/Поглед.инфо/ Шест седмици преди вероломното нахлуване на нацистка Германия в Съветския съюз, Рудолф Хес – вторият човек в нацистката йерархия след Адолф Хитлер, полита към Шотландия с намерението да преговаря с Лондон за постигане на мирно решение между двете воюващи страни. В продължение на десетилетия много от детайлите на пътуването му остават забулени в тайна. Близо 80 години историците продължават да обсъждат замисъла на злополучния полет на Хес. В западната литература преобладава мнението, че мисията била самоволен акт на Хес, осъществена без знанието и съгласието на фюрера. Какви са досега известните факти?

На 10 май 1941 г. от летището на Аугсбург в 17,45 ч. излита Meсершмид Bf 110. Машината е управлявана от самият Хес, обучаван за пилот през Първата световна война в армията на кайзера. Самолетът лети над Северно море и навлиза във въздушното пространство на Шотландия. Предварително възнамерявал да се приземи на малката писта в замъка Дънгавел, но в нощната тъма не успява да я открие и след като самолетът остава без гориво, решава да скочи с парашут. Приземява се недалеч от шотландска ферма към 22,30 ч. местно време, където е забелязан от местен селянин.

Първата фраза, която Хес изрекъл, е желанието му да се срещне с 14-тия херцог на Хамилтън, наследник на замъка Дънгавел. Това не е случайно. Дъглас Хамилтън е професионален пилот, заемащ един от най-високите постове в Британските кралски военновъздушни сили. От началото на войната командва въздушната защита на Шотланция и Северна Англия. Известни са симпатиите му към германския нацизъм. През 1936 г. е в състава на британската делегация за летните олимпийски игри в Берлин, където се среща с Херман Гьоринг, Йоахим фон Рибентроп и други висши нацистки функционери. Заедно с Хес е и на специалната вечеря дадена на гостите от фюрера.

Знайни са симпатиите към нацизма и на редица представители на британската аристокрация като херцога на Бедфорд, бившия министър на финансите лорд Саймън, сър Лойд Джордж, дипломатът Уилям Странг и други. Знайно е също така, че посредством германското външнополитическо разузнаване Рудолф Хес е поддържал връзки с британски аристократи, дори с кралското семейство. Още през есента на 1937 г. херцогът на Уиндзор и бъдещ крал (абдикирал впоследствие) се среща на вечеря с Хес и Хитлер. Налице са обосновани предположения, че 11 месеца след началото на Втората световна война, чрез посредничеството на шефа на нацисткото външнополитическо разузнаване Валтер Шеленберг, на 28 юли 1940 г. в Лисабон е осъществена тайна среща между Рудолф Хес и брата на краля на Британската империя.

След разгласяване на „инцидента“ от пресата, министър-председателят Уинстън Чърчил и кралското семейство се оказват в твърде деликатна ситуация. Налагат стартиране на кампания по дезинформация за прикриване връзките на Хес с кралското семейство и представители на британската аристокрация. Поради това съвсем не е странно, че засекретяването на данните по случая с полета на Хес до Шотландия е с необичайно дълъг срок – 100 години, т.е. до 10 май 2041 г. Предполагаемият мотив за такъв дълъг срок е обстоятелството, че голяма част от британската аристокрация е пацифистки настроена към войната и прикрито симпатизира на Третия Райх в обявения идеологически кръстоносен поход срещу комунизма на Изток.

След залавянето му, цялата война Хес прекарва в британски затвор. През 1945 г. е изправен пред трибунала в Нюрнберг като №2 в списъка на нацистките военнопрестъпници, след Херман Гьоринг. Адвокатите му пледират невменяемост, но Хес отговаря напълно смислено на въпросите на съда. Осъден е на доживотен затвор, макар съветският съдия Никитченко да е с особено мнение, настоявайки за смъртна присъда. Хес лежи в берлинския затвор „Шпандау“ до 93-та си годишна възраст, когато на 17 август 1987 г. е намерен в килията си мъртъв с електрически кабел увит около шията. По официални данни се е самоубил. Близките му обаче отхвърлят официалната версия като твърдят, че бил удушен. Синът му Волф-Рудигер твърди, че баща му – скован от остър артрит, едва можел да връзва връзките на обувките си, камо ли да подготви и се обеси на импровизирана примка. Няколко месеца преди смъртта на Рудолф Хес, полетният му костюм и други лични вещи мистериозно изчезват от затвора, а разследването не проявява особена грижа за установяване на истината.

От приведените известни факти може да се направят обосновани изводи. Независимо, че е бил школуван за пилот през годините на Първата световна война, за да полети сам над водите на Северно море до Шотландия, 20 и повече години по-късно, на Рудолф Хес са му били нужни многократни упражнения – десетки, а може би стотици летателни часове на качествено нов тип самолет – „Месершмид“, съвсем различен от типа на самолетите, използвани през 1914-1918 г. Естествено, това не е могло да остане незабелязано от нацистките служби за сигурност и лично от фюрера. Така че само на това основание всякакви спекулации, че мисията на Хес е самоволна, извършена без знанието и съгласието на Хитлер, следва да бъдат категорично отхвърлени.

На второ място, Хес лети до определено място в Шотландия – замъкът „Дънгавел“, резиденция на 14-тия херцог на Хамилтън, известен с пронацистките си симпатии. Правдоподобно е поддържаното от водещи историци мнение, че Хес осъществява специална секретна мисия: чрез херцог Дъглъс Хамилтън – един от поддръжниците на мирното течение в Англия, да се повлияе на британското правителство и лично на крал Едуард VIII, който също виждал в Германия преграда пред разпространението на комунизма в Европа и света, за сключване на сепаративен мир с нацистка Германия. Според публикация в британския вестник „Телеграф“, Хес е донесъл проект за мирен договор между Германия и Великобритания, включващ изтегляне на германските войски от Западна Европа в замяна на британски неутралитет в предстоящата война срещу СССР. Нека припомним, че датата на нацисткото нахлуване в Съветския съюз през пролетта на 1941 г. многократно е била отлагана, а този факт съвпада с предполагаемите надежди на фюрера за сепаративно споразумение с британците. Какво конкретно Хитлер е искал от Хес да предаде на Лондон?

Докато подробностите за мисията на Хес продължават да са засекретени в британските архиви, отделни факти и обстоятелства, свързани с тази мисия, вече са достъпни в руските военновременни архиви. Руският историк д-р Владимир Макаров открива в архива на НКВД показанията на Карлхайнц Пинш, дългогодишен адютант на Хес.

Според Пинш, още през март 1941 г. Рудолф Хес подготвя проект за мирни преговори, който се е надявал да стане основа на германско-британско разбирателство. Проектът включвал следните подробности:

- Германия се отказва от претенции към бившите си африкански колонии;

- Германия е готова да ограничи размера на своя флот, като признае върховенството на Великобритания в моретата;

- Берлин не желае унищожаването на Британската империя и би бил готов да подкрепи Лондон за запазване на статута му на световна сила;

- Берлин би бил готов да подкрепи Обединеното кралство в предотвратяване на глобална икономическа криза след войната, ако Германия излезе победител;

- Берлин иска от Лондон само връщането на замразени от британците след 1918 г. частни активи в чужбина, които не са кредитирани за репарации;

- Освен това, след постигане на мирно споразумение, Великобритания да се задължи да доставя на Германия суровини;

- От своя страна, Германия се ангажира да предотврати „болшевизацията“ на Европа от СССР, в замяна на което да получи свободни ръце на Изток, в съответствие с условията, които били поставени от британците по време на предполагаемите тайни преговори през август 1940 г. в Женева.

Изследвайки изявленията на Хес по време на процеса в Нюрнберг, д-р Макаров счита, че цялата политика на германското правителство по това време е била насочена към подготовка за война срещу СССР. Припомня се и точната формулировка на Хес по този въпрос: Военните сили, които са разположени на Запад, ще бъдат пренасочени, за да бъдат използвани срещу Русия.

Според д-р Макаров, Адолф Хитлер, въобще не е бил пасивен наблюдател, лично е участвал в изготвянето на тези мирни условия и лично е санкционирал полета до Шотландия. „Като знаем, че Хитлер многократно отлага датата на нападението срещу СССР, от една страна, а поради обективни обстоятелства, като започналата съпротива срещу нацизма в покорените страни Югославия, Албания, Гърция и другаде, както и евентуалното влизането на САЩ във войната, от друга страна, Хитлер не би искал да се изправи пред заплахата от война на два фронта. В тази връзка опитите му за сепаративни мирни преговори с британците са съвсем логичниТова е причината Хитлер да възложи на своя заместник да подготви основите за споразумение с британското правителство”, заключава Макаров.

Британското правителство обаче категорично отказва да преговаря с нацистка Германия, макар самият министър-председател – сър Уинстън Чърчил, да е отявлен антикомунист още от създаването на съветската държава. Той е един от организаторите на интервенцията срещу болшевишка Русия и през целия междувоенен период (1919-1939), дори когато е извън активната политика, и най-вече след възкачването на Хитлер във властта, насърчава германските апетити на Изток.

Нека припомним замисъла на Дарданелската операция от 1915 г., когато Чърчил е министър на военно-морските сили: най-слабото, според него, звено на Централните сили – Османска Турция, да бъде изведена от войната; след което, близо милион руски щика от Кавказкия фронт да се пренасочат на запад срещу австро-унгарските и германските сили и по такъв начин – със силата на руското оръжие – Антантата (разбирай Англия) ще спечели войната. Същият замисъл може да прозрем у британския премиер и през 1941 г.: нацистка Германия и съветска Русия взаимно да се изтощават; докато накрая Британската империя „обере парсата“.

Този замисъл прозира и по време на срещата му с американския президент Франклин Рузвелт през август 1941 г. на борда на крайцера „Огаста“ край бреговете на Нюфаундленд. Съветската съпротива срещу нацисткото нашествие е отчаяна, още на 12 юли 1941 г. Великобритания и СССР сключват военен съюз; известна военна помощ Червената армия получава от САЩ по силата на т.нар. закон „Заем-наем“. Въпреки това Чърчил настоява Рузвелт да прекрати доставките, защото, според него, руснаците щели да загубят войната. „Когато Москва падне... Щом като германците преминат Кавказките планини... Когато руската съпротива окончателно спре...“ – тези думи на британския премиер привежда Елиът Рузвелт – син на американския президент, в спомените си „През очите на Рузвелт“, издадени през 1947 г. За щастие, американският генерален щаб в лицето на генералите Маршъл, Кинг и Арнълд, продължава да настоява, че „логично е да дадем на Русия всичката възможна помощ. Ние разсъждаваме така: германските армии са в Русия; аероплани, картечници и камиони в ръцете на руснаците ще значи само едно – избити германци... Лично аз се чудех, продължава Елиът, дали целта на Британската империя не бе да види германците и руснаците да се унищожат, докато Великобритания остане незасегната и мощна...“

Както е известно, политиката на изчакване (откриването на втори фронт) се оказа твърде рискована за британските намерения. Защото след битката при Курск, Червената армия стремително настъпва към Централна Европа и Балканите. И Чърчил бърза да се срещне със Сталин в Москва на 9 октомври 1944 г., за да спаси това, което е останало от британското влияние, предлагайки процентно съглашение за сферите на влияние в следвоенна Европа...

Нова зора, бр.39/2020