/Поглед.инфо/ Част втора от поредицата "САЩ: Похищението на Европа"
Откровение
Няма битка за Украйна. Има война срещу Русия. Войната срещу Русия е война срещу Европа.
Защо САЩ водят тази война? От любов към демокрацията и човешките права? Поради безкористна загриженост за бъдещето на Европа и света? „За да разпространят покой и благоденствие по цялото земно кълбо”, както каза Обама? Дрън-дрън!
Отговорът е отвратително циничен - заради 17-те трилиона долара, които дължат на останалия свят; заради 500-те милиарда долара стокооборот между Русия и Европа, които искат да отмъкнат за себе си; заради запазването на долара като световна валута, щото откъм Изток се е задал юанът, а страните от БРИКС току-що учредиха своя банка и свой валутен фонд.
Това е откровението на Пол Кристи, д-р по философия, изпълнителен директор на Института за глобални перспективи на Колумбийския университет и преди всичко - служител на Агенцията за национална сигурност (АНС).
Как изглеждат 17 трилиона? Ето така: 17 000 000 000 000 (1 трилион е равен на хиляда милиарда). Задълженията на САЩ растат с $3,5 млрд. на ден. Всеки американец лично дължи по $148 хил. на държавите-кредиторки. Най-големите кредитори на САЩ са: 1. Китай ($2 трилиона) 2. Япония ($1,14 трилиона) 3. Бразилия ($256,4 млрд.) 4. Тайван ($185,8 млрд.) 5. Швейцария ($178,2 млрд.) 6. Белгия ($167,7 млрд.) 7. Великобритания ($156,9 млрд.) 8. Люксембург ($146,8 млрд.) 9. Русия ($131,6 млрд.) 10. Хонконг ($120 млрд.).
За „да се справят САЩ със своите дългове”, обясни Кристи, „трябваше да организират такъв катаклизъм, който да няма разрушителни последици за САЩ” (последиците винаги са за другите), „проблемът с дълговете да се разреши без световна касапница” („само” европейска, за предпочитане руска), „в която касапница самият ти ще изгориш” (да изгорят други, по възможност живи, за препоръчване в Одеса), „без да падне стандарта на собственото ти население, за чужда сметка”, и изобщо – „целият свят, всяка една държава да участва в разрешаването на финансовите трудности на Америка”.
Кристи описа кристалните цели на САЩ:
• Да предизвикат непреодолим разрив между Европа и Русия, да създадат „в Украйна управляем хаос”, за да „бъдат спрени енергоносителите от Русия”, а Европа „да кипне от възмущение” срещу Русия и да кипи, „докато узрее” и сама закопнее и възжелае „безвъзвратно разкъсване на отношенията с Русия”, докато „бъде принудена да се преориентира на енергодоставки от САЩ”.
• „И тогава ние (САЩ) с нашия шистов газ отново ще се окажем в ролята на благодетеля на Европа, на своеобразна енергийна вълшебна пръчица”. Това „ще доведе до гигантски капиталовложения в американското производство на шистов газ, до създаването на мощна инфраструктура за преработката и доставката му в Европа”. А Старата дама, останала на студено без руски газ, „ няма да се скъпи на разходи, което ще позволи на САЩ бързо да ликвидират финансовите си проблеми”.
• Така „благодетелят” ще печели, а „облагодетелствана” Европа ще плаща двойно и тройно по-скъп американски шистов газ, и за утешение ще слави и възпява своето щастливо избавление от диктата на руския енергиен гнет, ботуш, будьоновка и тачанка.
Най-големите находища на шистов газ са в Луганск и Славянск. В земята на Славянск, в същата тая земя, където погребаха 12-годишното момченце, простреляно на 9 май в сърцето от неонацистите на Бесен сектор, понеже имало георгиевска лентичка на ризката и следователно е терорист и сепаратист. Нищожна цена за шистовото господство…
• Да завземат европейския пазар, като принудят „европейците да свържат своя икономически интерес с доставките на американски енергоносители”, а всъщност – внимание! - „иде реч двете икономики буквално да се слеят в една”. Не за сливане става дума, а за поглъщане.
• Освен това „Трябва (императивно!) тези 500 млрд. долара, колкото е стокооборотът между Европа и Русия, да се превърнат в стокооборот между Европа и Америка”.
• Да наплашат Европа, да й внушат страховита „руска опасност и агресивност”, да обливат Европа ежесекундно с лъжи за „руски зверства и жестокости” в Украйна, за „прииждащи пълчища руски танкове” към Киев, за „настъпваща армада от руски бойни кораби към бреговете на Прибалтика”, да истеризират Европа до припадък, а Русия „да бъде провокирана към изостряне на конфликта в Украйна”.
• И „нека европейците изтръпнат от евентуалното руско нахлуване”!
• Да превърнат „и Русия, и Европа в заложници на пълната непредсказуемост и нелогичност в действията на новите украински власти” – непредсказуемост и нелогичност, контролирани от американските ментори на майдановците, защото - „Колкото повече неразбиране възниква между Русия и Европа, толкова по-бързо ще да бъдат реализирани плановете на САЩ”.
• Така Америка „ще запази мира на планетата и ще даде възможно най-силен импулс за напредъка” (американският, естествено). Е, и Европа ще припечели нещичко: „Отказвайки се от руските доставки, Европа би съхранила лицето си на защитник на европейските ценности за правата на човека и заедно с това би помогнала на САЩ да решат проблема с дълга си”.
Паразит
Така преди време Путин нарече САЩ – „световен паразит”. От недостижимите небеса на своя висш морал „световният паразит” разпорежда на света:
„Ние страшно искаме да ви върнем парите, които ви дължим, ама направо нямаме търпение да ви ги върнем, обаче - по нашия начин. Ние ще ви организираме „цветни революцийки”, „арабски пролети” и „майдановски преврати”; ще заграбим най-демократично вашите земи, води и гори, вашите нефт, газ, злато, диаманти и к,вото имате там (щото и ние трябва да живеем, нали!); ще разрушим най-цивилизационно и ценностно вашата индустрия, армия, култура, история, памет и духовност; ще ви ограбим и опоскаме най-благородно и прецизно, до шушка. Ако обаче имате наглостта да не се подчините, ние ще ви изтребим, изпепелим и разбомбим най-човеколюбиво и мироопазващо, ще ви подчиним най-евроатлантически, и изобщо – ще ви организираме страховита касапница. И естествено, няма да ви върнем нищо, щото нямаме такива намерения, но пък за награда ще ви вземем всичко”.
САЩ са царе на страховитите касапници, преврати и масови изтребления.
Уйлям Блум, един от най-авторитетните американски анализатори, журналист и публицист, създател на първия алтернативен вестник в САЩ („Washington Free Press”), събра и подреди в две книги престъпленията на САЩ по света от 1945 г. до 2000 г. Книгите са: „Държава престъпник: пътеводител за единствената световна суперсила” („Rogue State: A Guide to the World,s Only Superpower”) и „Убитите надежди: интервенциите на САЩ и ЦРУ след Втората световна война” („Кilling Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II”),
Списъкът на Блум съдържа:
• Интервенции на САЩ – срещу 67 суверенни държави
• Бомбардировки на САЩ – срещу 25 суверенни държави
• Намеса на САЩ в изборите - в 23 суверенни държави
• Политически убийства (и опити), организирани от САЩ - в 35 държави
• Прилагани изтезания - в 11 държави
Общо – за 50 години 167 случая на престъпно политическо насилие, извършено от САЩ след Втората световна война.
Брой на убитите от САЩ при тези 167 случая - между 13 и 15 милиона души.
Прибавете първите 14 години от нашия век и ще видите как
кървавата сметка на САЩ нараства със скоростта, с която расте техният външен дълг.
САЩ натрапват своите проблеми на света, за да ги решат за чужда сметка и на чужд гръб, да възвърнат изгубения (си) комфорт на еднополюсния (си) свят, за да бъдат вечен хегемон – енергиен, икономически, търговски, военен, геополитически, глобален, планетарен, вселенски.
Безразделен, безнаказан, безотговорен.
Свлачище
А Украйна? На кого му пука!
„Дали Украйна ще остане единна или ще се разпадне, няма никакво значение. Какво ще става с Украйна, това не интересува никого. Украйна е само средството, чрез което може да бъдат разрешени всички проблеми (на САЩ, естествено – б.а.). На Украйна е отредена ролята на свлачище, което ще прекъсне европейското сътрудничество с Русия. Само народът на Украйна ще може да определи доколко трагична ще бъде съдбата му в установяването на новия ред в Европа. Събитията в Украйна може да си вървят както си искат, но в крайна сметка те трябва да доведат до разрив между руснаците и европейците”, заключава велемъдро Пол Кристи.
Бъбрив е този Пол. Мадам Нюланд е пестелива: „Fuck!”. Кратко и ясно. „Fuck Украйна!”, „Fuck Русия!”, „Fuck Европа!”.
Subhumans
Украйна е само инструмент, само буфер, само подстъп на хитлеристкото – ах! пардон! – на американското настъпление към Русия. Само територия, където САЩ да натресат своите ракети, военни бази и шистови сонди. Територия, предназначена за оплячкосване, захвърлена в безметежна мизерия от всякакъв вид, обречена на братоубийствени войни, дискриминация, прочистване и откровен геноцид на всичко, що накърнява крехката душевност на бандеровците. От Киевска Рус и руския език, кирилицата и православието, през Великата Отечествена война (която бандеровската Рада иска да заличи със специален закон), до самото съществуване на презрените москали (руснаци), които Яценюк, в унисон със славните нацистки традиции, нарича „subhumans”, т.е. „Untermenschen”, т.е. под-човеци, не-човеци, не-хора. Подчовеците – на одеската клада и под минометния огън на свръхчовеците от Бесен сектор.
Целта е Украйна да бъде превърната в една европейска Сирия (щом трябва, САЩ и радикални ислямисти ще внесат), в един европейски Виетнам, Ирак или Афганистан (щом трябва, САЩ и коалиция на желаещите пудели ще спретнат). Или - в една гигантска Македония (представете си 46 Македонии на куп!), която няма друго занимание, друга цел, друго вдъхновение и друг инструмент за самоидентификация, освен да краде, да фалшифицира, да подменя и да отрича историята, страстно и в захлас.
А Русия – тя трябва да бъде превърната в икономически парий, в геополитически пигмей, в историческа несъстоятелност, в просяк, в нищожество; да бъде прекършена, разпадната и разчленена; да бъде натикана обратно в забвението, където Елцин я запокити и откъдето Путин я измъкна. Само тогава САЩ ще могат да подчинят Европа, която – за неин ужас - също принадлежи към „subhumans”. Безусловно и според философията за американската изключителност. Защото „Америка е единствената незаменима нация”, каза Обама пред питомците на Уест Пойнт. И оживя филмът „Триумф на волята” („Triumph des Willens”) на Лени Рифенщал, и думите на Хитлер, произнесени точно преди 80 години, оживяха: „Пред нас, около нас, зад нас – навсякъде е Германия”.
(следва)
Дума
