/Поглед.инфо/ Доживях в централен всекидневник да прочета „Долу Ньой!“ И Ньойщината в Европейския „равноправен“ съюз, създаден да разпределя пари: за едните, „по-равните“ – почти всичко, а за другите, като нас – каквото остане; и в допълнение – под одобрителните му погледи – вече 30 години да съсипваме икономиката и националните си интереси. Поздравления за автора и за вестник „Дума“, публикувал този текст! (https://duma.bg/dolu-noy!-n216921)
Унгарците, които бяха санкционирани дори повече от нас след края на Първата световна война, понесоха и неописуеми щети през Втората световна война, днес не само възстановиха икономиката и социалните си дейности, но са на първо/второ място по усвояване на еврофондове. А в памет на националната трагедия от Трианон (техният Ньои), отнел 72% от историческите им земи, откъснал от Родината-майка близо 4 милиона унгарци, изграждиха до парламента Мемориал, който бе открит на 20 август, денят на Св. Ищван – кралят-покръстител на маджарите. Мемориалът представлява 100-метрова П-образна гранитна рампа с ширина 4 метра, от двете страни на която са издълбани имената на 13 000 селища, повечето от които са откъснати от Отечеството. Раздробеният гранитен блок в края на рампата, символизира разпарчетосаната Унгария, а в основата му гори вечният огън. Нека попитаме: къде е мемориалът на Българската национална трагедия от Ньойския диктат?
През ноември 2019 г., когато се навършиха 100 години от този – сътворен от предците на днешните ни евросъюзници варварски антибългарски акт, тук-там в медиите се появиха възпоменателни текстове, наричайки го при това „договор“. Правната теория, а и справочните издания, определят понятието „договор“ като „споразумение между две или повече страни, с което се установяват, определят или прекратяват определени права и задължения“. За да е легитимен, договорът трябва да е сключен между равнопоставени субекти, които се договарят за постигането на взаимно изгодни условия. В правото на ЕС например, съществува Регламент (ЕО)2006/2004 (транспониран и в нашия Закон за защита на потребителите), разписал като недействителна и нищожна всяка уговорка или клауза в договор, която изключва или ограничава правата на потребителите. (https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/44403442-3509-48cc-9eb7-012d85b7c528/language-bg/format-PDF). Договор, който съдържа неравноправни клаузи, несъмнено е сключен под натиска на по-силната икономически, политически и т.н. страна, наложен е против волята на по-слабата страна и при определени нововъзникнали благоприятни обстоятелства, може да бъде дерогиран.
Точно такъв неравноправен акт, наложен против волята на българската страна, е Ньойският договор. В действителност това е диктат. Диктатът на по-силния! Българската делегация за сключване на мирния договор е арестувана в „Шато дьо Мадрид“ в парижкото предградие Ньои сен Сюр. Отвън пази стража. Напълно изолирана, тя не е допусната до преговорите. Дори на Джеймс Баучер не позволяват да влезе във връзка с българския министър председател. Поднасят ѝ тесте хартии, което безапелационно да приемат, без дори да могат да го прочетат. В гнева си, премиерът Александър Стамболийски чупи перодръжката, с която е принуден да подпише този злокобен за българската нация акт.
Научавайки за непосилните условия, които във Версай силово се налагат над победените държави, френският маршал Фердинанд Фош възкликва: „Това не е мир, а 20-годишно примирие“. И се оказва безупречно прав. Защото именно Версайският диктат програмира избухването на Втората световна война. След като е първопричина за толкова мащабни злини, покрусили всички европейски народи, не е ли редно Версайският диктат да бъде обявен за недействителен и нищожен, също както Мюнхенският диктат на сговорилите се Хитлер, Мусолини, Чембърлейн и Даладие? Още повече, че подписите на три от страните членки на Съвета за сигурност на ООН – факторите на реалната политика САЩ, Китай и Руската федерация, не стоят под хартията, наречена Версайски мирен договор. Няма договор! Има диктат! Правото на по-силния! На политическите мутри, ако читателят позволи да ги идентифицираме с този съвременен жаргон.
Днес има смисъл да се върнем към този въпрос. Особено, като се има предвид, че България бе превърната в най-бедната, с разгромена икономика, образование, здравеопазване, социална и национална защита страна на Евросъюза – под безучастните погледи на днешните ни партньори. Същите, които през 1919 г. наложиха на страната ни непосилни репарации. Прогласяването на Версайския диктат за недействителен и нищожен ще създаде правна възможност за възмездяване на несправедливо наложените ни репарации. След като един акт е приет за недействителен, той не може да поражда давност за възмездяване на зловещите последици, породени от него!
За постигане на такъв обрат обаче, необходимо е на първо място да имаме единение на обществото, като предпоставка за създаване на национално отговорно управление с грамотна дипломация. Управление, което да напомни на западните ни партньори, че в продължение на векове България опази Европа от ислямското нашествие и заслужава поклон и уважение, а не команди от „началниците“. Време е обществото ни – изкуствено разяждано и разделяно от външни фактори, вкупом да се произнесе: Долу Ньои! Долу Версай!
Но преди всичко, самите ние трябва да осъзнаем, че по-добро бъдеще може да изковем само и единствено чрез единението на цялата нация.
