/Поглед.инфо/ Интервю на Петър Волгин с Валентин Вацев, програма Хоризонт 28.Х.2019 г.

П.В. Г-н В.Вацев е първият събеседник в нашето студио, добре дошли.

В.В. Здравейте

П.В. Кое, според Вас, е най-важното, което трябва да се каже за тези избори, за първия тур на тези избори, г-н Вацев?

В.В. Има няколко важни неща, но аз този път съм длъжен да започна с уговорки. Първо, аз не съм наблюдател на българския политически живот и на българския вътрешнополитически процес, така че сега съм някъде на ръба на своята компетенция, второ, изборите още не са свършили, а при анализа на изборите все пак трябва да се тръгва от статиката, а не от все още разгръщатата се динамика, трето има един обичаен ред на даване (или вземане) на думата - след избори един цял ден говорят журналистите, на следващия ден – социолозите, които би трябвало вече да са преработили информационния масив от данни, и чак на третия ден се дава думата на такива като мен или на подобни. Този път не се чувствам много на мястото си в този дискурс, но вината и отговорността е Ваша.

П.В. Аз мисля, че ще се справите

В.В. Просто на радио Хоризонт не бива да се отказва, има едно такова правило. Според мен, има два неща, които трябва да се кажат, макар и неразгърнато. Първо, всички трябва да са доволни, според мен. Това е отново победа на здравия разум над здравите сили в българското общество. По-конкретно – най-напред никой не бива да се съмнява в безусловната победа на ГЕРБ. Те победиха и без да си кривя душата, мога да ги поздравя. Без съмнение, те доминират – числово, технологично, и би трябвало да има голямо основание за радост при тях, но най-умните от тях се досещат вече, че ГЕРБ е не толкова партия, колкото управленска корпорация. А управленските корпорации се оценяват - живота и делата им – по други скали и методи. Има журналисти, които не са спрели да се борят за правото да оближат ръцете на Б.Борисов, а ако може и краката му. И тази сутрин един от тях написа, че ГЕРБ е Б.Борисов, така че, отново Борисов победи. Ако искам да кажа нещо хубаво за Борисов аз ще се съглася, че като мислим за ГЕРБ, говорим за Борисов, а като мислим за Борисов, говорим за ГЕРБ. Партията е Ленин и Ленин е партията – това сме го учили в едни други години. Истината е, обаче – а трябва да ни интересува преди всичко истината, а не комплимента – че ГЕРБ, оставайки си дело на Борисов, без съмнение, и негова главна грижа, е управленска корпорация, която обединява българското чиновничество плюс балдъзите на чиновниците, плюс клиентелата. В този смисъл победата на ГЕРБ е безусловна и те имат право да получават поздравления, нека да повторя това, но победата на ГЕРБ по-скоро навява тревоги за това, че машината, корпорацията, властната машина, която е отношения и връзки, по-скоро побеждава този път с видимо, очевидно скърцане...

П.В. Е, то не може непрекъснато да побеждаваш с апотеоз и с фанфари.

В.В. Точно така, този път апотеоз не се наблюдава, трябва да се каже кои са причините, за които аз предполагам, че са налице. Първо, това е отсъствието на Ц.Цветанов.Без топли чувства към него, пък и към никой друг, аз трябва да кажа, че Цветанов беше организационно сърце и мотор.

П.В. Мислите, че ако той беше на терен, щяха да бъдат по-добри резултатите?

В.В. Не по-добри, а по-безусловни. Твърде висок е броя на балотажите. А ние сега говорим за динамиката на избори, които още не са завършили. Т.е. отсъствието на Цветанов се усеща от анализаторите, а не се усеща от тези, които не са пропуснали повод да оближат подметките на Б.Борисов. Това са хора зависими, които очакват от него милион благодеяния. Аз не очаквам от него нищо, така че, мога да говоря и това, което мисля. Така. Втората причина – Вие я казахте преди малко, но съвсем накратко – България е някак си изморена от историческото безвремие, което се спусна над обществото. Хубаво е то да е стабилно, както днес – днес то е стабилно – но в такива периоди на стабилност хората се сещат, че най-стабилното място все пак е гробището. Стабилността срещу промяната – никой не може да каже кое е по-правилно. Обществото е изморено от този тип стабилност, която непрекъснато се осъзнава като безпътица, безвремие, безцелност – освен строенето на магистрали, разбира се, за което всички ние аплодираме.

П.В.Т.е. търси се нещо различно, има го това в обществото.

В.В. Именно. Обществото е жадно за промяна, но не бива да му се внушава, че събарянето на Б.Борисов ще бъде голямата промяна. Въпросът за промяната е доста по-сложен. А има и трето – формации от този тип , управленски формации от неидеологически, а от технократски тип имат един обективен – аз го наричам за себе си – период на полуразпад. Някъде на 10 –та или 11-та година тези конструкции стават безцелни и безсмислени. Аз няма да забравя как на пръв поглед без видими причини се разруши СДС. Днес СДС остави една сюрия горди наследници, всеки който поотделно е СДС, а когато са заедно няма СДС, а има просто скандал. Просто мисля, че времето на този тип управленски конструкции от непартиен и неидеологически тип вече е минало. 10 години е разумния срок за търпение. Но разбира се, тези въпроси трябва да ги решава Борисов, ако да би могъл и ако да би искал.

Втората причина за доволството е в БСП, и това го чух най-ясно формулирано от уважаемия г-н К.Добрев, който вчера каза, че “ние се връщаме в местната власт”, тъй като не помня в колко областни центрове “ние сме в балотаж”. Вчера особено ясно осъзнах, че няма начин да се развали настроението на БСП, защото те са абсолютно прави. Тяхната логика е много проста – ако отначало си бил в моргата и после са те пренесли интензивното отделение, това хубаво ли е или е лошо?

П.В. Възкръснал си.

В.В. Разбира се. Каквото и да се каже на ръководния екип на БСП, те ти отговарят “Ами при Станишев, какво беше?” И човек е длъжен да млъкне, защото при Станишев наистина беше заприличало на морга. Да, наистина, Станишев решаваше други въпроси. Така че, на фона на състоянието на БСП от Станишевото и от Миковото време всяка промяна е за добро. Всеки път, когато преминеш от моргата в реанимацията, макар и окичен с тръби и със системи…

П.В. Дишаш…

В.В. Дишаш, и дори отвреме-навреме и клепачите ти помръдват. Клепачите на БСП помръдват.Това е радостно и топли нашите сърца.

П.В. Въпросът е доколко това помръдване е сериозно и доколко то може да предизвика ентусиазъма на големи групи хора.

В.В. Вижте, помръдването е факт, не бива да се оспорва, работата е там, че ние станахме свидетели през последните, да кажем, 2 години на една осъзната не промяна, а подмяна на целеполагането на Позитано 20. Неща, които не съм сигурен, че са забелязани от социалистите, от т.нар. редови социалисти, членове на БСП, подчертавам членове на БСП, тъй като в България повечето социалисти вече не членуват в БСП, така стана. Редовият социалист, член на БСП може и да не е усетил, но на Позитано 20 направиха подмяна на целеполагането. БСП беше обикновена класическа партия, която се бореше за победа, т.е. за власт. Сега вече БСП работи по минималистичния принцип – да не паднем под определена бройка. Да направим символна победа, да участваме в обиколките на олимпиадата, можем да сме последни, но все пак сме участвали – т.е. не сме умрели.В този смисъл няма сила, която да развали доброто настроение на Позитано, аз не бих се и опитвал, да, клепачите помръдват. А доколко ръководството на БСП е успешно в големия, във великия политически спор затова кой да бъде на власт и по какъв начин – то никак не е ефективно. Те продължават да се сравняват със себе си в минало време. Като си представи човек ситуация, в която още го е нямало, и като си представи другата ситуация, в която вече няма да го има, човек осъзнава колко е хубаво все пак да го има в някакво качество – макар пиян под масата или тежко болен, или окичен със системи в интензивното отделение. С други думи не може да се спори с ръководството но БСП. Има ги, без съмнение. Имат ли шанс, ресурс и воля да участват в голямото преразпределение и прелегитимиране на властта в България – не, нямат, но за тяхно оправдание ще кажа, че те и не искат да имат, те искат друго. Голямата грижа на ръководството на БСП е да не отидат на публично място, където има журналисти, които да попитат “Ами оставката?”. Наистина трябва да се спре с това искане на оставки и да се приеме реалността. Но на този етап истината е, че БСП е по-скоро идейно течение в ГЕРБ. Битката не е да се обърне банкетната маса, а да се седне на нея, като онези нахалници от ГЕРБ се сместят малко, да ни дадат и на нас няколко места около банкетната маса, ето, ние си идваме с лъжиците. Аз не усещам никакъв идеологически заряд, не усещам никаква идеологическа алтернативност. БСП може да заслужи правото да се нарича ефективна партия от ляв тип, едва когато – или ако - преживее три големи промени. Първо, реидеологизация, тъй като те в момента не знаят нищо за собствената си идеология, второ реорганизация, тъй като организационния сектор е оглавен от великия български политик К.Добрев, който няма време за организация, той има време за други неща, които са също много важни. И трето, репартизация – това би означавало ръководството на БСП да се отнася към партията си не като опасна сила, която трябва да со озаптява непрекъснато, а като към безкрайно кадрово депо. Заиграването с “гражданска квота” в БСП е сигурен белег на това, че ръководството на БСП не възприема партията си като партия.

П.В. А добър ли беше хода с Мая Манолова, според Вас?

В.В. Това е третият резонен въпрос. Да, това беше добър ход. Лошото е, че централната стратегема беше някак нескопосна.Централната стратегема беше как за първия тур ние работим с десните, божем, а за втория тур работим с левите. Или някак обратно. Всичко това би могло да бъде ефективно и да проработи, ако се приеме едно предположение – че българският ляв гласоподавател няма памет, че е като златна рибка, която помни само три минути. Да разделиш българските гласоподаватели на леви, на които обръщаш гръб, за да хванеш десните, които трябва да те забележат и накрая да се опреш на левите – това е тъпо.Тъпо и безсмислено. Аз знам кой измисли тази стратегема.

П.В. Кой?

В.В. Не, не бива да се нападат личности, аз го познавам лично, той е мой добър познат, проблемът не е, че той е такъв, какъвто е, а че все още на някои места го вземат насериозно – при положение, че той самия не ги взема насериозно, а просто им продава стоката си. Той е социолог, или поне така обича да го приемат, и е активна фигура. Но ние говорим не за човека на стратегемата, а за стратегемата на хората.Идеята, че Мая Манолова ще повтори успеха на президента Радев на пръв поглед изглежда разумна, но на втори поглед се очертават разлики, които не дават възможност да се действа така. Радев показваше безразличие към БСП, но никога не се е старал да й обърне гръб, докато Мая Манолова положи специални усилия никой да не може да я асоциира с БСП.

Но пък самия замисъл съвсем не беше лош. Аз смятах, че Мая Манолова имаше шансове, а защо да не кажа, че и сега има.

П.В. Това щях да Ви попитам. Смятате ли, че тя има шансове сега, на втория тур?

В.В. Ще Ви отговоря диалектично – ако Ви кажа, че има шансове, това означава да стана жертва на желателното си мислене. А и не съм силен в кратките прогнози.Да, струва ми се, че тя има шансове. Но не мога да обоснова това мое предположение.Всичко зависи от състоянието на т.нар. “душевен живот” в софийската градска, прости Господи, десница.Там по-скоро е нужна психиатрична експертиза, а не политологическа.

Едно от основанията от БСП да са доволни, а и самата Манолова да бъде доволна е, че наистина от незапомнени времена те направиха балотаж. Какво може да се каже по този въпрос? Първо - да, наистина е така. Но това, че си стигнал до балотаж, там където балотажа е бил немислим, това е велика психологическа победа, това е безспорна морална победа, а защо не и идеологическа победа, за социологическа победа може също да се говори. Но това не е политическа победа. Тук, между социологията и политиката се вижда пропастта, която наистина трябва да ги дели. В България е прието българските социолози да дават ум на политиците, а политиците да социологстват, когато им падне с повод и без повод. За мен политиката е суверенна област на човешко действие, а социологията е суверенен дял на науката.

П.В. Добре, обаче ако БСП не е така желаната алтернатива от големи групи от обществото, кой би могъл да бъде?

В.В. На този етап въпросът Ви е преждевременен. Ще бъде отново конструкция на ГЕРБ. Там има един неприятен проблем – с тези, на които Б.Борисов разчиташе, че може да се опре, а това е запаленото градско гюбре, т.нар. „градската десница” на България, по-точно на столицата, там живот няма, има само запалени автомобилни гуми. А да се опреш в коалиционен план на българските патриоти също е много рисковано, при всичките им очевидни различия, при тях има нещо общо. Те бяха във властта в нейните трудни периоди, и в момента са загубили основната част на общественото доверие на което разчитаха. Казвам това със съжаление, защото българските националисти отвреме-навреме са ме и радвали. Сега, какво може да стане, ако няма реална алтернатива – може да се повтори същото, но в по-смешни и в по-дразнещи форми. Българско правителство, изградено „от каквото падне”. Обаче нали сега ние не говорим за парламентарни избори, а за статукво, което ще се възцари след 7 дни. Всичко ще бъде същото, докато в България не се появи автентична заявка за власт, защото третата главна причина ГЕРБ да бъде така стабилен, това е, че автентична заявка за власт срещу тях не е формулирал никой. Има много мераклии да седнат на масата заедно с ГЕРБ, но никой не е готов да обърне масата.

П.В. Т.е. някой трябва да излезе и да каже, както беше казал класика преди 100 год. “Есть такая партия”.

В.В. Да, но да не лъже. Ако има такава партия, трябва да се каже, че има. А ако няма, а той лъже – това са отново игрите на диалектиката между моргата и интензивното отделение. Къде е по-добре, да си в морга или в интензивно, „изберете сами”.

П.В. Т.е. някой с воля за власт.

В.В. Някой с дълга воля. Воля за власт има във всеки общински съветник, който желае да упражни властта си като подложка за фирмата си. Аз сега използвам един стар и компрометиран израз – нужни са хора с „дълга воля”. Изразът е компрометиран, защото е измислен в политически кръгове, които са ми по-скоро чужди. В европейския период между двете световни войни се появават сили, където се появява и теорията за дългата воля. БКП, впрочем, докъм 65-70-та год. на миналия век беше именно политическа сила с дълга воля, след това като комунистическа партия тя умря към средата на 70-те години и тогава започна „Новото време”, което ние сега приключваме - защото същото това ново време наистина приключва сега. Аз не се шегувам, или поне не се шегувам много, когато твърдя, че ГЕРБ - това е наследник на БКП. Ако не беше проведен оня конгрес, на който БКП беше преименувана и идеологията й беше отвинтена, за да се замести с друга, БКП можеше спокойно да стане ГЕРБ – управленска корпорация, заедно с роднините, съсловията, с родовете, племената и клиентелата. Клуб на самотните разбити сърца на партийните секретари.

П.В. Е, трябва да има нещо ново като форма.

В.В. Разбира се, историята се повтаря, но никога не се повтаря в същите форми. А кой още трябва да бъде доволен? Трябва да бъдат доволни журналистите, защото този път не ги мачкаха и не ги биха прекалено много, а пък социолозите са винаги доволни в такива случаи, защото техните заявки по правило са винаги добре заплатени.

Но аз бих завършил този обзор с теза, обратна на тази с която започнах. Вижте, в ситуации на избори – и това го набюдавам отдавна, не е за първи път – най-страшната и най-опазваната държавна тайна - това е избирателната активност в момента, когато човек иска да я научи. Дойде момента да напомня колко е важно да се прави класическата разлика между легалност и легитимност. Тази местна власт, която вече се ражда - тя ще бъде легална, защото е законна. Ако някъде има нарушения и фалшификации, те няма да променят, както е прието да се казва, крайния резултат. Но има разлика между легалност и легитимност. Власт, която е произведена – независимо местна или централна - с избор под 50% активност практически има да отговаря на много неприятни въпроси относно легитимността си.

П.В. То е така на много места, г-н Вацев.

В.В. На много места властта е нелегитимна, наистина. Преди няколко години от Европа дойде модата да се твърди, че тези, които не участват в избирателния процес, всъщност са доволни. Опитаха се да завинтят в България тази идеологема – стана скандал и се отказаха. Работата е там, че легитимността не се мери с цифри, разбира се, но за истинска легитимност се говори само тогава, когато има достатъчно висока политическа активност. А когато политическата активност е ниска, може да се даде пример: как един лекар казва на пациентката си – ти си добре гримирана и хубава жена, признавам, но то си тежко болна, защото хемоглобина в твоята кръвна картина се вижда, че е 50. А долната граница на хемоглобина е 120, ако не греша. Политическият хемоглобин на цялата българска политическа класа вече клони към нулата. С други думи, българската политическа система страда от тежка политическа анемия и това е големият въпрос, за който си струва да се мисли.

П.В. Благодаря Ви.

В.В. Благодаря и аз.

БНР, Хоризонт


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели