/Поглед.инфо/ Конкретизирам въпроса в заглавието на този кратък анализ –реплика: Като вървиш по права линия към целта на пътуването, независимо от препятствията, които трябва да преодоляваш и средствата, които трябва да изразходваш ИЛИ като се съобразяваш с ландшафта, условията, времето, средствата, с които разполагаш, с други думи, с реалностите?

Предлаганият анализ е реплика на основната идея в лекциите на директора на Института за изследване на новите пазари при Хонгконгския университет Алберт Парк – “Криволичещият път на реформите на Китай”в прехода му от социализъм към капитализъм, възторжено оценена от някакъв руски либерал К.В. Овчарук като образец как трябвало и Русия да направи.

Защо е само реплика този кратък анализ? Защото основателният анализ на спецификата на китайския марксизъм и социализъм с китайска специфика направих в книгите си : “Възраждащият се гигант ( Философия и цивилизация в древен съвременен Китай)” (2007, 2012) и специално в публикуватата наскоро в чест на 70 годишнината от основаването на КНР“Пътят на Китай в 21 век (Един път, много пояси, една планета)”- 2018.

В същност и А. Парк , и този Овчарук, както почти всички западни анализатори, а за съжаление и много представители на т.нар. социалистически теоретици, независимо от претенциите им, че са диалектици, марксисти-ленинци, демонстрират при анализа на реформите на КНР елементарния, механистичен подход. Казано другояче, черно-бялото мислене – или социализъм, или капитализъм. Аргументите им- управлението на икономиката при социализма се осъществява в съответствие с принципите на централизираното държавно планиране, а икономиката на капитализма се реализира върху принципите и механимите на свободния пазар. При това не бивало да се забравя, че икономиката при социализма се основава върху държавната собственост, а при капитализма върху частната собственост.

Дълбока заблуда! Тези хора или не знаят или са съзнателно забравили, че свободен пазар има още в далечната древност и това е бил един от факторите на раждащите се първи цивилизации. Забравят също та, че след Втората световна война много европейски държави въведоха принципите на индикативното стратегическо планиране- първа Франция, например. Тези хора пропускат покрай ушите и очите си мвогократните напомняния в много статии и речи на главния вдъхновител на реформите от 1978 г. Дън Сяопин, че освен пазар капиталистическата икономика се управлява и планово, и че освен чрез централизирано планиране социалистическата икономика се управлява и чрез механизмите на пазара. Те пропускат докладите и речите на лидера на КНР Си Дзинпин и стотиците статии за спецификата на китайския социализъм и неговите принципи и основания. Те пропускат не само факта, че за близо 40 години от началото на реформите народът на КНР е увеличил над 1000 пъти своя БНП, а валутните резерви от около 300 млн. дол. са далече над 3 трилиона дол. и че китайската икономика от сто и кое място в света вече фактически е най-мощната световна икономика по покупателна способност и по стратегически възможности.

Още в началото на 90-те години на миналия век в серия от статии аз се опитвах да убедя българските управници, че за ефективността на една икономика не е определяща формата на собственост – държавна или частна, а принципите и системата на управление на тази икономика. Тя може да е държавна и централизирано управлявана и да е губеща, както беше съветската, но може да е и ефективна, както например, бяха SocieteGeneraled’eletricite, която доминира не само във Франция, но в много страни в Северна Африка и дори на Балканите, заводите “Рено”, които държат 4% от световния автомобилен пазар и т. н.Но може и да е частна и губеща, както фалираха разни Баневци, Захариевци и т.н.

А тайната на спецификата на китайския социализъм и неговата впечатляваща енергия не е някаква тайна на КПК , а е втъкана в умението на партийното и държавно ръководство да се опира на принципите на марксизма за свобода и свободна инициатива на огромния 1400 млн. народ , на хилядолетната култура и ценности на този народ и с културите, ценностите и избора на другите народи, с реалностите на историята и времето, при разгръщане на стратегическата инициатива – “Един Пояс- Един Път”

Разбира се, този път не е лек, не е осеян с рози. Както ставането на Китайската народна република в предстоящите още 30 години в мощна, с благоденстващ народ страна и промяна на принципите на системата на международните отношения от конфронтации и конфликти към диалог и сътрудничество между народите не е лек. Срещу него стоят привържениците на стария свят на господство и експлоатация на народите и техните природни богатства, колониалните западни империи, които не искат да приемат реалностите на един нов свят, където един от водещите лидери ще бъде социалистически Китай. Този път е труден, но КНР внимателно, постепенно, стъпка по стъпка върви по него. Нека да й пожелаем успех, защото той ще бъде успех за цялото човечество!