/Поглед.инфо/ Дойде ли 4 февруари, неизменно между президентите Стоянов и Първанов изниква спор, който още никой не е разрешил. С колко папки са се явили Първанов и Добрев пред Стоянов, когато през 1997-а на този ден се отказват от управленски мандат? Дали са искали на всяка цена да формират правителство, за което обаче им е попречил Стоянов, или сами, по своя воля са декларирали пред него възможност да не внасят за гласуване в парламента проектокабинет на левицата. Като репортер бях пряксвидетелна тези събития. И тогава, и по-късно записвах разкази на “героите”. Наскоро имах възможност да надниква в непубликувани стенограми от заседания на парламентарната група на левицата, в личните записки на Николай Добрев и в неговото прословуто зелено тефтерче, съхранило усилията и разочарованията му по формирането на невъзможния кабинет. На тази база ще се опитам да дам своя прочит на събитията отпреди 17 години. Пък, който иска да добавя щрихи към този разказ - още по добре.

На 8 януари Николай Добрев, вътрешен министър в оставка, е номиниран от левицата за бъдещ премиер в условията на дълбока обществено-политическа криза в страната; огромно недоволство от властта, преляло в масови протести и уличен натиск и почти фалирала държава. Оценката му за правителството на Виденов, на което е член, е: “За такова управление никога по света не ръкопляскат. Хората на улицата са гладни и до това дередже ги докарахме ние ”. Приема номинацията след доста “съмнения” и колебания в себе си. Въпреки оценката му за липсата на съгласие и стабилност в държавата, надделява надеждата, че ще успее да състави заедно “с коалиционните партньори, другарите от БСП и експерти силен управленски екип”, който да подготви и реализира програма за излизане от кризата.

На 28 януари, десет дни след встъпване в длъжност, новоизбраният президент Петър Стоянов връчва на Добрев мандат за съставяне на правителство, което е отказал да направи предшественикът му Желю Желев.

В следващите дни кандидат-премиерът провежда десетки срещи, трескаво реди “широко експертно правителство”, след като е разбрал, че еднопартиен кабинет няма шанс. Провежда консултации с лидерите на Еволевицата, на БСДП, на БББ, на ГОР, дори и на СДС, с водачите на синдикатите, с експерти. Преговорите се водят при пълна конспиративност. Имената на кандидат-министрите са най-пазената тайна в държавата. Отначало в СДС като че ли приемат офертата за коалиционност и дори посочват свой кандидат за министър - Веселин Методиев. И тази идея обаче има кратък живот. Отвсякъде започват да валят откази. Експерти загърбват министерски кресла. Усилията му за постигане на национално единодействие срещу започващата хиперинфлация удрят на къмък. Хората по улицата го освиркват, развяват пред него обърнати надолу знамена.

На 29 януари вечерта с провал приключват преговорите между водача на БББ Жорж Ганчев и новоизбрания лидер на БСП Георги Първанов. Жорж е категоричен: ”Няма да подкрепим кабинет на БСП. Още по-малко, ако в него има стари политически муцуни като Пирински”.

На 30 януари бламирането на кабинета “Добрев” става все по-отчетлива реалност. Стоянов обявява, че само връщането на мандата може да успокои гнева на улицата. Костов предупреждава, че опозицията ще насочи целия си натиск върху Добрев, за да не може той да реализира втори кабинет на левицата. И в СДС, и в БСП обаче знаят, че при тайно гласуване 13-14 депутати на Костов ще пуснат бюлетината “за” Добрев. Но и в левицата няма монолитност. На “Позитано” са преброили, че “срещу“ втори техен кабинет ще бъдат 7-8, а може и 10-15 депутати от столетницата. И кантарът ще се балансира от БББ. “Пари и процедура ще играят, ако Добрев тръгне към пленарната зала с кабинет в джоба”, съм написала в свой анализ за “Труд” на 30 януари 1997-а.

Към края на този ден Добрев вече е наясно, че ресурсът на доверие към партията му вътре и извън страната е изчерпан и че отникъде няма да получи финансова подкрепа. Не така мислят обаче хардлайнерите на “Позитано”. “Нямаме никакво право да абдикираме от властта”, казва Нора Ананиева, член на ВС на БСП и зам.-председател на Народното събрание. Днес едва ли някой си спомня за Минчо Минчев от “Марксистка алтернатива”, но тогава той бе водач на това силно идейно крило в столетницата, което яростно отстояваше линията: “БСП има моралното и конституционно право да управлява още. Дори и върху щикове!”

На 2 февруари сутринта на “Позитано” 20 започва съвместно закрито заседание на парламентарната група и ВС на БСП. Добрев докладва: всички потенциални партньори, синдикатите и много от експертите са му отказали. Вътрешната и международна изолация е факт. Предупреждава, че ако все пак успее да прокара правителство в парламента, то ще трябва да хвърли полицията срещу улицата. Другият вариант е - под натиска на улицата да подаде оставка след дни, седмици, или два-три месеца най-много. Бележка в тефтерчето му от 16 часа гласи: “тотален изчерпан ресурс за кабинет, имената /за министри -б.а./ се страхуват.”Настойчиво моли Костов отново за среща, но този път той му отказва с мотива - НИС на СДС го блокира. Към края на вечерта все пак успява да сглоби правителство.

На 3 февруари от 10.00 часа на “Позитано”20 отново заседава пленумът. Трябва да утвърди проектокабинета на Добрев. Всички го притискат - на всяка цена да сформира и прокара правителство. Добрев обяснява: “Ние вече сме в малцинство, дори и правителството да мине при тайно гласуване в НС, то няма да може да управлява поради липсата на парламентарен и обществен ресурс”. Зове съпартийците си да гласуват “по съвест” и им заявява: “Не ме упреквайте за отсъствие на гражданска смелост, доблест и социалистическа солидарност”. И таи надеждата, че пленумът ще бламира кабинета му. Уви, това не се случва. Поръчението на партията е - правителство! Той обаче вече е взел решение да върне мандата. Казва го и в интервю за Ройтерс в следобедните часове: “Моето мнение за решаване на кризата в България е в пълна хармония с позицията на ЕС. Тя има три пункта - политиците да се разберат за датата на изборите, аз подкрепям и съм радетел за предсрочните избори. Второ - да се споразумеят за програмно, преходно или коалиционно правителство. И трето - да се възстановят разговорите с МВФ. Аз ще върна мандата при тези условия.“

На 4 февруари в 11 часа за пореден път в соццентралата се събира ръководството на БСП. В 12 часа Първанов и Добрев трябва да бъдат при президента. Към 11.15 в залата на “Позитано” 20 Добрев докладва резултатите от усилията му да състави кабинет: “Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно - никакви гласувания повече не може да има в този парламент. Дори и ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане - парламентът е непълноценен! Никой няма интерес да влезе в него, освен тези, които искат да имат широки пълномощия за служебно правителство. Да, партията има интерес, разбирам, но кога по-добре ще защитим нейния интерес - сега, като се срутим, или като се срутим втори път по-силно? Мисля, че сега срутването ще е по-малко и ще запазим партията. Това решение /да върне мандата - б.а./ го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда честен към вас.”

И подканя Първанов да вървят към “Дондуков” 2. Ако БСП реши да разсекрети документите от тези драматични дни, ще стане ясно, че връщането на мандата е било дискутирано на 3 и 4 февруари, и че когато двамата тръгват към президента, на “Позитано”20 са знаели какво ще се случи там. Ясно и категорично Добрев ги е предупредил, че ново правителство на левицата “няма хоризонт”. Нещо повече, директно им е заявил: “Нали не сте съгласни да заложим златото, за да крепим правителството!”.

В 11.45 Първанов и Добрев застават пред президента с две папки и с решение да върнат мандата. Отварят едната - с проект за кабинет, за да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за формиране на правителство. И я затварят. Подават му втората - с отказ от мандат. Той не взима нито едната, нито другата. Неясно защо. “Нито Добрев, нито Първанов върнаха мандата доброволно, за да спасят България. Влязоха при мен с една папка. В нея беше съставът на новия кабинет на БСП с министър-председател Николай Добрев. Ако бях приел тази папка, означаваше да предложа на НС да гласува това правителство. Отказах категорично да приема предложението за ново правителство на БСП. И след това прекарах може би най-тежките часове от моя живот. Тогава реших да свикам спешно КСНС, за да упражня втори път натиск върху БСП да не предлага кабинет.” Този разказ на Стоянов съм записала на 3 февруари 2007 - десет години след случката. “Заявихме му, че имаме готовност за формиране на кабинет, но сме готови да се откажем от мандата при положение, че ще свика Консултативния съвет по национална сигурност /КСНС/. Искахме съветът да приеме документ, чрез който политическите сили, представени в парламента, да гарантират достойния изход от кризата и да набележат мерките за недопускане на ексцесии, политически усложнения и натрапване на напрежение. Нелепа е тезата му, че той ни отказва от мандат в 12 часа на 4 февруари. Защото това веднага води не до политическа, а до конституционна криза - държавният глава отказва на кандидата за министър-председател предложен от него кабинет”. Разказът на Първанов е ден по-късно - на 4 февруари 2007-а. Твърди, че първата реакция на Стоянов е да се обади на Костов: “Трябваше да изчакаме 30-40 минути отговора на Костов, след което двамата с Добрев си тръгнахме, получили вече потвърждението на готовността за свикване на КСНС”.

В 15 часа съветът при президента се събира - всички лидери на парламентарно-представените партии заедно , премиерът в оставка Виденов и министрите му. Търся истината за този ден и в спомените на Жан Виденов, публикувани в книгата му “Отвъд политическия театър”, която се появи през лятото на 1999-а: “Първанов и Добрев показаха на президента папката с имената на гласувалите предния ден от Демократичната левица кандидат-министри, но не му я връчиха. Вместо това заявиха, че предвид възраженията на другите политически сили не са против да обсъдят и вариант да не внасят проектокабинета в парламента. /След като в 12 часа Първанов и Добрев заявяват на Стоянов, че връщат мандата, в 18.45 те декларират това и пред членовете на КСНС, за да се приемат формално документите за излизане от политическата криза, с които фактически се реализира отказа от мандат -б.а./ Опитах се да ги отклоня от тази логика, да им заявя, че официалната позиция на управляващата коалиция е съвсем друга, но никой не реагира и аз напуснах КСНС. Първите, на които съобщих, че Кольо и Георги сдават властта бяха Велко Вълканов и Красимир Премянов.”

Съветът при президента свърша към 19.30 с подписване на декларация за национално съгласие и с дата за предсрочни избори. Първанов и Добрев напускат “Дондуков”2 през задния вход и по обиколни улички се връщат на “Позитано” 2. Петър Стоянов се появи на балкона на президентството, понесен на всенародната любов и каза: “Най-лошото започва. Чакат ни тежки дни. Трябва да затворим фабриката за илюзии”.

В червената централа посрещат Добрев и Първанов на нож. “Отрежете ми главата, аз не съм предател. Ако останем на власт, не може да освободим улицата, без насилие. Не подценявайте масовото недоволство! Второ - ние не можем да спрем летенето към пропастта”, отстоява позицията си Добрев във вечерните часове на 4 февруари пред парламентарната група на левицата. Разказва на депутатите, че пред КСНС финансовият министър е дал справка на президента какви са задълженията на държавата в двата месеца до изборите и Стоянов никак не е останал доволен. Подчертава, че главният прокурор е забранил да се довеждат нови резерви /на полицията/ от другите райони, “за да пазим Народното събрание”, макар че хората под пагон в София не стигат”. И пита съпартийците си: “Мога ли да преживея още веднъж и може ли да има още една нощ като 10-11 януари? Никого не плаша с нея, вие бяхте в залата! Три дни ви питам - не дали ще сме на върха във властта, а как ще управляваме?” Отговори не получава. Изригва обаче партийният гняв, който ще го следва до смъртта му. Прибира се и три дни не излиза от дома си.

Появява се на закрито заседание на парламентарната група на левицата на 7 февруари, на което отново е изправен пред другарския съд. И казва: “Вие имате право да ме накажете, да ме опозорите и аз ще се съглася с това. Чуват се гласове да напусна партията. Ако утрешният пленум вземе решение за мен, бъдещето ми ще е ясно - аз ще бъда един енергичен симпатизант на БСП”.

Добрев остана такъв до края на живота си. Виденов никога не му прости “предателството” . Не отиде и на погребението му. Първанов посвети на Добрев избирането си за президент през 2001-а и пожела в София да има крестена на него улица. Къде са обаче двете папки, които е носил Добрев на президента Стоянов? До този момент никой не ги е намерил. “Ние му /на Стоянов - б.а./ показахме папките, но не сме му ги връчили. Мандатът за реализиране на правителство не е даден и мандатът не е консумиран. С декларацията, която беше приета на КСНС, ние осъществихме неформален отказ от властта. Това беше нашето разбиране за достоен изход”, обясни Първанов през 2007-а. И до днес двамата със Стоянов се разминават в разказите си за този ден. И колкото повече времето минава, толкова по-яростно всеки отстоява позицията си, която, поне засега, се оказва за сметка на истината. Спорът за двете папки се разгоря и през 2012-а, когато пак направих с тях паралелни интервюта. Стоянов дори се обиди, че едва ли не го подозираме в състояние на “пълна невменяемост”, ако продължаваме да твърдим, че е имало две папки, едната от които с отказ. Гневен е и Първанов: “Има една голяма лъжа, с която се боря непрекъснато - че Стоянов ни е убедил в 12 часа да се откажем от мандат. Нашето решение за това бе взето ден преди 4 февруари и бе базирано на огромна информация”. Всеки със своя прочит за едно и също събитие. Единият иска да утвърди 4 февруари като ден на поуката, че властта не се брани с всички средства, другият - като ден за налагане на отказ от власт. Затова и няма как да стигнем до помирението. Както още десетки дни от драматичната ни история.

Преса