/Поглед.инфо/ След поражението при Мохач през 1526 г. крал Лайош ІІ умира на бойното поле без да остави наследник. По-голямата част от Унгария е завладяна от османлиите. Регалиите (символите на държавната власт) са предадени на съседния по вяра владетел – Хабсбурга, с надеждата да се осигури приемственост на Унгарското кралство след възстановяването му. През 1686 г. принц Ойген влиза на бял кон в Буда. Османлиите са прогонени, но австрийците „забравят“ да върнат регалиите и фактически обсебват Унгария. На мястото на султана се настанява властта на Хабсбургската династия. Виенският двор отменя правото на унгарската аристокрация да спира кралски актове, които накърняват правата и свободите ѝ, отменя се и вековното право на унгарците да избират своя крал. Хабсбургската политика се опитва да обърне унгарците „първо в просяци, след това в католици, и най-накрая – в немци“.

Най-осезателно унгарският дух се съхранява в Трансилвания, чиито князе, макар и васални на султана, съумяват да водят относително самостоятелна политика. Разкъсвано между претенциите на две империи – Австрийската и Османската, васалното княжество отстоява своето самосъхранение, като се опира на унгарското народностно начало и идеите на Реформацията. Трансилвания става първата европейска страна, официално признала равнопоставеността на всички конфесии. Водеща роля за утвърждаването на унгарския патриотизъм имат няколко аристократични фамилии – Вéшелени, Фрáнгепан, Нáдашди, Зрини, Тьокьой, Рáкоци. Техните идеи намират подкрепа у селската маса с въоръжените ѝ отряди – куруците. Така, в борбата срещу попълзновенията на Хабсбургите, националните стремления на върховете се преплитат със социалното недоволство на низините. Може да се твърди следователно, че именно в Трансилвания покълва духът на унгарската национална революция.

Зараждането на национализма в Европа дълги векове е било препятствано от Римокатолическата църква. За разлика от българските земи, където от IX век богослуженията се извършват на роден език, в Западна и Централна Европа този процес започва с Реформацията. Едва от XVI век там могат да използват роден език за проповядване на Евангелието. Понятието национализъм – като чувство за общностна принадлежност на един народ, е изведено през XIX век чак след утвърждаване на националните държави. Но свидетелства за национално усещане като явление в историята на народите се открива още в древното еврейско минало, в борбата на гръцките пóлиси срещу Персия, в героичната съпротива на спартанските воини при Термопилите, при болярина Кракра Пернишки срещу Византия и др. Позволяваме си да твърдим, че подобно национално усещане сплотява маджарите и срещу османските нашественици, и срещу усилията на Хабсбургския двор да подчини земите им, и срещу контрареформаторското настъпление на Римокатолическата църква. Бързото разпространение на протестантството (предимно в неговата калвинистка форма) и постоянната заплаха – австрийска от запад и османска от юг, са факторите за зараждане и утвърждаване на унгарския национализъм. Духът на времето най-вълнуващо е пресътворен в безсмъртната музика на марша „Рáкоци“, мощните акорди на който и Лист, и Берлиоз, включват в свои композиции. Слушайки този забележителен марш, човек не може да не почувства вдъхновяващия дух на епохата.

Философията на европейския национализъм до голяма степен се дължи на френските енциклопедисти Дидро и Д'Aламбер. Те започват да разграничават понятията нация, държава и език, твърдейки, че ако държавата трябва да процъфтява, езикът трябва да се приспособява към изискванията на държавата. Великата френска революция възприема този постулат. По същото време немският писател хуманист Йохан Готфрид фон Хердер вижда в езика съкровищница на традициите, културата, историята, религията, мъдростта, сърцето и душата на даден народ.

Hацията е съвременно явление, свързано с политическата организация на обществото. От гледна точка на социологията нации не съществуват до епохата на буржоазните революции. Съществуват други, средновековни, форми на организация. Формирали се в новото време, в епохата на Просвещението, на буржоазните революции, нациите предшестват появата на националистическите доктрини.

Национализмът обикновено се определя като отдаденост към нацията. В глобален аспект означава правото на всеки народ да определя своето бъдеще без чужда намеса. Смята се, че национализмът съществува на различни нива, без те задължително да се преливат от едно в друго. Първото ниво е чувството за принадлежност към някаква етническа група. Второто – т. нар. „културен национализъм“, се стреми да съхрани идентичността на дадена етническа група чрез развитие на културата, дори да не преследва обезателно политически цели. Третото представлява стъпка напред за създаване на база и съгласувани действия за формиране на национална държава. Последната стъпка е просветената държава, която предоставя автономия на своите национални малцинства, така че да могат да съхраняват своята етническа идентичност.

Точно такива стъпки предприемат унгарците, след като страната им окончателно е поставена под ботуша на Виенския двор. В продължение на век и половина унгарският елит изоставя меча и се обръща към възраждане на народностните традиции, образованието и езика. Основават се стотици училища. Най-старият университет, закрит по време на османското владичество, отваря отново вратите си в Печ през 1785 г. През 1769 г. се основава университет в Пеща, днес носещ името на унгарския просветител Лоранд Йотвьош. Идеите на Просвещението толкова дълбоко навлизат в бита и културата на Европа, че дори поражението на Великата френска революция не може да спре възхода им. И Хабсбургският двор е принуден да прави отстъпки.

В унгарските земи плахо и полека започва епохата на реформи. Дотогава в страната продължава наложеното от векове анахронично използване на мъртъв език – латинският, който заедно с езика на господарите – немският, са официални в държавната и общинската администрация. Акцентът в борбата срещу политиката на Виена е и унгарският да бъде признат за официален език. Тази борба продължава повече от столетие, докато през 1844 г. окончателно се увенчава с успех. През този век и половина унгарският език се развива и облагородява, очиства се от несвойствени чуждици, придобива размах и изразителност, превръща се в мощно оръжие на националното възраждане и единение. Видни представители на националните малцинства, като словака Шандор Петьофи, започват да се идентифицират като унгарци. По-късно Петьофи ще напише:

О, свобода наша, сладка, мила, новородена, бъди дълголетна на тази земя, живей, докато на света живее макар и само един унгарец...

А в пламенната си „Национална песен“ поетът се заклева пред Унгарския бог:

Унгарски Боже, клетва да се закълнем,

закълнем,

че няма роби да умрем! 

Унгарската революция от 1848-1849 г., която може да се смята за продължение на започналото в Трансилвания 200 години по-рано национално осъзнаване, успява да издигне и защити национално-демократични и общочовешки ценности и за повече от година да възстанови унгарския суверенитет. Под националното знаме се съединяват либералната традиция на Лайош Кошут, Ищван Сечени, Ференц Деак с демократичното народностно начало на Шандор Петьофи и Михай Танчич. Макар разгромена, общохуманните идеи на революцията не могат да бъдат пренебрегвани в дългосрочен план. Благодарение на тях се стига до компромиса от 1867 г. (Kiegyezés на унгарски, Ausgleich на немски): Хабсбургите са принудени да признаят унгарската държавност и връщат регалиите, а Унгарското национално събрание избира австрийския император Франц Йосиф за унгарски крал. Империята се разделя на две половини с отделни парламенти и самостойно вътрешно управление. Как да преценяваме този факт в контекста на съвременното разбиране за национално постижение?

В наши дни духът на унгарската национална революция намира своето естествено продължение в идеите и практиката на правителството на премиера Виктор Орбан. Още преди да спечели с абсолютно мнозинство изборите през 2010г., Орбан и ръководните дейци в партията ФИДЕС разбират, че евроатлантически ценности няма, че така наречените западна демокрация, пазарна икономика и пр. „ценности“ са измамни, представляват капани, чрез които „новите демокрации“ от Централна и Източна Европа да бъдат глобализирани, тоест, да бъдат поставени в тотална икономическа и политическа зависимост от корпорациите на старите колониални империи; а Джордж Сорос е един от главните инструменти на заробващата неолиберална политика.

Бившият министър на икономиката и настоящ гуверньор на Унгарската национална банка Дьорд Матолчи, който е от кръга на най-приближените до премиера и е считан за автор на неортодоксалната икономическа политика на Унгария, е по-обстоятелствен: „Усилията за централизиране на Европейския съюз от 2008 г. насам не са успешни. ЕК взе редица нескопосани финансови решения, управлява кризата в еврозоната лошо, не може да спре пропадането на европейското влияние на международната сцена. Централизацията на европейската империя, иначе казано, по-нататъшното укрепване на Брюксел, е в противоречие с нашите интереси, защото разяжда независимостта на унгарската държава и икономическото развитие на страната“.

На срещи с унгарската общност в Румъния премиерът Орбан неколкократно казва същото: „Кризата всъщност е криза на Брюксел. Нека бъдем наясно – Брюксел е най-голямото препятствие за намиране на изход от икономическите проблеми“. За хората от непосредственото му обкръжение, а също и за широкия кръг от привърженици, Орбан определено е силен лидер със собствена стратегическа визия. Филипиките му срещу диктата на Брюксел и игото на чуждите компании, ограбващи унгарците, се харесват на хората в тежко икономическо положение, чувстващи се излъгани от прехода и от нереалните надежди, че влизането в ЕС ще реши всичките им проблеми. Той следва свой сценарий, иска да извади Унгария от кризата, да върне самочувствието на унгарците, а доколкото е възможно – и усещането им за принадлежност към едно отминало величие.

Съставна част от „успешното отхвърляне на господстващия икономически модел“, наложен от Брюксел, е преориентацията на унгарската външна политика към Изток, в търсене на нови приятели, чиито икономически възгледи включват силно държавно участие, както и подходи към демокрацията, близки до разбиранията на ФИДЕС. Тази „полуазиатска реалност“, по израза на самия Орбан, има по-голяма привлекателност от „тромавите европейски принципи и независимите институции за надзор“.

Днес отрицателите на глобализацията са и от дясно, и от ляво. Често дясноконсервативни идеи се съчетават с леви, и според редица автори това е тенденция, когато става въпрос за противопоставяне на догмата на неолибералния глобализъм. Дясноконсервативните и ляворадикалните поддръжници имат все повече допирни точки по проблемите на религията, съхраняване на националните традиции, имиграцията и са абсолютно единни в тезата, че светът на глобалистката унификация разрушава многообразието, води човека към глобална сивота. Затова се търси алтернатива за реално развитие, не за растеж чрез „превъртане на хартии“. И алтернативата определено сочи на Изток.

Сходен процес на осъзнаване се наблюдава в редица страни на общността. За отстояване на националния суверенитет започват да говорят политици от Вишеградската четворка, от Австрия, Италия, Франция, Германия, Гърция, Испания, Португалия, Нидерландия, Швеция и др. И няма да бъде изненада, ако носителите на тези патриотично настроени, социално отговорни, антилиберални тенденции съвсем скоро обърнат посоката на европейската политика; а столицата на Евросъюза се прехвърли от „гнездото на осите“ – Брюксел, във физическия център на християнска Европа – Будапеща. Градът, който и днес съхранява пламенния дух на първата унгарска република от 1848-1849г. – републиката на Лайош Кошут!

Унгарците го заслужават!

Геополитически десант и в Троян с доц. Валентин Вацев, проф. Людмил Георгиев и трима Румен Петков-ци

Очакваме ви. Поканете и ваши приятели и близки. Ще научите най-важните геополитически и вътрешнополитически новини от най-добрите български анализатори.

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?