Тероризъм и мигрантска криза - стратегически заплахи за сигурността на Европа

/Поглед.инфо/Сред стратегическите заплахи за сигурността, определени от ЕК, на първо място е изведена тази от миграционните потоци от Близкия Изток и Африка, на второ място – тероризма като война срещу Запада и конкретно на „Ислямска държава” като амбиция за завладяване на територии. Едва на трето място се поставя разпросранението на оръжия за масово унищожение, следвани от кибератаките срещу критична инфраструктура, нестабилността от регинални конфикти и т.н, „провалени държави”, търговията с хора, наркотици и свързаността й с международния тероризъм. По тревожното обаче е, че има съчетаване или налслагване на заплахи, водещи в една и съща посокока– трайно дестабилизиране на Европа– от миграционната криза, от ислямизацията, от веригата нарастващи терористични атаки, от възможен ефект на доминото от проявите на сепаратизъм, а документите на Брюксел не стигат до този извод. Безспорно е, че тези тенденции са породени от Натрупванията на последствията от грешни политики, двойни стандарти в международната политика, незачитане и подкопаване на международния правов ред, дефицита на лидерство, непредсказуемостта на нови лидери, борбата за енергийни ресурси като водеща причина за нестабилността в цели региони в света, надпреварата във въоръжаването и интересите на военно–индустриалния комплекс, бедността и климатичните промени.

От национална гледна точка обаче, освен за тези заплахи и рискове трябва да си задедадем въпроса, какви последствия биха имали евентуални геополитически промени, преразпределение на зони на влияние и изменения на религиозен и етнически състав на населението? Защото е риск самото определяне на България като фронтова държава от тогавашния помощник държавен секретар на САЩ г–жа Виктория Нюланд. Риск е евенталното ни изпадане в периферна зона на ЕС, ако надделее сценарият за Европа на две и повече скорости, което ще повлече и изпадане в периферна зона и в сферата на задаващата се обща европейска отбрана, ако тя се изгражда само от страни с най–високи военни способности. За България е важно как се развива средата за сигурност както в съседна Турция, така и на Западните Бълкани. Докато Турция открито заявява, че всички географски области на Запад и на Юг лежат на сърцето й, Саудитска Арабия, след като американският президент я обяви за лидер в борбата срещу тероризма, иска да превърне уахабизма в „нормална религия”, чието семе вече е посято на Балканите. На последната си среща на върха на 19. и 20. 10. 2017 г. ЕС взе отношение към преговорния процес с Турция, но без да даде отговори, докъде ще стигне нашата съседка, въпреки сериозните критични бележки на много от държавните лидери. Освен избраният недемократичен път на развитие, определена опасност представлява пълзящата и необратима ислямизация. Само преди седмици беше потвърдено, че в учебните планове на турските училища влиза изучаването на „Джихада”, на „Свещената война”. Освен това, само след 3 до 5 години турската армия ще бъде изцяло ислямизирана, твърдят турски експерти. Не можем да бъдем спокойни, когато в тази съседна страна останаха над 90 терористични клетки на „Ислямска държава”. Обезпокоително е агресивнвата и безцеремонна дейност на турското разузнаване и използваните от него държавни агенции и религиозни структури в други държави като Германия, Австрия и др. Тревожно е, че една новосъздадена телевизия „Османлъ ТВ” показва карта на Турция, обхващаща Пловдив, Стара Загора, Бургас, Хасково.

В обществото нараства неудовлетвореността и тревогата от мигрантските потоци, ислямизацията и радикализацията, тероризма, нестабилността в съседни страни. Съдейки не само по публичните коментари, а и по правителствени изявления и решения, стигаме до един от основните изводи, а именно, че не се взема достатъчно под внимание генезиса на тези явления и вместо да се борим срещу корените им, се опитваме да предприемаме непосредствени защитни мерки, както срещу мигрантското нашествие, така и срещу терористичните нападения. Това, както и нашата неподготвеност, обяснява, защо например терористите винаги са на крачка пред органите за сигурност, винаги постигат ефекта на изненадата и всяването на страх, успешно и гъвкаво променят тактики и прийоми, намират достъп до най–модерни технологии, разширяват дейността си на различни континенти. Информациите, че зад компютрите на „Ислямска дърава” стояха хора, владеещи повече чужди езици, отколкото оперативните работници в нашите разузнавателни служби се струваше на някои грубо заиграване, докато западни институти не установиха, че от 20 интеренет–контакти, 5 завършват с привличане на кандидат в името на джихада. Хакерската атака на най– високо професионално ниво във Франция за пореден път показа, че „Ислямска държава” е привлякла едни от най–добрите специалисти, което е валидно и за други области. Плановете и подходите им свидетелстват, че те познават по–добре нас, отколкото ние тях.

Рано е да се обявява края на „Ислямска държава”, защото за разлика от други, след физическото разбиване на халифата в Сирия остава нейната идеология и посятата вече зараза включитено в Европа и в частност Западните Балкани. Освен това, отдавна ръковидителите й предислоцираха своята дейност в други страни и континенти от Либия до Индонезия и най–вече Афганистан и постсъветското пространство. А масовата подготовка й участието на деца в екзекуции, както и радикализацията на такива, подсказва появата на ново поколение джихадисти. Пет от атентатите в Германия м.г. бяха извършени от малолетни.

Подценяване на заплахата проличава в различията в оценките за завръщащите се от Сирия и Ирак джихадисти след пораженията върху „Ислямска държава”. Миналата година по потвърдени данни и от западноевропейски разузнавателни служби броят им бе около 4000. Само преди дни шефът на разузнавателната служба на Великобритания MI5 Андрю Паркер говори за 20 000 екстремисти само в неговата страна, които службите се опитват да държат под наблюдение. А новият еврокомисар по тероризма в ЕС пак преди дни говори само за 1500 завърнали се джихадисти, очевидно в тон с политкоректното говорене и с цел да «не всяваме страх в населението». Италианският министър на вътрешните работи Марко Минети заяви обаче, че в «Ислямска държава» има още 25 000–30 000 чужди бойци, от които 5 000 европейци. Те биха могли да образуват най–големия «чужд легион» на света и да станат сериозна опасност.»

Сегашните атентати от «самотни вълци» резултат от призива на «Ислямска държава» да се нанасят удари навсякъде и срещу всички неверници с подръчни средства, е само временен и преходен период към онова, което ни очаква. Затова на този етап преобладават и терористи радикализирани местни граждани с чужд произход. Макар че в момента ресурсът на «Ислямска държава» е намалял, но пък «Ал Кайда» иска да си върне водещата роля и влияние, службите предупреждават за вероятностите: голям атентат от рода на този от 2001 г. в САЩ, мощна кибератака, която вече наричат «Кибер 9.11., атака с химическо оръжие и отравяне на хранителни продукти. Единствено за кибератаката има конспиративна теория, че може да бъде инсценирана с цел поставяне на интернет под пълен контрол и използвана за обвинение срещу друга държава.

С пораженията над «Ислямска държава» зачестиха доказателствата и дори признанията за подпомагането й от регинални и извънрегионални сили. Своеобразен връх в това бе позорното залавяне на 110 военни от 9 държави, между които четири натовски, в тила на ислямистките джихадисти при битката за Алепо и убитите само преди седмици 14 американски морски пехотинци при въздушен удар в Идлиб– Махафуз върху мястото на среща на ръководители от терористиния фронт «Ал Нусра», произлязъл от «Ал Кайда», с агенти на специалните служби на САЩ. Спасяването и извозването на джихадисти с вертолети в посока Афганистан не бе изненада, защото иракското разузнаване отдавана предупреждаваше за подобни действия на американците. Междувременно Вашингтон призна за притежаването и употребата на химическо оръжие от фронта «Ал Нусра», същият, на който миналата година му обещаваше, че ще то превърне в редовна армия на Сирия след свалянето на Ассад.

Неразбирането или подценяването на генезиса на другата стратегическа заплаха днес – миграцията към Европа, подвежда към погрешното схващане, че тя е само резултат от водени войни / ако «началниците се разберат и спрат войната», казваше българският премиер/. Не толкова войните, защото те бяха крайният продукт, а климатичните промени, бездействието или грешните подходи на правителствата, бедността, срещу която Европа не помогна с нищо, принудиха хората да търсят спасение. Вместо помощи, Европа отново залага на защита от мигранти на собствена територия, когато те са вече в къщата ни и то задълго и завинаги с всичките последствия. Нещо повече, вместо реален «План Маршал» за тези страни, европейски компании нахлуват с продуктите си, унищожанайки в някои случаи поминък на местното население, а загубилите го тръгват към Европа. Т.е. отново сами задълбочаваме проблемите си.

Миграцията ще нараства и продължи поне през следващите 2–3 десетилетия. Недостигът на питейна вода и горещините водят често до конфликти за ресурси, те пък до войни. Някои изследвания на климата прогнозират, че до 2050 г. около 200 млн души ще тръгнат да търсят ново местоживеене, други говорят за 900 млн. Но ако 2050 за някои е далече, да погледнем ситуацията днес: Общо в Северна Африка, Йордания и Турция 6,6 млн бежанци очакват шанса си да се прехвърлят в Европа, според класифициран доклад, изтекъл в германската преса. В Либия чакат 1 млн, още 1 млн в Египет, 430 000 в Алжир 160 000 в Тунис, 50 000 в Мароко, 420 000 в Сомалия и Южен Судан. В Турция са по–малко от посочваните 3,3 млн, но потенциалът остава. Ефектът на доминото от Сирия ще се повтори в много по–големи мащаби. Недостигът на 25 млн до края на 2017 г. на Международната организация по бежанците е тревожен сигнал, защото аналогичен беше случаят и с невъзможността за подкрепа на лагерите в Ливан и Йордания, откъдето тръгнаха първите бежанци. На този фон някакъв чужд експерт от някакъв Европейски център да говори по програма «Хоризонт» на БНР, че няма мигрантска криза, е цинизъм.

Втората и още по–голяма грешка след недооценката на причините и ситуацията бе в самоубийствения неолибарален подход в повечето европейски държави, допускащ, че е възможно тези хора с друга религия и култура наистина да се интегрират, когато моделът на интеграция с предишни мигрантски вълни е доказано провален и когато голяма част от днешните мигранти твърде бързо дадоха да се разбере, че не признават конституционния ред, че не искат да се интегрират и поискаха дори свой халифат, досега поне в три европейски държави. Днес в Швеция например има над 55 района, в които официално се препоръчва да не се влиза. Не го прави и полицията. Такива има и в Брюксел и в други европейски столици. Ескалиралите в края на август кървави сблъсъци в Рим, Неапол, Римини и Сицилия, застреляните в главите десетки мигранти, за което потвърждава вестник „Il Giornale”, горящите барикади, носят белезите на гражданска война, а опитите за прикриване на кризисни ситуации в Германия само усилва опасенията на хората, че и при тях ще стане същото. Още през 2008 г. тогавашният шеф на ЦРУ генерал Михаел Хайдън в своя реч в Университета в Канзас прогнозира, че пришълците ще си извоюват пространства без контрол върху тях и в голяма степен етнически хомогенни. Те ще ги защитават срещу държавна намеса и опити за интеграция, включително и с оръжия.

Разви се цяла индустрия с каналджийството, която печелеше между 2 и 4 млрд евро. По данни от директора на Европол в Европа има минимум 20 000 души с чужди документи. И България беше замесена с новина за заловен мюсюлманин с няколко хилияди чисти бланки български паспорти. Да не забравяме, че европейците създадоха нова самоличност на стотици хиляди, които идваха без документи.

Мигрантската криза разклати доверието на гражданите в ЕС и това вече не може да се прикрива. Общественото и политическо мнение се поляризира, популистки партии увеличиха потенциала си. Над 3560 нападения над бежаци и бежански центрове в Германия миналата година обаче показват, че е постигната основната цел на терористите: да бъде противопоставено местното население срещу мигрантите. Въпросът е, къде започва и къде свършва толерантността? Защо не обръщаме внимание на това, че вместо мигрантите да се приспособят към нашите норми на живот, ние доброволно, самоинициативно сме готови да се откажем от собствените такива.

Какво прави ЕС?

След Стратегията за борба срещу тероризма от 2015 г. с нейните четири приоритети– предотвратяване, защита, преследяване и реакция, ЕС създаде още много документи и директиви. Но остават редица проблеми: недостатъчен е обмена на опит в превантивната работа. Способностите на разузнавателните служби трябва да се засилят като особено внимание се обърне на взаимодействието между полиция и разузнаване. Общата външна политика на ЕС трябва да бъде издигната на ново качествено равнище за да бъде инструмент за намаляване на международния тероризъм и справяне с мигрантската криза.

Тероризмът и проблемите с мигрантите започнаха да променят видимо Европа. Последният пример от няколко дни е новият антитерористичен закон във Франция след 2 години извънредно положение, с който се ограничават правата на гражданите с изключение претърсването на домовете, за което се изисква разрешение на съдия. Друга видима част от промените в Европа е в едно «милитаризиране на полицията», а по–малко видимата е в нови методи на разследване, наблюдение и контрол. Полицията започна да се превъоръжава както с огнестрелно оръжие и бронирани колесни машини, така и с оборудване– каски, бронежилетки, а обучението на полицаите се разшири и с такова за военни сценарий. Шеф на полицията в Германия заяви наскоро «Вече не се нуждаем от Бундесвера». В България процесът е обратен.

Далеч по–голям разнобой и липса на солидарност между страните се очерта в работата по овладяване на мигрантската криза, които издават и известно безсилие. От 2014 г. ЕС обсъжда няколко варианта, но всички със защитна стратегия, въпреки, че в България никой не искаше да признае за «вариант Б», или следващ вариант. Вярно, ние не участвахме в обсъжданията., а те вървяха към превръщавето ни в буферна зона. Днес цената за един доброволно приет мигрант вече се вдигна от 6 000 на 10 000 евро от бюджета на ЕС, в който за тази цел са заделени 500 млн евро по думите на Комисаря по миграцита Димитрис Аврамопулос от 29 09 2017 г.. Решението от 2015 г. за разпределението на 120 000 бежанци от Италия и Гърция по опростени 4 критерий за страните–членки не се изпълнява– от 120 000 са преселени само 29 000.

Така важното за нас Дъблинско споразумение също бе обект на спорове– за запазване, корекция или пълното му премахване. Последно Брюксел се ориентира към формулиране на по–строги изисквания– като задължението ако търсещ убежище идва от «сигурна трета страна» или «сигурна страна по произход» да бъде обявявана за недопустима молбата му за даване на убежище. Това би означавало да връщаме всеки, който идва от Турция или друга «сигурна страна» и го твърдяхме още преди 3 години.

Предвид предстоящата Пета среща ЕС–Африка на 29–30 ноември е интересно да се отбележи, че призивът на председателят на ЕС Жан Клод Юнкер за Извънреден доверителен фонд за Афика от 2,7 млрд евро, който да стимулира икономическото развитие и даде шанс на младите хора, за да не тръгват за Европа, е на етап само 152,5 млн евро предадени средсва, въпреки анажименти за десетки милиони от повечето страни /България е заявила само 50 000 евро, Германия- 51 млн./. По оценка на Агенцията по бежанците при ООН северноафриканските страни от Магреб се превръщат от транзитни за бежанците в тяхна цел на пребиваване и нелегална работа. Подобни оценки има вече и за Италия, което потвърждава прогнозите още от 2014– 2015 г., че поясът от южни страни в Европа, може от транзитен да се превърне в принудителна постоянна цел, затова тогава предупреждавахме, че самоуспокоението за остров на спокойствието е много измамно и за нас.

Въпреки тежкото положение на Италия и Гърция ставаме свидетели на критики, показващи подхода и отношението на другите страни, които намесват и България. Т.н. на 15 октомври т.г. гръмна скандалното обвинение, че Гърция извършвала измама с данни за броя на бежанците в опит за прикриване на каналджийство към Германия, в която всеки месец пристигали нелегално по 15 000 души, въпреки че Балканският маршрут се смята за затворен. В същото време Германия извежда бежанци от Гърция с чартърни полети до Мюнхен. В Гърция имало 44 000 бежанци, а се посочвали 62 000. В публикация в «Ди Велт» четем: « Членките на ЕС Гърция и България умишлено пазят небрежно външната граница и против правилата на ЕС приканват мигрантите към Централна Европа.» Предишна статия е озаглавена «Кандидатите за бежанци могат да бъдат връщани в Бългаия». Гърция отговори ясно, остро и подробно аргументирано. България си мълчи, пресата също. А беше отдавна очаквано, че разликата между съобщавания брой преминали турската граница и няколкократно по–големия брой залавяни на сръбската граница, рано или късно щеше да доведе до обвинение подобно на това срещу ърция. Г

Гърция. Парадоксът е, че около скандала с Елена Йончева, поставила всъщност въпроса, никой не се сети за това, нито депутати, нито съветници, които очевидно не бяха го и прочели за да подкрепят аргументите си.

В България в момента би трябвало да се обсъжда актуализирането на Стратегията за национална сигурност от 2011 г., защото в началото на ноември се очаква да бъде внесена в Министерския съвет. Това е шанс да се внесат необходимите промени на базата на натрупания опит, но проектът търпи доста критики. Само преди дни /18 10 2017/ Правителстото утвърди Плана за изпълнение на Стратегията за противодействие на радикализацията и тероризма.

По отношение на изпълнение на всяка стратегия и планираните мерки имаме някои традиционни за работата на ведомствата ни в България проблеми:

– как да преодолеем разлома между добре формулираните документи и изпълнението на заложеното в тях;

– как да подобрим взаимодействието между мнистерствата, което почти винаги е куцало и е било причина за неизпълнение или неефективнсот.

По отношение на съдържанието на досега приетите или обсъждани документи обикновено се пропускат процедури, като оценка на въздействието на предлаганите мерки. Първо би трябвало да се разгледат инструментите, които вече имаме, какви резултати дават досега. Друга слабост е, че не си изясняваме предварително някои понятия. Т.н. „Насилствен екстремизъм” не е следствие само на идеологически мотивирано насилие, а и на религиозно такова, макар че по–точно е да се формулира като злоупотреба с религия и инструментализиране на ретроградни течения в нея.

Трябва да изясним първо дали терористите се борят наистина срещу нашите ценности, защото истината е по–скоро, че те нямат никаква стойност за тях.

Придържането към приетите документи от ЕС и НАТО би трябвало поне творчески да се допълва, защото изпадаме в положение да не отчетем някои специфични последствия на запахите за сигурността конкретно за България. А проявите на повърхностност /член 28, член 31/ и допускане на противоречия /член 34 и 35 от сегашния проект за актуализирана Стратегия за национална сигурност/ показва обърканост на самите автори.

_________________

* Доклад на Симеон Николов на конференцията "Сигурността на България в многополюсен свят", проведена в УНСС на 23.10.2017 г.