/Поглед.инфо/ (125 години от рождението на проф. Кирил Лазаров)

През 1910-1911 г. Симеон Радев издаде „Строители на съвременна България“ – портрети на дейци, изиграли важна роля за възкръсване на следосвобожденска България. Но две години по-късно, съзиданото в предишните десетилетия рухва след престъпния акт на Кобурга на 16 юни 1913 г. Последва престъпното ни въвличане в Първата световна касапница и Втора национална катастрофа. Изправена и пред Трета национална катастрофа след поредния престъпен акт на фашистката власт – присъединяване ѝ към нацистката Ос, разорената от войни, репарации, полицейски насилия и англо-американски бомбардировки страна имаше нужда от нови вдъхновени строители, които да я възродят от пепелта.

Един от плеадата строители на нова България, които в годините на социалистическото съзидание преобразиха свидното ни Отечество и допринесоха то да се нареди сред 30-те развити в стопанско и културно отношение държави на планетата, е проф. Кирил Лазаров: директор на Централното статистическо управление (1947-1948), председател на Плановата комисия (1948-1949), министър на финансите (1949-1962); народен представител в VI Велико народно събрание (1946-1949); депутат във всички ОНС от 1945 г. до смъртта си през 1980 г. Едновременно преподава политикономия във ВИИ „К.Маркс“. През 1958 г. е избран за член-кореспондент на БАН.

Трънлив е жизнения път на Кирил Лазаров. Роден е на 24 юли 1895 г. в Долна баня, Ихтиманско в патриотично селско семейство. Дядо му Лазар Кумитски е прогонен от турските насилия в родното си село Белица и се заселва в Долна баня. При обявяване на Освободителната война се записва в Опълчението. Тежко ранен в боевете на Шипка, на предсмъртния си одър той моли полевия доктор да предаде завет към сина му Георги: „Да научи децата си и да ги възпита така, че да обичат Русия, както България...“

Проф. Кирил Лазаров

И бай Георги неотклонно следва тоя завет. През 1939 г. в Долна баня пристига фашисткият министър на железниците Стамо Колчев, който държи реч срещу Съветския съюз. Синът на опълченеца е възмутен и прекъсва оратора: „Господин министре, забранявам ви да говорите срещу Русия. Умирайки от раните, получени на Шипка, баща ми завеща да не позволявам да се злослови срещу руския народ, който ни освободи. Още повече, че жена ми е от ония 200 деца, които руските войски спасиха от турския ятаган...“ Събранието горещо аплодира словото на патриотичния долнобанец.

Синът му Кирил отрано върви по стъпките на баща си. Юношата се отличава със стремеж към знанието и успява да получи стипендия, за да продължи в Първа мъжка гимназия в София. Но се чувства неудобно пред съучениците си – повечето синове на министри и богаташи. Затова все по-често започва да посещава клуба на тесните социалисти, където е омагьосан от речите на Дядото, Георги Кирков, Хр. Кабакчиев, В. Коларов, Г. Димитров. Следващата година се прехвърля в гимназията в Самоков – градът на първата българска комуна. Под влияние на пламенния ръководител на комуната Борис Хаджисотиров, младежът окончателно се оформя като деец на партията на тесните социалисти. През 1915 г. е включен в Софийския окръжен комитет на партията.

Следващата 1916 г. е мобилизиран, завършва подофицерска школа и до 1918 г. е командир на взвод на една от най-горещите точки на фронта – Добро поле. Там се сблъсква с жестоката реалност на войната. Изнемогващ, в дрипи, с налъми вместо обувки, недохранван, недооборудван с оръжие и муниции, българският войник проявява чудеса от храброст срещу далеч по-многобройния и въоръжен до зъби противник. В същото време шепа партизани на властта богатеят в тила на гърба на народа и на войнишката неволя. Едно след друго никнат акционерни дружества, раждат се десетки нови милионери. Фаталният изход на фронта е неизбежен, а с него идва и Втората национална катастрофа.

След войната Кирил Лазаров учи право в СУ „Климент Охридски“. Кървавият фашистки преврат на 9 юни 1923 г. бележи повратна точка в политиката на партията. Преориентира се към възстановяване сътрудничеството с БЗНС и поема курс към въоръжена съпротива. Лазаров е ръководителят на въстанието в Долнобанското корито – най-масовото в Софийска област. Въстанието има частичен успех в някои райони на страната, но част от партийното ръководство (Тодор Луканов и др.) дава обратна парола и много от областните дейци са разколебани. Настъпва и поражението. Търсейки сигурно укритие в околностите на Горни Пасарел, групата на Кирил Лазаров е предадена от местен селянин. Попадат в лапите на убийците от шпицкомандите и полицейския ад. Някои от другарите му умират от изтезанията. Кирил едва оцелява, само за да бъде осъден на доживотен затвор. Но партията е още силна и през 1924 г. успява да организира бягството му от затворническия лазарет. Доверени лица го отвеждат в Югославия, а през 1925 г. вече е в СССР. Там завършва второ висше образование по специалността „Световно стопанство и световна политика“ в Москва. След 1935 г. е научен сътрудник в Международния аграрен институт. През 1939-1940 г. преподава в Ленинградската висша школа, където защитава кандидатска дисертация. В годините на Отечествената война е редактор в радиостанция „Христо Ботев“, която пропагандира и насочва антифашистката съпротива в България.

След 9 септември 1944 г. Кирил Лазаров се завръща в България, където заема ръководни партийни и държавни постове. В своята практическа дейност като директор на ЦСУ той се обляга на положителните традиции на изградената след Освобождението българска статистика. Като председател на Плановата комисия участва в осъществяването на първия възстановителен народостопански план. Като министър на финансите провежда паричните реформи от 1952 и 1962 г., които укрепват българския лев.

В преподавателската и научната си дейност Кирил Лазаров разработва фундаментални проблеми на българската икономика, като ролята на натрупването за успешното реализиране на планираните крупни проекти през I-та и II-та петилетки; мястото на бюджета, кредита и парите като възлови въпроси за стабилността на българските финанси; ролята на материалните, паричните и валутните резерви за ритмичното реализиране на народостопанския план, укрепване на финансите и изпълнението на бюджета, и др. За забележителните му заслуги като строител на социалистическа България, той е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“. Награден е и с пет ордена „Георги Димитров“.

Разработките на проф. Лазаров са особено актуални днес, когато българската икономика – разгромена след престъпната приватизация и властването на олигарсите, крета на последно място в обединена Европа. Стига да има кой да се поучи от интелектуалното наследство на изтъкнатия строител на социалистическа България...

Дума