Русия се нуждае от ускорен догонващ икономически растеж

/Поглед.инфо/ Радвам се на възстановяването на Русия от развалините, които остави Елцин и неговият неолиберален проамерикански екип. Русия вече е незаобиколим фактор в световната политика и в световното военно дело. Това е заслуга на Президента Путин и неговия управленски екип. Тя обаче все още е джудже в световната икономика. Екипът на Владимир Путин трябва да я изведе от това тежко положение, което е гигантска по мащаби и сложност задача.

Тежкото положение в руската икономика, ниските темпове на икономически растеж, ултра либералната икономическа политика на руските власти от 20-25 години, толерантността към олигарсите, масовата бедност и големите различия в доходите и имотите между бедни и богати, страхотната демографска криза, престъпността и корупцията, дълбоко ме тревожат. Това ме кара да споделя тук някои мисли по бъдещата икономическа политика на Русия през следващите години.

Следя оживената дискусия между руските икономисти по развитието на страната и по икономическата политика, за разлика от натрапчивото изкуствено единомислие през съветските години. Тази дискусия е единственото, което ме окуражава. Защото в крайна сметка тя ще произведе конструктивни решения. Познавам конструктивните идеи на академик Сергей Глязев и ги споделям. Познавам либералните идеи на А. Кудрин, Чубаис, Силуанов и други, които не споделям. Ако мога да се изразя най-общо, през последните две десетилетия, макар и без Гайдар в Русия, се провежда Гайдаровска икономическа политика. Важна роля в тази област играеше доскорошният министър-председател Медведев. Това е главната причина за сегашното тежко състояние на руската икономика и за трудния живот на руските хора. Добре, че това не се прави в дейностите по отбраната. Тогава нямаше да ги има големите постижения в тази област.

Като имам предвид най-новите изявления на Президента Путин от 15 януари 2020 г. по икономическата и социалната политика искам да споделя някои идеи в тази област:

1.Задача над задачите пред Русия е незабавното започване и форсирано провеждане на добре замислен и управляван гигантски икономически и научно-технически маньовър през следващите 25-30 и повече години. Той следва да се изрази в комплексна структурна и технологична модернизация на икономиката, съчетана с мащабна съвременна реиндустриализация; бързо развитие на най-важните стратегически, високо технологични, експортно ориентирани и импорто заместващи производства, осигуряващи независимост на Русия от външния свят; създаване на собствена съвременна научно-техническа база на производството на най-високо технологично равнище; рязко повишаване на производителността и на конкурентоспособността на икономиката.

Това е толкова по-необходимо като се има предвид, че настоящата руска икономика е далеч по-слаба от икономиката на Съветския съюз. По някои важни продукти производството е намалено 3-4 и повече пъти, а качеството е влошено. Немалка част от въвежданите сега новости са разработени по съветско време. През последните 20-25 години десятки хиляди учени и инженери от висок калибър напуснаха Русия.

Сегашната едностранна структура на производството и износа на Русия, в която доминират енергоносителите и суровините не само че е икономически неизгодна, но и опасна. Тя осигурява преобладаващата част от валутните и бюджетните им приходи. Те са силно уязвими пред чуждестранните им противници. С манипулиране цените на нефта и газа, САЩ и Западна Европа лесно могат да разстройват руската икономика, да сриват жизненото равнище на десетки милиони граждани на Русия, да причиняват хаос в икономиката и обществото. Велика държава като Русия не трябва да допуска такава уязвимост пред своите световни опоненти. А тези, които се опитват да ги изнудват сега, се държат така високомерно и пренебрежително спрямо Русия от векове. Така ще е и в бъдеще. Особено ако чувстват, че Русия е уязвима.

Използвайки и това оръжие, те ускориха разпадането на Съветския съюз. За което, разбира се, имаше и важни вътрешни причини. Руското ръководство не извлече необходимите поуки от тази катастрофа и не предприе категорични бързи мерки за структурна и технологична модернизация и диверсификация на икономиката, по подобие на това, което направи Китай. Една от причините за бездействието беше оттеглянето на държавата от управлението на икономиката, с изключение на военния сектор, и поемането на нейната съдба от олигарсите. А олигарсите насочваха инвестициите в секторите с най-висока текуща доходност, а не там, където бяха най-необходими на обществото.

Западът знае, че руското ръководство не желае война и че още не е готово за война, въпреки че ги наричат агресор. В своята пропаганда те наричат агресия крайно необходимите руски отбранителни мерки. Известно е кой придвижи своята военна инфраструктура с 1500-2000 км. на изток непосредствено до руските граници, въпреки обещанията си в началото на 1990 г., при обединяването на Германия, че това няма да се прави. Те също знаят, че в ядрените оръжия има относителен паритет между двете страни, но че може би превъзхождат Русия в някои други видове въоръжения. След съобщенията в Обръщението на Президента Путин от 1 Март 2018 г. за най новите видове принципно нови оръжия на Русия, съотношението на силите може да се е променило. Дано е така.

НАТО навярно ще се опита да принуди Русия да води война, преди да е напълно готова. Именно за това те организираха украинския въоръжен преврат през февруари 2014 г. За да водят срещу Русия не ядрена война, а класическа прокси война - с украинци, поляци, румънци, литовци, латвийци, естонци и други подобни, а не с американци. Както се казва напоследък – война срещу Русия до последния украинец. И няма да се уморят да пречат на Русия. Защото знаят, че със всяка година на мирно икономическо развитие Русия ще става все по-силна и по-опасна за тях като конкурент на световната военна и политическа сцена. Те знаят, че пропуснат ли сегашния момент да елиминират Русия завинаги като световна сила, през следващите години и десетилетия ще им бъде все по-трудно да го сторят.

Убеден съм, че всичко това е известно в Русия. То сигурно много тревожи руските власти. Не разбирам обаче защо те не действат по-енергично. Защо се предоверяват на пазарния саморегулиращ се автоматизъм. Защо Президентът се огражда с либерали и се доверява на техните съвети. Какво още трябва да се случи, за да се разбере, че са нужни други методи за управление на икономиката!

Не претендирам, че правя открития. За научна, технологична, структурна, кадрова и институционална модернизация в Русия се говори отдавна. Казват се полезни неща, но се прави бавно, половинчато и недостатъчно. По-нататъшното отлагане на този изключително сложен стратегически маньовър е недопустимо и непростимо. Ако не го направи или продължава да го бави, Русия рискува да плати много висока историческа цена. От форсираното провеждане на такъв маньовър зависи дори съдбата на Русия в стратегически хоризонт. Убеден съм, че и това е известно на руските власти! И сигурно ги тревожи! Но от тези тревоги не произтичат съответни бързи и решителни действия.

2. По света се разпространяват легенди за ролята на частната собственост в икономическото развитие. Успехите на Америка и Западна Европа се приписват изцяло на предприемчивостта на частния собственик. Такава връзка между икономическо развитие и собственост, обаче може да се търси само когато собствеността и управлението са обединени в едно лице или семейство. Така е в семейните и другите малки частни фирми.

Главна роля за успехите на Америка, Западна Европа и Япония, обаче изиграха и продължават да играят големите корпорации, където собствеността и управлението са разделени. Тези корпорации имат стотици хиляди акционери, разпръснати по света и променящи се ежедневно, дори ежечасно, на капиталовите пазари. Отделните акционери не могат да знаят в кое предприятие на корпорацията се намират техните пари през даден ден или месец, за да влияят върху действията на неговото ръководство. Това правят изпълнителните бордове на компаниите, които може и да не са акционери. И в повечето случаи не са. От тяхната дейност обаче зависят успехите или неуспехите на корпорациите. Това беше особено силно изразено от първата половина на миналото столетие с така наречената „управленска революция”. Сегашните корпорации вече не са типични частни предприятия. От много десетилетия решаваща роля за развитието играе качеството на управлението, а не собствеността.

Двигател на икономическия прогрес е лоялната конкуренция, а не видът на собствеността. Трябва да се даде простор за лоялна конкуренция и да се ожесточат мерките срещу злоупотреба с монополно положение. Да не се приватизират добре работещи в конкурентна среда рентабилни държавни предприятия. Какъв е икономическият смисъл да се приватизират ако работят добре като държавни? А работят добре, защото се управляват добре. Трябва също да се прекрати приватизацията на стратегически структуроопределящи предприятия, на естествени монополисти и на обекти със силна социална насоченост. Защото всеки монопол е опасен, но най-опасен е частният монопол. Желателно е също, да не се приватизират по очевидни причини и предприятия, работещи пряко за отбраната и за националната сигурност.

Ако трябва да обобщя дългогодишните си изследвания в световната и европейската икономика, ще кажа: не е вярно, че държавата винаги е лош стопанин, а частникът винаги е добър стопанин. Важно е качеството на стопанското управление. По света има хиляди лошо управлявани държавни и частни предприятия, както и хиляди добре управлявани държавни и частни предприятия. Това е един от най-важните уроци и от така наречения „преход” в Източна Европа и в Русия през последните 30 години.

Държавната и частната собственост се израждат, когато са доминиращи в икономиката и са оставени без обществен контрол. Това се вижда от световната стопанска практика. Предприятията с различни форми на собственост трябва да се конкурират свободно под икономическото слънце, равнопоставени пред закона. Неправилно е да се определя предварително в кабинетите коя форма на собственост е по-добра и коя по-малко добра. Следва да се развиват тези, които са рентабилни, обслужват добре обществените интереси в конкурентна пазарна среда и под демократичен обществен контрол.

Разбира се, никъде не съществува абсолютна лоялна конкуренция. Когато това е очевидно и при най-малки опити за злоупотреба с монополно положение, трябва да се намесва демократичната държава с категорични мерки за контрол над монополистите и за възстановяване на що годе нормална пазарна среда.

3. Руското ръководство експериментира с неолибералния модел на икономическа политика вече над две десетилетия. Време достатъчно за някаква равносметка.

Резултатите от този експеримент са катастрофални за Русия. Същото се случи и в страните в Източна Европа, в това число и в моята - България. Русия няма бъдеще с настоящия либерален икономически модел. Още по-малко в сегашната и в очертаващата се в обозримото бъдеще, остра военно-политическа ситуация.

Китайският опит е най-добрият пример за потенциала на такъв модел Средногодишният темп на прираста на БВП на Китай през последните 30 години (1989-2017 г.) е бил 9,7%, т.е. няколко пъти по-висок от руския. БВП на Русия е растял през последните години както следва: в 2012 г. –с 3,7%; в 2013 г. – 1,8%; в 2014 г. – минус 0,7%; в 2015 г. – с 0,97%; в 2016 г. – с 0,99%, в 2017 г. – с 1,5%.

Разликата в темповете на икономическия растеж на САЩ, Китай и Русия е представена в таблица 1.

Таблица 1. Относителен дял на страните в световния БВП

Пояснение: данните по страни в млрд. долара в текущи цени по паритетни стандарти. За 1980 г. няма данни за Русия, понеже тя тогава не беше независима държава.

Източник: IMF. World Economic Outlook за съответстветните години.

В таблица 1. прави впечатление бързият растеж на относителния дял на Китай в световния БВП и стагнацията, даже намалението на дела на Русия. Това се дължи на тревожно низките темпове на растеж на БВП в Русия в сравнение с Китай. Като цяло, преди 30 години стартовите условияза растеж на руската икономика бяха по-добри от руските, но концептуалните, управленските, институционалните и други предпоставки в Русия се оказаха недостатъчни. Това изигра решаваща роля за провала на икономическия растеж в страната.

Вижте как арогантно се държи Западът спрямо Русия. Все по-настъпателно изпробват нервите й. Истерията около натровения шпионин във Великобритания е показателна. Политическият бяс достига своя връх с масовото изгонване на руски дипломати. Отричането на решаващия принос на Съветския съюз за победата над Хитлеристка Германия и приписването му на САЩ и Великобритания. Тези дни излезе книга от виден американски историк за Конференцията на тримата големи (Сталин, Рузвелт и Чърчил) в Ялта. На снимката на корицата на книгата липсва Сталин. Това не е ли налудничава манипулация с истината! Американците наближават все повече критичната линия на военната конфронтация.

Все още не е фатално късно да се изостави дискредитираният либерален икономически модел и да се възприеме модерната концепция за регулирана пазарна икономика. Това означава: активна роля на държавата в изготвянето на дългосрочна догонваща стратегия за социално-икономическо и научно-техническо развитие, примерно до 2050 г., като се започне с конкретизиране на нейното начало в индикативен план за 2021-2025 г.; провеждане на стимулираща политика за устойчив (икономически, социално и екологично настроен) растеж; мащабно проектно ориентирано държавно и държавно-частно целево инвестиционно кредитиране в приоритетни направления с 3-5 процентни лихви, прилаган на времето масово в Япония и в Западна Европа; съчетаване на фундаменталните пазарни принципи с активна държавна регулативна политика; участие на държавата, освен като регулатор и като пряк стопански субект и оператор в ключовите области на стопанската дейност и научните изследвания; полагане на еднакви грижи за финансовата и социалната стабилност; поддържане на балансирани отношения към труда и капитала.

Пазарът и държавата трябва да се допълват и да си помагат, а не да се конфронтират. Да се изготви държавна програма за разгръщане на мощна индустриална политика. В рамките на тази политика държавата да бъде не само регулатор, но и пряк субект на стопанска дейност, особено в стратегически важните отрасли и дейности в индустрията и други сектори. Така както се прави сега успешно във военния сектор на Русия.

При настоящите и очакваните през близките години полувоенни условия на границата на пряка военна конфронтация, активното участие на държавата в развитието на стратегическите направления на икономиката е абсолютно необходимо. Наивно е да се разчита главно на пазара за всички важни инвестиционни решения, особено за стратегическите структуроформиращи дейности и за всичко свързано със сигурността и отбраната.

Светът не познава друг по-ефикасен модел за управление на стопанската дейност при такива извънредни условия. Русия го прави успешно през последните 10-15 години в производството на съвременна военна техника и постигна впечатляващи успехи. Моделът на регулираната пазарна икономика превъзхожда неолибералния модел и в нормални условия. А в полувоенни условия е незаменим.

4. Русия трябва да възприеме политика за ускорено догонващо икономическо развитие със средногодишен прираст на БВП 7-8% през следващите десетина години и поне 6-7% през следващите 20-25 години. Това може да изглежда утопично за либералите, но е абсолютна необходимост за оцеляването и бъдещото замогване на Русия. Още повече, че в други страни е постиган дори по-висок растеж за много години през последните десетилетия.

Темповете на прираста на БВП за 2017 г. в някои големи държави (Китай, Виетнам, Индия, Етиопия, Бангладеш, Пакистан, Турция, Индонезия) са от 5,1%до 10,3%, а в Русии – едва 1,6%1. Подобна е картината и през 2018 г. А Русия разполага с огромни енергийни, суровинни, научно-технически, кадрови, управленски и други ресурси. Русия има и голям пазар, зедно с Евроазиатската общност.

Прогнозираните от руското Министерство на икономическото развитие темпове за прираст на БВП през следващите години от 2,0-2,5% са крайно недостатъчни. Те са тревожно ниски, като имам предвид огромния потенциал на Русия и предизвикателствата пред които е изправена. Може би това е потенциалът на догматичния либерален модел, основан на Вашингтонския консенсус, с неговите поголовни рестрикции и масово недофинансиране, но има и друг модел, за който току що стана дума по-горе, с далеч по-голям потенциал за растеж, заетост и доходи, практикуван отдавна в редица страни по света. Китай е достатъчно убедителен пример.

Както вече споменах, средногодишният темп на прираста на БВП в Китай за последните почти 30 години (1989-2017 г.) е бил 9,7%, т.е. няколко пъти по-висок от руския. И то при положение, че преди 30 години стартовите условия на руската и на китайската икономика бяха сходни. Нещо повече, материалните, технологичните и кадровите предпоставки за висок растеж в Русия бяха по-добри. Някой може да каже, че Русия е принудена да заделя много средства за отбрана. Но Китай също прави това, особено през последните 10-15 години.

Известно ми е, че подобни сравнения между Русия и Китай са деликатни по редица исторически причини. Разликата в динамиките на двете икономики, обаче е твърде голяма, за да бъде премълчавана. Тя не е в проценти, а в пъти. Сегашните руски политици и икономисти, а също и приятелите на Русия от други страни, нямат право да си затварят очите пред тази огромна разлика в темповете на развитие на двете икономики. Още повече, че установяването на причините за големите различия в растежа между двете страни може да помогне за намиране на по-бързи решения за излизане от настоящата стагнация в руската икономика.

Някои руски икономисти-либерали предлагаха преди 2-3 години като целеви еталон за растежа на руската икономика през следващите години – изравняване със или леко превишаване на средните световни темпове на растеж (2,4-2,8%през последните години). За съжаление, тази препоръка беше приета в официалния документ на правителството. По данни на Световната банка средногодишният световен прираст на БВП в 2013 г. е бил 2,6%, в 2014 г. – 2,9%, в 2015 г. – 2,9%, в 2016 г. – 2,5% и 2017 г. – 3,2% или средно за тези пет години – 2,8-2,9%.

Това също не е приемливо, като имаме предвид глобалната ситуация, материалния, кадровия и технологичен потенциал, а също и предизвикателствата на Запада пред Русия. Вихрещата се напоследък налудничава политическа и военна истерия срещу Русия налага бързи и радикални решения

Нещо повече. Дори е обидно еталон за икономическото развитие на Русия да бъдат Индия, Пакистан, Иран, Афганистан, Бангладеш, Тайланд, Индонезия, Египет, Турция, Нигерия, Судан, Ангола, Южноафриканската република, Бразилия Аржентина, Мексико и други по-слабо развити страни, които формират значителна част от световния темп на растежа. Защо трябва да се въздържаме от преки сравнения с Китай, които ще ни подскажат много повече, и да търсим косвени, пълни с условности еталони (като глобалния растеж), които не могат да подскажат полезни решения. По-скоро ще инжектират вредно успокояващо настроение, че «растежът в Русия не е толкова нисък, щом е равен или превишава леко глобалния растеж с 0,1 – 0,3 процентни пункта». А реално той ще е 2,0-2,5%, което за Русия граничи със стагнация.

Независими руски експерти оспорват набелязаните от руското Министерство на икономическото развитие скромни темпове, поради сегашните реалности: остарял (25-30 годишен) и лошо поддържан производствен капитал, ниска инвестиционна активност, ниска производителност и конкурентоспособност, силна уязвимост на външни шокове, поради едностранна продуктова ориентация на производството и износа и т.н.

Прирастът на БВП в Русия през 2017 г. беше 1,8%, през 2018 г. – 2,5%, в 2019 г. – 1,3%, а за 2020 г. либералът Кудрин (председател на Сметната палата) прогнозира 1,5%. Настоящата либерална руска икономическа политика в духа на Вашингтонския консенсус също прави по-високия растеж невъзможен. Според сериозни руски експерти по-реално е да се очаква 1,5% средногодишен прираст през следващите 5-7 години. Това би било катастрофално за Русия и за нейното бъдеще. А косвено и за бъдещето на света. Последствията от такъв хилав растеж ще бъдат по-деструктивни и от най-строгите западни санкции.

Жалко ако Президентът Путин не вижда тази опасност и ако не настоява за драстични мерки за ускоряване на растежа. Първата крачка по този път е тотална подмяна на икономическия екип, който помага на Президента за формиране на икономическата политика. Отстраняването на министър-председателя Медведев беше правилна първа крачка. Правилни са и повечето други мерки, които Президентът обяви на 15 януари 2020 г. Има обаче още много да се прави по разчистването на управленските среди от привържениците на школата на покойния главен руски либерал Егор Гайдар.

При настоящата сложна световна обстановка, усложнена допълнително от разпространението на коронавируса, Русия трябва да се надпреварва с времето. Още повече ако се потвърдят някои от слуховете около произхода на този вирус! Много е добре, че Русия сега има мощен ядрен военен потенциал, който охлажда американските и други апетити. Но за да стане наистина велика държава, с която всички да се съобразяват, да я уважават и най-важното - нейният народ да живее по-добре, като поддържа и увеличава военната си мощ, на Русия е необходим и мощен икономически потенциал. Само военната мощ, въпреки огромната й важност, не е достатъчна през настоящото столетие една държава да бъде приета за велика. А при слаба икономика е много трудно да се поддържа респектираща военна мощ на световно равнище за дълго време

5.Много важна е инвестиционната политика на Русия. Инвестициите са един от решаващите фактори за икономическия растеж. При пасивна инвестиционна политика, както е сега, не може да се мисли за сериозен растеж. Русия изостава и тук застрашително. Инвестициите като процент от БВП са около 20 на сто. И то главно в изгражданите напоследък големи инфраструктурни проекти. Това осигурява не повече от 1,5-2,0% растеж на БВП. Нужна е далеч по-висока инвестиционна активност. При 30-35% норма на инвестиране и при добро качество на инвестициите, може да се постигне 5-7% растеж на БВП.

Инвестиционната активност в Русия трябва да достигне поне 25% от БВП към 2022-2023 г., около 30-32% към 2028-2030 г. и около 35-36% към 2035 и следващите години. Такова повишение на инвестиционната активност, обаче не е възможно ако се разчита главно на частния сектор и на класическите източници на растежа, на които либералните руски икономисти се надяват. Особено на руския частен сектор, който предпочита екзотични, високо и бързо доходни проекти в чужбина, високодоходни енергийни проекти в Русия, а не производствени високо технологични инвестиции в Русия.

Необходима е далеч по-голяма активност от страна на държавата и на държавно-частната инициатива, и то с фокус върху производствени инвестиции във високотехнологичната преработваща индустрия, в транспорта и съобщенията, в строителството, в земеделието в самата Русия.

Архитектите на руския икономически растеж трябва да ориентират страната към перспективни високо технологични, съществуващи и нови ниши на руския и на световния пазар, а не към ниско технологични продукти, с които световните пазари са преситени. Горивата и енергоносителите са 63% от руския износ, металите 10%, следвани от суровините и първично обработените продукти. Това не е модерна производствена и експортна структура, присъща на съвременна икономика, каквато трябва да бъде руската. Тя обаче все още не е такава.

Главни източници на инвестиции следва да бъдат: кредитите, собственото натрупване на компаниите, амортизациите, чуждестранните инвестиции. Амортизациите ще имат минимално значение поради остарялото 25-30 годишно оборудване. Главна роля се очаква да играят инвестиционните кредити от руски търговски банки.

6. Също така важна е и лихвената политика на Централната банка и особено лихвите по инвестиционни кредити. Привържениците на либералния модел прилагат нереална, на моменти дори безотговорна лихвена политика, робувайки на примитивни монетаристки догми. В края на 2014 и през 2015 г. в условията на тотална дестабилизация, основната лихва на Централната банка на Русия беше 17%, а лихвите на търговските банки по инвестиционните кредити – около 23-25%. В някои случаи и повече.

Преобладаващата рентабилност (доходност) на дълготрайните активи в руската икономика тогава беше между 5 и 10% (отношението между печалба и основен капитал). През 2015 г. рентабилността на активите (основния капитал) в селското стопанство на Русия беше 5,7%, в строителството – 1,6%, в добивните отрасли – 14,6%, в преработващата промишленост – 2,3%, в транспорта и съобщенията – 1,5% и т.н. Сегашната рентабилност на основните сектори на руската икономика е почти същата.Настоящата средна рентабилност на руската икономика е по-ниска, отколкото по съветско време.

Това предизвика пълен блокаж на инвестиционното кредитиране. И естествено, не можеш да си позволиш да ползваш инвестиционни кредити при 15-17-20 и повече процента лихва, ако доходността на дълготрайните ти активи е 3-5%. По онова време (а и сега) руската икономика изпитваше остра нужда от инвестиции, за да се стабилизира и да започне да расте, но Централната банка упорито поддържаше висока основна и кредитна лихва, в името на ниската инфлация. Ползването на инвестиционен кредит при тези условия, би било авантюра. А без инвестиционни кредити няма растеж. Това е един от стотиците примери за налудничавата лихвена и инвестиционна политика на руските либерали. Затова не случайно всред обикновените руски хора думата „либерал“ и сега означава предател. Чудя се защо Президентът търпеше тази икономическа лудост! В същото време тежката стопанска обстановка налагаше многобройни изключения с по-ниски лихви, за да се отпускат все пак някакви, макар и ограничени, инвестиционни кредити. И официалните власти допускаха такива изключения. Това пък пораждаше масова корупция, която никой не можеше да предотврати.

Лихвите по инвестиционните кредити на търговските банки в Русия сега са между 10 и 18%. При преобладаваща два-три пъти по-ниска доходност на активите, инвестиционните кредити са почти недостъпни. За средногодишен прираст на БВП 7-8% през следващите десетина години, е необходима норма на инвестиране поне 30-35% и преобладаваща лихва по инвестиционни кредити 4-5%. Подобна е практиката в западноевропейските страни. При лихви по инвестиционни кредити между 10 и 18%, такава инвестиционна активност не е възможна и подобен прираст на БВП е немислим. Възможен е прираст на БВП до 1,5-2,0% от правените под натиск изключения и от скромното вътрешно потребление. По метода на масовите изключения от правилата, обаче икономиката не може да функционира нормално. По това не трябва да има никакви илюзии! Ако пък цените на нефта и природния газ спаднат отново, дори и нулевият растеж на БВП ще е трудно постижим.

Следователно, ако Русия иска растеж на БВП в порядъка на 7-8%, а той е задължителен, е нужно рязко повишение на качествената инвестиционна активност поне до към 30-35% от БВП. При инфлация около 3-4%, основната лихва може да се сведе до същото равнище, а лихвите по инвестиционни кредити до 4-5-6%. Намалението на основната лихва на Руската централна банка до 7,25% в средата на Март 2018 г. беше стъпка в правилна посока, но намалението й трябваше да продължи. Вместо да я намаляват, те започнаха да я повишават отново.

Ето това е ключът към ускорено догонващо икономическо развитие на руската икономика през следващите две-три десетилетия, що се касае до ролята на инвестициите и на инвестиционните кредити. Разбира се, върху растежа влияят и други фактори.

Желателна е по-категорична ориентация към целево отраслово и дори продуктово кредитиране на важните производствени проекти при стимулиращи ниски лихви и други облекчения. Този подход беше прилаган широко в Япония и Западна Европа през следвоенните години.

7. Някои пазарни фундаменталисти казват, че Русия се нуждае от повече преки чуждестранни инвестиции за ускорено икономическо развитие. Това не е вярно! Русия се нуждае много повече от ефикасни мерки за ограничаване на масираното свободно изтичане на огромни руски капитали в чужбина вече близо три десетилетия и за връщане на поне част от напусналите до сега. Според някои груби оценки през последните 2,5 десетилетия от Русия са изнесени капитали между 1,5 и 2,0 трилиона щатски долара. Голяма част от тях са изнесени от руските олигарси. И то съвсем законно, защото има свободен режим за капиталовите потоци.

При настоящите допълнителни трудности, наложени на Русия от санкциите на Америка, Япония и Европа, не е справедливо тежестите да се стоварват главно върху трудовите хора, дребния бизнес, интелигенцията и пенсионерите, с поголовните съкращения на бюджетни разходи за здравни, образователни, научни, социални и други програми, с поддържането на мизерно ниски пенсии и намаления на реалните разполагаеми доходи от инфлацията.

Трудностите трябва да бъдат споделени солидарно и от най-богатите граждани на Русия. Една от наложителните мерки в това отношение е прекратяване на застрашителното икономическо обезкръвяване на Русия чрез свободното изтичане на многомилиардни капитали в чужбина, при продължаващите трудни (а сега – още по-трудни) условия за живот на голямото мнозинство руски граждани.

Нищо не оправдава прилагането на свободен режим за износ на капитали от години. Такъв либерален режим за капиталовите потоци не прилага нито една голяма цивилизована държава по света със слабо развита икономика, като руската.

За целта, трябва да се прилагат традиционните инструменти: задължителни минимални валутни резерви на търговските банки в Централната банка на Русия, задължителна продажба на част от валутните приходи от износа на Централната банка (възобновена напоследък в скромни размери), данък върху трансграничните трансфери на капитали, строги количествени ограничения за износ на капитали в чужбина и т.н. Нужни са и нетрадиционни икономически мерки, наред с дискретно договаряне на държавните власти с олигарсите.

След забележителния резултат от последните избори през 2018 г. Президентът Путин има още по-големи възможности да налага и някои непопулярни за олигарсите условия в името на обществените интереси. Колкото и да е деликатно и противоречиво, решението за амнестиране на върнатите капитали при сегашните условия, беше полезна за Русия мярка. В условията на нарастващи санкции срещу Русия и руски граждани и растяща финансова несигурност на световните финансови пазари, може би за руските олигарси е по-безопасно да върнат капиталите си в родината, придружено със съответни държавни гаранции от руските власти срещу посегателство върху тях, и да предотвратят евентуалното им блокиране в чужбина.

Досегашните резултати по завръщането на амнистирани руски капитали от чужбина са повече от скромни и не са обещаващи, въпреки гаранциите на Президента. Колкото и да е неприятно да се говори на тази тема, не бива да се прекалява и с мълчанието. Голяма част от руските олигарси отдавна са престанали да се чувстват лоялни граждани на Русия. Около 60% от тях имат двойно гражданство в западни държави. Много от тях живеят постоянно в чужбина. Преобладаващата част от техните деца се учат и остават да живеят също в чужбина. Техните капитали са в чуждестранни банки, имоти или в различни форми на чуждестранни ценни книжа. Голяма част от тях не са лоялни данъкоплатци към Русия.

Повечето от тези действия на олигарсите като частни лица трудно могат да бъдат забранени. Бедата в Русия е, че немалка част от най-високо поставени държавни служители на федерално равнище: министри, зам. министри, депутати, посланици, ръководители на държавни банки, управители на области, високопоставени личности на републиканско равнище и други подобни, имат двойно гражданство. Президентът Путин правилно препоръча на 15 януари 2020 г. да се направят промени в Конституцията, с които това да се забрани. Надявам се това да стане преди края на тази година.

Огромният отлив на руски капитали на Запад и перверзното им екстравагантно използване там, хвърля сянка върху моралния престиж на Русия и на руските власти всред местното население в чужбина. Връщането на многомилиардните руски капитали обратно в Русия не е полезно за Европа и Америка. Не изключвам някои западни държави да създадат изкуствени затруднения за тези богати руски граждани, които пожелаят да прехвърлят капиталите си обратно в Русия. И ще бъде израз на доверие в Президента Путин.

Китай има ефикасна система за държавен контрол върху трансфера на капитали в чужбина. Общият контрол се осъществява от Централната банка на Китай. Така постъпват и другите цивилизовани държави. Така трябва да бъде и в Русия.

8. Отказ от свободно плаващия курс на рублата и преминаване към фиксиран или управлявано плаващ курс в тесен коридор. Недопустимо е Русия да предоставя на чуждестранни недоброжелатели и вътрешни спекуланти такъв ефикасен инструмент за дестабилизация на нейната недостатъчно укрепнала и едностранно (суровинно-енергийно) развита икономика. Особено в напрегната, като настоящата и очертаваща се в обозримото бъдеще, все по-сложна външнополитическа ситуация. С помощта на този инструмент те ще могат да разстройват руската икономика във всеки избран от тях момент. Плаващият курс допуска дестабилизация и с предоставяните от Централната банка големи парични ресурси на руските търговски банки (или на чуждестранните търговски банки, работещи на руска територия), които те използват за спекулации на валутния пазар, а не за допълнително кредитиране на материалното производство в Русия.

Както вече посочих по-горе, фиксираният обменен курс трябва да се избере така, че да съчетава рационално стимулиране на износа, с рационално потискане на вноса, с обслужването на заеми в чуждестранна валута, с пътуванията и обучението на руски граждани в чужбина и други подобни, като се постигне възможно най-рационално съчетаване на всички настоящи и бъдещи руски интереси, при максимален нетен положителен резултат.

Не е достатъчно обменният курс да бъде стабилен или рублата непременно да поскъпва, каквито мнения съществуват в некомпетентните широки среди. Валутният курс трябва да е рационален. Както посочих и по-горе, не всяко поскъпване на националната валута е изгодно за съответната страна и не всяко обезценяване е неизгодно. Намирането на най-изгодното равновесно равнище на обменния курс е резултат на сериозен анализ. То не е непременно резултат на пазара.

9. Провеждане на комплексна данъчна реформа през 2020-2021 г., която да включва:

- Отказ от пропорционалния („плосък”) 13 процентен данък върху доходите на физическите лица и от 20 процентния „плосък” данък върху печалбата. Въвеждане на умерено прогресивни преки данъци с максимална ставка за данъка върху доходите до 25% и за данъка върху печалбата до 25%, с необлагаем минимум по първия данък до размера на минималната работна заплата и пълно освобождаване на малките семейни и други фирми от данък върху печалбата;

- Реинвестираната част от печалбата за развитие на определен кръг особено важни високотехнологични производства, а също и за важни региони на Русия, определени със закон, да се освобождава от данък през следващите 10-15 години;

- Данъкът върху дивидента (който сега е 15%, 9% и 0%) да се изравни с данъка върху доходите;

- Да се въведе умерено прогресивен данък за големите недвижими имоти и за големите наследства, сходен с този в западноевропейските страни;

- Да се въведе респектиращ данък върху капиталовите трансфери към чужбина, едновременно с количествени ограничения за такива трансфери;

- Да се въведе семейно облагане с данък върху доходите, при който повече средства остават на домакинствата. Така ще се повиши потреблението в домакинствата, ще се стимулира раждаемостта, ще се улеснява отглеждането и образованието на децата;

- Данъкът върху добавената стойност (18% основна ставка с някои целеви облекчения) да не се променя засега. Лекарствата, детските стоки и учебните помагала да се облагат с 5%, а някои масови хранителни стоки (хляб, кисело и прясно млеко, масло и други) с 10%. Вносните луксозни и екстравагантни стоки, алкохолът, цигарите и други, по списък утвърден от Държавната Дума, да се облагат с ДДС около 25-27%;

-Алкохолът, цигарите и горивата да се облагат с подходящи нива акцизи;

- Да се вземат радикални мерки за ограничаване на сивия сектор и подобряване събираемостта на данъците и другите държавни вземания;

- Да се въведе специална насърчителна данъчна система за преките и косвените данъци за живеещите, работещите и осъществяващите стопанска дейност в северните региони, в Сибир и Далечния Изток;

- Да се въведе обща децентрализация на данъчната система на Руската Федерация, така че да се увеличи делът на данъчните постъпления, които остават на разположение на републиките, областите и по-малките административни райони.

Дори и след предлаганите промени руските данъци ще останат по-ниски от европейските и американските. В ЕС максималните ставки за данъка върху доходите на физическите лица са между 45 и 55%, за данъка върху печалбата – между 25 и 35%, а основните ставки за ДДС – до 25-27%. Сумарната данъчна тежест в САЩ е около 38-40%, въпреки последните намаления на максималните ставки от Президента Тръмп.

10. Русия е в дълбока демографска криза от много години. Тя е по-дълбока и по-опасна от общата европейска демографска криза. Руската демографска криза е по-сложна от руската икономическа криза. И допълнително се изостря поради огромната територия на Русия (16,4  млн км2) с относително неголямо население (145,9  млндушина 28 февруари 2020 г.), а също и поради текущата геополитическа и икономическа ситуация. Територията е огромна при сравнително малко население на квадратен километър (9 души, при 70 души средно за Европа). Гъстотата на населението на квадратен километър е още по-малка в регионите на изток от Урал. Някои от тях дори пораждат опасни стратегически проблеми пред Русия поради твърде малкото си население.

Руските власти са изправени пред много големи предизвикателства в тази област. По прогнози на световни демографски институции се очаква населението на Русия да спадне до 135,8 млн. души към 2050 година. Последствията от потвърждаването на тази прогноза ще бъдат много тежки за Русия.

В името на бъдещото оцеляване на Руската федерация трябва да се вземат незабавни мерки за радикален демографски обрат. През близките десетилетия Русия трябва да постигне поне две деца във всяко семейство, а семействата с 3-4 деца да достигнат 25-30% от всички семейства. Трябва да се повиши моралният престиж и да се увеличат финансовите привилегии на институцията «семейство» с 3-4 деца. Да се осигурят всички права на децата на родители, живеещи на семейни начала, без граждански брак. Най-ефикасният инструмент си остава чувствителното подобрение на качеството на живота на руските граждани. При нисък икономически растеж и масова бедност в настоящите руски условия едва ли е възможен висок демографски растеж. А демографският растеж е също толкова необходим на Русия, както икономическият растеж. В известен смисъл дори по-важен.

Целесъобразно е да се приложат стимули и да се правят улеснения за привличане в Русия на рускоезичните граждани (около 20 млн. души), останали извън пределите на Руската федерация, след бруталното и неочаквано разпадане на Съветския съюз. Предполагам, че руските власти вече вземат такива мерки.

Необходима е цялостна концепция и конкретна разгърната държавна програма за още по-активно стимулиране на хората, които се установяват на трайно местожителство в слабо населените региони на изток от Урал и особено в Сибир и Далечния изток, чрез развитие на транспортната, здравната, образователната, социалната, дигиталната, спортната и всякаква друга инфраструктура; безплатно предоставяне на собственост върху готови жилища, върху обработваема земя и всякакви други житейски улеснения. Предполагам, че и това се прави в рамките на възможностите. Тази дейност навярно трябва да се форсира още повече.

Трябва да се използва и целият добре известен инструментариум от икономически и други средства за стимулиране на раждаемостта и намаляване на смъртността на територията на Русия: помощи на младите семейства при сдобиване със собствено жилище; всички възможни облекчения, включително и отпуск за майките преди и няколко години след раждането на децата; достатъчно високи редовни месечни детски добавки; еднократни помощи за децата при постъпване в училище; неограничен безплатен достъп до детски ясли и градини; безплатно основно, средно и висше образование; безплатно здравеопазване, почивка и ползване на обществен транспорт за децата до навършване на пълнолетие; семейно облагане на доходите; намален ДДС за всички детски стоки, учебници и учебни помагала; детски спестовни депозити с по-висока лихва до навършване на пълнолетие и т.н.

В 2016 г. в Русия има 1,75 раждания на една жена. През последните години раждаемостта е 13,3 промила, а смъртността 13,1 промила. Тази раждаемост е доста ниска, а смъртността е прекалено висока. Главните причини за тежката демографска ситуация са икономически. При по-високи доходи и други житейски улеснения голямото мнозинство от семействата биха предпочели да имат по две деца, а и детската смъртност би спаднала. Разбира се и при по-добро детско здравеопазване. Трябва да се прилага широкият комплекс от мерки, с фокус върху икономическите

Препоръчвам на работещите млади семейства да се отпуска еднократна помощ при раждане на първо дете в рубли, равностойна на 2000 щатски долара; за второ дете – 5000 щатски долара; за трето дете – 10000 щатски долара и за всяко следващо – по 4000 щатски долара. Това да се прави ако семействата отговарят на определени условия: достатъчно големи редовни доходи за издръжка на децата; достатъчно високо образование и умения за възпитание на децата; достатъчни умения за семейно планиране и т.н.

11. Известно е, че доходното и имущественото неравенство продължава да расте в глобален мащаб. Доказано е, че страните с голямо социално неравенство се развиват по-трудно и по-бавно, защото в тях се нагнетява силно социално напрежение, расте апатията, отчуждението от националните идеали, зачестяват острите социални, религиозни, етнически и други конфликти. Колкото по-голяма е разликата между растежа на националния доход и растежа на частното богатство, в полза на последното, толкова по-остри са тези конфликти и по-трудно икономическото развитие. Известният френски учен Томас Пикети стига до такива изводи, след като изследва тези процеси в глобален мащаб през последните 300 години. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц стига до същите заключения от изследване на тези процеси в САЩ и други развити страни през последните 80-100 години.

Всеки народ е много чувствителен на темата «социална справедливост». Това, разбира се, важи и за руския народ. Известни са много мерки за установяване наличието или липсата на нормална социална справедливост. Разбира се, при различни обществени системи и от гледна точка на различни социални групи, разбиранията за «нормално» са различни. Едни са те за богатите, други са за бедните. В условията на пазарно стопанство е нормално да има известно доходно и имуществено неравенство. То обаче трябва да е в приемливи за обществото граници.

В Русия различията преминаха всички граници за общоприета нормалност. От проповядване на абсурдно равенство по съветско време, Русия премина към абсурдно неравенство, превишаващо всичко известно в цивилизования съвременен свят. И ако в Америка настоящото голямо неравенство и впечатляващ брой на милиардерите са формирани в продължение на 200-250 години, в Русия това стана за 20-25 години чрез масово и мащабно разграбване на публично имущество и много други престъпления. В същото време десетки милиони руснаци живеят в бедност от години.

Във връзка със 100-годишнината от Октомврийската революция руски изследователи публикуваха данни през 2017 година, с които доказваха, че социалната поляризация в Русия сега е сходна с тази преди 100 години в навечерието на Октомврийската революция. Ако това е вярно, то е основание за огромна тревога. Големият брой милиардери и масовата бедност на десятки милиони руски хора взаимно се изключват.

Известни са много отблъскващи факти за разгула на руските олигарси в Русия и по света. Тези безобразия са мрачно петно върху Русия, върху руските власти и дори върху руския народ, че са го допуснали.

Резултатите от последните избори за Президент на 18 март 2018 г. създадоха уникална обща политическа, икономическа, социална и нравствена обстановка за Владимир Путин да намери подходяща форма за начало на това изчистване на опетнения социален и морален образ на Русия..Особено в страните, където се подвизават руски милиардери и милионери.

Убеден съм, че много от избирателите са го подкрепили на 18 Март 2018 г. с надеждата, че той ще продължи със стабилизацията на Русия и с възстановяването на поне част от поруганата социална справедливост на руска земя! Не може да се говори дори за елементарна справедливост при господстващите сега отношения на собственост и разпределение и при сврънаселеността на сегашна Русия едновременно със стотина милиардери и с десетки милиони бедстващи бедни хора. Милиардерите и масовата бедност взаимно се изключват. Те едва ли могат да съжителстват мирно дълго време в една страна!

Знам, че ще бъде много, много трудно тази ситуация да се промени, но не е невъзможно. Владимир Путин доказа, че може да се справи с, на пръв поглед, невъзможни ситуации. Трябва да го направи и сега! С резултатите от последните избори руският народ му даде златен шанс. Дано не го проиграе! Топката сега е в неговото игрище. Надявам се, че с обявените промени на 15 януари 2020 г. той прави първата крачка към тоталното социално-икономическо преобразяване, освежаване и хуманизиране на Русия. Много повече предстои да се извърши от сега нататък. Най-сложното и най-трудното тепърва предстои.

След големия изборен успех на 18 март Владимир Путин разполага с още по-голямо уважение в руското общество, но и с огромна власт. До сега много хора смятаха, че той не може да направи всичко, което субективно желае, защото е длъжен да се съобразява със силата на олигарсите, с високите позиции на либералите в Правителството, в Централната банка и други държавни учреждения, начело с министър-председателя Медведев. Изборният резултат на 18 Март 2018 г., обаче парализира до голяма степен неговите политически и други противници и развързва ръцете му за по-радикални действия.

Заедно с по-голямата власт, обаче той сега носи и много по-голяма отговорност за всичко, което се прави или не се прави в Русия. Вече по-трудно ще се оправдава със съпротивата на едни или други групови интереси. Сега той носи огромна отговорност пред 146 милиона граждани на Русия и пред много милиони граждани на света – негови симпатизанти. С тази още по-голяма власт и отговорност, той има уникалния шанс да преобрази руската икономика и институциите, така както преобрази през последните 20 години наследената безпомощна армия, политическо падение, морална деградация на Русия пред света.

Той наследи една разорена, отслабена държава с безпомощна армия, която трудно се справяше дори със шепа бунтовници в Чечня. Русия сега се превръща в политически и военен гигант на световната арена, с когото всички се съобразяват, но продължава да е икономическо джудже с около 2,0 трилиона долара БВП, при 18-19 трилиона на Америка и около 25-30 трилиона общо за страните от НАТО.

Русия обаче не може безкрайно дълго да е едновременно политически и военен гигант и икономическо джудже. В стратегически хоризонт на световната сцена тя може да бъде респектиран глобален гигант само ако е такъв с трите измерения: политическото, военното и икономическото. Ако това триединство не бъде постигнато през следващите 20-30 години, ще се улеснят амбициите на американските стратези на първо време да изолират Русия политически, постепенно да я задушат икономически, а впоследствие да я «раздробят» на няколко безопасни минидържави – удобни суровинно-енергийни и водни доставчици на Америка, Европа и Китай.

Дали Русия ще стане такава, това сега зависи много от самия Владимир Путин и екипа му, а след това от неговите наследници с управленските им екипи. Ролята на личността в историята отново излиза на преден план и е поставена на изпитание.

Както вече споменах по-горе, Владимир Путин наследи една разорена държава, която Кондолиза Райс обяви за второразрядна регионална формация. Русия се превръща сега в политически и военен гигант на световната арена, но продължава да е икономическо джудже с 4,17 трлн дол. БВП по паритетни стандарти и 1,72 трлн дол. по номинален курс в сравнение с 35–37 трлн дол. на всички страни от НАТО. Разбира се, номинални величини на БВП в различни страни трябва да се сравняват много предпазливо, но и не бива да се пренебрегват напълно. Виж таблица 2.

Таблица 2. Очаквано класиране на първите 10 страни в световния БВП по паритетни стандарти за 2018 г.

Източник: IMF, World Economic Outlook, April 2018.

Пояснение: по паритетни стандарти руският БВП е 4,17 трлн дол., китайският – 25,24 трлн дол. и на САЩ– 20,41 трлн дол.

Както и в миналото, с разпадането на СССР, главната опасност за бъдещето на Руската Федерация е вътрешна. Колкото повече справедливост има в обществото, толкова повече то се сплотява около националните лидери и националните идеали. И обратното. Боя се, че съчетаването на продължителните санкции срещу Русия и налудничавото изостряне на полувоенната обстановка от НАТО, с догматичната неолиберална икономическа политика на Руското правителство, ще забавя икономическото развитие на страната и ще задълбочава социалните трудности.

Очакваният слаб 1,5-2,5% икономически растеж на Русия през следващите десетилетия със сегашната неолиберална икономическа политика, в тяхната конкретна ситуация е на границата на икономическата стагнация. При неблагоприятно развитие на събитията това може да разколебае подкрепата на руските граждани, защото не се живее безкрайно дълго само с идеали и национално достоинство. Последствията от това за Русия могат да бъдат много тежки! Даже съдбоносни!

Русия се нуждае от ускорен догонващ средногодишен прираст на БВП не по-малко от 7-8% и комплексна структурна, технологична, социална, кадрова, демографска и институционална модернизация през следващите десетилетия. Алтернативата е повече от ясна: Ще има ли на света Велика Русия през следващите десетилетия и столетия или само тъжен спомен от нея!

Най-трудното тепърва предстои и то ще се дължи не само и не толкова на санкциите, а на погрешната неолиберална икономическа политика, която потиска развитието на руската икономика, толерира все по-опасна доходна и имуществена поляризация в обществото, все повече социална несправедливост. И това се прави в момент, когато Русия най-много се нуждае от сплотеност и категорична обществена подкрепа за Президента, а в негово лице – за висшите национални идеали.

Колкото повече справедливост има в едно общество, толкова по- сплотено е то около националните идеали. И обратното. Боя се, че съчетаването на санкциите и налудничавото изостряне на полувоенната обстановка от Америка, с догматичната неолиберална икономическа политика, ще забави икономическото развитие на Русия и ще изостри социалните трудности. При по-неблагоприятен развой на събитията то може да разколебае подкрепата на руските граждани. Последствията от това за Русия могат да бъдат много тежки! Дори фатални! Ръководителите на Русия трябва да действат, преди да е станало безнадедно късно!

1WorldEconomicOutlook. IMF.2018.Apr.

* Статията е поръчана и публикувана през декември 2018 г. в кн. 4. на сп. "Мир Перемен", издание на Института по Икономика на Руската Академия на Науките.