/Поглед.инфо/ Докато всички страни–членки на НАТО подготвят своите позиции по въпросите, които ще се разглеждат на срещата на върха на 03/04 декември в Лондон, Турция влиза остро „с бутоните” напред, което обезмисля в голяма степен аргументите на нейните защитници в лицето на генералния секретар на Алианса и редица европейски политици.
В Европа се води дебат „за” и „против” оставането на Турция в НАТО, който имаше своя пик в края на октомври във връзка с несъгласуваната и агресивна военна операция в Северна Сирия, както и в тези дни непосредствено преди предстоящата в началото на следващата седмица среща на върха. Но той води началото си по същество още от изострянето на отношенията между САЩ и Турция след опита за преврат от юли 2016 г. и след ориентирането на Анкара към закупуване на руски оръжейни системи.
Поведението на Турция обаче в последните дни надхвърля всякакви приемливи граници на възприетите принципи в НАТО и международните отношения. Посланията от Анкара граничат по–скоро с безцеремонен натиск и изнудване по въпроси, които практически е невъзможно да бъдат приети от Брюксел.
Последната новина от 26. ноември т.г. е, че Турция няма да подкрепи плановете на НАТО за защита на Полша и Балтийските републики, ако Брюксел не заяви политическата си подкрепа за Анкара в борбата срещу „кюрдския тероризъм” и конкретно Отрядите за народна защита в Сирия, считани от нея за близки до Кюрдската работническа партия. Тези кюрдски отряди обаче влизат в Сирийските демократични сили, които изнесоха сериозна част от борбата срещу „Ислямска държава”, допринесоха за поражението на халифата на истинските терористи, които всъщност Турция години наред подкрепяше и лекуваше в болниците на приграничните турски градове. Този ултиматум на Ердоган ще влоши още повече ситуацията за Турция в Лондон. Агенция „Ройтерс” не случайно обърна внимание и на заключението, че „Турция държи Източна Европа за заложник”, блокирайки Плана за подкрепа на НАТО, имайки очевидно предвид изграждането на противодействие на така наречената „руска заплаха”. Интересно обаче, защо не реагира по подобен начин, когато Турция ни направи истински заложник, искайки от Европа да подпише споразумението за бежанците и когато през последните месеци продължи да ни изнудва за милиони долари, за да не пусне свободно да емигрират към стария контенент?
Турският външен министър Мевлут Чавушоглу на 18. ноември т.г. поиска от германското правителство да арестува и предаде командващия Сирийските демократични сили Ферхат Абди Сахин, който след официално посещение в САЩ трябваше да пристигне в Германия. Същото бе поискано и от САЩ още на 24 октомври, въпреки че лично президентът Тръмп в писмо до Ердоган увери, че Абди е „готов да преговаря с турския президент”. Логично беше, че искането на Анкара нямаше как да бъде изпълнено, когато се касае за човека, чийто заслуги в борбата срещу действителния тероризъм са огромни. Още повече, че почти два месеца след „изтеглянето” на част от американския военен контингент от Северна Сирия, на 22. ноември т.г. отново бе възобновено тясното сътрудничество с кюрдските милиции срещу „Ислямска дърржава” - същите местни съюзници, които администрацията на Тръмп изостави за да даде шанс на Турция да нахлуе, а сега съсредоточиха отново усилията си в провинция Дейр ал Зор, на около 120 мили южно от турската граница.
Турция определено дискредитира НАТО. А постигнатото привидно разбирателство на срещата Тръмп–Ердоган на 13 ноември на практика не се потвърди. Напротив, след посещението на командира на Сириските демократични сили в САЩ турско–американските отношения тръгнаха отново стремглаво надолу. Турция няма да се откаже от руските системи за противновъздушна отбрана С-400. Какво означава тогава «съвместна оценка на въздействие « от американски и турски експерти? Освен, че системата най–вероятно няма дса бъде интегрирана в отбранителната система на НАТО.
На 20. ноември стана известно, че адвокат на посолството на Германия в Анкара е арестуван още през септември заради събираната от него информация за противници на Ердоган, които са поискали убещиже в Германия, където пребивават като бежнаци и са конфискувани събраните от него материали. Предвид на силно развърнатата шпионска и репресивна мрежа на турските служби в Германия и отвличанията на лица от няколко европейски държави, възникнаха опасения за сигурността на около 50 турски граждани. Това също показва една безцеремонност на турската страна и незачитане на съюзническите отношения с европейските държави.
Турската операция в Сирия не само че бе грубо нарушение на международното право, но вече се доказа че тя влоши значително хуманитарната ситуация в северните райни на страната. Не само европейските страни са запознати и реагират на това, но и в Съвета за сигурност на ООН прозвуча аргумента, че Турция не може да оправдава със самозащита подобни агресивни действия. Но и тук членовете на СС на ООН изместиха темата към първото заседание на Сирийския конституционен комитет, пропускайки да се фокусират по–сериозно върху последствията– окупацията на територия, военни престъпления, етническо прочистване, изнасяне на сирийски културни ценности.
За християните турската окупация е толкова лоша, колкото беше по времето на халифата на джихадистите от „Ислямска държава”, смятат местни жители в Северна Сирия, но Европа премълчава нападенията над техните села. От турските въздушни удари и безчинствата на наемниците обаче ежедневно загиват цивилни, жени и деца. Асирийците в Северна Сирия понасят вече втора атака в резултат на което от общо 20 000 души например в района на Чабур са останали само 1000. Много жилищни сгради и църквата им са разрушени от джихадистите. Ликвидирането на пленници е военно престъпление и това също не може да се отрече.
Разкритията от последната седмица илюстрират истинското лице на турската политика и това не може да не бъде забелязано в Европа. Част от фактите не бяха тайна, например това, че в така наречената Сирийска национална армия, която бе сформирана, финансирана и подготвена от турската армия и разузнаването МИТ, бяха включени бойци от „Ислямска държава”, от бившия фронт „Ал Нусра”, произлязал от „Ал Кайда” и от редица други ислямистки групировки, които придружават турската армия и вършат черната работа срещу местното кюрдско население. Но сега излязоха допълнителни данни за попълване на т.н. Сирийска национална армия и с кадри от „Мюсюлмански братя”, обявена и в САЩ за терористична организация, които са на заплата към турската хазна. Бюрото на организацията се намира в Берлин.
Интерес представляват и данните за идентифицирането на 76 джихадисти, сменили само униформите си. Информационната агенция ANF публикува списък с имената на 39 терористи и снимки на всички, които са изпълнявали поръчки на Турция за убийства на кюрди, за което са получили конкретни финансови възнаграждения. Повечето от тях са от Хомс, Дейр ез Зор, от Ракка и други селища. Те са действали под прикритието на „Сирийската национална армия”.
Излиза че Турция ще има основен принос за възраждане на „Ислямска държава” и това не може да е безразлично на заседаващите в Лондон натовци. Турция трябваше да участва в международната антитерористична коалиция, а всъщност не води борба срещу джихадистите. Не бе случайно, че когато Западът публикува основните насоки за борба срещу „Ислямска държава”, близки на турското правителство медии съобщиха, че „Анкара заявява несъгласие с целите на Вашингтон”.
В краткосрочен план Ердоган успя чрез война навън да тушира донякъде вътрешния натиск върху себе си и правителството си и активира патриотичните настроения. В дългосрочен план обаче, особено в случай на принудително оттегляне на поетите ангажименти в Северна Сирия и политическо решение между режима и Федерацията на Северна Сирия и централната власт в Дамаск, тази стъпка може да се окаже пирова победа.
Множество организации на адвокати от Европа и САЩ се обърнаха към своите правителства с настояването да се прекрати сътрудничеството с турското правосъдие и полицейската им система, както и да се денонсира споразумението между ЕС и Турция за бежанците. На 27. ноември стана известно и съдържанието на отвореното им писмо: „Най–новата история на Турция е белязана с разрушаването на държавно–правните норми вътре в страната и международното право навън. Нито бомбардировките на собственото цивилно население 2015–2016 г., нито преформатирането на турската държава в президентска диктатура през следващите години не предизвикаха някаква решителна реакция на западноевропейските правителства. Уволненията на стотици хиляди държавни служители, хвърлянето в затвора на стотици журналисти и адвокати, драконовските преследвания и наказания, изборните манипулации и непризнаването на изборните резултати, които са неудобни на Ердогановия режим, както и агресивното нахлуване в сирийско–кюрдската област Африн, не бяха повод за европейските правителства да поставят под въпрос сътрудничеството си с режима на Ердоган.”
Предвид на актуалните събития в Северна Сирия подписалите отвореното писмо настояват правителствата на европейските страни най–после да извлекат отдавна станалите необходими изводи относно потъпкваните от турския режим човешки права и международно право. Те настояват за незабавно прекратяване на полицейското и правно сътрудничество с Турция, суспендиране на Договора за бежанците, оттегляне от всякакви пълномощия за преследване на лица по искане на Турция. Анкара отдавна не може да бъде нито партньор, нито защитник в бежанската политика, твърдят европейските и американски адвокати.
Твърде странно е решението на новата шефка на Европейската комисия първата й инициатива след утвържадаване на състава на Комисията от Европейския парламент да е насочена към критика на Китай за неспазване човешките права на уйгурите, когато в една огромна страна на границата на ЕС като Турция, кандидат за членство в Съюза, има крещящи примери не само за погазване на такива права, но и извършване на военни престъпления и провеждане на политика на неуважение на принципите в НАТО и ЕС, на открито изнудване и заплахи срещу Европа.
За делегациите на предстоящата среща на НАТО в Лондон ще бъде тест решението, което ще вземат по Турция, макар и без да го отразяват в официален документ. Критиките и антитурските настроения изглежда станаха много силни, защото генералният секретар Столтенберг и западноевропейски политици стигнаха до абсурдни предупреждения като това, че „ако отслабим НАТО” с излизане на САЩ или Турция, ще се разпадне ЕС. Показателни са предупрежденията и на бившия външен министър на Германия Зигмар Габриел: Ако изгоним Турция от НАТО, това би довело до опита й да се превърне в ядрена държава. Вярно е обаче, че никой не може да „изгони” Турция от НАТО, ако тя сама не си тръгне, защото няма подобна клауза във Вашингтонския договор, а колкото до амбициите на Анкара да притежава ядрено оръжие, те датират от много по–рано от началото на сегашната криза в отношенията й със САЩ и НАТО и вече са в етап на предварителна реализация. Според военния експeрт от САЩ Омар Ламрани „Ако НАТО не може да разчита на Турция в конкретната борба с Русия, то практически е загубило най–важната военноморска сила в Черно море.” Ето къде ги „стиска чепика”, както се изразяват на улицата– Русия и Черно море.
Най–вероятно ще надделее предложението за запазване на „добри отношения” с Турция заради нейната важна геостратегическа роля и с правилния по принцип довод, че не трябва да се отъждествяват лидерите на диктаторски режими със самите страни. Мощните демонстрации в Германия и Франция срещу поведението на Турция особено срещу кюрдското население показват обаче едно друго морално и ценностно отношение на будното гражданско общество. Къде е България в този момент? Няма подкрепа на Съюза на българските адвокати към отвореното писмо на европейските и американските им колеги, както от Републиканската, така и от Демократическата партия. Няма декларации от Съюза на журналистите срещу режима, заемащ първо място в света по хвърлени техни колеги в затворите, нито от Съюза на учителите за уволнените и преследвани преподаватели, нито на дипломатите, за чистката от 350 техни колеги, които работеха за приемане на Турция в ЕС и за укрепване на НАТО и половината от тях отидоха в затворите. Къде беше църквата, когато подкрепяните от Турция ислямистки групировки избиваха и прогонваха християните в Сирия?
По информация от българската делегация президентът Тръмп е имал въпроси към премиера Борисов, между които и такива по Турция. Но нали никой от нас не се съмнява, че той не е тръгнал да защитава кюрдите, християните и международното право, а със сигурност е изтъкнал добрите си връзки с Ердоган и голямото значение на това за „нулевия” бежански поток през България за Европа.
