/Поглед.инфо/ Едва ли изненадват вече факти, показващи подкрепата на политическите и държавни елити на демократичните страни за терористични организации, стига те да са в услуга на геополитическите им и икономически интереси. Спомняме си телевизионните кадри със спряните камиони с оръжия на турско–сирийската граница, обучението в лагери и лечението на командири на терористичмни групировки в турски болници, оказалите се в клопка в тила на терористичните организации в Сирия чужди инструктури и спецчасти от 8 държави, три от които от НАТО, които трябваше да бъдат освободени след тайни преговори с Москва и разбира се вбесиха британците, извеждането на «Белите каски» от Сирия , фабрикували фалшиви телевизионни репортажи под крилото на терористичния фронт «Ал Нусра», дъщерна организация на «Ал Кайда», силния вой на САЩ, Турция и ЕС за спиране на планираната операция срещу Идлиб, подследният бастион на около 60 000 най–отявлени главорези, които не пожелаха да сложат оръжие пред сирийските и руски въоръжени сили. Новото е, че тези прояви стават все по–нагли, открити и прозрачни в намеренията си.
През последните седмици неимоверно се сасилва натискът срещу Иран по всички възможни линии- икономически санкции, заплахи, провокации. На 02 октомври официално бе съобщено, че Франция замразява сметките на иранските специални служби и на две неназовани лица от Техеран. Това съобщение бе направено във връзка с демонстративна полицейска операция срещу центъра Захра, която да се възприеме като сигнал към иранското правителство. Разкрита била подготовка за атентат срещу събрание на опозиционната иранска организация в изгнание «Национален съвет на съпротивата», за който европейските разузнавателни служби твърдят, че става дума за т.н. «Религиозни бойци на народа», извършвали в миналото кървави атентати срещу ирански и американски граждани. Ежегодното събрание бе проведено на 30 юни в околностите на Париж. Защо обаче се «предотвратяването» на атентата не е било обявено тогава? Министърът на вътрешните работи и министърът на икономиката на Франция са твърдо убедени, че зад подготовката на неосъществения терористичен акт срещу опозиционната иранска организация стояло иранското правителство. Официален Техеран разбира се отхвърли обвиненията и ги оцени като «операция под чужд флаг».
Кого обаче защитават европейските политици?
«Религиозните бойци на народа» /МЕК/ участват в окупирането на американското посолство в Техеран, извършват атентати срещу офиси на американски фирми и носят вина за хиляди убити цивилни ирански граждани. Израелският вестник «Хааретц» пише, че МЕК са отговорни за убийствата на десетки ирански ядрени специалисти. Атентаторите им били обучавани от израелското разузнаване Моссад. Известният американски разследващ журналист Сеймур Херш разкри, че членове на МЕК са били обучавани в САЩ за извършване на терористични актове.
След като губят почва в Иран минават под крилото на Саддам Хюсеин, а след свалянето му напускат и Ирак. Активната членска маса бе преселена в Албания с помощта на Организацията за бежанците към ООН. Последната група бе прехвърлена в балканската страна през 2016 г. Планирани били програми за дерадикализиране, но до такива не се е стигнало. Предполага се, че организацията безпрепятствено е планирала своята дейност и от територията на Албания. Тя е развърнала и голям център, от който 1000 тролове се опитват да формират определена линия в дебата по Иран в социалните мрежи. Лидерката на МЕК Мариан Раджавис открито се е срещала с американски сенатори в Албания. Тя определя целта на организацията като «Трети път», т.е. смяна на режима в Иран не чрез военна операция на САЩ и не чрез политическа интервенция на Европа, а чрез «организирана съпротива» на иранския народ, включително с помощта на Освободителна армия на МЕК.
HumanRightsWatch потвърждава, че организацията продължава да има строга структура на секта с екстремен култ към личността, изтезаване на членовете й и поощряване на самозапалване на нейни членове в знак на солидарност.
Интересното е, че благодарение на активна лобистка дейност в ЕС, а след това и в САЩ, МЕК бяха свалени от списъка на терористичните организации. Възражение срещу тази политическа стъпка е имало от Германското контраразузнаване, което твърди, че тези политически екстремисти никога не са се отказвали от използване на насилие за постигане на своите политически цели.
На ежегодните събрания на МЕК в Европа са присъствали винаги известни политици от САЩ и Европа, чийто изяви са били заплащани. През 2017 г. участие взема съветникът на Доналд Трлъмп по национална сигурност Джон Болтън, който призовава за сваляне на иранското правителство. Голяма част от присъстващите били напълно незаинтересовани хора, привлеченви от покана в интернет за безплатна екскурзия до Париж. Тази година платен от организаторите оратор бе бившият кмет на Ню Йорк и адвокат на Тръмп Джулиани. В речта си той поиска смяна на правителството в Техеран и подчерта, че санкциите имат точно тази цел. Бившият президент на Бундестага Рита Зюсмут без притеснение споделя, че е получила пари за своя изява на форум на МЕК и има снимка с лидерката Мариам Раджавис. Депутатът от ХДС в германския Бундестаг Мартин Патцелон и колегата му от ХСС и бивш зам.министър на вътрешните работи Едуард Линтнер бяха тази година също гости на форума.
Тъй като МЕК има присъствие и в Германия и нейни говорители обвиняват германски политици и бизнесмени заради контактите им с Иран, представители на ГСДП и на Зелените обръщат внимание, че група, която привидно са застъпва за свобода в Иран, но е оставила такива кървави следи и е служила на диктатор, която поддържа абсурден култ към личността и подстеркава към самозапалвания членовете си, които държи като «съвременни роби», едва ли е точният партньор, когато става дума за «отваряне» на Иран. Неконтролираното присъствие и активност на такава орагнизация в европейски страни е крайно обезпокоително. В същото време твърде голяма става вероятността тя да бъде използвана за провокации срещу Иран, за създаване на тенденциозни обвинения срещу правителството в Техеран и за «основание» и оправдание за агресивни действия срещу него.
Информационната и икономическа война срещу Иран показва, че САЩ и Европа малко познават тази страна и целенасочено засилват доста погрешната представа за нея. Не че няма недоволни, опозиция, както във всяка друга страна, не че няма криза, но в случая не може и да говори въобще за обективност. За тази цел се финансират не само терористични организации като МЕК, но и PR-агенции и отделни журналисти, които да внушат, че има съпротива вътре и извън страната като изкривяват доста реалната картина в нея. Такъв е примерът със символа на «протеста» от 2018 г., бившата журналистка MasoumehAlinejad, «дръзнала» да свали кърпата от главата си, която сега живее в Ню Йорк, учила в Лондон, където влиза в контакти с американски дипломати, цитирана от вестник TheGuardian около 50 пъти от 2011 г. досега. За участието си в 15 минутните предавания на „Гласът на Америка” получава от САЩ 85.600 долара годишно.
Истинските проблеми на Иран обаче, не са феминистките. При 40 млн жени, има само най–много 6 случая през януари т.г. на протест с демонстративно сваляне на кърпа от главата си. Неадекватните нападки отвън предизвикват реакция срещу чужда намеса и сплотяват повече иранците. Очевидно е, че целта на външната намеса по този въпрос не е извоюване свобода за жените, а по–скоро насаждане на омраза срещу режима в Иран.
Представително проучване от т.г., проведено след протестите в Иран по програма „Сътрудничество в областта на сигурността с Иран: Предизвикателства и възможности” и публикувано от Center for International and Security Studies at Maryland , UniversityofMarylandSchoolofPublicPolicy, сочи, че бедността е най–голям проблем само за 1,7% от населението. Но високата безработица, особено сред младите и несигурността в работното място, поддържа безпокойството в 49,5% от хората. 40,7% от участвалите в допитването смятат, че икономическата ситуация в страната е „много лоша”, а 58,4% че тя вероятно ще продължи да се влошава вследствие на санкциите, наложени от САЩ.
Западната пропаганда внушава, че болшенството иранци възприемат религиозните предписания и закони като диктатура. В пълен разрез с това 74,2% от хората отговарят, че онези, които протестират срещу ислямските религиозни закони трябва да бъдат съответно наказателно преследвани, а 64,5% смятат, че протестиращите срещу правителствената политика трябва само да бъдат уволнявани.
На Запад се твърди, че иранците страдат от политическата система и биха искали да я премахнат. Допитването опровергава и това твърдение. 68,3% от участвалите в него искат протестиращите упражнявали насиие да бъдат съдени. За строги наказания пледират 63,9 % от хората.
При протестите се твърдеше, че Техеран трябва да оттегли подкрепата си за Хизбула в Ливан, а финансите да се насочат към подобряване стандарта на хората в Иран. Допитването обаче показва, че 54,8% са на мнение, Иран да активизира борбата си срещу терористични групировки като „Ислямска държава”, а само 31,7% смятат, че сегашната степен на ангажираност е достатъчна.
51,1% са срещу това, правителството да намали подкрепата си за Ирак и Сирия. 77,6% вярват, че Иран трябва да използва влиянието си в Ирак за да подкрепи политика в полза както на шиитите, така и на сунитите. Още един „неочакван” признак за проява на демократичност.
Населението на Иран е извлякло негативни поуки от сагата около договора за иранската ядрена програма, от който САЩ се оттеглиха на 12 май 2018 г. 64,7% от хората са на мнение, че не би могло да се има доверие на световните сили и че не трябва да се правят допълнителни отстъпки. 67,3% смятат, че страната трябва да се поучи от това и да осигурява самозадоволяването си, а не да разчита на инвестиции от чужбина. Никога досега готовността за поемане на икономически и социални тежести, но да се запази независимостта на страната, не е била толкова висока. Отново пример за неправилната стратегия и тактика на инициаторите на санкции и всякакъв род натиск отвън.
Категорично е и мнението, че Иран трябва да произвежда собствени ракети– 94,9% от отговорите. Производството им трябва да продължи въпреки санкциите, смятат 85,2% от участвалите в допитването. Само 24% са съгласни да се спре производството на ракети, ако САЩ отменят санкциите.
Слабо е намалял броят на оценяващите ядреното оръжие като важно, но все пак процентът остава висок– 85,8%. Само 26% са за ядрена програма от чисто военни съображения.
От всичко това може да се направи извода, че твърденията за агресивност на иранската политика са напълно неоснователни. От 200 години Иран не е нападал друга държава и в населението има широк консенсус, че и в бъдеще не бива да се разпалва никаква завоевателна война. Факт, потвърден и от ЦРУ на САЩ, според цитат на Талмаджа Кайтлин в монаграфията "Диктаторската армия, бойното поле, ефикасността в авторитарните режими", Cornell University Press, Лондон, 2015 г., стр. 205–та.
