/Поглед.инфо/ Капиталът е по-умен от своите притежатели. Затова е техен господар!
Той винаги знае какво прави и защо го прави. А те не знаят или късно научават. Затова него трябва да гледаме, изследваме, изучаваме и анализираме. Тях после. Но не само по това, което говорят, а по действията им, защото капиталът подстрекава и направлява действията им. Говоренето обаче е тяхно. И глупостта!
Ако следваме този принцип, лесно ще открием логиката на социалните процеси в буржоазно-капиталистическото общество, за да предугаждаме тяхната поява, развитие и отмиране. При това във всичките им подробности, противоречия, отклонения от посоката, ускорения или забавяния. Ще видим как господарят отрежда, а притежателите изпълняват.
По тази схема се подрежда и българският политически живот!
Въпросът е какво точно се случва и как се разполагат действащите субекти във въпросната схема.
Много се лъжат тези, които смятат, че в България стават странни и неконтролируеми неща; че е настъпил хаос, че всичко е непредвидимо и че участниците в политиката и в управлението на държавата са напълно случайни лица, действащи по лична воля и съобразно партийни повели. Наложим ли схемата, за която става дума, върху събитията, явленията и личностите, лесно ще забележим колко закономерно и логично е всичко.
Шумът и шумотевицата, които сега се вдигат, за да обърнат вниманието към определени политици и държавници и замажат и поскрият реалните проблеми, може да надуват нечии несвикнали глави, но пък подчертават колко последователно и неотменно вървят политическите процеси и колкото спокоен и уверен в себе си е капиталът в планомерната си работа по своето укрепване.
Ала периодично идва време, когато за да укрепне, капиталът непременно трябва да се промени: да промени своята структура, характера на икономиката, принципите и формите на държавното устройство; да се включи по-активно в международната търговия, в новите производства, технологии и разпределение на произведените блага. Цялата система, формирана и управлявана от капитала, е подложена на дълбоки преобразования, които трябва да я направят по-гъвкава, с повече производителност, икономическа и военна мощ. И по-привлекателна и вдъхваща доверие.
Това е голяма и много важна историческа задача, поставяща на изпитание преди всичко капитала, а след това и неговите притежатели, структурите, които го контролират, както и живота, бита и битието на обществата и народите.
За да протече въпросното преобразование бързо и гладко, е необходимо да се смени или основно да се ремонтира управленската система на националните държави, а политическата власт да се нагоди плътно към изискванията на времето. Властта трябва да даде широк простор пред капитала, за да може той да се превърне в активна икономическа, социална и капиталистическа сила и да заработи в полза на обществото и държавата. В България той вече достатъчно се е натрупал, но очевидно не работи, не се инвестира правилно и в необходими производства и инфраструктури; в него няма развитие и предизвикателства. По вина на владеещите капитала българското производство е лениво, апатично, нехаещо за обществения и националния интерес, изоставащо от световните стандарти и неотговарящо на глобалните тенденции. Задълбочаването на бедността, разпадът на здравеопазването, образованието и културата са крещящи знаци на неумението, безсъвестността, корупцията, некадърността на политическата власт и на притежателите на капитала.
Капитализмът е организиран от непоколебими правила и строги изисквания към властта и държавата и когато те не ги спазват и изпълняват, неизбежно се получават тежки кризи. По-тежки от обичайните за капитализма.
Капитализмът притежава свойството да се обновява постоянно, за да се поддържа бодър духът и енергията на системата, в която съществува. Когато залинее, значи нещо лошо се е случило с него и му е необходимо спешно лечение и спасяване.
В такъв контекст трябва да разглеждаме политическите промени от миналата година и идването на нови партии, лица, принципи в управлението на държавата. Народът помогна на капитала да бъдат извършени тези промени и досегашните управници да бъдат изхвърлени от властта, а и от икономическия живот като негодни, непотребни и неспособни повече да извършват стопански дейности и да ръководят икономиката на държавата. И да управляват държавата, разбира се.
Дойдоха хора с различно разбиране на икономическите процеси и тяхното управление. Те ратуват за нов тип икономика, бизнес с производство на високотехнологични продукти, на висока ефективност на пазара. Амбициите им са големи и похвални, макар да не са достатъчно на брой, за да покрият целия спектър на управлението. А и не познават достатъчно добре механизмите му. Но първите им действия показаха какво искат и накъде ще тласнат държавата и стопанския живот. Затова и първи се нахвърлиха срещу тях сегашните „индустриалци“, „бизнесмени“, „търговци“, които веднага разбраха, че те именно са най-застрашени, защото времето им очевидно изтече. Изтече, защото им бе отнета държавата, която работеше само за тях и за техните интереси.
За първи път от устите на новите политици и държавници се чуха изисквания към управленците за почтеност.
Щом качеството „почтеност“ (при цялата му условност, когато е изискване и мерило за капитализма) се издига като главно качество в стопанската и политическата дейност, значи на досегашните негодници наистина им дошъл краят. Защото са отишли твърде далеч от позволеното в самозабравянето и пороците си. Но е дошъл и краят на цялата система, която бе овладяла българския свят и почти го е удушила.
Извършен е дългоочакваният държавно-икономически преврат в България. С който се утвърждава десният избор на обществото. И тук не бива да имаме никакви илюзии и да си хабим думите, за да уточняваме какъв е този избор и до къде ще ни доведе. Фактът, че този преврат бе все пак извършен, показва, че системата е още силна, макар и фатално да е разклатена и изнемощяла. Но тя намери сили и хора, които да я променят и да й дадат малко по-друг живот. А и да заговори различно, с други думи и изрази, с друга интонация.
Приключи цял един исторически етап от реставрацията на капитализма в България. Капитализмът постигна още една важна победа, като изхвърли от себе си едни негодници и крадци и така да угоди на обществото и да даде надежди на хората. Защото има нужда и очаква от тях подкрепа или поне да не бъдат недоволни и да не се бунтуват.
Връщане назад няма и не може дори да се мисли за реставрация на борисовщината и просташката парвенющина.
За съжаление тази промяна се извършва без левицата. Тя показа пълната си деградация, безпомощност и несъстоятелност. А можеше да се намеси решително, когато все още стоеше въпросът накъде и в каква посока – наляво или надясно, да върви България. Напълно деидеологизирана и лишена от способността да анализира и преценява политическия момент, тя дори не разбра, че такъв въпрос е бил зададен от историята и че тя именно е трябвало да му даде отговора.
Парите сменят своите притежатели, а капиталът започна да се променя, за да се съхрани, обнови и въздигне на ново равнище и там да се спаси.