Радко Ханджиев

Още за мисията на Рудолф Хес в Британия и защо Чърчил отказва сделка с Хитлер

/Поглед.инфо/ Шест седмици преди вероломното нахлуване на нацистка Германия в Съветския съюз, Рудолф Хес – вторият човек в нацистката йерархия след Адолф Хитлер, полита към Шотландия с намерението да преговаря с Лондон за постигане на мирно решение между двете воюващи страни. В продължение на десетилетия много от детайлите на пътуването му остават забулени в тайна. Близо 80 години историците продължават да обсъждат замисъла на злополучния полет на Хес. В западната литература преобладава мнението, че мисията била самоволен акт на Хес, осъществена без знанието и съгласието на фюрера. Какви са досега известните факти?

Радко Ханджиев 29603 прочитания
Още за мисията на Рудолф Хес в Британия и защо Чърчил отказва сделка с Хитлер

/Поглед.инфо/ Шест седмици преди вероломното нахлуване на нацистка Германия в Съветския съюз, Рудолф Хес – вторият човек в нацистката йерархия след Адолф Хитлер, полита към Шотландия с намерението да преговаря с Лондон за постигане на мирно решение между двете воюващи страни. В продължение на десетилетия много от детайлите на пътуването му остават забулени в тайна. Близо 80 години историците продължават да обсъждат замисъла на злополучния полет на Хес. В западната литература преобладава мнението, че мисията била самоволен акт на Хес, осъществена без знанието и съгласието на фюрера. Какви са досега известните факти?

На 10 май 1941 г. от летището на Аугсбург в 17,45 ч. излита Meсершмид Bf 110. Машината е управлявана от самият Хес, обучаван за пилот през Първата световна война в армията на кайзера. Самолетът лети над Северно море и навлиза във въздушното пространство на Шотландия. Предварително възнамерявал да се приземи на малката писта в замъка Дънгавел, но в нощната тъма не успява да я открие и след като самолетът остава без гориво, решава да скочи с парашут. Приземява се недалеч от шотландска ферма към 22,30 ч. местно време, където е забелязан от местен селянин.

Първата фраза, която Хес изрекъл, е желанието му да се срещне с 14-тия херцог на Хамилтън, наследник на замъка Дънгавел. Това не е случайно. Дъглас Хамилтън е професионален пилот, заемащ един от най-високите постове в Британските кралски военновъздушни сили. От началото на войната командва въздушната защита на Шотланция и Северна Англия. Известни са симпатиите му към германския нацизъм. През 1936 г. е в състава на британската делегация за летните олимпийски игри в Берлин, където се среща с Херман Гьоринг, Йоахим фон Рибентроп и други висши нацистки функционери. Заедно с Хес е и на специалната вечеря дадена на гостите от фюрера.

Знайни са симпатиите към нацизма и на редица представители на британската аристокрация като херцога на Бедфорд, бившия министър на финансите лорд Саймън, сър Лойд Джордж, дипломатът Уилям Странг и други. Знайно е също така, че посредством германското външнополитическо разузнаване Рудолф Хес е поддържал връзки с британски аристократи, дори с кралското семейство. Още през есента на 1937 г. херцогът на Уиндзор и бъдещ крал (абдикирал впоследствие) се среща на вечеря с Хес и Хитлер. Налице са обосновани предположения, че 11 месеца след началото на Втората световна война, чрез посредничеството на шефа на нацисткото външнополитическо разузнаване Валтер Шеленберг, на 28 юли 1940 г. в Лисабон е осъществена тайна среща между Рудолф Хес и брата на краля на Британската империя.

След разгласяване на „инцидента“ от пресата, министър-председателят Уинстън Чърчил и кралското семейство се оказват в твърде деликатна ситуация. Налагат стартиране на кампания по дезинформация за прикриване връзките на Хес с кралското семейство и представители на британската аристокрация. Поради това съвсем не е странно, че засекретяването на данните по случая с полета на Хес до Шотландия е с необичайно дълъг срок – 100 години, т.е. до 10 май 2041 г. Предполагаемият мотив за такъв дълъг срок е обстоятелството, че голяма част от британската аристокрация е пацифистки настроена към войната и прикрито симпатизира на Третия Райх в обявения идеологически кръстоносен поход срещу комунизма на Изток.

След залавянето му, цялата война Хес прекарва в британски затвор. През 1945 г. е изправен пред трибунала в Нюрнберг като №2 в списъка на нацистките военнопрестъпници, след Херман Гьоринг. Адвокатите му пледират невменяемост, но Хес отговаря напълно смислено на въпросите на съда. Осъден е на доживотен затвор, макар съветският съдия Никитченко да е с особено мнение, настоявайки за смъртна присъда. Хес лежи в берлинския затвор „Шпандау“ до 93-та си годишна възраст, когато на 17 август 1987 г. е намерен в килията си мъртъв с електрически кабел увит около шията. По официални данни се е самоубил. Близките му обаче отхвърлят официалната версия като твърдят, че бил удушен. Синът му Волф-Рудигер твърди, че баща му – скован от остър артрит, едва можел да връзва връзките на обувките си, камо ли да подготви и се обеси на импровизирана примка. Няколко месеца преди смъртта на Рудолф Хес, полетният му костюм и други лични вещи мистериозно изчезват от затвора, а разследването не проявява особена грижа за установяване на истината.

От приведените известни факти може да се направят обосновани изводи. Независимо, че е бил школуван за пилот през годините на Първата световна война, за да полети сам над водите на Северно море до Шотландия, 20 и повече години по-късно, на Рудолф Хес са му били нужни многократни упражнения – десетки, а може би стотици летателни часове на качествено нов тип самолет – „Месершмид“, съвсем различен от типа на самолетите, използвани през 1914-1918 г. Естествено, това не е могло да остане незабелязано от нацистките служби за сигурност и лично от фюрера. Така че само на това основание всякакви спекулации, че мисията на Хес е самоволна, извършена без знанието и съгласието на Хитлер, следва да бъдат категорично отхвърлени.

На второ място, Хес лети до определено място в Шотландия – замъкът „Дънгавел“, резиденция на 14-тия херцог на Хамилтън, известен с пронацистките си симпатии. Правдоподобно е поддържаното от водещи историци мнение, че Хес осъществява специална секретна мисия: чрез херцог Дъглъс Хамилтън – един от поддръжниците на мирното течение в Англия, да се повлияе на британското правителство и лично на крал Едуард VIII, който също виждал в Германия преграда пред разпространението на комунизма в Европа и света, за сключване на сепаративен мир с нацистка Германия. Според публикация в британския вестник „Телеграф“, Хес е донесъл проект за мирен договор между Германия и Великобритания, включващ изтегляне на германските войски от Западна Европа в замяна на британски неутралитет в предстоящата война срещу СССР. Нека припомним, че датата на нацисткото нахлуване в Съветския съюз през пролетта на 1941 г. многократно е била отлагана, а този факт съвпада с предполагаемите надежди на фюрера за сепаративно споразумение с британците. Какво конкретно Хитлер е искал от Хес да предаде на Лондон?

Докато подробностите за мисията на Хес продължават да са засекретени в британските архиви, отделни факти и обстоятелства, свързани с тази мисия, вече са достъпни в руските военновременни архиви. Руският историк д-р Владимир Макаров открива в архива на НКВД показанията на Карлхайнц Пинш, дългогодишен адютант на Хес.

Според Пинш, още през март 1941 г. Рудолф Хес подготвя проект за мирни преговори, който се е надявал да стане основа на германско-британско разбирателство. Проектът включвал следните подробности:

- Германия се отказва от претенции към бившите си африкански колонии;

- Германия е готова да ограничи размера на своя флот, като признае върховенството на Великобритания в моретата;

- Берлин не желае унищожаването на Британската империя и би бил готов да подкрепи Лондон за запазване на статута му на световна сила;

- Берлин би бил готов да подкрепи Обединеното кралство в предотвратяване на глобална икономическа криза след войната, ако Германия излезе победител;

- Берлин иска от Лондон само връщането на замразени от британците след 1918 г. частни активи в чужбина, които не са кредитирани за репарации;

- Освен това, след постигане на мирно споразумение, Великобритания да се задължи да доставя на Германия суровини;

- От своя страна, Германия се ангажира да предотврати „болшевизацията“ на Европа от СССР, в замяна на което да получи свободни ръце на Изток, в съответствие с условията, които били поставени от британците по време на предполагаемите тайни преговори през август 1940 г. в Женева.

Изследвайки изявленията на Хес по време на процеса в Нюрнберг, д-р Макаров счита, че цялата политика на германското правителство по това време е била насочена към подготовка за война срещу СССР. Припомня се и точната формулировка на Хес по този въпрос: „Военните сили, които са разположени на Запад, ще бъдат пренасочени, за да бъдат използвани срещу Русия.“

Според д-р Макаров, Адолф Хитлер, въобще не е бил пасивен наблюдател, лично е участвал в изготвянето на тези мирни условия и лично е санкционирал полета до Шотландия. „Като знаем, че Хитлер многократно отлага датата на нападението срещу СССР, от една страна, а поради обективни обстоятелства, като започналата съпротива срещу нацизма в покорените страни Югославия, Албания, Гърция и другаде, както и евентуалното влизането на САЩ във войната, от друга страна, Хитлер не би искал да се изправи пред заплахата от война на два фронта. В тази връзка опитите му за сепаративни мирни преговори с британците са съвсем логични. Това е причината Хитлер да възложи на своя заместник да подготви основите за споразумение с британското правителство”, заключава Макаров.

Британското правителство обаче категорично отказва да преговаря с нацистка Германия, макар самият министър-председател – сър Уинстън Чърчил, да е отявлен антикомунист още от създаването на съветската държава. Той е един от организаторите на интервенцията срещу болшевишка Русия и през целия междувоенен период (1919-1939), дори когато е извън активната политика, и най-вече след възкачването на Хитлер във властта, насърчава германските апетити на Изток.

Нека припомним замисъла на Дарданелската операция от 1915 г., когато Чърчил е министър на военно-морските сили: най-слабото, според него, звено на Централните сили – Османска Турция, да бъде изведена от войната; след което, близо милион руски щика от Кавказкия фронт да се пренасочат на запад срещу австро-унгарските и германските сили и по такъв начин – със силата на руското оръжие – Антантата (разбирай Англия) ще спечели войната. Същият замисъл може да прозрем у британския премиер и през 1941 г.: нацистка Германия и съветска Русия взаимно да се изтощават; докато накрая Британската империя „обере парсата“.

Този замисъл прозира и по време на срещата му с американския президент Франклин Рузвелт през август 1941 г. на борда на крайцера „Огаста“ край бреговете на Нюфаундленд. Съветската съпротива срещу нацисткото нашествие е отчаяна, още на 12 юли 1941 г. Великобритания и СССР сключват военен съюз; известна военна помощ Червената армия получава от САЩ по силата на т.нар. закон „Заем-наем“. Въпреки това Чърчил настоява Рузвелт да прекрати доставките, защото, според него, руснаците щели да загубят войната. „Когато Москва падне... Щом като германците преминат Кавказките планини... Когато руската съпротива окончателно спре...“ – тези думи на британския премиер привежда Елиът Рузвелт – син на американския президент, в спомените си „През очите на Рузвелт“, издадени през 1947 г. За щастие, американският генерален щаб в лицето на генералите Маршъл, Кинг и Арнълд, продължава да настоява, че „логично е да дадем на Русия всичката възможна помощ. Ние разсъждаваме така: германските армии са в Русия; аероплани, картечници и камиони в ръцете на руснаците ще значи само едно – избити германци... Лично аз се чудех, продължава Елиът, дали целта на Британската империя не бе да види германците и руснаците да се унищожат, докато Великобритания остане незасегната и мощна...“

Както е известно, политиката на изчакване (откриването на втори фронт) се оказа твърде рискована за британските намерения. Защото след битката при Курск, Червената армия стремително настъпва към Централна Европа и Балканите. И Чърчил бърза да се срещне със Сталин в Москва на 9 октомври 1944 г., за да спаси това, което е останало от британското влияние, предлагайки процентно съглашение за сферите на влияние в следвоенна Европа...

Нова зора, бр.39/2020

Още от Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света
Радко Ханджиев

Унгария 1956: Революцията, която можеше да промени света

/Поглед.инфо/ Преди 70 години – през октомври 1956 г. в Унгария избухват събития, които авторитетният познавач на унгарската история и култура проф. Чавдар Добрев характеризира като „първа революция за обновяване на социализма“. В публикувана през 2014 г. студия той самокритично споделя, че усещал официално наложеният в социалистическите страни термин контрареволюция като неверен, затова използвал по-приемливия термин „унгарски събития“. Но везната на вътрешния му анализ още тогава се накланя по-скоро към реабилитиране на бунта като „народен и социален“.

28.10.2026 06:50
„Тукидидовия капан“ на Си Цзинпин
Радко Ханджиев

„Тукидидовия капан“ на Си Цзинпин

/Поглед.инфо/ Срещата между Доналд Тръмп и Си Цзинпин бе представена като дипломатически успех, но зад церемониите Пекин постави съвсем друг въпрос — дали САЩ и Китай вече не се движат към исторически модел на сблъсък между упадаща и възходяща сила. Тайван остана центърът на напрежението.

27.05.2026 08:11
Победата на Мадяр е орбанизъм без Орбан
Радко Ханджиев

Победата на Мадяр е орбанизъм без Орбан

/Поглед.инфо/ Още в понеделник вечер, след като станаха ясни крайните резултати от изборите в Унгария и след първите изявления на победителите от партия ТИСА, очертах основните акценти на настоящия текст за в. „Нова Зора“. Вътрешното ми убеждение вече категорично клонеше към извода, че Петер Мадяр ще продължи основните насоки на политиката на Виктор Орбан, но по-гъвкаво, по-прагматично.

21.04.2026 05:29
Провалът на България в Европейския съюз
Радко Ханджиев

Провалът на България в Европейския съюз

/Поглед.инфо/ По инициатива на Международна славянска община – Перун 2000, Славянското дружество в България, със съдействието на Национално движение „Русофили“, на 13 март 2026 г. в София се състоя уникално събитие за българо-сръбските отношения: дискусия между български и сръбски научни, културни и обществени дейци.

23.03.2026 05:01

Още от други автори

В предверието на новия световен ред
Панко Анчев

В предверието на новия световен ред

/Поглед.инфо/ Старият световен ред, установен в Ялта, е окончателно изчерпан, а настоящите глобални сблъсъци са само прелюдия към радикално пренареждане на силите. В своя задълбочен анализ публицистът Панко Анчев разглежда скритите механизми на голямата геополитика, „театъра“ на преговорите и ролята на трите водещи световни сили, които вече определят правилата за следващия век, оставяйки малките държави и политическите елити пред тежки реалности.

13.11.2026 09:39
Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!
Петър Волгин

Петър Волгин: Европейската комисия да престане да се бърка във вътрешните работи на държавите!

/Поглед.инфо/ По време на заседание на Комисията по външна политика (AFET) в Европейския парламент българският евродепутат Петър Волгин („Европа на суверенните нации“ / „Възраждане“) отправи остри критики към брюкселските институции. В контекста на обсъждания доклад за борба с външната намеса и хибридните заплахи в съседните на ЕС страни, Волгин заяви, че най-грубата намеса във вътрешните работи на държавите членки не идва от Москва, Пекин или Техеран, а от самата Европейска комисия. Според него Брюксел оказва натиск върху националните избори, съдебни институции и културно-образователни политики, включително визирайки реакцията срещу българските законови промени срещу ЛГБТ пропагандата в училищата.

11.11.2026 20:25
Либерализмът, който няма почва у нас!
Панко Анчев

Либерализмът, който няма почва у нас!

/Поглед.инфо/ Навсякъде по света либерализмът е резултат от дълбоката и непреодолима криза на духа и разума, от тяхното отслабване и израждане. Той допълва и оправдава безсилието на човека да се справи с трудностите, които сам си е създал, и легитимира илюзията, че и без разум и добра воля за справедливост може да се живее. И че без тях животът дори е по-лесен и хубав.

05.11.2026 11:12
Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"
Панко Анчев

Законът на историята: "Каквото си надробил, това ще сърбаш!"

/Поглед.инфо/ Този закон е формулиран доста грубо и безцеремонно – особено спрямо великите сили, но е всеобщ, неотменим, задължителен и когато се задейства, е безапелационен и безкомпромисен. Никой не може да бъде пощаден от него, затова и практическото му приложение не понася никакво избирателност, снизхождение и милост.

24.10.2026 12:21
Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение
Нако Стефанов

Защо България остава шампион по бедност и неравенство в ЕС и каква е новата данъчна стратегия за спасение

/Поглед.инфо/ Проблемът с бедността в България отдавна е преминал границите на обикновения икономически недостиг и се е превърнал в екзистенциална заплаха за националната ни сигурност и демографско бъдеще. В своя дълбок и многоизмерен анализ проф. дфн Нако Стефанов разкрива порочния механизъм, който тласка над 21% от населението под прага на бедност, задълбочава регионалните диспропорции и произвежда парадокса „растящи доходи – рекордни неравенства“. Авторът показва как неолибералният модел, плоският данък и липсата на държавна визия са довели до „социално-ресурсна бедност“, унищожаваща достъпа до здравеопазване, образование и сигурна среда. Спасението изисква радикална промяна: скъсване с периферийния неоколониален статус и въвеждане на нова, прогресивна данъчна стратегия, съчетана с неоиндустриализация.

20.10.2026 08:07
Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"
Панко Анчев

Абсурдната награда за литература, наречена "Нобелова"

/Поглед.инфо/ За достойнствата на една литературна награда, колкото и авторитетна и престижна да е с големите писатели, на които е била присъждана, следва да се съди и преценява по провалите, които е допускала. Защото именно провалите доказват, че човешката награда никога не може да бъде истинска и безспорна оценка и отличие, защото е човешка, а човек винаги допуска грешки. Погрешно е едно такова дело да бъде абсолютизирано и приемано единодушно като безспорно и безгрешно. Колкото по-малко са провалите, толкова по-значима е наградата. Макар че провалите трябва да се оглеждат внимателно и да се анализират причините, поради които са допускани, заедно аргументите и похвалите, с които са съпровождани решенията.

12.10.2026 07:25
Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война
Румен Петков

Русия удря икономическия тил: какво цели Москва с разширяването на въздушната война

/Поглед.инфо/ Западът може да доставя оръжие, но кой ще осигури електричеството за заводите, транспорта до фронта и ремонта на бойната техника? Разширяването на руските удари поставя Украйна пред изпитание, което военната помощ сама не решава. Москва вероятно търси едновременно изтощаване на икономическия тил, натиск преди зимата и предимство при бъдещи преговори. Киев трябва да възстановява под огън, а неговите съюзници — да покриват растящата цена. Анализ на д-р Румен Петков за стратегическия разчет зад ударите и опасната разлика между разрушаването на инфраструктурата и сломяването на политическата воля.

10.10.2026 21:45
Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив
Нако Стефанов

Манифест срещу гибелта: Как България може да спре каскадния демографски срив

/Поглед.инфо/ В суровите аналитични контури на представения „Манифест за социо-демографско възраждане на България“ се разкрива драматичната диагноза на една нация, изправена пред екзистенциален праг. Преминала от системна криза към дълбока демографска катастрофа, страната е блокирана от векторна бедност, социална несигурност и разпад на ценностите. Манифестът не просто констатира негативната каскадна динамика, но и чертае цялостна позитивна алтернатива – от незабавни финансови и данъчни облекчения за младите семейства до пълна смяна на неолиберачния модел и нов цивилизационен курс.

08.10.2026 08:27