист, радикалдемократ или либерал.
Аз съм само човек и просто един абсолютен страничен наблюдател - без лични политически амбиции.
Но към дясното съм пристрастен, защото без него политическа България е еднокрака, едноръка и едногледа...
Без прекалено да идеологизирам, аз също смятам, че в този парламент ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЛЕД 1989 г. не са представени десните избиратели и десните идеи.
В края на краищата само в главата на политически цербери и циници, лицемери и луцифери, може да хрумне нелепата мисъл, че "ГЕРБ" били дясна партия!
По-голяма глупост не е възможно да се измисли за този механичен сбор от охранители, милиционери, доносници, тарикати и сметкаджии, които нямат идеология, а само харизматична, първосигнална, лошо образована и зле възпитана ракета-носител!
Липсата на дясна партия в парламента ще го измести неизбежно в посока на популизъм, патриотарство, псевдосоциалистически илюзии и псевдокапиталистически практики.
И това ще се случи независимо, че - както каза един стойностен социолог - отдавна от задкулисната олигархия е замислен моделът "ляв електорат - десен премиер"...
България има остра и неотложна необходимост от нов десен проект.
За да се създаде нов десен проект обаче, трябва да бъдат изпълнени поне 4 условия:
► Първо, отказ – решителен, радикален отказ от досегашните десни лидери; категорично и неподлежащо на обжалване скриване и разкарване на физиономиите от досегашния преход, натрапили се като емблеми на дясното, възприемани като лица на статуквото и отхвърлени категорично на изборите - веднъж и завинаги.
На преден план трябва на всяка цена да излязат млади хора – те да бъдат новите лица на дясното. Новият десен проект трябва да бъде млад и на младите.
Залепят ли се за новия десен проект причиняващите скомина стари муцуни, той ще умре още преди да е заченат...
► Второ, отказ от сектантските ултралиберални, суперконкурентни, мегаиндивидуалистични и хиперпазарни догми.
Дясното може да бъде модерно, ефективно и конструктивно дясно и без да обслужва, обгрижва и облизва плутократския 1%, без да мисли само и единствено за живеещите в затворените квартали богаташи и апаши.
► Трето, отказ от фундаменталистката, почти религиозно надъхана, облещена, оплезена, опулена и дрънчаща на кухо русофобия.
Да, интересите на България и Русия все повече се различават и раздалечават, но това не значи да се бълва омраза срещу Русия и тя да се ненавижда, да се хули, да се сатанизира.
Силна, надъхана, въоръжаваща се и вдигаща жизнения си стандарт Русия гледа на България като на нещо ситно, дребно, малозначещо и няма да използвам груби изрази, за да казвам през какво й е на Русия за България, за да се привижда във всичко дългата руска ръка и всякакви иначе умни десни хора да плещят идиотски глупости, които говорят само за известни ментални проблеми и синдроми и симптоми за увредено политическо и психическо здраве.
Има много по-рационални и отговорни способи и средства да отстоим собствените си национални приоритети в отношенията с Русия, отколкото да твърдим за всичко и навсякъде, че кат’ Русия няма втора, тъй опасна на света...
Да не говорим, че Русия се управлява от дясно мислещи хора и по дясна стратегия, това – между другото.
Дясното и русофобията не са сиамски близнаци, те не са дори и първи братовчеди. Добре е това да се разбере от хората, които се смятат за десни.
► Четвърто, отказ от фанатичната, социопатичната, епилептичната и шизофренична реторика, в която е заложена остарялата, овехтялата и одъртяла алтернатива „комунизъм или антикомунизъм”.
Твърдя, че антикомунизмът отдавна вече не само не е Главният проблем на и пред България, но и изобщо не е мобилизиращ и консолидиращ инструмент за политическа идентификация.
Преходът можеше и трябваше да развява – дори като фактор за лична и групова самоидентификация - плашилото на комунизма. След Прехода, когато са се разпълзели милиони змии и други опасни или отблъскващи социални, икономически, финансови, свързани със сигурността и ценностите влечуги, да продължаваме да се плашим и стряскаме от Големия Мъртъв Динозавър „Комунизъм”, означава да губим обществена енергия, да сме в плен на стари дихотомии, сблъсъци и конфронтации, в които, впрочем, БСП винаги ще има много по-голям ресурсен потенциал, независимо от геронтологическата изчерпаемост на част от електората й.
Ето това си мисля за новия десен проект. Може и да греша, но съм вътрешно силно убеден, че ако старите муцуни на дясното, старите сектантски хиперпазарни догми на дясното, старата фанатична русофобска омраза и старата фундаменталистка антикомунистическа реторика на дясното продължат, то новото дясно ще си остане старото бясно...
И България ще се люшка между управления или на организирана престъпна група от охранители, милиционери и ченгета, или на „гъвкави” коалиции от партии – едната на леви социалисти с мултибогати лидери, другата на леви български турци с мултибогати лидери, а третата на леви патриотари с мултибогати лидери...
А в такава България все по-малко от нашите деца ще искат да живеят.
