Една от особеностите на българския национален характер и стил на общуване е постоянното “даване на акъл” с и без повод по метода “и аз съм експерт”.
И макар да го признавам, ми е трудно да сдържа мислите си пред странната картинка, която се очертава пред очите ни. Вихърът на събитията от последно време сякаш ни отнесе толкова далеч от първоначалната точка на справедлив гняв, че в момента ни е трудно да установим къде сме.
Да, бяхме там, подгонени от високите сметки за ток и парно, измъчени от безперспективния социален модел, от икономическия пъзел, нареден да работи винаги срещу гражданите. Бяхме много. Аз също бях там- пред МИЕТ, блокирах Орлов мост и крещях “оставка”.
Къде на шега, къде не - жадуваната оставка стана факт. Премиерът – слънце абдикира театрално, прехвърляйки горещия картоф... на нас.
Така се започнаха новините за кръгли и квадратни маси с цел обединяване на осемнайстите по ред искания. Темата за изтърбушените джобове, несправедливите сметки, голямата тема за бедността и социалното изключване – за липсата на надежда в обществото, отстъпи място на разговори за Велико народно събрание. Стигна се дотам, че в социалните мрежи оперативно се подготвиха няколко чистак нови конституции. Дискутирахме проблемите на мажоритарната система, на световния мир и на новия неведом политически модел. Нищо от реалния дневен ред на хората, които не могат да се разплатят с монополистите.
В смутата тихичко се изниза ръководството на ДКЕВР, с което отложи решението на проблемите в незнайното бъдеще, когато площадите ще бъдат вече празни. Момчетата от София – запад ще са заети с някой футболен мач, а обществото ще е изхабило дефицитната си гражданска енергия на вятъра.
Ако трябва да изберем дума на седмицата – то това е думата “гражданин” – по честота на употребата може да се сравнява с първенци като “диверсификация “ и “клъстер” . Ясно е, че в България селяните не са на почит, но до такова преекспониране не се беше стигало. В борбата да се разграничат от политическите партии представителите на протестиращите стигнаха до крайности. Забравиха, че политик е просто професия, а да бъдат поставяни всички минали и бъдещи политици под общ знаменател е всичко друго, но не и мъдро...
Докато икономическият модел, наложил се през последните 23 години се възпроизвежда безконтролно, политическият модел ще бъде по-черен отколкото е в действителност. Най- черният. Слаба е човешката душа, слаба и алчна...
Ловкото подменяне на темите е без съмнение част от сценария, поредната сцена от филма, в която главна роля изиграха и медиите. В същите тези, така заинтересовани и подкрепящи гражданското недоволство, медии протестите скоро няма да бъдат първа новина. Площадите ще започват да се опразват, битът ще определи съзнанието, домакинствата ще насочат усилия към планиране на семейния бюджет през първите седмици на месеца. Българинът ще продължи да се спасява поединично.
В средите на организаторите на големите протести, ще продължава подмяната на лица и идеи отгоре, докато енергията бъде канализирана в малка партийка, едвам прескочила изборния праг – поредните отделили се от народа си- храна за следващите протестиращи...
Или може би не... Днес трябва да подкрепим членовете на инициативните комитети, да не позволим властта да ги подменя пред очите ни. Тъй като те са най-симпатичното лице, което имаме...
А постоянството в идеите, енергията и положеният труд ще дадат качествени плодове, които ще ни бъдат сладки.
