/Поглед.инфо/ За това кои сме ние, какво наследяваме, защо сме такива и какво ни очаква съм писал не веднъж и два пъти в различни свои статии, но най-пълно и цялостно, системно това е показано в моята книга “Философия на българската история” София, 2014, която нашите медии старателно премълчаваха, следвайки логиката на заложената в заглавието на статията традиция на “отрицателната селекция”. Именно в тази книга наред с анализа на множество различни фактори, способствали за реализирането на нашата драматична, в отделни епохи велика, а в други, трагична и жалка история, показвам и причините и измеренията на генетическото увреждане, а не просто избиване (геноцид) и ислямизиране на големи групи от народа ни. Главното историческо следствие от всичко това се вижда в новата ни история след Освобождението, чиято 138 годишнина отбелязахме наскоро.
И за най-неизкушеният от анализи на разни дежурни политолози българин е видно, че България вече не прави самостойно своята история, както е било до падането ни под Османо-турско робство (1396г.), а в зависимост от геополитическите и геоикономическите интереси на сменящите се през няколко десетилетия “големи братя” (BigBrothers). Фактически в новата ни история България е само формално суверенна държава, а в същност в една или друга степен, в зависимост от амбициите и културата на поредния “Brother” е зависима държава, което определя и характера на вътрешната й и външната й политика и следвания модел на обществено развитие.
И ако, в близо петстотинте години на варварското робство, което за тогавашните и днешните туркомани е било просто “съжителство” е бил системно увреждан генно-културния потенциал на народа ни като най-хубавите девойки и младежи в първите десетилетия са продавани по пазарите на Европа и Близкия изток, а после девойките са пълнели харемите на бейовете, докато техните братя първенци са ставали еничари и ударен корпус срещу братята и сестрите си все още не приели “правата вяра”. Който пък е успявал да се съхрани в планините е ставал хайдутин и революционер, за да положи също главата си на дръвника на българската Голгота. Други с хиляди са напускали родните пространства, за да обогатят с етническия си субстрат чужди земи. Оцелявали са онези, които са прекланяли глава пред наглия господар, подлагайки се на всякакви унижения. Така се е родила и отвратителната поговорка:”Преклонена главица остра сабя не сече!”И това е ставало не веднъж, в едно поколение, а в продължение на пет века или в живота на 25-30 поколения българи. В резултат какво е останало?
Останало е онова, което почна да “строи” нова България, но забрави своите духовни водачи и своите светци, които със своята саможертва в Батак и Перущица, в Копривщица и Панагюрище, на Шипка и Шейново накараха потресения Иван Вазов да напише “Под игото” и “Епопея на забравените”. Ако не бяха Иван Вазов и Захарий Стоянов, които да напишат и да разкажат за Васил Левски и Христо Ботев, за Георги Бенковски и Панайот Волов, за героите на Април 1876 г. никой нямаше да почита тези Апостоли на Българското освобождение. Убеден съм! Защото останал е и Иванчо Хаджи Пенчович, един от съдиите на Васил Левски, който също ще “даде” грошове за паметника на Апостола на свободата, но при откриването на паметника във вече “свободна” България, по свидетелство на очевидци, ще възкликне:”Бря, тя каква стана? Ние го съдихме като разбойник, пък сега му вдигаме паметник като герой?” Останал е и жалкият страхливец Стефан Стамболов, който не прави нищо, за да възстане І Търновския революционен окръг, и ако не са били Бачо Киро, Поп Харитон и Цанко Дюстабанов и Търново е щяло да “спи” като Враца, където Стоян Заимов се крие по таваните преоблечен като жена. Но същият “велик революционер”-Ст.Стамболов , назначен за наследник на В.Левски след неговата кончина, не само осъжда на разстрел Олимпи Панов- секретарят на БРЦК на Васил Левски, въпреки молбата на майка му да не прави това, но и след абдикирането на Александър Батенберг от престола тръгва по Виенските шантани да търси нов монарх на България и довежда “лисицата” – Фердинанд Сакскобурготски, който с помощта на други туркомани и ласкатели –политици (В. Радославов и др. ) и генерали (Михаил Савов и др.) ще доведе младата България, въпреки героизма на нейните войници и офицери, до две национални катастрофи. Но този Стефан Стамболов, следвал политиката на Австро-Унгария и тъгуващ за уния с Османска Турция, е въздигнат в ранг на трагичен герой от днешните либерали и техните мекерета, само защото се опълчил на освободителката Русия.
Събудилата се в чутовен пасионарен подем при Шипка и Шейново (1877), при Бунар Хисар и Одрин (1912/1913), при Дойран и Галичица (1915-1918), но вместо да се обедини в своите исконни етно-демографски и културни граници младата българска държава ще бъде хвърлена в братоубийствена политическа война, във фашистки и болшевистки терор, в която ще загиват не само гордите орли на Македония, но и народни трибуни (Ал. Стамболийски, Петко Д. Петков, десетки и хиляди други) и ярки таланти и гении на българския дух (Гео Милев, Христо Ясенов, Д. Страшимиров и десетки други). Опитът на група офицери-патриоти да спре тази вакханалия на политическите убийства на смелите и свободни гласове на народната съвест (1934), забранявайки политическите партии, отново ще бъде обезсмислен, за да започне новата вълна на садистични мъчения и убийства в годините на Втората световна война (1941-1945) на изповядващите идеалите на комунистическата утопия ( десетки хиляди смели българи и българки, сред които и такъв поетически колос като Н. Вапцаров). Този жесток погром над смелата и будна кръв на България в годините на антифашистката съпротива ще бъде сменен от вълната на отмъщението в годините след войната (1945-47), която ще помете стотици, хиляди талантливи млади хора, много от тях цветът на националната култура. Останалите ще се приспособят и от кантианци, ницшеанци, хегелиянци, бергсониаци и т.н. бързо и с разкаяние ще станат “марксисти” или по-точно маркисти-ленинци/ сталинисти. Напред ще излязат полуграмотни и посредствени вождове на новата комунистическа власт.
“Единствено вярната” идеология ще ни отдалечи от основните потоци на световната култура, които въпреки всичко, постепенно ще се просмукват в обществото на “реалния”, в последния си етап “развития социализъм”. И тъкмо когато този “социализъм” ще създаде силите на духовната култура, които започнаха да го променят в постепенни разумни реформи, дойде пак отвън инспирирана новата политическа вълна на “демокрацията” и “свободния пазар”. А в същност псевдодемокрацията, на примитивния антикомунизъм и на дивия криминален капитализъм. Сега вече вместо някогашните необразовани комунисти на сцената на политическите процеси излязоха, по-точно изпълзяха от смрадливите адвокатски кантори и различни институти на БАН и разни университети комплексирани адвокати, остарели асистенти и нереализирани доценти, агенти от Шестия отдел на Шесто управление на ДС (политическите доносници) и въобще бивши низови партийни секретари и комунисти от третия ешалон на БКП, които проповядвали до тогава примитивния комунизъм се захванаха много чевръсто да проповядват също така примитивния антикомунизъм, свързан като сиамски близнак с не мо-малко примитивния либерализъм/неолиберализъм. Негови представители, кичещи се с научни титли се явиха на един 1 март в студиото на БНТ със “сини мартеници”???Паноптикум на въздигната във властта политическа простотия!
Някога в началото на 20-те години на ХХ век Михаил Булгаков в книгата си“Собачье сердце”(“Кучешко сърце” ) се провикна:”Внимание, идва простакът!”. Болшевиките бяха овладели властта в страната на Съветите. И във върховете изпълзяха разни “Хрущовци” и всякакви полуграмотни строители на “новия свят”.В началото на 30-те години на същия ХХ век, когато възхождаше фашизмът и нацизмът Хосе Ортега и Гасет в “Бунтът на масите” повтори:”Внимание, идват простаците!”. 1989-1990 г. на все още ХХ век аз определено заявих:”Внимание, и в България простаците настъпват!”В последвалия четвърт век българите видяха как всичко, което беше кадърно и мислещо със собствените си глави беше изхвърлено като маргинали в периферията на обществото или замина да служи на други господари в чужбина. Простащината тържествуваше с примитивни лозунги и демонстрации от типа”кой не скача е червен!”. На бърза ръка “ликвидационни съвети” ликвидираха селското стопанство, а приватизатори продаваха за 1 долар огромни комбинати за скраб на разни мошеници и компании за милиарди на десетократно по-ниски цени. И се хилеха щастливи. Един от тях като кмет на София и даже временнен министър председател беше наречен от интелигентни европейци: ”най-усмихнатия престъпник в Европа!”. Друг пък, проумявайки, че нищо не разбира заяви:”Ега си държавата, на която аз съм министър и вицепремиер!”Трети пък, вече блажено почивший и обявен за “велик държавник” от подобните на него некадърници в стихията на спекулата се провикна:”Не купувайте, братя!”. Четвърти, смукал от българо-съветската дружба яко, обяви, че ще “съди СССР!”. А пети, като министър на образованието и науката , чийто баща стана академик за две книжки с половин глас, благодарение на намесата на Т.Живков, а после се обяви за “дисидент”, заяви, че турското робство “било присъствие”, а неотдавна друг негов последовател допълни възторзите си от “пребиваването на българите в Османската империя”, където не е имало робство, а “съжителство” при представянето на книгата на пигмея-идеолог на неосманизма.И така нататък, и така нататък... Престъпната и Продажна Простащина окончателно беше овладяла пирамидата на Политическата власт в България , за да доведе държавата, която беше по сведения на Виенския институт за световна политика и икономика през 1988 г. на 16-то място в Европа, непосредствено след ГДР (Германската демократична република –Източна Германия) и Чехословакия и далече преди всякакви там Полши, Унгарии, Румънии, Югославии и Гърции, за четвърт век, на последно място в ЕС, но за сметка на това на първо по бедност, смъртност, демографски срив, емиграция и т.н., и т.н.
Върхът на отрицателната “селекция” в новата ни история, който бележи триумфа на “четирите П” във властовата пирамида на държавата България и заедно с това нейния ужасен разпад и пропадане в бездната на ново робство са годините, в които върхът на тази властова пирамида беше овладян от ПП ГЕРБ! Вече няколко години все повече мислещи и честни българи, които не лапат грантове от Соросоидните корита и “Америка за България”, а се борят с воля и дух да спасят народа ни от погибел са категорични в констатацията, че “Простаците вече са тук!”.
Но колкото и да са Престъпни и Продажни Политическите Простаци и да манипулират обществото със зависимите медии, те се страхуват от Разума, от Истината. Затова, когато днес слушаме стонът на българската душа:”Има ли спасение”???Отговаряме: “Има, мислете, мобилизирайте духа си и смело се борете за Истината за нас и за ставащото в света, която ще ни направи свободни!”...
