/Поглед.инфо/ Б.Б. и други крехки създания в пентагоналната коалиция
Цели 100 дни, че и повече една орда придворни социолози, слугинстващи политолози, всепризнати медийни държанки и олигавени сводници на властта, текстописци, режисьори, продуценти, пиари и пиарки, НеПеОшници, експерти и тинк-танкове, все грантови иждивенци, стипендианти и изобщо - hangers-on на USAID и America for Bulgaria (пиша им го на английски, щото от български не разбират, а инак hangers-on означава хрантутници, паразити и службогонци) – та цели 100 дни тез корифеи се скъсаха от бачкане.
Милите! Усърдно, всеотдайно, саможертвено, старателно, вдъхновено, денонощно, без сън и покой, градяха, зидаха, зографисваха, живописваха, извайваха, форматираха и преформатираха, съчиняваха един нов, друг, непознат, изненадващ, генно-модифициран Борисов: мил, благ, ласкав, свенлив, приветлив, любезен, вежлив, отзивчив, предразполагащ, добродушен, доброжелателен, дружелюбен, диалогичен, толерантен, обединителен, обичлив, задушевен, благороден, благовъзпитан, благообразен, учтив, внимателен, почтителен, грижовен, културен, начетен, духовен, богобоязлив…
(А Св. Синод перна една баданарка върху светлия му лик, доизкусури неговия сияен ореол и на 2 май във Варна, след Съборната св. Литургия по повод 1150 г. от покръстването на България, ще го декорира с най-високия орден на БПЦ „Св. цар Борис Покръстител”. Това съобщение ми спестява едно ходене до Варна. Само напомням на архиереите, че „началникът” не се казва Борисов.)
Написаха му благоприлични думички, снабдиха го с пасторална драматургия, ситуираха го посред криминалния политически мизансцен като Deus ex machina, режисираха всяка негова стъпка и реплика, бдяха над него като над писано яйчиценце, над любимо отроче, над туй Дете Големеше, тоз юнак, що бозал 20 години…
Ама сърце юнашко не трае!
Душа мутренска припира изотвътре, напиня го неудържимо, като пубертетско видение, тясно му е в тоя благовиден, някак лигав образ, тясно като в будоар, душно като в карцер, в раменете го стяга, пък се и бая поизду напоследък, още малко и ще се спръска от нетърпеж да прасне в зъбките някоя коалиционна муцуна, да се изгаври и подгаври, да се изкикондри ехидно с оная махленска, победоносна, надменна злобица и отмъстителност, тъй характерна за всеобемащото и недостижимо его на овластения простофил и всевластен безкултурник, у когото простотията и самолюбието са в непрекъсната конкурентна симбиоза – кой е по-голям, по-величествен, по-импозантен.
И не изтрая!
И развя своя шшшлифффер като знаме, и ГЕРБ тури на знамето, и изригна вулканично: „Червеи ще ми пускат те! Оставки ще ми подават! Пред началството от ФБР ще ме срамят! Мене! Аз на Щайнмайер съм му нарисувал всичките газопроводи, дето ЕС трябва да ми ги построи!”. И след тази гневна тирада постанови по стародавен бухалконосен обичай: „Никой да не ме дърпа за шшшлифффера, щото ще му счупя пръстенцата, после ръчичките, после главичката!”…
Тъй приключи великата измама, срина се грандиозната измишльотина, строши се като епруветка лабораторната лЪгенда за някакъв нов, миличък-сладичък Борисов. И настана шок, ужас и потрес, мъка, жалост и тъга всемирна обзе лакейската политсоцилогическа медийно-грантова орда.
Язък им за труда!
Сто и кусур дни интелектуално усилие, творческа инвенция и лъстиво вдъхновение отидоха на бунището. В един миг.
Няма нов Борисов. Има Б.Б.
Той е нагъл, арогантен, самовлюбен, властолюбив, тираничен, авторитарен, циничен, вулгарен, суетен фукльо, позьор, мутрафон, безкнижник, обитател на общественото подземие, на моралния сутерен, на нравствените катакомби. Той лъже и лицемери както диша. Той има три биографии – една за преди 1989-а, друга – за след, и трета – чрез която портиерът на американското посолство го държи за шшшлифффера и даже отвреме-навреме го настъпва (виж „Конгрешънъл Куотърли”).
Злоупотребява всичко, до което се докосне, дискредитира всеки, който си въобрази дори за миг, че е негов съюзник, или, Боже, опази – приятел. Неговото разбиране за политиката е да бие, пребие, смачка, прекърши, подчини, подгаври и унижи своя противник, но и своя партньор. Неговото разбиране за властта е диктаторско, мутренско и полицейско - да властва, владее, граби, притежава, прелъстява, надхитря, насилва, мъсти, да всява страх, но не и да управлява. Защото управлението е отговорност, а той не знае значението на тази дума. Отговорен винаги е някой друг. Виновни са всички за всичко и всякога. Той – никога и за нищо.
За него властта е на живот и смърт - знае, че ако изпадне от тая луксозна каруца, отива в канавката. На него му е през шшшлифффера за някакъв жалък, смотан, страхлив народ, за тоя некачествен мат`рял, приел безропотно и с безмозъчна радост да бъде куче на каишка, неговото куче, народ, на който препоръчва с непристойно подхилкване „Като няма ток, правете деца!” (брилянтно продължение на горановото „Не винаги е имало ток”!).
И не бъдете наивни, и не питайте как се казва вътрешният министър, или главният секретар на МВР, или шефът на ДАНС, или който и да е министър, на каквото и да е. Техните имена са само псевдоними на Б.Б., негово алиби и оправдание, пешки на Б.Б., които сънуват, че са царици, и не разумяват, че са досадни и временни навлеци под шшшлифффера му.
Но това не е всичко. Не 100, 300 дни гореспоменатите hangers-on дялкаха мита за умните, красивите, великолепните, сияйните, високонаративните, успешните протестъри, славословеха ги, вувузелеха и дитирамбеха в тяхна чест, възпяваха тяхната чутовна храброст в битката с „Кой”. А всеки, който ги предупреждаваше, че ще върнат Б.Б. ако не на бял роял, то поне на бял автобус, биваше обруган и остракиран.
И какво? Всичко писано от „червените боклуци”, „гадните комунизи”, „путинофили” и прочее „филоксери”, „дървеници” и „бактерии”, се сбъдна. Б.Б. спльочка автомитологията на протестърите (много му се иска да се вчисли и той при умните и красивите!), присвои си тяхната имагинерна победа над Орешарски, която не е тяхна, и не е победа, а сделка между ГЕРБ и ДПС, конкретно – между Б.Б. и „Кой”.
А „реформаторите” (бедничкият Раданчо!) тъкмо бяха решили, че са хванали Б.Б. за шшшлифффера, че техните протяжни политико-еротични вопли и стенания ще бъдат доловени от деликатното ухо на сюзерена (когото ненавиждаха и презираха до скоро), че техните властови миражи на изгладнели мисирки ще придобият вкусни измерения, и изведнъж – фрас! - „К`ви пет лева, к`ви протестъри, не`кви 100 души! Вие сте никой без мен!”.
Още веднъж - язък за труда на хрантутниците и за похарчените пари! Според официалната информация на Нанси Макълдауни за 20 години (1989-2009) българските НПО-та (всичките десни и проамерикански!) са получили от американското правителство 750 млн. долара (по 37 млн. и 500 хил. средно годишно). Умножете последните 5 години по така изчислената средногодишна „стипендия”, прибавете резултата към числото на Нанси и ще получите за четвърт век 937 млн. и 500 хил. долара. Но за това ще ви разказвам следващия път.
А днес Раданчо броди из телевизорите с изменено лице, пренатъжен и пренаскърбен, с вид на обидена момина сълза, на прелъстена и изоставена мимоза, сякаш току-що е прочел стихотворението на Джон Ленън „Аз съм мухлен, мухлен мъж”. Няма и помен от оня възторжен Радан, дето разказа във фейса покъртителната история как срещнал в подлеза стар приятел, и онзи му рекъл вдъхновяващо – цитирам! - „Гъз, ти си наш`то знаме!”, на което Радан заключава трогнат - „Отдавна не съм се чувствал толкова поласкан и окуражен. И го казвам напълно сериозно, както впрочем и той”.
Това откровение от подлеза ще остане в българската политическа история със своята специфична психологическа плътност.
Едва ли унилата физиономия на Радан е хванала Б.Б. за сърцето. Б.Б. много обича да му съчувстват, да го жалват, да го окайват. И не заради ранената раданова душа изпроси милост и съчувствие от омерзеното общество, и каза „Ние сме крехки създания”.
Каза го за петокрилата, за петоъгълната коалиция, за тези „крехки създания”, съставляващи коалиционния Пентагон, които превърнаха българите в енергийни просяци и ги обрекоха да плащат до смърт най-напред 8 милиарда, после още 16 милиарда, плюс още 1 милиард за саниране на мозъците. Без лихвите. А за компенсация ще ни пазят от руския агресор пентагонално, по НАТО-вски, щото Путин, като един Саурон се е залостил в Спаската кула, трепе наред и държи на мушка „Дондуков” 1 и 2.
Но най-вече го каза за себе си. Кой, ако не Б.Б. е едно „крехко създание”! Б.Б. е толкова крехък, нежен, изтънчен, изящен, изискан, фин, ефирен, чуплив, изобщо - тъй fragil, че трябва да го пазим, да го охраняваме като Буда от чисто злато, да го обгрижваме, да го обичаме, да му се радваме, да му се подчиняваме и ръчица да му целуваме като на благодетел и спасител всенароден, да бъдем бойкопослушни и бойкопокорни.
И в никакъв случай, и по никакъв повод да не го настъпваме по крехката душевност. И по шшшлифффера!
Послепис
Понеже Радан обича песенните послания, изпращам му линк към „Белият шлифер” на КГБ. Ама не онова КГБ, а на пънкарите от „Кольо Гилън Бенд”. Разказва се за един ексхибиционист, който дебне в тъмните кътчета на парка, загърнат в бял шлифер. Няма да цитирам текста от хигиенни съображения. Пък и да не би някой да заподозре петоъгълните управляващи в политически ексхибиционизъм. Линк: https://www.youtube.com/watch?v=zxzIeR1FsTE.
в-к Дума
