/Поглед.инфо/ На 14 юли Франция празнува. С нея празнува целият либерален свят. Става въпрос за 234-тата годишнина от щурмуването на Бастилията от тълпа парижани и фактическото начало на Френската революция. Това е революцията, която имаше за цел да подмени наследствения аристократичен и църковен елит с буржоазния финансово-търговски елит. Разбира се, ако се вгледаме в чистата фактология ще видим, че сред кукловодите на Революцията имаше предостатъчно аристократи, които явно бяха усетили накъде духат ветровете и, както великият руски историк проф. А. Фурсов казва, участваха в изграждането на новата капиталистическа система (защото всяка нова система се изгражда с участието на елитите от старата). А до какво доведе Революцията? До всичко, което днес виждате - от операциите за смяна на пола на деца до "износа на демокрация" от САЩ и другите чеда на Революцията в Близкия изток, Източна Европа и Латинска Америка.
Но да се върнем към далечната 1789-та. Какво последва непосредствено след Революцията, организирана от буржоазната търговско-финансова класа и част от недоволното благородничество? Народовластие? Не, разбира се. Управлението попадна в ръцете на хора, които малко преди Революцията са имали поне маркизки титли, а също богати банкери, търговци, юристи, корабовладелци и корабостроители. Последваха жестоки репресии срещу християнството, довели до избиването без съд и присъда на хиляди свещенници, изнасилването на монахини, превръщането на манастири в конюшни, а на катедралите в "храмове на Разума" (да, по онова време масоните не даряваха пари за църкви, както правят сега, а открито се опитваха да изместят християнството).
Беше подменен целият психо-ментален код на Франция и Европа, а френската младеж беше впрегната в армиите на Републиката, за да потопи целия континент в кръв. Всичките войни на европейските монарси от целия 18 век, не могат да се сравняват по количество пролята кръв и зверства с продължилите 26 години Революционни войни. Преките загинали са над 3,5 милиона души, а косвените загуби са много повече. За първи път европейците се изтребват толкова фанатично, защото простете, но дори в епохата на Реформацията и Контрареформацията, когато протестанти и католици се изтребват, има джентълменство, уважение към военнопленниците и благородническо разбиране за войната като за нещо с правила и етика. В Революционните войни за първи път се проявява либералната непоносимост към всякаква етика, хуманност и други "християнски отживелици" - Победата става нещо, което се преследва на всяка цена, а врагът за първи път е дехуманизиран. Искам да сравните изтребването на 200,000 цивилни, основно селяни във Вандейската война (става въпрос за удара на революционерите по един селски кантон в Западна Франция, който отказва да признае новата власт), със Седемгодишната война, когато известна английска театрална трупа спокойно получава коридор от френските военни до Париж, за да изнесе представление, а после са предадени с френски военен ескадрон на англичаните. Представяте ли си? Англия и Франция са във война, но английски актьори спокойно изнасят представление в Париж и са охранявани от французите, докато се приберат. А само 20 години по-късно в Революционните войни, френските революционери без жалост и без оглед на пол и възраст изтребват своите сънародници във Вандейския кантон.
Мога да говоря и за ред други факти, например, че в дореволюционната епоха, данъците във Франция са били в пъти по-ниски, отколкото след Революцията. По простата причина, че старите монархически системи разглеждат страната като своя частна собственост, която не трябва да бъде смазвана от държавната машина. Докато от друга страна, либерално-демократичните политици се нуждаят от непрекъснати финансови средства, за да задоволяват електората си и да си гарантират преизбиране. А тези средства идват, разбира се, чрез таксуване на широките народни маси (и ако някой ми каже, че в ancien regime аристокрацията е освободена от данъци, ще припомня, че днес в либералните режими корпорациите и фактически едрият капитал не плащат данъци, за сметка на бедните, средната класа и дребния бизнес). След Революцията за първи път в Европа се появява характерната за либералните режими свръх-мобилизация и идеологизация на социума, появяват се крайният национализъм, омразата към християнството и пада бариерата пред всякакъв морален декаденс.
И що се отнася до социалната справедливост, в стария режим е било много по-възможно за селяни или бедняци да се издигнат (най-често през Църквата или военните структури), отколкото в последвалия буржоазно-демократичен ред, където властва не авторитетът и постиженията, както либералите се хвалят, а наличието на големи капитали и финансови активи. Да не говорим, че изчезва арбитражната функция на кралската институция, която често парира хищническото поведение на богаташите и земевладелците, особено когато получи петиции от народа. Заменена е с властта на парите, която се изразява чрез такива лесно подкупни и манипулируеми институции като парламентите, които съществуват от едрия капитал, за едрия капитал и чрез него. Все пак, едно е да си "наеме" група депутати, друго е да се опиташ да купиш крал, нали?
Всичко това не означава, че днес трябва да ревем за дореволюционна Европа и да си мечтаем за връщане на монархиите от 18 век, пази Боже. Означава, че трябва да си дадем ясно сметка, че историческият наратив, който е залегнал в главите ни, е продукт на манипулации от онези, които спечелиха голямата война в периода 1776-1918. Тази Голяма война е конфликтът между либералния капитализъм и старата, християнско-аристократична система. Тя започна с Американската революция, разрази се жестоко с Френската, продължи с политическите борби на 19 век и кулминира с окончателния триумф на либерализма през Първата световна война, когато бяха бутнати Австро-Унгария, Руската империя и Вторият германски райх. Продуктът на тези борби е и геополитически - това е доминацията първо на Британската империя, а после на Съединените американски щати. Тъй че днес, в деня на щурма на Бастилията, казвам на всички познати французи, пък и европейци - Domine salvum fac regem!
